2Коринтяни-7-9 Как и Павел стана коринтянин

2Коринтяни-7-9 Как и Павел стана коринтянин

Кратко въвеждащо обяснение на Павловите намерения с това послание.

Тук както казах Павел е решил да измени отношението си към тези хора, не защото намерението му е било погрешно в първото послание, а защото сега Бог му е показал, че хората в Коринт може и да не са прави в постъпките и разделението си, но поне те са използвани за една много важна цел. Нещо което няма как да бъде разбрано от Павел и Апостолите понеже щте се случи след тяхната смърт. Хората в Коринт са "Изпреварили времето си" :-) както би се изразил либерала. С тези разделение е показано в пророчески образ какво е бъдещето на вярващите, индивидуализъм, нарцисизъм, интриги и конфликти. Дали това е по доброто? някой би казал едва ли, наистина сегашното състояние не е по доброто за самите вярващи, но поне е по доброто за вярата, какво като има например толкова секти и заблуди, важното е че го има блога на bogoizbrania, никой не е длъжен да ходи на секта, никой не е длъжен да чете блога. Важното е да има свободно поле за изява на вярата, на повечето места не се дава плод и какво от това. Все пак има места на които дава, значи това е правилния начин. Докато по времето на Павел какво се получава, приемаш апостола и си окей с вярата, това освен за полза за апостола каква полза има за вярата например?

Хората трябва да покажат че са от полза за вярата ето това е разбрал Павел и това започва да се опитва да изясни в посланието, за това се коментират толкова много този и онзи и себе си и всякакви не толкова важни подробности и бързо се преминава на основни доктрини, все едно тия хора не са били никога вярващи. В това послание Павел доказва че за "коринтяните" и той може да стане "коринтянин". Едва ли това му е харесало, няма начин да си "досежно закона фарисей" и изведнъж не само мислено, но и телесно и о небеса дори писмено да се изложиш като "коринтянин". Самонадеян новоповярвал, който евентуално би могъл да покаже вярата в себе си, но не би се напънал да направи нещо за самата вяра. Все пак виждаме че Павел се е справил и с тази невъзможна задача, вместо служител на велик Бог. Той се е превърнал консуматор на Евангелието и се е заел да описва какво е станало, почувствал и незнам си какво е било дошло до него, защото е апостол и учител и които не внимава не е добър вярващ.

Продължаван с редките словесни пропуски от глава 7;

Ст.7:2 ( εφθειραμεν ) не е точно развратили, а по неутралното разтлели или довели до упадък.

Ст.7:16 както и споменах „таппо“ не е насърчение, а някаква чистота. В тази глава се намират някои от най личните неща в описани и споменати от Павел за да демонстрира собственото отношение като част от духовния живот на хората.

Най после сериозен пропуск в преводите, глава 8.

Ст.8:2 ( απλοτητος )не би трябвало да е щедрост защото се комбинира смислово с богатство трябва да е пълнота, думата е обстоятелствено пояснените на предната която е богатство " плоутон "

Ст.8:10 ( περυσι ) не е лани, "руси" е дума за нещо постепенно като например сълзите които с на капки или изливането ан скъпо масло което също трябва да е плавно на малки капки. Смисъла е, че хората са искали да започнат от преди такова плавно и постепенно събиране за апостолите. Същата дума е и в 9:2, само на тези две места в НЗ.

Ст.18 И 22 не съм напълно сигурен няма много доказателства но изглежда че Тит или ( τιτος ) е бе само брат във вярата но и брат в естественото на Павел, предлозите за него в това послание са брата мой. Това е напълно според духа на посланието Павел да показва заслуги и способности като дори и със своя естествен брат да се хвали. Но може и да става на въпрос за неговия брат, на Тит за това не се споменава име.

Ст.23 Пак покрай името на Тит се споменава за брат със особен предлог, интересно е че тук ( αποστολοι εκκλησιων ) е навсякъде пратениците на църквите, а всъщност думата е "апостолството", тоест признанието на еклесията за представителството на славата Христова само от еклесия, която е засвидетелствана от апостолството, тоест от истински юдеи избрани от самия Христос.

Ст.9:2 виж по горе.

Ст.9;5 изнудване е поти точно уцелена дума, смисъла е нещо като печалба със помощта на сила.

Ст.9:7 ( λυπη )"Лупе" е последната 10-та скръб , не е както в наши превод "скъпи". ( ιλαρον γαρ δοτην ) е наистина странно и вероятно е нещо като радващ се да дава, " илапон " супер уникална дума прилича на филео, " дотен " също супер уникална прилича на предател :-)Явно най великото дарение е направено от Юда.

Ст.9:9 ( εδωκεν )е като в Йн.3:16 даде, но тук, а и там може да е нещо като "разпредели за раздаване". Следващата дума е вече проблем, верно че тук няма много уникално до сега , но тези дето ги има нещо ми се изплъзват, ( πενησιν ) не е сиромаси, а е нещо като от себе си или нещо свързано с подлога. Да се надяваме, че няма да има повече такива дупки в морфологията че почвам да се отчайвам. ( η δικαιοσυνη αυτου μενει εις τον αιωνα )не е трае "правдата му е до века", а самата праведност идваща от него е поставена върху целия период на века, айониона е по специфично значение за врене от разбирането във нашия език. Това явно е един от най важните стихове доктринално и текстологично, защото Павел не цитира често думи на самия Христос, защо го прави в момента не ми е ясно.

Ст.9:11,13 Пак има щедрост, "аплотетос", а е правилно да е; "че се обогатяват напълно достатъчно". В ст. 13 пълнотата или достатъчността е за Благовестието Христово, не е щедрост за общение. В ст.13 послушност е ( ομολογιας ) което е изповядвам или познавам и изговарям, но когато е отнесено кум Евангелието е почти правилно.

Ст.9:12 ( λειτουργιας ) не е служение а сезонна работа или служението на бащата на Йоан който е служел на смените установени от Давид, Апостолите също служеха на смени.

Следва допълване. . . .

Paul, greek