Tuesday, January 13, 2009
Джон Уиклиф, съмнения и обвинения John Wycliffe
http://tolkiengateway.net/w/images/thumb/9/96/Ellaine_-_Eowyn.jpg/250px-Ellaine_-_Eowyn.jpg
Джон Уиклиф, съмнения и обвинения John Wycliffe
Това ще е един постовете които ще поставят сериозен въпрос по история, но няма да се задълбавам в подробни изследвания и проучвания, те ще отнемат нежно много време на bogoizbrania. Лукс който не мога да си позволя и не мисля че е необходим. Това ще са изстрели в тъмното, ако там се крие някой рогат, хубоу, ако не едва ли ще има невинни жертви, освен събудени съседи и изхабен барут.
Първата достоверна информация или по скоро споменаване за Уиклиф е от книгата Джон Фокс за мъчениците, тази книга не съдържа нищо специално освен че се появява в много важен драматичен момент за английската политика. Конфликта на Хенри 8 със папата, в книгата католиците са описани като жестоки чудовища, манияци измъчващи бедните селяни. Разбира се Уиклиф е починал преди много време, но мъченическия ореол е получен поради разкопаването на гроба му по нареждане на събора в Констанц, когато е изгорен Ян Хус.
Изстрел първи, сериозно се съмнявам в подобно нещо. Уиклиф май е единствения изровен мъртъв, изгорен и хвърлен в реката. Не че защитавам католиците но те просто не правят така. Още повече, че тогава едва ли са се събрали и обсъждали човек на кралска служба починал преди 150 години, на един далечен от Рим остров. Просто в този акт няма смисъл, времената са други Уиклиф е забравен дори от съвременниците си. Но най вече, Уиклиф не е създал учение, няма "последователи" или някаква форма на привърженици, борба с мъртвия е безсмислена.
Изстрел втори, английската католическа църква е имала много по голяма самостоятелност от колкото е изглеждало, тясното обвързване с Рим е по времето след Хенри 8, и папата и дори събор не биха могли да заповядат такова нещо. Пак повтарям Уиклиф е вече забравен, за него ще си припомнят едва когато политическата ситуация ще го наложи, а тя става по времето на Джон Фокс не по времето на събора в Констанц.
Изстрел три, Уиклиф дори и да е съществувал в рамките на разказваната за него легенда със сигурност не е превеждал Библията, освен някой фрази от Евангелията които не са били популяризирани, тоест дори и да е превел нещо то е било с проповедническа цел, без да има някакви църковни или доктринални цели или отражение в обществото, както по късно по времето на реформацията.
Изстрел четири, дори и да е участвал в някакви политически и църковни интриги, като например противопоставяне на папата в защита на Краля и Парламента То едва ли хора като него ще изиграят решаваща роля, когато се заговори за въоръжен конфликт с Парламента и Краля, а така се твърди че е започнала политическата му кариера в Уикито, като естествено има цветен прозорец с надпис "куотейшон нийдет" :-). Изобщо представянето на интриги като някаква предреформация е жалко и срамно. Реформацията е Божие дело сред хората, а не философия от народа и проповедниците, изобщо идеята да се приватизира това дело от политически изявяващи се проповедници е недостойно занимание.
Изстрел пет, Със сигурност може да се предположи, Уиклиф е име използвано за да се политизира и доктринализира движението на лолардите, неуки проповедници, за които нищо сигурно не е ясно и известно освен, че са били бедни, което за богоизбрания е повече подозрително от колкото признак за християнско. Изобщо връзката на това движение с реформацията и познаването на Библията е ненужно.
Последен куршум, идеята че антихриста е папата е също на 100% запазена марка на Лутер, до преди него антихриста не е бил представян или свързвам с човек, а с демон. Едва динамичното и агресивно защитаване на писанията е довело до тази хипербола.
Съществуват и някой директни връзки с по късната епоха на реформацията, като фрази като "тезиси" на вярата изобретение на Лутер. Също "Светите Писания" е също протестантско изобретение. Яростна атака срещу трансублимацията в католическото причастие е чисто английски диспут, който не е така остър никъде другаде.
Но за да не ставам многословен като заключение ще спомена че прекаленото политизиране на фигурата му, името му се намесва във всички известни за времето си политически активности като идеолог и теолог на прекалено протестантска политика, и крайно съмнителното издаване на превода му чак през 19- век е повече от достатъчно за да се заключи че Уиклиф е не „утринната звезда“ на реформацията а отражение към миналото от времето на религиозно политическите борби започнати от Хенри 8 и продължили чак до времето на Наполеон.
Бонус откритие, мисля че сега намерих преобраза на краля на Ангмар, който успя да влезе в портата на Минас Тирит, но с изгрева на слънцето се изпари, това е силно омразния на острова корсиканец. Той не е спечелил нито една битка със истинско сражение, а както и щеше да завземе Минас Тирит чрез мрачното си появяване, хората се плашеха от злото не защото то имаше силата над тях, а защото те самите си внушаваха тази злина. Чудовището от сенките бе спряно от слънцето, но се завърна отново яздейки демон, както и Наполеон се завърна на Варерлоо за да бъде победен от обикновени но героични англичани на битката на Пеленорските поля.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment