Суетата на небето и под слънцето

21:06 - Суетата на небето и под слънцето Често когато се разглежда книгата Еклесиаст могат да се чуят критики на тълкувания и някакви неясни обяснения за песимизъм и прочее фройдиско-марксистко разсъждаване. Първото нещо което трябва да се изясни е че в книгата е записано отношението на човека и неговото дело спрямо Бога и словото му. Всякакво призоваване на; Нитше, Хегел и прочее „Уайттраш“ е неуместно и богохулно. Още в началото се изяснява значението на книгата, Кохелета, Давидов син цар в Ерусалим е личност поставена от Бога за да бъде владетел или „предтеча“ на Христос. Думите които напомнят за самоубийствени мисли, „като по блажени са мъртвите от живите“ и „всичко е суета“ имат значение не на размисли на човек, а на оценката която се дава на човека от позицията на Христос, заемана в миналото от Царя, сина на Давид. Навсякъде където се среща фразата суета, е смисъла на думата не със съвременното емоционално- философско полемизиране, а показва безполезността на делото на човека за слънцето, което символизира Христос. Фразата, „няма нищо ново под слънцето“ показва, че нищо от човек или каквото и да е направено на земята не ползва слънцето символизиращо личността на Христос. Все пак песимизма не е основната идея тук, за Христа делата на плътта може и да са безполезни както ни се изяснява от Павел стотици години по късно. Което е показано в първообраз чрез думата суета тук. Освен слънцето като символизъм се ползва и едно друго понятие „небето“ споменава се само пет пъти, за разлика от рекордните 32 стиха със слънце, повече от цялото Петокнижие 24 стиха! Небето е преобраз за Светия Дух, при разглеждането се оказва, че човешките дела са именно за небето, не за слънцето. Докато слънцето е неутрално за човека, то небето е това, за което трябва да с е трудим изследваме мъчим и борим от тези пет стиха. Този извод подкрепя моето откритие за ролята на декалога в служението на Христос и Светия Дух, Христос изпълни първите пет заповеди на декалога и сега само с вята в него ние ги изпълняваме, докато вторите пет касаят не Бога а отношението между хората и те вече могат да се спазват само чрез приемане на Духа. Над образите и посланията много от които с пророчески характер може да се разсъждава дълго и да се извадят още много поуки за „слънцето“ и „небето“, но реших да не се претоварвам с много разсъждения и да преведа едно стихче от наследника на моя учител Словореза. Мемориално In Memoriam To Sleep I give my powers away; My will is bondsman to the dark; I sit within a helmless bark, And with my heart I muse and say: Силата ми се сама приспива даже; Волята ми е прикована в тъмнина; Седя затворен в открита равнина, И моето сърце събира се да каже: O heart, how fares it with thee now, That thou should fail from thy desire, Who scarcely darest to inquire, "What is it makes me beat so low?" О сърце, с какво тегло си по начало, И своя страст оставило си без насита Кой със плаха дързост иска да запита, "Какво ме прави да туптя тъй вяло?" Something it is which thou hast lost, Some pleasure from thine early years. Break thou deep vase of chilling tears, That grief hath shaken into frost! Има нещо твое останало като развалина, На играта веселбата от твои ранни дни. Счупи таз дълбока чаша с ледени сълзи, Тъга отърсва се от силата на студенина! Such clouds of nameless trouble cross All night below the darkened eyes; With morning wakes the will, and cries, "Thou shalt not be the fool of loss." Пресичат облаци на мъка многократно В очи склопени нощ се спуска в миг, Но на утринта се волята издига с вик, "Загубата не ще е такава безвъзвратно."