Семето на канарата, Съблазняваща канара

Семето на канарата, Съблазняваща канара

Семето на канарата

Фразата е част от притчата за сеяча, в Мт.13, Мр.4 и Лк.8, Думата тук изглежда много логично да е камениста земя, защото в предишния случай семената паднаха на пътя, но тук понятието е по широко и става на въпрос за земя, която е без осигуровка или подготовка. Това е неосигурено място за посев и развитие на растението. Явно се има впредвид, за място разорано, с отместени камъни и коренища на дървета, на място със приемлив наклон и без опасност от свлачище и наводняване. Този извод за значението е много важен, така се разбира значението на думата за Петър. Петър е добрата осигурена земя, на нея може и да изникнат бурени в последствие, но това е следващия случай в притчата за липса на урожай, но осигурената земя е от изключително значение.

Трите вида земя са и трите Завета предходни на Завета на Христос. Пътя е символ на вярата, а вярата дойде чрез Авраам. Осигурената земя е символ на Закона на Моисей, а народа и в частност Петър бяха символи на изпълнението на Закона. Бурените и силата на семето да се пребори с тях са символи на силата на Давид да превъзмогне всякакви пречки по пътя на съзряването. Добрата земя е вярата в Христос, само от нея ще излезе истинска добра реколта. Последователността в притчата за семе на неосигурена земя, на място на което никнат бурени и най накрая на добра земя посочва историческата хронология на щдейстите завети, от Авраам, Моисей, Давид и най накрая на Христос. Именно Иесус е добрата земя от която ще дойде реколтата.

Съблазняваща канара

На две места се цитира несъществуващ или незапазен днес текст, този документ е имал чисто поучителен характер и няма отношение към самото Слово Божие. Това че той правилно предрича реакцията е само второстепенно помощно средство за поучаване на юдеите. Както изясних тази канара всъщност е ( πετραν σκανδαλου ) което значи публично осигуряване и изявена подготовка. Рм.9:13 и 1Пт.2:8, грешката е, че петроса се свързва с литоса от първата част на стиха. ( προσκομματος ) не е камък за препъване, а е дума обозначаваща удар от близо ползва се за ходещия в тъмнина Йн.11, той се удря дори и на близко разстояние поради тъмното. Същото е и за удряне на крака на изкушавания Христос с помощ от ангели от дявола и др. Истинския смисъл на двата стиха е важен, той е заявление, че Христос ще е като камък в който се удрят. Това е нараняване изцяло поради собствена вина, до тогава често народа страдаше поради греха на един човек, например в случая след превземането на Ерихон. Заради някаква дреха и малко злато всички бяха изкарани виновни. Е вече няма да е така след Голгота, всеки сам ще си е виновен, както когато се препъне в камък на пътя, няма вече друг човек да е причината за проблема и болката. Публичната или обществената осигуровка вече ще е част от вярата, до тогава сигурността на вярата идваше от неща които се правеха лично за всеки човек чрез множество жертви, умивания, молитви и др,. След голгота вече нямаше да е така, вече осигуровката ни не е лична, а е на кръста и е публична и обществена, това ни казват тези два стиха. Вече не се нуждаем от жертви и омивания за да имаме сигурност в спасението и приемане от Бога.

Greek, new testament