1Коринтяни-13 анигматика на агапия
Тази прословута глава е място, което се ползва като крайно средство от много хора да покажат основанието за свои претенции и желания. За дългите си години на вярващ и множество познати до сега нито веднъж не си спомням мястото да е било споменато с някаква друга цел, освен като средство да се изисква нещо си от някой друг. Не знам как се нарича такова състояние и искрено вярвам, че простотията не е заразна, но сега трябва да се постне реалното значение на главата, а не да се оставям да слушам разни неразбиращи мнения по въпроса и да се чудя що ли ми трябваше въобще да се запознавам с този или онзи. Основното разграничаване, което трябва да се направи е, че "Агапето" е вид белег на духовна връзка между вярващите помежду си посредством Светия Дух. Агапе се ползва и на много места, където е указана религиозна активност, като например фарисеийте, които агапео първите столове на синагогите, някой споменават, че това показва агпето да не е Божията любов, но определено агапе е Божията любов. Най често срещана е думата в Йоан и особено 1Йоан, но най интересно е, защо агапето се среща само веднъж в Деяния и то за Варнава и Павел. От целия НЗ има над 260 споменавания на агапе, но само едно е в Деяния и то показва всъщност най конкретния смисъл на агапето. тази дум е нещо като нашето фаворити, нещо предпочитано и нещо любимо според съвременното значение. В Йоан има 31 споменавания на агапео в разни форми и винаги е за Йесус, Христос иска хората да предпочетат именно него пред Моисей или Авраам или Давид. Бог иска да изберем блога на bogoizbrania пред всеки друг блог :-), само това ще покаже че блогера е агапео. Честото споменаване на агапео един към друг, всъщност в главата не се споменава, има го в Йоан и другаде, показва, че вярващите и християните трябва да предпочитат един другиго пред други, които не са според вярата или не допринасят за нейното изявяване.
Надолу ще разгледам неправилното интерпретиране на конкретни думи.
Ст.1 Фразата ( χαλκος ηχων η κυμβαλον αλαλαζον ) не е мед или кимвал, а "ксалкос" е някакъв съд от , "( ηχων )" е думата за, имане, намиране се, "куматон" се превежда като вълни, не е кимвал, „Алалазон“ е някакъв шум, вероятно става на въпрос за иронично напълване на съд с шума на вълните. Все пак е важно сравнението, не е съвсем произволно и целта му не е само обявяване на безполезността на служение без агапе. Съдът, напълването вълните и шума са елементи проявления на самото действие на Духа. В случая вероятно се изобразява, че действието и проявлението трябва да е не в затворен съд.
Ст.2 ( ορη μεθισταναια μεθιστανειντσβ ) не е преместване на планина а е върха със всички, звучи малко наркоманско наистина, но смисъла е, че е такъв доказал се юдеи, че е приет сред групата на най вярващите, той е от висшето общество. Подчертава се индивидуалността на проявлението на агапето.
Ст.3 не е да се раздаде имота, юдеина не можа да се лиши от собствеността си, тя ще му бъде отнета в полза на някой роднина, става на въпрос да изхранва бедни изцяло на своя сметка. И не е да изгори тялото си, а да е поледователен и в плътта си за всяко нещо според Закона.
Ст.4-7 различните белези и проявления на агапето са показани.
Ст.8 знанието и пророчеството изпълнявайки се спират, Езиците също не са непрекъснати, това са само отличителни белези на спецификата на явлението, агапето се проявява навсякъде.
Ст.9-10 пророчеството дори не е достъпно изцяло. но като дойде изпълнението, пълнотата им, не е "съвършеното" тогава е неговото изпълнение. Важен момент за пророчеството, то е първоначално частично, до като не се изпълни за да е завършено.
Ст.11 Продължава сравнението с постъпателното развитие на пророчеството, като тук се ползва развитието на детето.
Ст.12 Не е загадка, няма загадки в огледалата на НЗ, става на въпрос за ( αινιγματ ) нещо засенчено или размито, корена се среща при тръните, които заглушават плода или свините, които се издавят. Продължава се със сравненията за невъзможността пророчеството или идеологията да се познават от началото. Чак накрая се вижда лице в лице за какво е ставало на въпрос.
Ст.13 ( . . . τα τρια ταυτα μειζων δε τουτων η αγαπη ) смисъла е тия трите ще продължат, те са най големите, а последната агате е за следващия стих на следващата глава.
Която ще се разгледа утре.
paul, greek
1Коринтяни-14
В галавата се продължава с дарбите след като е изяснен въпроса с агапето, за разделение не се споменава, за да може в края на главата да се нанесе един много силен удар.
Ст.1 От предния стих на предната глава трябва да се прибави последното агапе. Също Превода трябва да е "агапето следва агапе копнеещо за духовното (без дарби) повече, за идеологията. в следващите стихове до ст.7 всико е наред с превода.
Ст.7 Тук уникалните думи ми дойдоха в повече ( αυλος ) е само тук и при това е като Савел/Павел без първата дума където си съвпадат. Това дава явно и значението на името на Павел/Савел Старото име Савел е явно нещо свързано с кохара, вероятно така се е обозначавало влизането в кошарата, докато Павел е излизането, предполагам е така, защото той намеква за делото си сред неюдеи. "Аулос" е явно съставна на думата за танцувално свирене, като то вероятно е приело първия корен на денс площадката. Така ауле може би да е кошарата или двора. Другата дума ( κιθαρα ) също е интересна, съставна е на "тара" като името на Авраамовия баща, Но е и част от думата за чисто "катара". Като "тара" се среща в места за гумно. Вероятно стиха обозначава местата където се ползват сигнали със звукови инструменти, Вероятно се дава за пример практиката в кошарата овчаря да свири на овцете за да им привлече вниманието и да ги успокои. А на гумното да се ползва инструмент за отмерване на такт, може и да е струнен инструмент, защото на гумното трябва да има умерен и постоянен вятър.
Ст.8 тук наистина е тръба или рог само тръби звукове се ползват при война или някакво нападение.
Ст.26 ето още едно доказателство че псалмите не са написани от Давид а от Христос, съвременниците на Павел също пишат псалми.
Ст.35-36 прави се много интересен паралел, така както жените трябва да мъчат когато дойде еклесията от срам така и тези коринтяни трябва да не се надуват, а като жени да слушат Павел и апостолите.
Като цяло има почти всичко неспоменато в номерата по горе е правилно преведено, а неправилно преведеното е простимо понеже е прекалено юдейско, даже и bogoizbrania ма проблеми в осмислянето.
1Коринтяни-15
Ст.8 ( εκτρωματι ) екромата останка от храна, ама че гадост. Но поне прилича на некроманта.
Ст.29 Не е кръщаване на тия заради мъртвите, а смисъла е защо; тогава е това кръщение? за да умрем? Ако умрелите не възкръсват.
Ст.32 ( εθηριομαχησα ) не е борба със зверове а някакви хора на земята е повалил в Ефес, пацифизма на Еразъмчо му е в повечко.
Ст.41 Напомням че Елиоса е слънцето но то не е светило както сега, я е било мътно сияние над перманентната обачност, Селенето е плътно покрито с облаци небе. Астерите са планентите на слънчевата система които са светели значително по слабо зад облаците и са се сменяло в нощтното небе което не е било съвсем тъмно и ли синьо през деня.
Ст.45 Живата душа е другото доказателство, че Адам всъщност не е бил истински човек а полу-човек полу-ангел преди падението когато умря ангелската му същност.
Ст.51-52 Това е един от прословутите стихове за грабването, според някой тук се говори за Свръхестественото обличане в бели нощници преди грабването. Когато претърсих смисъла изтръпнах защото думата не е "ще се изменим", а ще бъдем подменени, явно разни лъже учения че Христос на кръста е подменен и не е умрял всъщност или цели окултни доктрини за прераждането пак имат корени в калпави интерпретации. Думата "атоме" е подобна на думата за орязан, тоест обрязването изобразява промяната за която се говори при смъртта. "репе" е приличан на дългите думи за преминаване , а "офталмос" е единствената дума за око тук и вероятно има смисъл на нещо което се вижда, нещо на очи. Наистина съм склонен да приема че смисъла не е явен, а трябва да се търси тълкуване в следващите два стиха където се говори за преходността дори на самия Павел и на начина по който с е представя Словото, До времето на Павел Словото е идвало на плътски хора и е било "плътско", тоест е действало на плътта и на естествените неща, но Павел предрича, че Словото ще дойде на духовните, ще се облекат всички във духовното както се изяснява много важно. Това трябва да значи сегашното състояние на света, след преминаването на юдейския свят и потъването на Ерусалим и Юдея.
Ст.55,56 ( κεντρον ) не е точно жило а нещо като острие, е май е пак същото, но думата е съставна на центурион и на присаждането в Рм.11. И в Дн.26:14 не е ръжен, очаквах да извадя по голямо откритие от този пост.
Болшинството стихове в тази най дълга глава са правилно преведени, но само ще коментирам нейната идеология, тази глава е кулминацията на основното послание, започнато от глава 7, света ще се измени ще има много промени, но те все още не са дошли и за това следва да се приеме вярата вътре в себе си, но да продължим да се живеем в този свят. Не да се връщат към закона а да не показват с държането си отхвърляне на закона.
1Коринтяни-16
В тази глава Павел извършва нещо старозаветно, иска от хората мангизи, а накрая дори анатемосва
В тази последна глава можем с облекчение да си отдъхнем,няма грабване което да е станало и всичката мистика на главата трябва да се отнесе към изгубването на юдейския свят, а не към "последното време" или "великата скръб".
Ст.6 ( παραχειμασω ) не е презимуване а края на сезонните дъждове които в миналото са били на точни дати или поне месец,
Ст.22 ( αναθεμα ) анатемата е както обясних някакво разделение, разграничаване. "Мараната" е нещо неясно за сега, предполагам е производна на думата за свидетелство или доказателство. Смисъла на стиха е че ако се разграничи от Христос някой анатемата му е запечатана и доказана.
Това е за сега всичко, признавам смисъла на образите и разграничаването на стария и новия свят на много места ми убягна и ми стана кофти защо не разкрих всичко, но детайлите ще се отложат за по спокойни времена.
Paul, greek
No comments:
Post a Comment