Стих от моя учител Словореза

I heard a thousand blended notes, While in a grove I sat reclined, In that sweet mood when pleasant thoughts Bring sad thoughts to the mind. Строфи с хиляди летящи чувам, В ливадата стоя подпрян на самотата, В сладникава омая на мисли си бленувам Внезапно отлита мисълта ми в тъмнината. To her fair works did Nature link The human soul that through me ran; And much it grieved my heart to think What man has made of man. В изкуството природата витае с мисли се изплъзва душата лека, И в многото печал сърце се мае Защо ли е човек дошъл в човека. Through primrose tufts, in that green bower, The periwinkle trailed its wreaths; And 'tis my faith that every flower Enjoys the air it breathes. Сред ярък цвят на кът зелен, Ластуните намират своита нишка; И моита вяра е за всеки дрен Вятъра да поглъща със въздишка. The birds around me hopped and played, Their thoughts I cannot measure:- But the least motion which they made, It seemed a thrill of pleasure. Птиците кръжат в играта на гората, В техния летеж съм аз невеж:- В пърхането на опашката с крилата, На радостния им полъх свеж. The budding twigs spread out their fan, To catch the breezy air; And I must think, do all I can, That there was pleasure there. Напъплят вейки с листа си към брега, За да хванат полъх от морето: Да се замислям е всичкото което мога, Там негде е на нежността сърцето. If this belief from heaven be sent, If such be Nature's holy plan, Have I not reason to lament What man has made of man? И тази вяра е с небесно въжделение, И тази ли природа е в плана свят от века, Това не е за да се покаже угнетение Защо ли е човек дошъл в човека? Стих от моя учител Словореза