1Коринтяни.7:1-27
В Тази глава инерцията на произволното интерпретиране на гръцкия текст е взело мощно ускорение, генерирано от анти-римската стартова отсечка на реформаторите. Но bogoizbrania е тук за да вземе правилно завоя. Още първия стих е неприемливо смесен от превода, като отново думата „порнея“ се превежда като блудство, а не като отделяне. В главата наистина се споменава в няколко стиха за разделянето на семейството, но главната цел на писмото е обсъждане и изясняване на въпроса с разделенията сред вярващите.
( (1Cor 7:1 [GRV])
περι δε ων εγραψατε μοιτσβ καλον ανθρωπω γυναικος μη απτεσθαι )
Имам достатъчно основания да се отхвърли превода като прекалено напаснат на еразмовите странности, стар ерген съвмествано със свещеническия сан явно са повлияли нездравословно на смисъла. А той е, „Относно това писание наше ( μοιτσβ ) мои в случая не е мое писание а наше, цитират се думи които Павел е чул от тях, а не казани от него. Целия пасаж от средата на стих 1 до стих 7 е техните думи, за които се иска съвет от Павел. В стих 6 смисъла е, че това е позволение, не заповед, но от тях, тази несигурност е породила питането към Павел. Структурата на пасажа е объркана, сбъркано е къде са истинските думи на Павел и къде техните думи, които се обсъждат. Е вече това няма да е проблем. За превода на самите му думи в пасажа от 7 до 10 стихове вече е проблемно. Номерацията на стиховете създава допълнително объркване, и този пасаж трябва да се разгледа като коментар на въпроса на хората от стихове 1-6.
От стих 7 Павел започва да обяснява , че би искал хората да са като него, не да са неженени, а да мислят като него, като с така се дава да се разбере, че Павел на споделя това мнение. В 8 и 9 стихове има не особено ясна мисъл, в която неженените и вдовиците, какъвто е и той (Павел), да останат в доброто и да не се въздържат от подготовка за женене или нещо като сгодяване ( γαμησατωσαν ). Втората част на стих 9 е буквално; „Да подобрят брака си с ( πυρουσθαι ) „пуростай“ не е „разжегват“, а да го разгарят, никъде похот или пожелание не се сравняват с „Пур“ огън. Горенето винаги е смятано за духовно дело, дори Павел на няколко места за себе си споменава думи с корен за горене. В ст.12 нова бъркотия, не е правилно преведено „ 12 А на другите казвам аз, не Господ: „, но трябва да е; „казвам и аз, не е от Господ“, в тази по сложна конструкция той все пак се съгласява с предишното казано от тях, че оставянето на жената не е от Господ. Като цитираното съгласие не е споменато по горе в текста, цитира се само несъгласния пасаж, този с който е съгласен не е необходимо да се повтаря. В ст.25 се казва, че Павел няма разпореждане от Господ, за ( παρθενων ), което е не точно девица, а сгодена мома, но има мнението за благословението от Господ. Тук трябва стиха или изречението да свършат, ( πιστος ειναι ) се отнася до следващия стих 26. Така стиха става нещо като; „Вярата да бъде считана за добро пребиваващо в настоящето поради необходимост за нуждата за добро за хората. Сложна конструкция с която оставя въпроса на вярата на самите хора. Следващата фраза ( πιστος ειναι ) също трябва да се отмести в следващия стих.
следва продължение . . .
1Коринтяни.7:27-40
Стих 27 е ок. В ст.28 се продължава със съветите за сгодените ( παρθενων ), след като в 27 имаме съвети към женените. Първата част се обобщава,че ако човек си остане женен в семейството няма да съгреши ( εαν δε και γαμησηςα γημηςτσβ ουχ ημαρτες ). Във втората част на стиха ( ουχ ημαρτες και εαν γημη η παρθενος ουχ ημαρτεν ), става на въпрос за годеница която се жени предсрочно, в юдейския свят има специални срокове за годеница, но тук Павел позволява скъсяването им, а „тлипсиса“ който ще получат е не свисше, а от недоброжелателните нехристияни. От ст.29 се започва с глобални съвети и изводи, „времето е кратко“ ( ο καιρος συνεσταλμενος ) е почти правилно, но Павел указва, че този период на юдейския свят скоро ще свърши и хората вече няма да се съобразяват със строгите предписания на юдаизма. От средата на ст.29 до 30 се споменава именно за такова събитие, когато тези, които имат жени ще станат такива все едно не са имали, това е според разбиранията на юдаизма. В 31 имаме интересна ситуация, не е „служещи си със света“, а тези, които са нещо благославяни от света ( χρωμενοι ), вече няма да бъдат, втората част директно указва, че още тогава при тяхното поколение ще се измени света. В ст.32-34 се споменава, че неомъжения се грижи за Господните неща, а за омъжения се грижи Господ за светските неща, така неомъжената и сгодената се грижи за Господ, а омъжената се грижи за мъжа си и светските му неща, за да угоди на Господ. (тук всички мъже да кажат огромнооо амин!).
Сега да прескоча на ст.39-40, там се говори, че както вдовицата може да се ожени като почине съпругът и което е щастие от Господа, втората част на стих 40 е за следващата глава. Не е както в превода е по щастлива както е. Гвоздея в програмата все пак е в стихове 36-38. Там не се говори за баща и дъщеря, а за човека и годеницата му. Описва се, че ако се оженят преди срока на край на годежа не съгрешават, както и ако се развали годежа пак не е грях. Както и въпреки някои обстоятелства решат да пазят срока на годежа пак не е неправилно.
1Коринтяни-8, познание, идоли, съвест и прословутото месо
Тук в тези фатални 13 стиха за идолите, ще се направят съвсем леки козметични корекции, като само тълкуванието в края на главата за прословутото неядене на месо до края на века ще е важно.
Последния стих на 7-ма глава, втората част трябва да се прехвърли в тази.
Смисъла на предната глава е много по важен от колкото си мислех, там Павел споменава, че тогавашния свят ще премине съвсем скоро. Йоан и Иесус поставиха края на важни духовни сили, но поради това, че все още много хора се бяха родили в този свят, предстоеше съвсем скорошния му завършек, както и край на всичките тези традиции и правила, с които хората живееха от около 1500 г. Това откритие е едно от най важните, заедно с; хронологията, мястото на Израел и измислените пророци се оказва, че това послание и смисъла на съветването в него е много по обвързано с хората на тези няколко преходи години след Христа, които вътрешно трябва да приемат новата вяра, но според съвета на Павел в случая все още трябва да спазват и изпълняват много от традициите на народа, които вече са излишни и обезсмислени за изпълнение от Христос. Тук, до осма глава е може би най яркия случай, който илюстрира като чели дори и НЗ в много случай не ни касае директно в личния живот, а се отнася до познанието на историята на Божието дело. Ето защо виждаме и нередности в превода и тълкуванието на пасажа, Еразъм е напаснал смисъла превода върху текст, който не е точно за нашето време. Така вероятно за сега само bogoizbrania може да види истинското лице на древния свят на юдеите.
Вероятно делото на първите реформатори е било да се справят с бързия упадък на „гносиса“ през 16-ти век, сега обаче и няколко години до изпълнението на 500 годишнината (2016), на издаването на НЗ познанието ще трябва да се обърне към bogoizbrania за да намери реалния смисъл на учението на Павел.
(1Cor 7:40 [BUL-1940-RE])
. . . . ; а мисля, че и аз имам Божия Дух.
Знанието очаква като аз Божия Дух намира
(1Cor 8:1 [BUL-1940-RE])
А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички уж имаме знание [да разрешим въпроса!] Но знанието възгордява, а любовта назидава.
. . . .Знанието е естествено, но агапето назидава.
(1Cor 8:2 [BUL-1940-RE])
Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава.
(Смисъла е нещо от вида;) "Когато някой изучава нещо за да познава нещата по добре . . . " смисъла се довършва в следващия стих.
(1Cor 8:3 [BUL-1940-RE])
Но, ако някой люби Бога, той е познат от Него.
Като има агапето с Бога той има и знанието от Него. (разликата между "софос" и "гносис" е, че първото е способност, а второто информация.
(1Cor 8:4 [BUL-1940-RE])
Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем, че никакъв [бог, изобразен от] идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един.
Правилно преведено.
(1Cor 8:5 [BUL-1940-RE])
Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много),
И нали наричаме само това съществуващото Божие, и дали на небето и дали на земята, подобно на Божието величие и на Господното величие.
(1Cor 8:6 [BUL-1940-RE])
но за нас има [само] един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.
Удивително добре преведен стих, намеква се за ролята на Павел и апостолите.
(1Cor 8:7 [BUL-1940-RE])
Но [това] знание го няма у всички; и някои, като и до сега имат съзнание за идолите, ядат [месото] като жертва на идолите; и съвестта им като слаба, се осквернява.
А такова знание не всеки има, такива с традицията ( συνειδησει ), (не е съвест, а сборно мнение) до сега на идолите, все едно идоложертвенно си ядат, и традиция нездрава изповярват.
(1Cor 8:8 [BUL-1940-RE])
А това що ядем, не ще ни препоръчва на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо.
Правино преведено този път.
(1Cor 8:9 [BUL-1940-RE])
Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите.
Не е свобода - спънка на слабите, а правото да не се ползва сред нездравите.
(1Cor 8:10 [BUL-1940-RE])
Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено?
Ако някой види, че имащия знание е в капището на идолите, не ще ли помисли, че традицията е приела и идолите заедно с идоложертвенното. Проблема най после се изяснява, Павел се безпокои, че освен идоложертвенното, простите ще приемат и самите идоли.
(1Cor 8:11 [BUL-1940-RE])
И поради твоето знание слабият погива, братът за когото е умрял Христос.
Добре преведено.
(1Cor 8:12 [BUL-1940-RE])
А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа,
Пак добре.
(1Cor 8:13 [BUL-1940-RE])
Затуй, ако това що ям съблазнява брата ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си.
Интересен стих, смисъла е, че това което се яде публично, а не "съблазнява". Не е че няма да яде месо ( κρεα ), а че Павел няма да яде открито в това време ( τον αιωνα ), не в този век, публично пред братя. Има се спредвид, че ще се храни само с приближени на закрито, не в ресторант. Никъде не се говори за месо в Новия Завет, това е много важен елемент на превода което се пропуска, "Креа" не е месо, а хранене на публично място, което вероятно е имало специфично значение в миналото.
1Коринтяни.9-11 глави
Глава 9
В първия стих на главата Павел продължава да изяснява своята собствена роля. От предната глава се вижда как той поставя личния си живот и дела като условие за спасението на други, възможно е това заричане да не яде на открито или на специалните събрания за ритуално хранене, в които се демонстрира единението на общността да имат много важна символика. Павел като телесен образ на Словото на НЗ, като чели се принуждава да се разграничи публичност, но поне това е само до края на "айониния" края на юдейския свят. Продължава се от ст.3 с риторични описания и изяснявания за неговото дело, като проблем на превода е само думата ( γαλακτος ) в ст.7, което не е мляко, а е това, което е дало стадото в повече, включая и мръвки. „Гала“ е порцията, която се сервира на родител, който храни децата до навършване на пълнолетие за да са сигурни юдеите, че детето яде правилно. Така и в този стих се споменава, че овчаря наемник получава от това, което стадото дава, не е само мляко. Тук в този пасаж до ст. 17 се обяснява колко трябва да са задължени тези хора за всичко което Павел прави. Така изниква един интересен въпрос, след като Павел не взима пари от хората тогава кой го финансира?! Ето и няколко варианта, които ще разгледам в последствие, защото това е страничен въпрос, Свръхестествено от горе, от апостолите, от лични връзки с богати вярващи, от семейство и близки роднини също богати.
Превода е много точен и подходящ интересната част идва там където е 24 стих за тичащите на игрището. Оказва се, че няма игрище и няма състезание, ( σταδιω ) е "стадия" , мярка за дължина. Павел сравнява себе си с вестоносец или доставчик, на които се плаща заради бързината на пробягано разстояние. Смисъла е, че не един получава наградата от всички, които тичат, а е "всеки който тича такъв тича за награда". И не е получава награда, а е „дава му се възнаграждение“ ( λαμβανει το βραβειον ). Ст.25 е наистина сложен, но не и проблем за bogoizbrania Тленния венец не е венеца награда, а това е венец от цветя, който се дава докато се носи съобщението, за да се докаже кога е изпратено, повяхването на цветята би показало забавянето на вестоносеца. Тези стихове нямат нищо общо с безсмислените занимания на съвременния спорт. Ст. 26 има множество уникални думи ( αδηλως ) "аделос" е нещо като неточност или не по мярка, в случая Павел казва, че тичането му трябва да не е неточно. Тук в този стих той посочва себе си като пример за пореден път. Втората част ( πυκτευω ως ουκ αερα δερων ) никак не е ясна, възможно е „дерон“, което е връзвам да е за следващия стих и стиха да завършва с нещо като "учестявам въздуха".
Глава 10
Тук се започва със сравненията с Изход, където Павел като чели сравнява себе си с Моисей, а хората с тези които измряха в пустинята. Ст.11 отново се повтаря предупреждението за края на юдейския свят ( τα τελη των αιωνων κατηντηκενα κατηντησεντσ ). Този край в случая е доста изразително сравнен с влизането в обещаната земя по времето на Моисей. В стихове 24 и началото на 25 така и не разбирам за какво се говори, в предните стихове се обяснява, че хората не трябва да прекаляват и да не би да раздразнят Господ с глупостите си, вероятно това значи не търсете своето си. В ст.25 има супернеясна и уникална дума ( μακελλω ) в нашия превод „месарница“, в другите „пазара“, като естествено не е нито едното нито другото, след което следва ясния превода " . . . Продаваното яжте без да се консултирате официално . . ". Съжалявам за безсилието в случая, но този стих и половина ме озадачиха. До края на главата се среща на три места думата „съвест“, но е традиция или нещо официално. Надявам се неуспеха с корекцията в тази глава да не е прекалено голям, все пак използвах метода на морфологичното търсене и той нищо не даде, за друго не се сещам. Превода като цяло тук е правилен.
Глава 11
Тук от пасажа до стих 15 има една сложна, но неправилно преведена ситуация на молене и пророкуване или по точно поучение. Понеже се говори за глава и естествено преводачите са решили, че става на въпрос за прическа, а не за това, което правят хората когато идва еклесията. За Еразъм, и за съвременните хора църквата е сграда и хората там отиват само за присъствие, докато Павел има в предвид за молитва и поучение за вярата, превеждано пророчество. Така когато става на въпрос за главата на мъж. се има впредвид нещо, което е водителство, става на въпрос за молитви и поучения които са лични за човека и трябва да се разграничава кога е за мъж и кога е за жена, При жените повечето проблеми са интимни и не би трябвало да стават на открито, те трябва да се покриват или да не са публични, докато при мъжете успехите и постиженията трябва да са открито водителство. Така еклесията или небесното откровение, както е правилния смисъл за ситуацията, за която се говори в случая. Например този блог е един вид мъжка еклесия и за това всяко нещо трябва да се открива явно как е постигнато, макар и да не успявам всеки път да описвам подробно всяко нещо. Важно е да се запомни че няма коси, стригани или бръснати глави, а става на въпрос за покриване на водителството и откриването му. Интересно е точното значение на стихове 16 и 17. Не е мислене за препиране, а е ( τις δοκει φιλονεικος ) "предявяване на искане", следващата част на стиха трябва да се слее с ст.17 и да стане; "нямаме такива практики и еклесията на Бога не трябва да се разпорежда по въпроса." Нататък всичко е удивително точно в превода, освен ст.18 където се говори за "схизма" ( σχισματα ), което е противоречие или несъответствие, неправилния превод идва от притчата за кърпените платове, не става въпрос в Марк и Матея за съдиране на дрехата, а за несъответствие на кръпка и кърпена дреха.
В следващата глава се почват съветите към "тялото" или образното представяне на единството на вярващите като едно цяло. това е основната тема на цялото послание, като дори и прословутата глава 13, където се говори за агапето, неправилно интерпретирано като любов между хората пак се включва в разясненията за единството на хората във вярата. В предния постинг разясних и важното за нас изясняване, кои съвети са за тогавашния преходен свят и кои за нашия. Естествено е добре да сме запознати със всичко в Библията, но тези неща, които са специфични за юдейския свят започват от следващата глава 12. В тази книга Павел често говори за себе си като вплита собствените си постъпки като част от примерите за постигане на единство на вярващите. Този личен пример е също част от миналия свят. Павел ни се показва на нас като образ на Словото, нещо за което не трябва да плащаме, дори когато четем този блог потребителите плащат само нета и тока, но не и текста. Нас ни касаят само съветите за духовни събития, концепцията за единство на вярата днес също трябва да се разбира само като духовно единство. Плътското или организационно единство на коринтяните също трябва да се отнесе към телесния им преобраз. Така като в тази глава 11 Павел дава за пример описанието на Изхода, като пример за тях, така и тази книга е телесен пример на новия духовен свят.
Като заключение мога да кажа, че ние не трябва да съжаляваме, че не можем да постигнем в материалното това което четем в Библията. Не трябва дори и да съжалявам и за разпростирането на нечестието и упадъка на нравите и християнския свят като цяло. Днес Словото не се нуждае от организация за да се съхрани, условията за спасение са както ги обясних да има абортирани и жени които са вярващи, които сред цветнокожите не са никак малко. Само така днешния свят ще произведе спасени, като този процес няма да трае дълго, бума в раждаемостта на третия свят е от шестдесетте години и света едва ли ще издържи още 60 години преди да се случи нещо или да се самоунищожи.
1Коринтяни.12 пневматика и харизматика
Започвам с бележки по превода, изводите накрая;
Ст.1 Няма дума и помен за "Дарби". Смисъла е само за "пнеуматикон" ( πνευματικων ).
Ст.2 Не е езичници, а докато са били от етноса ( εθνη ) народа, простолюдието, всъщност думата етнос не е нито обидна нито религиозна, нито расистка, става на въпрос за хората от народа които не са били левити и следователно не са били служители. Апостолите и Павел са имали такъв статут на учители и свидетели за "етноса", тоест народа общо казано.
Ст.3 Важната дума "анатема" ( αναθεμα ) днес тя е излишно емоционално натоварена, но в НЗ е обратното на Натанаил. Смисъла е някакво духовно отделяне или разграничаване, както когато Петър се отрича от Христос в двора, той се "анатемосва", разграничава или дистанцира, не е проклятие или богохулство както се превежда на много места; Matt 26:74, Mark 14:71, Acts 23:14, Rom 9:3, 1Cor 12:3, 1Cor 16:22, Gal 1:8, Gal 1:9, Rev 22:3. Също има разлика в думите за говоря, в първата част е ( λαλων λεγει αναθεμα )не легализира анатема, докато а след това е ( ειπειν )изповядва Христос като Господ в Духа.
Ст.4,5,6 Дарбите са "харизматията"( χαρισ ), тоест не е дарба а е някаква благодарност, която се ползва при специфични случаи като например при благословението на хляба на тайната вечеря и при изхранването на хилядите. Най доброто обяснение е в Лука 6, където обясняването на благодатта е именно тази "харис". Изяснено е, че благодат е нещо, което се дава винаги отгоре, без да е заслужено или като заплата. Там Христос изяснява, че да се получи "ксариса" е нужно да му се направи място. Така смисъла на дамата е благодарност, но и готовност за приемане, способност за взимане и дори разбиране на това което идва от Духа. Трите стиха трябва да се разгледат заедно, вижда се и на трите места имаме глаголи, така че не е дарба, а благословение, не е служение, а е служене и ст.6 е правилно преведено действие. Разликата в трите глагола наистина е трудно различима. "Ксариса" има доста различни преводи, веднъж е благодат, в това послание е дарба, във 2Пт. е угодност. Там където често се споменава за благодат на Бога се има впредвид, че хората са приели Бога и му благодарят, като благодарността е вследствие на нещо вече прието. Ст.7 Всичко това се дава, не е дава се на всеки, няма всеки и няма обща полза, ползата е за Духа.
Ст.8 Не е на един а е просто члена "о" ( ω )
Ст.9 Не е дарба на изцеление, а е( ιαματων ) способност на видение, "ямато" е нещо много странно, думата както съм изяснил съществува в днешния японски и доколкото разбрах е старото име на страната.
Ст.10 - 27 дават се подробни описания за действието на Духа като е направено мног удачно сравнение с тялото. Така с един текст от половин глава се изяснява както материалната функция на хората, така и духовната. Така тук в този пасаж е изявена Новозаветната пневматика, имаме действието в различни хора за служене на Христос.
Ст.28 - 30 В този стих се споменава и най накрая за еклесията. Като тя е над това в което Бог действа. Тоест това не са дарби, това са действията на Бог за еклесията сред хората. Ще изброя поименно белезите на еклесията защото освен самите думи, стиховете са добре преведени.
Първите три белега за номерирани не поради важността си а поради последователността на появяване;
Първо апостолос, за да има еклесия тя трябва да приема свидетелството на апостолите, днес това е Библията. Защото няма живи истински юдей, както и наследници на виделите Христос.
Второ профетос, това не е както изясних идеологията или философията на Месията. Днес идеология е мръсна дума, но дявола само е омърсил нещо добро и Библейско.
Трето дидаскалос, това предполагам наистина съответства на сегашното учител или може би професор.
Следват дунамисите, думата има различни преводи, но няй точния смисъл е способност или сила, но други думи като чудеса или велики дела не са погре;ни преводи.
Следва харизмата иаматон, дълго се колебаех дали двете думи не са два различни белега, но предполагам фразата се повтаря и по горе за това явно е един белег. Смисъла не е изцеление, а е видение. Като забележете видението е общо и то е само за юдеи, така че съжалявам заблудените днес. Антилепсис първо помислих че е същото като в превода, помагане. На повечето места е приемане или взимане, дори зачеване, всъщност не е зачеване, а за Мария се казва че ще получи в утробата си. но по детайлното разблеждане се видя, че антилепсиса е получаване вследствие на молитва, така явно този белег под номер пет на изброяване е белега на отговорената молитва. За малко да се откажа и да оставя превода както си е.
Губернрсеис, не не е губернаторство или коръмчийство, нищо че е супер уникална дума. Смисъла е на някакви обяснения или изказвания. ако на дадено събрание хората им се обясняват нещата и всичко е ясно, значи са ясни нещаат там има еклесия.
Гене глосон, май не е чужди езици, а е родени езици. Тоест те може и да са чужди, но са "родени" в човека свръхестественно при действието на еклесията. така ако посещавате събрание в което няма езици, сори бате, ама немате еклесия.
Ст.31 Смисъла е копнейте за харизма белезите и така ще намерите пътя превъзходен.
Крайния извод е, че харизматиката е белег на единното тяло и единния дух. Тя е белега на еклесията и способства пневматиката.
No comments:
Post a Comment