Пророчества и в Симарилиона

Пророчества и в Симарилиона Когато в по преден постинг разгадах "тайната" на западната врата на Мория към царството на Дурин в недрата на Мория и усетих силата на пророческия характер на Властелина, се замислих над един въпрос, който всеки вярващ се замисля. Ако това е от Бога послание, какво следва след като бъде отгатнато? Какво следва, след като в дълбините все още се крият скверни твари от древността и явно биха се показали само ако някой като Гандалф реши да покаже какво може, на място където не му е мястото? Дали описанието на битката с Балрога не е само указване на грешките от миналото, а настоящето да е нещо по различно, дали не трябва аз да вляза в мините, не да изколя, а направо с някоя огнехвъргачка да ги изпепеля тия орки и да видя тоя Балрог дали няма да свърши някоя полезна работа. . . Май се поувлякох, но все пак не съм забравил предупреждението на моста на Барад-Дур, "Бягайте глупаци!", мъдростта дори и да се скапе пак ще дойде по силна, но пръстена трябва да премине възможно най безопасно. Да, но аз не нося пръстена и дори не съм сигурен, че този който го носи има нужда от помощта ми. Видимо е, че силата на елфическите пръстени е почти изчезнала. Католическата и англиканската църкви вече не са носители на никакви добри послания и в горите на славните в минало Мраколес и Лот-Лориен са се завъдили само източни "жители" и подобни мерзки същества. А Ривъндейл е направо резиденция на "Мрачния господар", поне Саруман е мъртъв, ако не друго, но пък много го имитират. Да се върнем на Силмарилиона, това е теологическата разработка на Толкин. Тук църквите са представени не в социалния им образ, а в теологичния. След описания на вярата и създаването им чрез вълнуващия похват на митове, както Толкин твърди, че трябва да се разглеждат старогерманските и скандинавски митове, нещо което не съм напълно убеден да е изцяло коректно, но е много полезно и Богуугодно. Имаме описания на няколко елфически царства, които са образи на църквите в Англия. Дориат - Doriath Това е преобраз на католическата църква, пояса на Мелиан е силата на Еклесията. Джуджетата убили Тингол са различните писатели или всякакви чужденци допускани да работят за доктрините на старата английска църква. Не случайно това е най старото кралство в Белерианд, сред най древните дъбови гори, от елфи които никога не са били във Валинор. Смъртта и на сина на Тингол от синовете на Феанор символизира окончателния упадък на по съвременната католическа църква. Нарготронд - Nargothrond Това е царство основано от дошли от Валинор елфи, те са велики герой, много по силни и мъдри от Дориатските елфи, предполагам с тези описания Толкин дава предимство на англиканската църква. Като много по Библейска поне в миналото, наследница на велики пуритани, велики герой, но по негово време изпаднала във гордост. И макар и да е успяла да се справи успешно с пълчища орки това не я спасява от злата участ да бъде проядена от червей, който е толкова могъщ, че е омагьосъл дори и единствения и герой, който може да я спаси от него. Турин е образ на английския народ, според авторовото виждане, първо семейството му служило на велик елфически крал в Дол-Ломин, но той загива геройски във борба със злото, след това Турин отива при "католическите" елфи в Дориат, от там се отделя след кървава разпра с един нагъл елф. Живее сред разбойници, предполагам периода на изолация след Хенри осми, после периода на пуританизъм, славно и геройско време на основаване на империята, но през двайсти век вече проядена от червей. Турин се премества в гората Бретил сред грубите горяни където поради невежество изпада в най грозен грях и макар да успява да убие червея унищожил пуританизма, съдбата на Англия е най черната, поне според Толкин. Гондолин - Gondolin Тук наистина сравнението може и да е странно, но вярвам това да е авторовото виждане. Царството на Тургон е баптиската църква, в Силмарилиона нямаме хобити, но именно Гондолин изобразява тях. Личи си как Толкин е привързан към тях, описани са като скрито кралство, намек за това, че те са повече от колкото се вижда от страни. Те са жертва не на червей или на нагли чужденци, а на предател и са победени от балрози чак когато всички други църкви са окончателно съсипани. Същевременно хобитите се появяват чак когато Гондолин е превзет и потомците му основават Нуменор. Това вече е друга история, създадена да се върже с Хобита и Властелина. Джуджета - Dwarves Джуджетата в Силмарилиона са представителите на старата литература, не случайно не са деца на Илуватар, а на Ауле, броя им е малък, мразят се с църквата, но пак имат полезни способности от които хората се нуждаят. Единственото джудже във книгата е Мим калпавото джудже или по скоро Petty-dwarves в английския, което е незначително дребнаво джудже. Турин е приет със сила от Мим, но и предаден от него, неласкава оценка за ползата от писателите. Хора Те са малобройни и незначителни и само връзката им с елфите ги прави свестни, тези които мразят елфите са жестоки и непълноценни, тоест атеистите са нищо за Толкин. Но и съдбата на приятелите на елфите не е по добра както виждаме заедно с елфите страдат и хората.