За сатаната със добри спомени

Лука 10-18 Какво, Къде, Кога

Преди малко гледах филма за "Догадката на Поанкре", идиотщината която ще събере в себе си цялата цялата простотия на вселената. Все пак в тази догадка "доказана" от ексцентричния руснак Пелерман има нещо интересно, вероятно приемайки доказателството в себе си математика е приложил и личния си живот към него. Наистина има ли начин да намерим размери и форма на пространството? Дали поглеждайки нагоре през нощта в черната дупка на космоса може да се намери нещо повече от светещите точки? Отговора на догадката на Поанкре е даден още преди самия той да се е родил. В Лк.10:18 Иесус Христос показва какво има там горе, защо е черно, защо има светещи точки и каква му е формата и размерите. Идеята за "четвърто измерение" я оставяме поради прекалената и откаченост, сбъркването на размери и време е грешка която психично здрави индивиди не правят. И така поглеждаме към гръцкия за да видим какво казва самия Божи Син и какъв е смисъла на думите му на ангелския език.

Първо нека се замислим какъв смисъл има фразата; „видях сатаната паднал като светкавица от небето“? Фактически тази фраза няма смисъл за тях, защото в случая Христос говори нещо лично на тях и или казва за неща които ще бъдат изпълнени.

( ¹⁸ ειπεν δε αυτοις εθεωρουν τον σαταναν ως αστραπην εκ του ουρανου πεσοντα )

( ειπεν δε αυτοις ) фразата е правилно преведена "каза на тях" се ползва в случаите когато Христос се обръща лично към някого и му казва нещо което той самия не знае все още.

( εθεωρουν ) Думата не е видях или гледах, а нещо като започнах да виждам или да наблюдавам, тоест в момента на говоренето Христос казва, че Той като по специален е започнал да вижда, неща които другите още не са. Точната дума се среща в Мр.15:40, където жените наблюдаваха къде е положен и в Дн.6:1 където думата е ( παρεθεωρουντο ) недоглеждане буквално.

( τον σαταναν ) си е сатаната.

( αστραπην ) Астрапен вече е по интересната дума, но не е мълния, а е дума за осветяване или в случая в уникалната си форма с окончанието "ен" е за вече осветено и светещо нещо. Поради важността си ще посоча всяко място където ( αστραπ** ) се среща.

- Мт.24:27 тук имаме странна светкавица, която започва от изгрева и свършва със залеза, логично е да се досетим, че това не е електростатично атмосферното явление познато днес, а и никоя светкавица не в права линия, а е или облак-земя или облак-облак, няма изток-запад светкавици. Така тук се говори за сиянието, което по това време се е виждало от слънцето зад перманентните облаци на небето. Хората тогава са се досещали, че там зад облаците е имало нещо, което е светели силно, макар и те да са виждали само директното осветяване на облаците между наблюдателя и слънцето. Ето така се обяснява защо има светене от изгрева към залеза.

- Мт.28:3 тук се описва облеклото на ангел, което е имало осветяваща част, както например Мойсеевото лице когато е дошъл от Синай. тоест нямаме светкавица а е осветяване.

- Лк.9:29 отново светещо облекло, при молитвата на Христос, няма светкавица.

- Лк.11:36 в пасажа имаме ясно разделение на думите за светене "фотейн" и за осветено от някъде си "астрап", обяснява се че окото "свети" на тялото и така тялото е "осветено".

- Лк.17:24 с по различни думи е записано тук, но е като в Мт.24:27

- Лк.24:4 двамата ангели тук са също според небесната мода със светещи дрехи

Следват 4 стиха с "астрап*" в Откровение но те ще се разглеждат когато се върна на откровение.

( εκ ) е предлог за който в речника недвусмислено пише че движение от вътре на вън. Сатаната е светнал от вътре на небето, а не е от небето.

( του ουρανου ) това е небето, думата не е пространството, космона, а е част от фразата за Царството небесно.

( πεσοντα ) е падане, падение, в случая става на въпрос за състоянието на сатаната на небето, а не за падане от там, предлога ек е указанието за посока, а песонта е думата за неговата въщност в духовния свят. "Ораниона" в тогавашното разбиране е не само пространството над тях, но и образното местоположение на духовния свят.

New testament, greek