Джудже стоящо на раменете на великан

Джудже стоящо на раменете на великан Неочаквани гости Не мога да се сетя от кой точно древен философ беше тази фраза, но тя е много популярна в по академичните среди и е напълно задължителна за всеки свързан с писане, още повече с; литература, история и философия. А Най великия автор е точно такъв, Толкин е преподавал староанглийска литература и история и няма начин да не се е занимавал с джуджета и великани. Именно това означава историята на Хобита и 13-те джуджета. Джуджетата са авторитетите на английската литература, а Толкин е „полуръста“, хобита който те ще наемат за "професионален крадец" :-). Тринадесетте "джуджета" са от релефа на 13-те най известни викториански поета на Англия, вероятно в университета на Ланкастър. Иронична връзка на Толкин с литературите, той не е джудже като тях, той е "професионален крадец"! http://www.flickr.com/photos/allybeag/3046971750/in/pool-877885@N22 Irving, Tennyson, Sullivan, Leighton, Turner, Prince Consort, Ruskin, Millais, Watts, Fildes, Barry, Thornycroft, Stevens. Представям си как е измислял с какво да ги иронизира когато е четял драматичните им стихове. За съжаление само снимката във „фликр“ не намерих от къде точно е релефа, освен че в Ланкастър и е част от други релефи с научно-образувателна цел. Ганфдалф естествено е техен съветник и мъдрец, в Хобита образа му не е толкова митичен както във Властелина. Още повече, че името му също е джуджешко от митологията. Всъщност само Гандалф има име на джудже, а джуджетата в Хобита имат човешки имена от; Скандинавия, Германия и Франция. Толкин попада в тази компания с нежелание, а съседите гледат с неодобрение на неговите "приключения", дори накрая смятат че е умрял и искат да му вземат дупката, също го смятат неоснователно за много богат, все неща от неговото обкръжение. В друг пост изясних че дори Даин, е Антоан Дайн изследовател на Сократ и гръцка граматика. Писмото което те оставят на Билбо е някаква алюзия за доказателство за неговото познаване на викторианската литература, Толкин също ще получи от съкровището на прочутите поети. Овнешко печено След напускане на графството имаме приключението със великаните. Тук вече има нещо странно, което не се среща другаде в книгите му. Трите дебели великана са описани с презрение, каквото не намирам никъде, дори и при орките или голума. Освен това те са единствените с английски имена! което явно показва конкретни хора от Токиновото обкръжение. Описани са като; глупави и силни, крадци тъпчещи се с овнешко, но и човекоядци, което е внушено като отвратително, а не е толкова като страшно. Единствения извод, който мога да намеря е, че тези тримата са преподаватели на Толкин в Оксфорд. Той ги е презирал, виждал е че са простаци, не разбиращи от литература. Когато се появява Гандалф образа на мъдростта се вижда, че нищо не разбират и освен да се тъпчат с месо могат само се карат. Когато се появява слънцето, тоест на открито те се вкаменяват. Сред хората публично ясно се вижда, че тези хора нищо не струват. Самата идея за вкаменяването на великаните както се твърди в книгата е показана като добре известна, но мисля че само на мен ми е известно от къде това е известно. От "Пилигрима" Бъниян разбира се фразата е нещо като гатанка, "познайте каква линия следвам" все едно ни казва Толкин. Следва още по интересна част близо до мястото те намират пещера хранилище. Тя е с ключ, спарен въздух като в обществено място без вентилация, в което са скрити ограбени скъпоценности от хора и елфи. Мечовете с прекрасна изработка и магически способности са книгите в библиотеките на Оксфорд. Гламдринг и Оркрист са силата на Стария и Новия Завет. Orcrist значи на синдарински "режещ орки", но всъщност е очевидно, че е Or-crist на английски, лесна гатанка за bogoizbrania. Glamdring или в превод Foe-hammer, но изглежда да е галимация на думата glimmering. Разпръскващ светлина. А за "жилото" вариантите са прекалено очевидни; 55О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото? (1Cor 15:55) 56Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът; (1Cor 15:56) Според някого тук се цитира някакви древни езически поети, не господа, Павел в 1Кр.15:55-56 цитира хобита от третата епоха на средната земя. За днес стига толкова толкинология.