Да върнем Джон Милтън в гроба

Да върнем Джон Милтън в гроба

Ако човек се излъже да прочете биографията на Митън в укито, естествено ще се натъкне на много глупости и либерализъм постнати там. Като абсурдите, че един пуританин подкрепя полигамията, а не правилната интерпретация, в публикацията му за развода, паралел за отхвърляне на католическата църква и „развод“ с догмите и тиранията на папистите. Тук ще напомня, че всеки католик се е заклевал във вярност към папата и не е имал право да се откаже от тази клетва все едно се е „женел“.

Това обаче не е най голямата вреда от неправилното разбиране на творчеството на Милтън. Основната му поема, „Изгубения рай“ е написана с множество библейски тълкувания и разбирания за това защо Адам и Ева са изгонени от рая. Вдъхновението за тази поема обаче е във възстановяването на монархията и идването на Чарлз2 на власт, които е вдъхновител на образа на змията, а Адам и Ева са съответно пуританизма и английския народ.

Все пак именно в тази поема е отразено неправилното схващане за същността на змията която не е дявола, а е просто по умно животно. Много е важно да се покаже моето откритие, че дявола не е паднал ангел както се твърди от много места. Всъщност дявола е падналата ангелска природа на човека, така когато човека умря, той се превърна в животно, а ангелската му същност стана това което сега наричаме дявол и сатана. Например за това сатаната каза на Христос в „пустинята“, че света е даден на него, света беше даден на Адам, но когато той умря първи път той се раздели с ангелската си природа и така дявола отмъкна и света като свое притежание. След Христос обаче нещата се променят, света става собственост на Христос и на тези които вярват в него. Така поемата на Били Черния, озаглавена Милтън със вдъхновяващия химн „По стъпките на древността“ известен като „Джерусалем“ критиката срещу Милтън е прекалена. Това че в началото на 19-ти век пуританите са се окепазили не е проблем на Милтън, и той не трябва да бъде измъкван насилствено от рая и после изхвърлян в ада. Мястото му е на спокойствие в „гроба“ до всички древни величия на правата вяра, а Били Черния получава жълт картон и заради голотиите, които рисуват с жена си. Той даже със „сатанинските мелници“ в предговора закача името на Милтън.

http://www.poets.org/poet.php/prmPID/707

Превода е максимално буквален, отсъствието на Милтън ме кара да не се мъча да се състезавам с него в поезия. On Time By John Milton Fly, envious Time, till thou run out thy race, Call on the lazy leaden-stepping hours, Whose speed is but the heavy plummet's pace; And glut thyself with what thy womb devours, Which is no more than what is false and vain, And merely mortal dross; So little is our loss, So little is thy gain. For when as each thing bad thou hast intombed, And last of all thy greedy self consumed, Then long Eternity shall greet our bliss With an individual kiss, And Joy shall overtake us as a flood; When every thing that is sincerely good And perfectly divine, With truth, and peace, and love, shall ever shine About the supreme throne Of Him, t' whose happy-making sight alone When once our heav'nly-guided soul shall climb, Then, all this earthly grossness quit, Attired with stars, we shall for ever sit, Triumphing over Death, and Chance, and thee, O Time.

За времето

от Джони Мелничаря

Полети, Време нетърпеливо, до своя цел,

Извикай на тез бавни и отмерени часове,

Чиято скорост е като със тежки стъпки;

И лапва те и в утробата си те поглъща,

Което го няма вече то е измамно и суетно,

И само временна е шлака;

Незначителна е нашта загуба,

Незначителна е и тази полза.

За това както всичко лошо се погребва,

И най накрая тази алчност себе си поглъща,

Тогава вечността посреща нашта радост

Със целувка индивидуална,

И Щастието ще ни залее кат потоп;

Тогава всичко ценно и добро

И духовното перфектно,

С истина, и мир, и обич, винаги ще свети

Връз трона на мощта

На него, който щастието може да вижда само

Тогава изведнъж повеждат небесаат ни душата,

Така таз земна тегоба ще свърши,

Почивайки сред звездите, разполагаме се вечно,

Триумфирайки над смърт, и сполука, и с теб, О Време.

Poetry, time