По стъпките на древността Milton

По стъпките на древността Milton

Ново прекъсване на 2Кр. вярвам за добро.

В това велико произведение, написано от един от първите християни мистици или поне писател мистик, продължител на делото на Бъниян. Е изобретена специфична техника на печатане, при която заедно с илюстрацията в два цвята е отпечатан и текста. Освен мистични образи и апокалиптични строфи видях и друго важно. Някой неща ще се повторят поради заради допълненията.

Blake's poem

And did those feet in ancient time,

Walk upon Englands mountains green:

And was the holy Lamb of God,

On Englands pleasant pastures seen !

And did the Countenance Divine,

Shine forth upon our clouded hills ?

And was Jerusalem builded here,

Among these dark Satanic Mills ?

Bring me my Bow of burning gold;

Bring me my Arrows of desire:

Bring me my Spear: O clouds unfold:

Bring me my Chariot of fire !

I will not cease from Mental Fight,

Nor shall my Sword sleep in my hand:

Till we have built Jerusalem,

In Englands green & pleasant Land.

- - - - -

Превода май ще е повече от неуместен. Няма да се състезавам с Блейк в поезия. Колкото и да е важно изкуството, в тези строфи предговор на чудато произведение, в което критиката към пуританизма май е попрекалена, bogoizbrania намери нещо повече от интересно и важно. Нещо, за което самия Блейк не е предполагал, че участва или поне е виждал само малката част.

През 1799 Наполеон започва "египетски поход", наречен така за да се придаде героичност на инициативата към мястото, което сега е известно като Египет, а преди похода е било наричано Вавилония. Когато Египет е локализиран много хора решават, че е време да се "намери" и Иерусалим, и така в обиколките си в пустинята на изток от "Египет" на похода на корсиканеца е придаден почти митичен елемент, защото въпреки фиаското пред турската крепост Акко, защитавана от малък местен гарнизон, а не от редовна армия, все пак "Ерусалим" е покорен. По онова време той не съществува на нито една географска карта :-) и турците владеещи района също не са знаели за неговото разположение на средата на техните владения. Естествено това не е проблем за нито едни "специалист-историк", навсякъде в Европа и християни и атеисти започват трескаво да "откриват" историята на Писанията и като резултата в средата на 19-ти век вече към Библиите има приложение на карти, над които множество шпиони и агностици са вложили огромни усилия. В случая връзката с тази книга е следното, написана е през 1804, но е отпечатана вероятно поради сложната за тогава техника за цветни илюстрации едва през 1810. Книгата е изцяло посветена на критика на корумпиращия се пуританизъм и главния герой, известния поет Джон Милтън е извикан от гроба от поезията на Блейк за да поправи разрухата. Именно за това говори първия куплет, древните времена са поетичен изказ на времето на апогея на пуританизма, а съвпадението с апокрифна книга е просто поетичен паралел. Блейк е бил обсебен от силната идея за критика на съвременната му църква и формално християнство. Втори куплет е продължение за тази древност и духовност на пуританизма, като се завършва със сатанинските мелници в сегашно време. В трети куплет автора призовава музите или самия Милтън да го въоръжи за духовно, не съм сигурен че разбирам точния смисъл на думите му горящото злато вероятно е цвета на шрифта на книгата, а отвореното от небето копие е перото с пух с което пише. В четвърти куплет автора е вече тръгнал на война с цел издигането на Иерусалим навсякъде в Англия, цел постижима само със средствата на книгата. Правя това тълкуване поради изкривяванията публикувани на много места.

А сега да спомена и един неочакван ефект от тази поема През 1811 известния романтик François-René de Chateaubriand публикува първото поклонническо пътуване до "новооткрития" Ерусалим, като съм убеден, че поемата на Блейк е изиграла съществена роля в това дело. Шатобриан например е известен, че прави описание на юга на САЩ и множество растения в друга своя книга Атила, според описания от преразказани други места, а не от собствени наблюдения. Книгата Атила освен, че е началото на литературния жанр романтизъм, вдъхновение от личната похотливот на автора е и друга изява на един исторически процес във фалшификациите на литература и древни документи, много "древни" или състарени текстове на германски и скандинавски автори съдържат това турско име. Но европейците го вкарват в измислената митология от 19-ти век и така маркират началото на тези изкуствено състарени съчинения. Но измамата не спира само в литературата, популярния образ на хуните (унгарците) и техния предводител Атила е именно от тази книга. Австрийско Френските противоречия по това време се отразяват съществено на по древната история, фалшификации има и от двете страни.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/fd/Milton_by_Blake.jpg

http://en.wikipedia.org/wiki/Milton:_a_Poem

http://en.wikipedia.org/wiki/Fran%C3%A7ois-Ren%C3%A9_de_Chateaubriand

http://www.dailymotion.com/video/x7p8i1_emerson-lake-palmer-jerusalem-1973_music

poetry, history, tolkien, time