Рим
Идеята думата за ( ρωμ ) да означава Рим или римски гражданин е плод на лош превод. Сричката е част за думи, които значат нещо; наредено, напълнено, предадено от едно място на въпросното място. Понеже сричката се среща доста често, но само на няколко места намираме ( ρωμ ) да е Рим, ще разгледам въпросните стихове;
Йн.11:48, няма да дойдат римляните, но ще настъпят, ще настанат ( ρωμαιοι ) над народа и града, тоест ще има ограничения или преследвания за тях и тяхната позиция. „Ромаиой“ е някаква заповед забрана или закон или правило, а не народ или градски жители.
Йн.19:20, не е на три езика, а е написано във формата на заповед или присъда, ( ρωμαιστι ).
Йн.19:40, не са „аромати“ ( αρωματων ) , а са направили всичко според предписанията ли присъдите на юдейския закон и правилник за погребване.
Мт.14:15, ( βρωματα ) както и другаде не е само храна, но е храна приготвяна и съхранявана според закона, вече готова за сервиране. За толкова хора, на такова място е било проблем, за това са мислили, че ще излезе доста скъпо доставянето. Същото е в Мр.7:19 и другаде.
Мр.15:22 ( συνεσταυρωμενοι ) съразпнатите в превода, но по коректно е „съ-осъдените“.
Мр.16:6 ( εσταυρωμενον ) „разпнатия“ в превода, но по правилно е „осъдения“.
Лк.6:28 ( καταρωμενους ) кълнящи, кълнене, но по скоро е осъждане, въпреки че за древността разликата да е трудно доловима.
Дн.2:10, е сега вече си дойдохме на думата. Думата ( ρωμαιοι ) означава, че всички видове хора по горе, които не са народи, а някакви партии или секти или групировки. Са напълнили града и са получили от това, което е станало и е било разпределено на петдесятница. 16:2 не е понеже са римляни, а не е позволено да приемат и изпълняват, ( ρωμαιοις ) забележете окончанието. За да не преписвам стих по стих всичко насетне в Деяния и в посланието към „римляните“ където има „ром“ означава; заповед или присъда или подобно.
Acts of the apostles, history,
- - - - -
Други думи и места за Рим
При по внимателно преглежда бе установено че в някои случаи с ( ρομ ) или ( ρωμ ) е свързано с не просто заповед, а писменото и указване или предаване. Така със записването думите приемат специфично значение.
Друга дума свързвана неправилно с меч е „ромфаиа“ ( ρομφαια ) среща се на седем места, само в Лк.2:35 за Мария, на която няма да и се пререже душата, а от нейната душа ще излезе или премине закон или заповед. И в От. На седем места, всяко от които е свързано не с рязане на хора, а с издаване на присъди. Доколкото знам на „ромфая“ се приписва значението на двуостър меч, което показва неправилното тълкуване според представите на европейското възраждане.
Сега ще прегледам всяко място с думата Рим или римляни, което бе пропуснато в предния пост, за да докажа, че това не е град или гражданство, а документ в писмена форма със законова сила, за която се споменава в текста като преобраз за писаното Слово божие.
Дн.16:37 стиха трябва да се преведе „ Но Павел им рече: Биха ни публично-неосъждани хора, ( ακατακριτους ανθρωπους) притежаващи документи, хвърлихте в тъмница . . .“
Дн.16:38 ( ρωμαιοι εισιν) „ромаиои естин“ е наличие на документи, а не че са били римляни.
Дн.18:2 не са били отделяни римляни и юдеи, а са били събрани тези юдеи които са с документ, за това Павел е отишъл при това семейство, защото е бил като тях, хем юдей хем с документи. Поне правилно е указано че са дошли от Италия, но не е ясно къде е това или какво е „италия“.
Дн.19:21 „виждането на рим“ всъщност е според някакво водителство, вероятно в случая не е харизматично преживяване, а е предварително записан и предвиден план, който се следва при пътуването.
Дн.22:25-27 означава, че е ( ρωμαιος εστιν) има смисъл на записан в някакви документи или списък за официални лица и имащ специални прав, но това не значи че Рим е град. Същото е и за 23:27,
Дн.23:11 Смисъла на стиха е че засвидетелстваното и потвърдено в Ерусалим, трябва и да се добави в документите, а не че трябва да прави същото в друг град, доста еретична мисъл има в преводите.
Дн.25:16 означава че според „ромаиоса“, тоест според писаните правила не се действа така.
Дн.28 е вече не в град Рим, а в специалната институция на „ромен“, не е ясно дали е съд или е някаква по специфична държавна организация. Също не е ясно дали това учреждение в кой град на Галилея е или Самария. Защото именно там са го пратили, сред евреи, а не някъде в чужбина.
Рм.1:7,15 Павел пише до всички които са възлюбени от Бога и са свети според записването или документите на небето, това е теза в противовес на юдаизма.
2Тм.1:17 ( αλλα γενομενος εν ρωμη) станало е според плана или според правилник. „геноменос“ е случка или станало. Това е единственото място извън Евангелията, Деяния и Римяни да се споменава думата за рим.
С това откритие се слага последния пирон в ковчега на „римската“ империя и легендата за възникването на град Рим преди 13-14 век.
- - - -
27 – 05 – 09
Други думи с рим
Въпреки няколкодневното разглеждане на съчетанията на срички едва сега стигнах до извода, че думите превеждани като Рим и римляни са свързани със срички като ( *ρημ* ) или ( *ραμ* ) това са много важни думи именно те разкриват частично смисъла на дума неправилно предадена като Рим.
Ремата е не случайно често срещана и цитирана, дума, именно тя посочва нюанс на слово от Бога дошло директно към хората, сега при сравнителното разглеждане стигнах до извода, че Рема или ремата или производните като „ерео“ превеждано в различни схеми като казвам и подобни има смисъл не толкова на говоренето, казването или дори на действието на изговаряне на думата. Смисъла на ремата не е и в личното откровение от Бога към човека. Думата има специфичното значение да опиша факта че думата която е била предадена или нещо което в миналото е казано идва да се изпълни в определен момент. Тоест ремата не е противовес на „логоса“, който е писаното Слово, а ремата да е Слово лично за човека, думата просто указва разлика във времето на изговаряне и изпълнение или потвърждаване на казаното и изговорено Слово. Така явно трябва да снемем мистичния воал около тази специфична дума, сама по себе всяка дума предава някакъв определен смисъл който е част от начина на говорене и култура на хората. А „гръцкия език“, който както заключих е ангелски език е използван за да се избегне човешкото влияние върху смисъла, което е неминуемо, поради интерпретацията на текста от човешката мисъл. Така с такива сложни и направо „тайни“ за нас изрази Словото се опазва от влиянието именно на личната и субективна среда на отделния човек.
Сричката ( ρομ* ) също се намира като част от няколко важни думи за писане. Така въпреки, че вчера не знаех или поне не се сетих да проверя този вариант правилно стигнах до заключението, че думите за Рим и ромфая са свързани с нещо записано или ще бъде записано и варианта на сричката указва период на време или друго място на текста и изпълнение на казаното.
Думата за улица или вероятно път също е със сричка ( ρυμ* ).
Сричката ( *ριμ* ) се среща за присъда или екзекуция включително и за самия Иесус на кръста, среща се и при думата „ариматея“ след името на Йосиф, което със сигурност значи неосъждан или непорочен.
New testament,
No comments:
Post a Comment