Великани, дракони и черни дупки

Великани, дракони и черни дупки

История на великаните

Великаните се споменават най напред в Библията. В прословутия пасаж Бт.6 се споменава за Божите синове, на които им се раждат деца от жени хора. Тази идея или интерпретация на пасажа е категорично отхвърляна от някои; държавно субсидирани, антихаризматични и свързани с атеисто-сектатски групировки теолози или е игнорирана от различни общности и църкви, вероятно за да не се стига до противоречия по въпроси, за които не може да имаме пълна сигурност и не са свързани директно с вярата в Христос. Но все пак аз вярвам, че тя е правилната и тук ще изясня защо. В началото на сътворението земята е била доста слабо населена, така че да се роди в някое семейство дете от ангел, без физически контакт или интимност, подобно на днешното "ин витро" забременяване, само че с харизматичен метод, е огромно благословение както за семейството, така и за всички хора. Нямам нищо против например да има брат или дете, което да е почти ангел, да прави всичко което поискам, но да не ме обвинява в човешките ми недостатъци, защото и той е роден на земята. Това е като да имаш роднина политик или поне държавен служител, той е много повече човек от всеки друг гражданин на Република България. В същата глава се споменава, че "великани" в септуагинтата или нефилими в еврейския е имало и след потопа. Но всичко, което започва на земята, колкото и да е добро, в крайна сметка достига до провал, така и нефилимите-великани се провалиха и бяха избити в книгата Исус Навин при преселението. Като бяха окончателно довършени от силните мъже на Давид, върха на унищожаването на великани бе двубоя между Давид и Голиат. Давид е преобраз на "темпларите", а Голиат е един от последните нефилими. Неговите пет братя бяха довършени от хората на Давид. Причината за лесната победа над тях е, че те се провалиха в мисията си. Голиат например би трябвало да предаде меча си на Давид и да му се поклони като на цар и предтеча на Христос, но за сметка на това той си помисли, че след като баща му е ангел никой не е повече от него, което бе фатална грешка. Нефилима, не може да има деца или връзка с жена, което е предимство в някои случаи, но всъщност се превръща в недостатък за него, защото е част от духовния му имидж, които изключва възможността да се прояви благодат към него. Все пак от по новите нефилими не всички бяха толкова лоши, макар всички да се провалиха лошо. Предполагам ще е сензационно за някои, но именно добър нефилим беше Самсон, той се роди при появата на ангел, който говореше с майка му, точно както и когато Мария срещна Ангел. Това предполага доста сериозна забележка за проповедници, които споменават за Самсон само когато решат да говорят за прелюбодейство. Всъщност Самсон бе изразител на духовната функция на Христос, както и евентуално другите нефилими преди да се скапят. Тази му роля масово се пропуска, и за съжаление е не съвсем ясна и за мен, но поне прилагам усилия за да намеря правилното тълкуване на образа. Поне съм разбрал, че при смъртта си когато загинаха 3000 души това е пророчество за края стария свят и началото на юдейския свят, когато през 3000 година бе построен Храма.

В новата история на великаните, в легендата на Тристан и Изолда великана не е просто ужасно чудовище, а Морхолт единствения великан е брат на главната героиня и син на краля на Ирландия. Тази мимикрия е дошла не директно от Библията, а от образа на великаните в книгите на Бъниян, един от които има жена и дъщеря, и значително по човешки вид. Който съответно е бил усвоен от последвалата фантастика.

Дракони

Историята на драконите бе разгледана в друг пост, но и тук ще има допълнение. Дракона се споменава във приказките и митичните книги, но не и в древногръцката митология. Причината е, че тази митология е от преди излизането на продължението на пътешественика на Бъниян. Защото именно от там долетяха драконите на нашата земя, Бъниян ползва образ от Библията в алегорията си, който след нейния успех бе приет и в рицарските романи фалшиво отмествани назад във времето. Дракони в Библията също няма на земята в реалния свят, а само във видение в Откровение и книгите имитиращи я, като Данаил. Все пак дракон се споменава и в легенда от преди 1682 и това е легендата за крал Артур и магьосника Мерелин който вижда два борещи се дракона, интересно е че тази легенда, както и изображенията на дракони по знамената на Уелс и на къщите в Англия. Но не в Шотландия и Ирландия, просто означава, че тези хора са чували за Библията или за страшните и видения и за неправилната и интерпретация, и от преди 1516 година от когато НЗ е бил разпространен. Дракони е и неправилната интерпретация на култа към влечугите в някой източни страни, това са анимистични практики без духовни и религиозен мотив, а само изява на инстинкта за страх. Драконологията се изявява именно в Англия, където съжителството с изображения на дракони по къщите е старо наследство, но върха на драконството е в творчеството на Толкин.

Черна дупка

Black hole се оказва почти английско изобретение, почти защото термина, който се ползва за измислица на космически явления и съответно е колоритна добавка към безсмислени изчисления щедро засипвани с държавни пари. Оказва се термина е използван за първи път, в книгата която току що чух на аудио формат; The Pilgrim's Regress

http://en.wikipedia.org/wiki/The_Pilgrim%27s_Regress

Именно там в издадената през 1933, в първата част на книгата се обсъжда алегорията на адът с термина Black hole. Идеята за такъв обект е възникнал от преди издаването на книгата още в измислиците за Относителността, на Айнщайн. Но през тридесетте псевдонаучните изявления на полуграмотния комунист и плагиат са били култивирани с по популярно звучащи твърдения от неговите недомислици и една от тях е Black hole. Така откритието на черната дупка трябва да мине през Оксфорд за да стигне до Ълстър и е дело на К. С. Луис.

"Регреса на пилигрима" е най добрата му книга и първата издадена проза, за която читателите у нас малко знаят. Тя силно ми измени мнението за "приятеля на елфите" както шеговито го нарича Толкин в романа си. Това е една от най интелектуалните книги на християнска тематика, и същевременно показва същността на човешкия интелект, сила която носи само разрушение на личността и е нещо като проклятие за всеки който посяга към този забранен плод.

Всеки човек трябва да запомни главния урок на книгата, доброто и успеха идват от горе, от нашия Oтец във висините, не със собствено напъване и усилия дори и да имаме добри намерения това е пътя на регреса на личността. Дори и самата книга свидетелства против себе си и против естествения интелект, вместо обяснение за ада, сега получихме термин за измислица, която бе възприета от проклятието за науката и вярата.

Tolkien, Bunyan, history