Хороскоп на Иесус Христос

Това откритие дойде във вторник, когато започнах спор с някакъв младеж блогер, за когото имах съмнение за пристрастеност към опиати според начина на писане. Тогава като чели в отговор на моите остри и осъдителни нападки усетих появата на „балрог“, от дълбините на дрогираната му клавиатура, заяви нещо от вида „Оставил съм Господ да владее на небето, а аз ще владея на земята“. Понеже знам какво се случва на моста Хазад -Дум веднага си изтрих обвиненията, даже станах от компа и се зачетох в единственната книга за датиране на историята където автора комунист-атеист се издаде че в миналото никой не е могъл да предскаже слънчевите затъмнения, а лунните също са били голям проблем и други неща, от който ми дойде идеята да намеря небесни аналози на земния живот на Христос. И ето за сега скромните ми усилия.

В първия ден на тази година бях погледнах гръцкия на Йн.2 и там намерих правилното тълкувание на сватбата в "Кана". Повтарям си старото вече откритие, защото ще бъде включено в друго изследване. В Йн. 2 сватбата всъщност е деня на третия седемгодишен юбилей на брака на Йосиф и Мария, не някаква си сватба на непознати в чужд град. На 21-та годишнината Иесус е бил на 20 години.

Може с точност да се определи кога е бил роден Иесус според тази юдейска логика. Той е агнеца носещ греха на света, а агнетата се раждат в края на март, което съответства на месец Нисан. Ето защо е имало овчари на полето, те са помагали на раждането на овцете.

Иесус също е първия плод на земята, той е и изпълнението на Словото на СЗ символизирано чрез ечемика. Ечемичната жетва приключва на 22 Нисан, деня на възкресението, (да не се бърка с деня на оживяването, 17-ти). Деня на получаването на възкръснало тяло е и ден на получаването на човешкото тяло 21 г. по рано.

Тук има и един друг момент на датиране, който ще се опитам да упомена. Вярвам, че цикъла на Саурос ( Saros Cycle ), с който се редуват пълните лунните затъмнения е начин да се номерира деня на кръщението на Христос. Както съм обяснявал кръщението е било на река Йордан, Йоан е стоял на източния бряг, Иесус е дошъл от запад и ако е било сутринта сянката на Йоан е паднала върху Него, което символизира появата на Светия Дух. Някой хора отдават много голямо внимание на това кръщение и дори съм чувал твърдения и остри спорове, че Иесус тогава бил станал нещо там квото беше. Такова или подобно твърдение, не помня подробностите е доста опасно, не бива да смесваме нашето възприемане на нещата с реалното състояние на света. Кръщението само изявява за нас каква е Божията воля която е извън време и пространство. Момента на възприемане на нещо си не е толкова важен за самия Бог.

Все още не мога да осмисля напълно символизма на този цикъл и ще поставя две тези, който би трябвало да имат отношение към кръщението.

1. Периода от 18 г. 11 д. и 8 ч. е указание за периода от деня на раждането, 22-ри Нисан до деня на кръщението, което се пада на 1ви Нисан, ако броим срока като 11 месеца и 8 дена. Така получаваме и празник на първия ден на Нисан и всеки начален ден на седмицата през годината има юдейски празник, ето до къде доведоха споровете с отричащи неделята другари на едно място където позорно ме изгониха.

2. Другата теза е, че става на въпрос за 18 годишна възраст, но е станало на 11-ти ден, неизвестно кой месец, в 8 часа сутринта за да може сянката на Йоан да падне върху Иесус и така да се получи символично преминаването на Духа от представителя на Закона върху Господ. В тази теза се предава космическо измерение на всяко нещо извършено на земята от Господ, чудя се дали всяко нещо което и вярващия върши ще се отрази на небето.

Видения и магарета

Както изясних в по горния пост.

Навсякъде където е сън или сънуване смисъла всъщност е почиване освен в; Мт.1 и 2 където само веднъж се говори за почивка, а само тук имаме истински сън или видение по време на спане. Думата е ( οναρ ), което е видение, предполагам нашите преводачи са искали да наблегнат на сънищата на Йосиф, като на сънищата на СЗ Йосиф. Жената на Пилат също вижда видение за Иесус в Мт.27. Другото място където се среща думата е в Йн.12:14, ( οναριον ) е думата явно за осле. Предполагам тази морфологическа връзка е начин да се покаже че казването и воденето на магаре и ослето му са двата вида пророчества. Едното е това пророчесто което бе за Него, и за идването му в града, а ослето бе за да се покаже, че ще дойде и ново времена пророческо служение.

Думите за осле в другите Евангелия са по други ( ονον ), което за сега не знам как конкретно да изясня. По важно е значението на ритуала с магарето, в Мт.27 Иесус праща учениците да развържат магарето, което е било вързано до тогава, въпреки че учениците не са познавали на кого е това магаре и възраженията получени от анонимни гласове, неизвестно защо собственика не се указва, което е странно защото да вземеш собственост на друг човек е немислимо за Иесус. Все пак Иесус инструктира учениците да заявят, че това магаре е необходимо за самия Господ, като предполагам така ще получат съгласие за ползване не само на животното, но така и юдеите ще признаят Иесус за господ още преди той да е влязъл в града чрез магарето Или приемането на Христос от юдеите е чрез предаването на осела символ на пророчествата.

Вероятно за това е свързана думата за виденията, които са имали само Йосиф и жената на Пилат с думата за осле или магаре.

Други интересни думи със ( ονον ) са „трона на Давид“ ( θρονον δαυιδ^αβ δαβιδ^τσ ). Бунт, размирица ( φονον ) за Варава освободения. Предаден е от „завист“ ( φθονον ), както и думи за време-период, за пари и др. Тази тем за съня ще я разгледам по късно оказва се че магарето е много по важно от всики други животни в НЗ за нас. Всичко друго само юдей трябваше да го правят, сега се оказва че за магарето трябва да полагаме грижи, защото жертвите бяха изпълнение без наше участие, а магарето все още н трябва.

Новозаветния сън

Думата за спане, заспиване е ( καθευδ*** ), е правилно преведена навсякъде, като не е дума за почиване седене и подобни недвижещи се дейности. Среща се около двадесет пъти, като Най особеното и странно преведено място е;

14 διο λεγει εγειρε^αβ εγειραι^τσ ο καθευδων και αναστα εκ των νεκρων και επιφαυσει σοι ο χριστος (Eph 5:14)

"правилно е вдига спящия, възкресява мъртвия, осветлява със спасение" цитира се СЗ, а там няма дума за Христос, има Месия.

Другите места с тази дума са ясни.

Преводите дават думата за сънуване или сън ( υπνου/υπνω ) или поне така я превеждат. Сънуването е само в Евангелията и Деяния. В посланията имаме дума със същия корен ( αγρυπνιαις* ), която е бдение или бодрост някаква, никакво спане в писмата на Павел. Освен на едно място Рм.13:11 ( εξ υπνου ), където е преведено събуждане или ставане от сън. След кратко сравнение и анализиране на стиховете стигнах до извода, че думата не е сън, а почивка или лежане. Няма думи хем за сън, хем за заспиване. Гръцкия е по конкретен и не толкова човекоцентриран.

Единственото по проблемно място за преводите, е в Дн.20:9, където се превежда за Евтих, че е заспал, а той само се облегнал на прозореца.

Ето и стиховете, в които се говори за сън, а всъщност значи само почиване или бдене или бодрост, обратното на почивката.

Matt 1:24 И тъй, Иосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си; BUL 1940 RE

Mark 13:33 Внимавайте, бдете и молете се; защото не знаете кога ще настане времето. BUL 1940 RE

Luke 8:23 А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и [вълните] ги заплашваха така щото бяха в опасност. BUL 1940 RE

Luke 9:32 А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него. BUL 1940 RE

Luke 21:36 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син. BUL 1940 RE

John 11:11 Това изговори, и подир туй им каза: Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя. BUL 1940 RE

John 11:13 Но Исус бе говорил за смъртта му; а те мислеха, че говори за почиване в сън. BUL 1940 RE

Acts 2:17 "И в последните дни, казва Бог, Ще излея от Духа Си на всяка твар; И синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, Юношите ви ще виждат видения, И старците ви ще сънуват сънища; BUL 1940 RE

Acts 16:27 И началникът, когато се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки че затворниците са избягали. BUL 1940 RE

Acts 20:9 И едно момче, на име Евтих, което седеше на прозореца, беше заспало дълбоко, и когато Павел беседваше още по-надълго, бидейки обладано от сън, падна долу от третия етаж; и дигнаха го мъртво. BUL 1940 RE

Rom 13:11 И това [вършете] като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато [изпърво] повярвахме. BUL 1940 RE

2Cor 6:5 чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене, BUL 1940 RE

2Cor 11:27 в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота; BUL 1940 RE

Eph 6:18 молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии, BUL 1940 RE

Heb 13:17 бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте [им] се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за [тях]), за да изпълнят това [бдение] с радост, а не с въздишане; защото [да бдят с въздишане] не [би било] полезно за вас. BUL 1940 RE

Jude 1:8 При все това, по същия начин и тия с бълнуванията си оскверняват плътта, презират властта и хулят славните [същества]. BUL 1940 RE

От Лк.8:24 има една друга дума, която се превежда събуден, събудено Превода е особено смешен, защо изглежда все едно текста казва, че са Го събудили ( διηγειραν ) и "събуден" заповяда на вълните и вятъра, а става на въпрос, че е заповядал на ( διεγερθεις^α εγερθεις^τσβ ) разъвнуването или бушуването. И апостолите не са го събудили, а са му говорили развълнувани. Пасажа подчертава състоянието на апостолите и това на вятъра и вълните, и едното и другото са свързани. Сега тук вече затънах в офтопик разсъждения, дали връзката с вятъра, който е Духа и вълните-водата, която е благодатта е правилна или не е много трудно да се прецени. Може би ни се казва в тази ситуация, че състоянието на духа и благодатта и това на хората, които представят това на земята, апостолите е контролирано от Иесус, но пак не може да се достигне до същността на смисъла, каква е ролята на апостолите. Вероятно ни се оставя само вярата в властта на Христос над Духа и Благодатта, а апостолите бяха еврейския начин за представянето на ситуацията. Е жалко, още едно място на откритие без келепир.

Следва продължение за съня на Йосиф, вече ще пиша повече на брой, но по кратки открития. Дългите водят до объркване.

Навсякъде където е сън или сънуване смисъла всъщност е почиване освен в; Мт.1 и 2 където само веднъж се говори за сън, а иначе е ( οναρ ) което е видение, предполагам нашите преводачи са искали да наблегнат на сънищата на Йосиф като на сънищата на СЗ Йосиф. Жената на Пилат също вижда видение за Иесус в Мт.27. Другото място където се среща думата е в Йн.12:14, ( οναριον ) е думата явно за осле.

Пророчества и в Симарилиона

Пророчества и в Симарилиона Когато в по преден постинг разгадах "тайната" на западната врата на Мория към царството на Дурин в недрата на Мория и усетих силата на пророческия характер на Властелина, се замислих над един въпрос, който всеки вярващ се замисля. Ако това е от Бога послание, какво следва след като бъде отгатнато? Какво следва, след като в дълбините все още се крият скверни твари от древността и явно биха се показали само ако някой като Гандалф реши да покаже какво може, на място където не му е мястото? Дали описанието на битката с Балрога не е само указване на грешките от миналото, а настоящето да е нещо по различно, дали не трябва аз да вляза в мините, не да изколя, а направо с някоя огнехвъргачка да ги изпепеля тия орки и да видя тоя Балрог дали няма да свърши някоя полезна работа. . . Май се поувлякох, но все пак не съм забравил предупреждението на моста на Барад-Дур, "Бягайте глупаци!", мъдростта дори и да се скапе пак ще дойде по силна, но пръстена трябва да премине възможно най безопасно. Да, но аз не нося пръстена и дори не съм сигурен, че този който го носи има нужда от помощта ми. Видимо е, че силата на елфическите пръстени е почти изчезнала. Католическата и англиканската църкви вече не са носители на никакви добри послания и в горите на славните в минало Мраколес и Лот-Лориен са се завъдили само източни "жители" и подобни мерзки същества. А Ривъндейл е направо резиденция на "Мрачния господар", поне Саруман е мъртъв, ако не друго, но пък много го имитират. Да се върнем на Силмарилиона, това е теологическата разработка на Толкин. Тук църквите са представени не в социалния им образ, а в теологичния. След описания на вярата и създаването им чрез вълнуващия похват на митове, както Толкин твърди, че трябва да се разглеждат старогерманските и скандинавски митове, нещо което не съм напълно убеден да е изцяло коректно, но е много полезно и Богуугодно. Имаме описания на няколко елфически царства, които са образи на църквите в Англия. Дориат - Doriath Това е преобраз на католическата църква, пояса на Мелиан е силата на Еклесията. Джуджетата убили Тингол са различните писатели или всякакви чужденци допускани да работят за доктрините на старата английска църква. Не случайно това е най старото кралство в Белерианд, сред най древните дъбови гори, от елфи които никога не са били във Валинор. Смъртта и на сина на Тингол от синовете на Феанор символизира окончателния упадък на по съвременната католическа църква. Нарготронд - Nargothrond Това е царство основано от дошли от Валинор елфи, те са велики герой, много по силни и мъдри от Дориатските елфи, предполагам с тези описания Толкин дава предимство на англиканската църква. Като много по Библейска поне в миналото, наследница на велики пуритани, велики герой, но по негово време изпаднала във гордост. И макар и да е успяла да се справи успешно с пълчища орки това не я спасява от злата участ да бъде проядена от червей, който е толкова могъщ, че е омагьосъл дори и единствения и герой, който може да я спаси от него. Турин е образ на английския народ, според авторовото виждане, първо семейството му служило на велик елфически крал в Дол-Ломин, но той загива геройски във борба със злото, след това Турин отива при "католическите" елфи в Дориат, от там се отделя след кървава разпра с един нагъл елф. Живее сред разбойници, предполагам периода на изолация след Хенри осми, после периода на пуританизъм, славно и геройско време на основаване на империята, но през двайсти век вече проядена от червей. Турин се премества в гората Бретил сред грубите горяни където поради невежество изпада в най грозен грях и макар да успява да убие червея унищожил пуританизма, съдбата на Англия е най черната, поне според Толкин. Гондолин - Gondolin Тук наистина сравнението може и да е странно, но вярвам това да е авторовото виждане. Царството на Тургон е баптиската църква, в Силмарилиона нямаме хобити, но именно Гондолин изобразява тях. Личи си как Толкин е привързан към тях, описани са като скрито кралство, намек за това, че те са повече от колкото се вижда от страни. Те са жертва не на червей или на нагли чужденци, а на предател и са победени от балрози чак когато всички други църкви са окончателно съсипани. Същевременно хобитите се появяват чак когато Гондолин е превзет и потомците му основават Нуменор. Това вече е друга история, създадена да се върже с Хобита и Властелина. Джуджета - Dwarves Джуджетата в Силмарилиона са представителите на старата литература, не случайно не са деца на Илуватар, а на Ауле, броя им е малък, мразят се с църквата, но пак имат полезни способности от които хората се нуждаят. Единственото джудже във книгата е Мим калпавото джудже или по скоро Petty-dwarves в английския, което е незначително дребнаво джудже. Турин е приет със сила от Мим, но и предаден от него, неласкава оценка за ползата от писателите. Хора Те са малобройни и незначителни и само връзката им с елфите ги прави свестни, тези които мразят елфите са жестоки и непълноценни, тоест атеистите са нищо за Толкин. Но и съдбата на приятелите на елфите не е по добра както виждаме заедно с елфите страдат и хората.

Децата на Еол, тъмната страна на Толкин

Когато разбрах за излизането на книгата "Децата на Хурин", в отделно от Силмарилион и Недовършени предания издание си помислих, че е издателски номер за увеличаване на тиража, все пак няма някакви по специални промени. Разгледах внимателно постнатия в нета паралел на промените направени от Кристофър Толкин и веднага забелязах нещо странно. Промените не са големи, като те дори и не са примамки за непретенциозна публика, няма идиотски и циркаджийски сцени като в Хари Потер, няма дори и намеци за розови сцени, добре продавани днес. Видях старателно и дори "вманиачено" преработване на текста, в което се криеше нещо, което със сигурност не се вижда нито от книгата нито от паралела, който е само на английски. За известно време оставих нещата така, но тайната която се криеше зад книгата или зад нейното издаване остана да чака по добри времена.

И те дойдоха!

Историята на Хурин има предистория това е историята на мрачния елф, Eol the dark Elf. Но нека да спомена какво ме насочи към него, преди това намерих в нета превод на Leaf by Niggle и веднага усетих настроения и идеи, които са още от преди Хобита. Според мен там Толкин разказва за преживяванията си преди да бъде мобилизиран, и когато се разболява и лежи в болница, въпреки че е женен, той е пратен на фронта направо от олтаря. Бях впечатлен от прикритите лоши настроения срещу болницата и персонала, които е преживял. След това гуглирайки за Еол попаднах на англоезичен форум, в който се обсъждаше за приликата на изковаването на мечовете излъчващи тъмна светлина от Еол, там се правеше паралел между камъка в Мека, за които се смята че е паднал от небето и историята на рудата, от която са изковани Gurthang и другия меч. Не ми хареса сравнението, защото ключа от загадката е не небето, а личността на Еол, странен и уникален персонаж. Тогава в поредното гуглиране, мисля че намерих отговора. Просто кликнете и прочетете!

http://www.babylon.com/definition/EOL/

След първоначалното потръпване, се замислих това ли е символизма на Еол? Ами неговото уникално външно описание, бяла "кожа", но черни коси и очи? Това е единственото докторско описание. Ами описанието на зрението му, толкова остро, че вижда неща които не се виждат, а би могъл да пожелае да ги види! Или разговора му с Тургон, продължително вглеждане, точно описание на хипнозата. И най вече името на сина му Маеглин, Maeglin не е ли това игра с думата medicine? Маеглин е най отвратителния елф, единствения предател, причинител на разрухата на Гондолин и смъртта на много прекрасни елфи от Валинор. Меча който

Еол изковава е преобраз на наркотиците и лекарствата, и съдбата на децата на Хурин е авторовото виждане за съдбата на хората попаднали под магията на медицината и наркотиците, което е едно и също. Самия хурин е образ на преживяванията които има Толкин гледайки хората как се оставят под властта на медицината и наркотиците.

Мислех че думата за Gríma Wormtongue е също свързана с Еол, но ето от къде идва тя;

http://en.wikipedia.org/wiki/Church_Grim

Следващите открития вече ще се насочат към най мистичната част, за елфическите езици, които са много подобни на харизматичната практика на говорене на езици, надявам се до тогава да ми се появи разбиране по въпроса.

Ангел на осмия ден

Няма никакво рязане никъде по тялото при ситите, за обрязване се споменава и в НЗ, но това значи че и това място е фалшифицирано.

Сътворение в храма на обречените

http://www.iskri.net/adam.html

Ще се опитам да дам отговор на горния линк, на това място е постанта статия, в която човек с явни интереси за духовни неща си задава въпроси с важно значение и в последствие дава коментар, който предполагам изразява неговото мнение.

Аз реших да използвам случая и да дам моето мнение, което се оказва е нещо, което не съм срещал до сега.

1. Коментира се, че Ева е създадена от ребро, както и навсякъде другаде, поне където съм чел. Това е много голяма заблуда на погрешна интерпретация, думата въобще не значи "ребро" а е нещо като сранична част, хълбок или просто "от страни" на тялото. Същата дума се среща често при описване на строгата последователност при жертването. Тялото се е отделяло от главата, разрязвало се е по средата и двете му страни са се поставяли разделени една срещу друга, без да се отделят ребрата.

Ето така е станала появата на Ева. Адам е бил разделен през средата си и от средата е взето нещо, което е било напълнено с тяло и Дух, което е станало първата Жена. Ситуацията е подобна на тази във филма, "Индиана Джоунс и храма на обречените", Indiana Jones & the Temple of Doom. Когато жреца Мола Рам извади сърцето на живата жертва в клетката, но след това не извади сърцето на жената приятелката на Инди. Разликата бе, че Бог отново оживи Адам.

2. Интересна е и друг въпрос, защо се споменава че Бог е направил човека мъж и жена след като Адам е бил един. Обяснението е, че Ева не само бе в него. Но по важното е, че Моисей искаше да покаже как Адам бе сътворен не двуполов, а че той събираше в себе си бащата и майката, двете сили, които имат Божието право да творят на земята. Адам обаче съгреши много преди да бъде написано Битие и това му прегрешение го провали не само като човек, но го и лиши от правото да се нарича баща. Това право все пак бе взето от Кайн, въпреки че той бе още по голям провал.

3. Другото откритие е във връзка със последния стих на Бт.2:25. Там се споменава за Човека и Жената, които бяха голи и не се срамуваха. Този превод е некоректен, думата за голи всъщност значи, разсъблечени и разкрити, не е нудизъм, а в предишен постинг описвах, че в последствие Бог им е направил не дрехи а кожа, знам че е странно, но става на въпрос, че Адам и Ева бяха всъщност повече ангели със собствено имение, а не точно хора като нас.

Освен това думата в самия край на стиха и главата не означаваха "срамуваха", подобни психологизми на хуманизми нямата място в Библията, става на въпрос за дума, която означава бавене или дебнене и оглеждане. Тази дума всъщност се отнася до първия стих в следващата глава за змията, тя е наблюдавала всичко и е дебнела, предполагам това май ще хвърли някой интересни мисли за произхода на змията, дали е наблюдавала сътворението отстрани или става на въпрос само за осмисляне на възможността да подмами жената, като я е наблюдавала.

Това откритие дойде след като бях изгонен от един форум и ми изтриха едно грубо мнение от друг блог, имам чувството, че някой път ако застана срещу по сериозен противник от администратор на сайт, ще ударя джакпота, но не на българската лотария.

Глип

Glip 192?

Under the cliffs of Bimble Bay

Is a little cave of stone

With wet walls of shining grey;

And on the floor a bone,

Край залива Бимбъл в скали

Има малка в камъка дупка

Между блескави сиви стени;

И костица на пода се кротка,

A white bone that is gnawed quite clean

With sharp white teeth.

But inside nobody can be seen –

He lives far underneath,

Изгризана до бяло костта белее

Със зъбките остри и бели.

Но на вън да излезе не смее-

В леговище навътре са сврели,

Under the floor, down a long hole

Where the sea gurgles and sighs.

Glip is his name, as blind as mole

In his two round eyes

Под земята в дълга дупка надолу

Където се пенят и бушуват вълни.

Глип се казва, като къртица е голо

И върти си и две изцъклени очи

While daylight lasts; but when night falls

With pale gleam they shine

Like green jelly, and out he crawls

All long and wet with slime

Докато деня е; но щом здрача изгрява

С бледи искрици в тях достига

Като лепкаво желе, навън изпълзява

Целия мокър и кален премига

He slinks through weeds at highwater mark

To where the mermaid sings,

The wicked mermaid singing in the dark

And threading golden rings

Промъква се зад тревите на гората

Където самотен мармота си пее,

Злият матмот възпява тъмнината

Като златни си пръстени милее

On wet hair; for many ships

She draws to the rock to die.

And Glip listens, and quietly slips

And lies in shadow by.

С косата си ги вее; с която и ги отмъква

Как влачи се по скалата смъртоносна

Слуша Глип, и безшумно се промъква

И се спотайва във сянката мръсна.

It is there that Glip steals his bones.

He is slimy little thing

Sneaking and crawling under fishy stones,

And slinking home to sing

Ето от тук то костиците събира.

Това създание слузесто и малко

Пълзейки и влачейки избира,

И се завлича с мърморене жалко

A gurgling song in his damp hole;

But after the last light

There are darker and wickeder things that prowl

On Bimble rocks at night.

С гъркане и хрипане в дупката да легне;

Но след последните лъчи на светлина

По тъмни и зли неща от това ще дебне

Около скалите на Бимбъл в тъмнина.

Говори приятелю и . . .проповядвай

Днес докато бях в метрото и размишлявах за мините на Мория, за злото на Дурин и ролята на приятеля на Толкин, се сетих с какво те са свързани с Луис. Фразата, "Говори приятелю и влез" на елфически, е за да се обозначи мястото, от където е започнал да пише К. С. Луис, смятам че Луис има много по голям принос за книгата от колкото изглежда. Както бях споменал Гимли е другото човешко име във Властелина, след Сам Гамтрий, приятел на Толкин и изобретател на някаква тъкан, обозначена удачно със елфическите въжета, понито Бил сигурно е някакво любимо животно от миналото. Събитията в Мория се развиват в бившето вече джудешко царство. Това е най теологичната част на Властелина и същевременно най несвързаната с пръстена част от пътуването. Властелина има социални и психологически послания, теологиеско-богословските трудове на средната земя са в Силамрилиона и Недовършените предания, а Хобита е игра с литературно филологическите познания на един начинаещ преподавател, както и навсякъде имаме свеж примес на английска история, неделима част от литературата и филологията. Софийското метро не предлага орки и балрог за сега, но съм напълно убеден, че мините на Мория е начин да се предаде в приказка разбирането на авторите за ролята на Библейския хълм. Миртила, който копаят на това място, всъщност във Властелина само там и то в миналото, е в момента безценен като и праведността по времето на Толкин. Днес пазарната и цена е поспаднала, поради този блог. Злото на Дурин изобразява злоупотребата на евреите изявена по времето на Христос. Сега на мястото където преди се намираше "миртил" от "митра" е пълно с орки. ( Тук тока в клуба в който пиша изгасна, с което освен комповете спря и вентилацията и отново за един ден се пренесох под земята. ) Всеки елемент в книгата има отражение от нашия свят, вратата на Mория с двете дървета е една селска църква с две дървета до Бирмингам, която стои почти непрекъснато затворена. Паралела на църква с хълма Мория е много удачен, църквата е мястото, където би трябвало човек да научи за нещата свързани с Мория. Съществото от езерото, съществото което отскубва дърветата и за малко да е взело Фродо, символизира силата на атеизма да попречи преминаването. Голума се появява именно тук, дебнещ в тъмното, той е скритата заплаха излизаща отвътре съзнанието на човек. Лутането в лабиринтите и безсмислените борби с орки показват какво правят днешните джуджета в богословието. Балрога е съществото, което като чели се появи именно поради такива излишни сблъсъци в църквите и теологията. Вместо да продължат към изхода, където бе главната им цел и да понесат безопасно пръстена, всички решиха да покажат какво могат и резултата бе, че се надигна враг, който погуби образа на мъдростта и знанието. Разбира се в последствие Гандалф се появи отново по силен от всякога, но без да види приятелите си от Лот Лориен, образа на английския католицизъм. Тук бе и единственото място, където бе наблегнато на силата на праведността изразена с, "правдата за бронен нагръдник", ризницата от миртил изкована от джуджета с материал получен от Мория. Орка успява да избегне шита, образ на вярата, избягва и Андурил, „меча на Духа“, Фродо оцелява само поради „бронения нагръдник“. Той скрива причината за защитата си, която наследява от чичо си на не случайно място в Ривъндейл, преобраз на Оксфорд и образованието. Задругата и Гандалф ще видят бронения нагръдник едва пред черната порта на Мордор, но така врага само ще се издаде, че е взел защитата на праведността, но не и това, което наистина му трябва, предвечния план изобразен в пръстена. За сега стига с богословието на Мория, само ще си резервирам в този пост една мисъл пак свързана с Мория. Както бях споменал, вярвам че Библейския хълм Мория е под водите на Средиземно море, а нивото на океаните е било по ниско освен Червеното море. Понеже сега се говори, че нивото на океана ще се вдигне и ще има глобално затопляне от нечестиви човеци. То аз смятам, че ще се случи точно обратното, ще се заледяд северните умерени област, тоест цяла Европа без Испания и о. Крит и Кипър, половината САЩ и симетричните области в Азия и Ю. А.. Това не е "пророчество", а логичен извод на думите на злите и прелюбодейни антихристи. Дано Господ се смили над душите на грешниците и да бъде със последния президент на САЩ, така като беше с неговия баща и с предците му в Ерусалим.

Доктрината на пръстена и войната

Вчера прочетох едно от описанията на издаването на Властелина и разбрах една неизвестна за мен подробност, Толкин е искал да кръсти третата книга "Войната на пръстена", но издателите не са се съгласили вероятно поради прекалено воните следвоенни настроения. Чак вчера след последния си пост разбрах окончателния смисъл на унищожаването на пръстена. Книгата е с цел да убеди света че независимо от гадостите в живота, орките войните и всякакви там други лични и глобални мизерии, има неща който не се разбират от простосмъртните, там някъде два хобита имат мисия която за да спасят света. Само малцина от "фелоушипа" знаят целия смисъл на живота на земята, за това не трябва да се отчайваме от войните, жертвите и прочее и да очакваме спасението. Или като послание имаме следното, саможертвата колкото и безсмислена да е може да помогне за достигане на световната съдба. Верно че това е послание което не мога да окачествя като грешно, но определено не мисля че личните страдания и саможертва могат да са в помощ на делото на Господ. Както изясних в по преден пост, спасението е дело на Христос, никой нищо не бяха в състояние да го подпомогнат или спрат, а начина на написване на книгата оставя впечатление именно за такъв поглед.

Предполагам Толкин е искал да подражава на Тенисон, когото наскоро преведох. Неговото творчество започва с поема в памет на почина приятел, прекрасно и вдъхновяващо произведение, "Ин Мемориум" в което въпреки тъгата и загубата имаме надежда за добро. Следващото произведение на Тенисън е поема написана веднага след неуспешна атака на руски редут в кримската война довела до разгром и хиляди жертви, наречена "Де Лайт бригейде", според сведенията тя се е разпространила както в Англия така и на фронта и вдъхновила народа и войската. След това започнали победи на фронта и Тенисон написва "Де хеви бригейде". Предполагам Толкин е виждал в тези произведения помощ за войната, която всъщност е била доста безсмислена и въпреки победата е довела до много жертви и сериозен финансов колапс в икономиката. Определено не е имало двама "хобити" които тайно да срутят сянката на злото. Помощта за османската империя дори може да се каже, че бе и срещу нас. Макар че ако ни възприема като мордорци сигурно е прав :-(.

Но да не бъда многословен. Вярвам че в книгата е представена доктрината за оправдаване на страданието и саможертвата, те са част от съдбата наложена от Бога на света само малцина да знаят тайните, но всички други да следват една предварителна линия която да е може би нелогична, но да доведе до акта на спасение. Почти никой от юдеите на знаеше и не разбра, а е трябвало да могат да знаят кой ще бъде Христос, но дори и предателя "сина на погибелта" стана помощник за изкуплението на кръста. Дали и в момента Обама не е нещо като юда за вярата и делото на Светия Дух, не мога да преценя, но не знам защо всеки път когато се сетя за Саурон и за унищожаването на сянката в средната земя се сещам за Обама и орките, троловете, харадримите, пиратите и призраците на пръстена, които го следват. Също съм напълно убеден, че всеки момент ще се случи нещо наистина значимо в духовния свят, освен блога на bogoizbrania.

Малко с подбрани снимки с нещо по съвременно, което вярвам е свързано с нещо наистина което ще се случи.

http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=10135745

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=332790

Теология и пророчество във Властелина

Теология и пророчество във Властелина Днес в деня когато си отива последния президент на САЩ е най подходящо да се разгледа пророчеството и теологията на Вастелина. Теологичната част на Властелина започва с Гимли. Единственото джудже в книгата, освен съпровождащите го до Ривъндейл е не просто спомен от Хобита, където джуджетата бяха основните персонажи и не е само представител на расата си. Гимли е образ на приятеля на Толкин, К. С. Луис, той е и единствения образ на богослов в книгата. За разлика от предшествениците си в Хобита, които носеха имена от митологията и както обясних са образи на пуританско-викториански поети, Гимли роднина на Балин, е единствения с ирландско име. Той е и единственото джудже, което е наградено с комплимента, да е от рода на друго джудже, така Толкин отдава "признание" на приятеля си за заслугите му в литературата, като го поставя като наследник на най мъдрите от основателите на английската литература. Джуджешката раса, която е представена от него, представлява религията, от която произхожда Луис, калвинисткото презвитерианство, от което са били потомците му. В книгата той обаче става приятел на елфите. Елфите символизират вече английската църква, елфите на Мраколес, от където е Леголас са англиканизма, а тези в Лот-Лориен и е очарован от принцесата им символизират английския католицизъм. Първоначално калвинстия дух на Луис е бил против "бялата вещица", същата фраза ползва Гимли и която е в първата книга неговата митология, "Нарния", в която е превърнато поклонението към Мария. Но именно благодарение на приятелите си от Fellouship, не задруга, а поклонение вижда, че зад невярно представения култ кум Мария се крие образа на Еклесията, истинската църква. Гимли е очарован от нея, както и Толкин успява да го убеди какъв е истинския замисъл на Бога и как той го ползва дори и чрез изкривените разбирания на простите човеци. Песните, които се пеят в Лот-Лориен са също много близки по съдържание с католическите псалтири, а сцената в която Галадриел показва, че е издържала съблазънта на пръстена, показва разбирането на Толкин, че въпреки заблудата сред хората почитта им към Мария ще бъде приета като еклесиално разбиране. Пръстена няма власт на нея, това бе показано еднакво добре и във филма и в книката. Ривъндейл е образ на Оксфорд или на знанията и науката където Толкин е учил. На съвета на Елронд се взима решение да бъде унищожен пръстена, като именно Елронд и Гандалф знаят как това да бъде направено, те само познават неговата страшна сила, в която убеждават и другите участници представители на всички религии на Англия. Фелоусшипа не е някакъв екуменизъм, това е належащата нужда от общи усилия да се прогони сянката, която ще покрие земята, всеки от фелоушипа има много голяма заслуга за спасяването на земята и унищожаването на пръстена според възможностите си. Но както виждаме той не продължи дълго, като разбира се виновник за разпадането му бе човек. Така Толкин оставя всички в ръцете на двама хобита, като праща образите на знанието и всички други символи на религията да се борят за сигурността на хората директно и да не доближават пръстена. Но да изясня окончателно значението на пръстена, в книгата той бе изобразен като изцяло тайно дело на Саурон, но самия пръстен е отражение на кръста и трънения венец. Днес ние смятаме кръста за християнски символ, но това не е било така преди, съществувал е и преди Христос на него са окачвали закланите животни. Трънения венец е предполагам направен от акациево дърво, срещано на много места в Писанията, като ковчега на Завета, неизгарящия храст от който Бог говори на Моисей, дърва който бяха ползвани за горене и др. Ето защо пръстена може да бъде унищожен само в отвъдното където бе направен и той има силата да обсебва съществата, и да ги корумпира и извращава превръщайки ги в злодей. Пръстена символизира временното служение на хората на земята, и задължението им е да го отменят за да получат Светия Дух. Друг религиозен момент, който забравих да включа в предния постинг е относно така наречените "Немъртви", хората които са отказали да служат на Краля, но им се дава последен шанс да помогнат на живите. Тези призраци са образа на старата религия, "Олд стайл" християнството на Англия, Толкин смята да го използва до край и тогава подобно на Пръстена да го отпрати към небето, както ефектно бе показано в филма. Централната роля на града Гондор с името Минас Тирит има двоен символизъм, духовно той символизира душата на човек и е начин да се изобрази книгата на Бъниян „Свещената война“, в която дявола идва да превземе града на човека. Но другата материалистична част на символизма е с Рим. Почти съм сигурен че Толкин като мен е стигнал до извода че древния Ерусалим е залят от Средиземно море, нещо което описва в Нуменорците, и техните потомци са се преселили в днешна Италия и Франция заедно с вярващи от древен Египет. Така е показан произхода на култа към Рим и неговото значение днес. Там наистна се съхраняват все още най древните ръкописи на писанията. Лорд наместника Денетор носи точно името на една от няколкото титли на папата и се представя като негов заместник. Дори там има пещери гробници на древните наместници, каквито се смята че са катакомбите. Започнах да изучавам Толкин с надежда да достигна именно до някаква съхранена от дълбинте на древността мъдрост, но стигнах само до немъртвите. За сметка на това намерих пророчество за нашето време, което ме кара да изтръпна, както никога до сега. В книгата пръстена е унищожен, но това води до отслабване на елфическите пръстени, тоест църквите и науката вече с нищо няма да са от полза за хората и елфите са започнали да напускат средната земя. Тоест църквите и познанието постепенно ще изчезнат съвсем, поради унищожаването на служението. Вече вярата няма да владее хората, а всички ще се превърнат в роби и животни, и само директна връзка със Светия Дух ще може да запази малцината вярващи доживяващи до самия край. И последен реверас към К. С. Луис, драматичната сцена на гроба на Балин е начин да се се покаже къде е бил проблема във вярата на Луис, царството на презвитерианите е превзето от орки. Балрога събуден в дълбините Мория е някаква критика на Толкин към калвинизма, предполагам става на въпрос за неговото мнение, че езическите и окултни сили издигащи се със страшна сила са дошли именно поради дейността на калвинистите. Това е нещо което за сега не мога точно да преценя, най вероятно според Толкин познанията дошли на земята почти само чрез вярващи като Нютон и Ойлер са довели на повърхността сили който хората не би трябвало да притежават. За последно оптимистичен епилог, хобитите са представители на баптистите, ниския им ръст е заиграване с фрази от Библията като; "най малкия в Божието царство ще е по велик от него. . .", "ако не станете като деца няма да влезете в Божието царство". За косматите му крака съм обяснил преди, това са краката обути за Благовестието, които завеждат пръстена до пукнатините на съдбата. Толкин винаги се е смятал за хобит, независимо от посветената си католическа вяра.

Суетата на небето и под слънцето

21:06 - Суетата на небето и под слънцето Често когато се разглежда книгата Еклесиаст могат да се чуят критики на тълкувания и някакви неясни обяснения за песимизъм и прочее фройдиско-марксистко разсъждаване. Първото нещо което трябва да се изясни е че в книгата е записано отношението на човека и неговото дело спрямо Бога и словото му. Всякакво призоваване на; Нитше, Хегел и прочее „Уайттраш“ е неуместно и богохулно. Още в началото се изяснява значението на книгата, Кохелета, Давидов син цар в Ерусалим е личност поставена от Бога за да бъде владетел или „предтеча“ на Христос. Думите които напомнят за самоубийствени мисли, „като по блажени са мъртвите от живите“ и „всичко е суета“ имат значение не на размисли на човек, а на оценката която се дава на човека от позицията на Христос, заемана в миналото от Царя, сина на Давид. Навсякъде където се среща фразата суета, е смисъла на думата не със съвременното емоционално- философско полемизиране, а показва безполезността на делото на човека за слънцето, което символизира Христос. Фразата, „няма нищо ново под слънцето“ показва, че нищо от човек или каквото и да е направено на земята не ползва слънцето символизиращо личността на Христос. Все пак песимизма не е основната идея тук, за Христа делата на плътта може и да са безполезни както ни се изяснява от Павел стотици години по късно. Което е показано в първообраз чрез думата суета тук. Освен слънцето като символизъм се ползва и едно друго понятие „небето“ споменава се само пет пъти, за разлика от рекордните 32 стиха със слънце, повече от цялото Петокнижие 24 стиха! Небето е преобраз за Светия Дух, при разглеждането се оказва, че човешките дела са именно за небето, не за слънцето. Докато слънцето е неутрално за човека, то небето е това, за което трябва да с е трудим изследваме мъчим и борим от тези пет стиха. Този извод подкрепя моето откритие за ролята на декалога в служението на Христос и Светия Дух, Христос изпълни първите пет заповеди на декалога и сега само с вята в него ние ги изпълняваме, докато вторите пет касаят не Бога а отношението между хората и те вече могат да се спазват само чрез приемане на Духа. Над образите и посланията много от които с пророчески характер може да се разсъждава дълго и да се извадят още много поуки за „слънцето“ и „небето“, но реших да не се претоварвам с много разсъждения и да преведа едно стихче от наследника на моя учител Словореза. Мемориално In Memoriam To Sleep I give my powers away; My will is bondsman to the dark; I sit within a helmless bark, And with my heart I muse and say: Силата ми се сама приспива даже; Волята ми е прикована в тъмнина; Седя затворен в открита равнина, И моето сърце събира се да каже: O heart, how fares it with thee now, That thou should fail from thy desire, Who scarcely darest to inquire, "What is it makes me beat so low?" О сърце, с какво тегло си по начало, И своя страст оставило си без насита Кой със плаха дързост иска да запита, "Какво ме прави да туптя тъй вяло?" Something it is which thou hast lost, Some pleasure from thine early years. Break thou deep vase of chilling tears, That grief hath shaken into frost! Има нещо твое останало като развалина, На играта веселбата от твои ранни дни. Счупи таз дълбока чаша с ледени сълзи, Тъга отърсва се от силата на студенина! Such clouds of nameless trouble cross All night below the darkened eyes; With morning wakes the will, and cries, "Thou shalt not be the fool of loss." Пресичат облаци на мъка многократно В очи склопени нощ се спуска в миг, Но на утринта се волята издига с вик, "Загубата не ще е такава безвъзвратно."

One Book to Rule Them All

Религията във Властелина на Пръстена One Book to Rule Them All My sword i give to him that shall succeed me in my pilgrimage Когато започнах да изучавам образите във тази книга се натъкнах на послания не само с духовно но с определено догматично за християнството значение. Разбира се Толкин като най редовно черкуващ се католик, като приятел на един от най изявените догмати на вярата К. С. Луис е оставил в творбите си вярата си в Библията и Господ много по явно отколкото може да се предположи. Уникалното при него е че Той не средностатистически католик както може да се предположи. Неговите дълбоки познания по история и лингвистика са го довели до открития, които явно са в противоречие на не само "мейнстрийм" религията, но и се явяват един уникален и пълен светоглед за Бога и съдбата на човека. Фактически във; "Властелина", "Силмарилион" и "Недовършени предания" е създадена една нова теология и догматика или по скоро е изтупана от забвението древната вяра. Която е открита не само в митовете но и в бита на провинциална Англия. Противно на разпространените заблуди вярата в Европа не е насаждана от папата, а е разпространявана със силата на духа и се е превърнала в определяща на културата на хората много преди корумпираната държавна машина да превърне църквата в институция на властта. В Англия класическия папистки римокатолицизъм никога не е бил популярен до времето на Хенри осми, когато църквата е била независима, едва след държавните укази срещу нея се разпространява тази паписткоориентирана вяра. В литературата си Толкин е дал поле на изява именно на тази "олд стайл" вяра, на която и липсват догматични трудове, но е била неформална и масово разпространена. Властелина е не само изтупване на прахта от древния начин на поклонение, в който е обърнато внимание на връзката на независимия индивид със Създателя си. В творбата се разглеждат и много сериозни източници на по новите доктрини на вярата, но най важното и масово пропускано от всеки читател и открито сега от bogoizbrania е пророческия характер на книгата за събитията които имат да станат в нашия свят, които са изобразени във Властелина. Ще разделя поста на три части, историческо митична, доктринално евангелска и пророческа, вторите две малко трудно се разделят, но именно там е най важното ми откритие което не се намира другаде. Митове и История Една част от любителите на Властелина са хора с някакви неясни и неориентирани идеи за митология и приказки. Техния ентусиазъм се разпалва от описанието на рохиримите и в захлас гледах как бе описана приликата на влизането на Гандалф в двореца Медусел като преразказ на някакво подобно описание в "Беоулф", споменато бе че името на царя значи "Водач", и ентусиазма бе до тук. А истинската символика е след това и в освобождаването на "Водача" от магията на корумпирания магьосник. Не бе обърнато внимание че Теоден е дума с гръцки произход и всъщност значи "Божи-главатар", че Глима "Змийския език" е име подобно на младши изкусителя в книгата К. С. Луис "Писмата на Душевадеца", но Толкин разширява образа му до фалшивата религия обсебила политиците на запад и сковала ги в робство и болестно състояние. Сцената във филма бе прекрасно показана неговата идея, едно от предимствата на киното пред книгата. Друг момент на типично английски символизъм е сцената със седящите около пътя същества в планината Ган-Бури-Ган. с това е изобразена практиката да се поставят гробове около специални "пътища на мъртвите" практика срещана и до днес само в Англия. Каменни надписи на надгробни паметници са поставени от двете страни на пътя и на тях са изписани религиозни послания. Толкин хипотетично представя тези паметници като живи същества които могат да помогнат на хората в случай на нужда, и дори от думите им призовава за защита на тази древна практика. Много от тези древни "пътища на мъртви" днес са премахнати в Англия, но те се ползват и на още едно място, когато Голума ги убеждава да минат по друг път, не по "Ейфел дуат". Това според мен е начин Толкин да покаже своето мнение за древната вяра. Той не се нуждае от нея има и друг път, път на който има и опасности, като Корубана. Той е бил ужилен като дете от тарантула и паякообразните са описани като ужасни същества и в Хобита. http://www.sacred-texts.com/ring/ На този линк могат да се видят много древни митологични творби, но те не са ползвани от Толкин като вдъхновение, а като средство от което е извлечена мъдрост и древни разбирания за Евангелието. Например името на Гандалф се среща в митове за някакъв цар и за джудже, но в книгата той няма никакво отношение към тях, още повече че това е човешкото му име, но елфите които го познават още от Валинор го наричат Митрандир, дериват на гръцкото "носещ митра", част от облеклото на свещеника в СЗ когато влиза в Храма да жертва. Още повече той загива в Мините на Мория името на планината на която е построен Ерусалим и Храма, единственото свято място на юдаизма и възкръсва от там като Христос получавайки нов образ и дори ставайки лек когато го пренасят орлите. Цялата случка с прераждането му е образ на трансформиране на Словото от СЗ в НЗ чрез метода на възкресение от мъртвите, Митрандир е образ не на самия Христос, а само на словото Му. Начина по който той загива е с християнска символика, Балрога е име в чест на езическите богове от СЗ което е Баал. Не случайно е наречен "Демона на древния свят", победен е обаче без да може да излезе от мините на Светия хълм. Много е интересно и описанието му, той е едновременно огън и сянка, наказание и за душата и за тялото, може би най страшния образ на демон създаван някога. Нагорния линк се свързва пръстена на Саурон с произведението на Вагнер за нибелунгите дошло от митовете, според мен пръстенът който Толкин иска да унищожи е с типичен британски символизъм, само на британските острови и западна Франция или Бретан „Стара Британия“ се намират много кръгове от камъни с неизвестен символизъм приписван на измислената идеология на друидите, също така на келтските или ирландски кръстове има кръг, пръстен на злото който е свързван с магии и окултизъм. За могилните твари и призраците на пръстена обсебени от силата му съм писал в предни постове, подобни призрачни същества идват от митологията само като образ, но на тях е натоварен символизма на злото, на падението на човека под силата нечистите същества. Краля на Ангмар е преобраз на духа на френската революция и лично на наполеон, а броя им девет е като на намерени култови места във форма на свастика със девет свещи. Почти всички останали образи са от Библейските интерпретации които Толкин майсторски е вплел в измислен от него свят в който се дава символично разясняване на Християнството. Древните образи са само средство за изявяване на една вяра която не е измислена от него а се е трансформирала чрез различни образи за да достигне до средната земя. На това създадено от перото на автора място е отредена ролята за завършек на древната вяра и преминаването на Християнството към един свят с други условия. Войната за пръстена е спечелена, сянката е прогонена, орките са унищожени, великите магьосници като Саурон и Саруман са мъртви. Не е обаче спечелена самата земя, на нея все още живеят слаби човеци, не случайно елфите са принудени да я напуснат. За това ще се разгледа в следващия пост, следват допълване и продължение.

Книга с седем лирически героя, три сватби, три раждания и три погребения

Книга с седем лирически героя, три сватби, три раждания и три погребения Тази книга е Новия Завет в него са описани само по три; сватба, раждане и погребение. Лирическите герой са представени в СЗ чрез образите на патриарсите за които Иесус отделя много време. Първите двама са Авраам и Сарая ( ), представляват Бога и Човека – Народа – Израел. Тяхното дете е Иесус, представен чрез Исаак и Ребека ( ), това са Божият Син и Еклесията, от тях идва Светия Дух, чиято булка е душата на човека, от този брак се ражда Новото Създание. Яков е Духа, а Рахил е душата, Лия и прислужничките са са другите части на човека. Новото Създание е Йосиф. Първа Сватба Те са само три, макар и да е описана всъщност . . .нито една :-(. Превода на Йн.2:1 според мен е нелогичен. Не е трети ден на някаква неизвестна сватба в някакъв друг град. Според мен става на въпрос за деня на третия юбилей от сватбата на родителите на Иесус, Йосиф и Мария като всички юдеи почитащи брака отбелязваха третия седемгодишен юбилей на брака си. Всичко в древноюдейския начин на живот се "завършваше" на седмата годишнина, отбелязваше се успешно преминатия седемгодишен период, като в случая е описана 21-ата годишнина. Това означава и нещо друго важно, Иесус е бил на 20 г. и скоро е щял да навърши 21, ето доказателство открито пътьом на старото ми заявление, че разпъването му е станало на 21 г. Тази сватба символизира съюза между Бога и Човека, Човека е представен от народа на Израел, а тяхното дете е Иесус, Погребението на Иоан Кръстител е преобраз на края Закона и юдейския свят, това е първото погребение. Втора Сватба Тук младоженеца е вече Самия Иесус, а неговата булка е Еклесията. За тази сватба имаме няколко споменавания, но само като за младоженеца и невестата. Еклесията е много по сложно нещо от колкото изглежда, най често тя идва в събрание на хора, които приемат Иесус. Така по погрешка се приема за събранието на хора в църква, хора на едно място не винаги е църква. В НЗ Еклесия е наречено събрания и на юдеи, както съм споменавал, това е така защото то има отношение към Словото и Иесус. Например някой от най големите Еклесии, които съм срещал е от невярващи, но това не пречи и от хора не свързани с вярата да дойде Еклесия. В притча за жених се споменава в Мт.25, които е Иесус, девиците са образ на декалога, първата част е с Иесус, а вторите пет са за следващата сватба. Жениха от Йн.2:9 е Йосиф и за него се споменава в минало време, тогава Йосиф само е играел тази роля. Погребението тук е на самия Христос. Трета Сватба Тя е между Светия Дух и човешката душа, за нея се говори само или поне за сега толкова намерих в От.12. Жената е душата, а Светия Дух е нейния мъж, детето, което иска да изяде змея е Новото Създание. За в бъдеще тази сватба ще се разгледа повече. Йоан Кръстител не е видял мъжът на жената, защото не е видял смъртта и възкресението или не са му доказани чрез юдеи апостоли, но е видял образа само във видение. То и аз не успях да видя Светия Дух ясно изобразен в Деяния и посланията, но съм сигурен, че е там някъде. Погребението тук е на Стефан, първия умрял с Новото Създание в себе си. Преобразяването му е вид грабване, подобно на Енох и на Илия. Всички елементи от този пост ще се разгледат по подробно и по отделно, за сега толкова.

Къде живее дървото на живота

Къде живее дървото на живота В предния пост намерих че дървото на живота не е в рая:-((, за това сега ще успокоя народа че то даже е по близко от колкото могже да се очаква. В тази тема на един йерихонски форум бе постната от една съботничка и така bogoizbrania намери къде расте или живее дървото на живота. То расте върху почва на съботници в градината от йерихонци :-). Всъщност това е много по сериозно откритие от колкото изглежда. "Дървото на живота" се споменава само три плюс един пъти в Откровение и два пъти в Битие. Както съм изяснил преди Книгата Откровение на Йоан е написана от Йоан Кръстител и представлява предговор за Евангелието, обяснено е за във видение по голямата част от Евангелието, защото той е най специалния юдейн и има много специална роля като завършек на Закона. Но дори и на него не бе разкрита тайната на Светия Дух, която стана известна на приелите Иесус и Еклесията. Тайната на това дърво е, че то не е материален пън, а Йоан го вижда като един от образите за Светия Дух, Йоан няма правото да види самия Дух, но във видението намираме нещо като трик, в които Йоан вижда старозаветния му образ. Всички тези обещания за седемте еклесии в Откровение са образи за Светия Дух които са дадени на Йоан. Така че да използвам момента и да уверя всеки, който не разбира Откровението, не се притеснявайте, тази книга е само за Йоан и за юдеите, можете подобно на Лутер и Калвин дори да не я четете, bogoizbrania ще се заеме с нея. Важно е да се знае, че има няколко думи за дърво, едната е за дървото на кръста, както за кол или дъска е ( ξυλ*ων ). Другата е ( δενδρα ), ползва се за живо и растящо дърво. ( ξυλου της ζωης ) Е дървото на живота в четирите стиха на Откровение, което поставя някои големи неясноти, защото се оказва че това дърво на живот не е растящо дърво а най вероятно е кръстът, за сега мисля да оставя нещата недовършени, просто усещам физически, че е необходимо още нещо с което да намеря значението на дума да дърво. Бонус откритие за Дърво; Оказва се, че никъде не се указва професията на Йосиф, идеята за дърводелец е резултата на лош превод на сложната конструкция, която юдеите използват в тези два стиха за да покажат, че познават Иесус от дете, че е роден от жена на име Мария, че тя има още деца, които не са нищо особено, и Иесус явно е като тях. Значи не е "син на дърводелец", а е "потомък и дете на жена". Matt 13:55 ουχ ουτος εστιν ο του τεκτονος υιος ουχα ουχιτσβ η μητηρ αυτου λεγεται μαριαμ και οι αδελφοι αυτου ιακωβος και ιωσηφα ιωσηςτσβ και σιμων και ιουδας Greek Mark 6:3 ουκ ουτος εστιν ο τεκτων ο υιος τηςα μαριας καια αδελφος δετσβ ιακωβου και ιωσητοςα ιωσητσβ και ιουδα και σιμωνος και ουκ εισιν αι αδελφαι αυτου ωδε προς ημας και εσκανδαλιζοντο εν αυτω Greek Ето и една сензация думата за „архитектон“ не значи архитект, в текста и никак не значи "зодчий" както е в руския :-). Това е композиция на думите „архи“ - „потомците“, В тази глава Павел обяснява, че наистина е пренесъл древната свята мъдрост, но работата му е до тук, трябва да има други, които да поемат щафетата. 1Cor 3:10 κατα την χαριν του θεου την δοθεισαν μοι ως σοφος αρχιτεκτων θεμελιον εθηκαα τεθεικατσβ αλλος δε εποικοδομει εκαστος δε βλεπετω πως εποικοδομει Greek

Днес ще бъдеш с мен на парада Лк.23:43

Днес ще бъдеш с мен на парада Лк.23:43 Думата за "рай" се среща в няколко стиха и има разнороден превод, но се оказва, че различния и превод е довел до много страни значения. Едно от които е в Лк.23:43. Оказва се след надникване в гръцкия, че във всеки от изброените стихове думата означава нещо което е представено или обявено пред някаква инстанция. Така Иесус не обещава рая на единия разпънат с него, а само представяне или парадиране. Думата се среща 99 пъти и ще спомена само няколко стиха, в които е изкривено значението, като не е предаде или представи в превода. Получава се някаква нова доктрина, става на въпрос в този стих за представяне на човек от Иесус на небето, както и за свещено представителство по отношение на Словото. На няколко места думата с ( παραδ*** ) е преведена правилно като преданието, среща се , предателство, представяне, показване. Mark 4:20 - Не е „приемане на словото“, а слушат какво им се представя. Mark 4:29 - „Узрелия плод“, е всъщност представения или показалия се плод. Luke 23:43 - Не е „днес ще си с мен в рая“, а „от днес от мен ще бъдеш представян“. Символиката е много важна, единия разбойник представя „лявата ръка“ - служението на Бога, другия дясната ръка, силата която умира на земята. Acts 14:26 - Предадена им е Божията благодат, не „препоръчана“ :-). Както и 15:40. Acts 15:26 - „Изложиха“ е представиха душите си и няма опасност. 1Cor 5:5 - Никого на са предали на сатаната, а човека се е предал на него. 1Cor 13:3 - Няма предаване на тялото на огън, а само представяне в тялото на вярата. 2Cor 12:4 - Не е отишъл до „рая“, а са му били предадени неизразими думи. За това има такива неизвестни, дали е било докато е бил в тяло или е взет за да ги чуе. Heb 6:6 - Няма опозоряване, а да се разпъне Божият син в тялото и се представи като такъв. Rev 2:7 - няма дърво сред „Божия рай“, а дървото представя живия Бог. 19ιωσηφ δε ο ανηρ αυτης δικαιος ων και μη θελων αυτην δειγματισαια παραδειγματισαιτσβ εβουληθη λαθρα απολυσαι αυτην (Matt 1:19) 43και ειπεν αυτω οτσβ ιησουςτσβ αμην λεγωτσβ σοι λεγωα σημερον μετ εμου εση εν τω παραδεισω (Luke 23:43) 4οτι ηρπαγη εις τον παραδεισον και ηκουσεν αρρητα ρηματα α ουκ εξον ανθρωπω λαλησαι (2Cor 12:4) 6και παραπεσοντας παλιν ανακαινιζειν εις μετανοιαν ανασταυρουντας εαυτοις τον υιον του θεου και παραδειγματιζοντας (Heb 6:6) 7ο εχων ους ακουσατω τι το πνευμα λεγει ταις εκκλησιαις τω νικωντι δωσω αυτω φαγειν εκ του ξυλου της ζωης ο εστιν εν τωα παραδεισωα μεσωτσβ τουτσβ παραδεισουτσβ του θεου μουβ (Rev 2:7)

Стих от моя учител Словореза

I heard a thousand blended notes, While in a grove I sat reclined, In that sweet mood when pleasant thoughts Bring sad thoughts to the mind. Строфи с хиляди летящи чувам, В ливадата стоя подпрян на самотата, В сладникава омая на мисли си бленувам Внезапно отлита мисълта ми в тъмнината. To her fair works did Nature link The human soul that through me ran; And much it grieved my heart to think What man has made of man. В изкуството природата витае с мисли се изплъзва душата лека, И в многото печал сърце се мае Защо ли е човек дошъл в човека. Through primrose tufts, in that green bower, The periwinkle trailed its wreaths; And 'tis my faith that every flower Enjoys the air it breathes. Сред ярък цвят на кът зелен, Ластуните намират своита нишка; И моита вяра е за всеки дрен Вятъра да поглъща със въздишка. The birds around me hopped and played, Their thoughts I cannot measure:- But the least motion which they made, It seemed a thrill of pleasure. Птиците кръжат в играта на гората, В техния летеж съм аз невеж:- В пърхането на опашката с крилата, На радостния им полъх свеж. The budding twigs spread out their fan, To catch the breezy air; And I must think, do all I can, That there was pleasure there. Напъплят вейки с листа си към брега, За да хванат полъх от морето: Да се замислям е всичкото което мога, Там негде е на нежността сърцето. If this belief from heaven be sent, If such be Nature's holy plan, Have I not reason to lament What man has made of man? И тази вяра е с небесно въжделение, И тази ли природа е в плана свят от века, Това не е за да се покаже угнетение Защо ли е човек дошъл в човека? Стих от моя учител Словореза

Джон Уиклиф, съмнения и обвинения John Wycliffe

http://tolkiengateway.net/w/images/thumb/9/96/Ellaine_-_Eowyn.jpg/250px-Ellaine_-_Eowyn.jpg Джон Уиклиф, съмнения и обвинения John Wycliffe Това ще е един постовете които ще поставят сериозен въпрос по история, но няма да се задълбавам в подробни изследвания и проучвания, те ще отнемат нежно много време на bogoizbrania. Лукс който не мога да си позволя и не мисля че е необходим. Това ще са изстрели в тъмното, ако там се крие някой рогат, хубоу, ако не едва ли ще има невинни жертви, освен събудени съседи и изхабен барут. Първата достоверна информация или по скоро споменаване за Уиклиф е от книгата Джон Фокс за мъчениците, тази книга не съдържа нищо специално освен че се появява в много важен драматичен момент за английската политика. Конфликта на Хенри 8 със папата, в книгата католиците са описани като жестоки чудовища, манияци измъчващи бедните селяни. Разбира се Уиклиф е починал преди много време, но мъченическия ореол е получен поради разкопаването на гроба му по нареждане на събора в Констанц, когато е изгорен Ян Хус. Изстрел първи, сериозно се съмнявам в подобно нещо. Уиклиф май е единствения изровен мъртъв, изгорен и хвърлен в реката. Не че защитавам католиците но те просто не правят така. Още повече, че тогава едва ли са се събрали и обсъждали човек на кралска служба починал преди 150 години, на един далечен от Рим остров. Просто в този акт няма смисъл, времената са други Уиклиф е забравен дори от съвременниците си. Но най вече, Уиклиф не е създал учение, няма "последователи" или някаква форма на привърженици, борба с мъртвия е безсмислена. Изстрел втори, английската католическа църква е имала много по голяма самостоятелност от колкото е изглеждало, тясното обвързване с Рим е по времето след Хенри 8, и папата и дори събор не биха могли да заповядат такова нещо. Пак повтарям Уиклиф е вече забравен, за него ще си припомнят едва когато политическата ситуация ще го наложи, а тя става по времето на Джон Фокс не по времето на събора в Констанц. Изстрел три, Уиклиф дори и да е съществувал в рамките на разказваната за него легенда със сигурност не е превеждал Библията, освен някой фрази от Евангелията които не са били популяризирани, тоест дори и да е превел нещо то е било с проповедническа цел, без да има някакви църковни или доктринални цели или отражение в обществото, както по късно по времето на реформацията. Изстрел четири, дори и да е участвал в някакви политически и църковни интриги, като например противопоставяне на папата в защита на Краля и Парламента То едва ли хора като него ще изиграят решаваща роля, когато се заговори за въоръжен конфликт с Парламента и Краля, а така се твърди че е започнала политическата му кариера в Уикито, като естествено има цветен прозорец с надпис "куотейшон нийдет" :-). Изобщо представянето на интриги като някаква предреформация е жалко и срамно. Реформацията е Божие дело сред хората, а не философия от народа и проповедниците, изобщо идеята да се приватизира това дело от политически изявяващи се проповедници е недостойно занимание. Изстрел пет, Със сигурност може да се предположи, Уиклиф е име използвано за да се политизира и доктринализира движението на лолардите, неуки проповедници, за които нищо сигурно не е ясно и известно освен, че са били бедни, което за богоизбрания е повече подозрително от колкото признак за християнско. Изобщо връзката на това движение с реформацията и познаването на Библията е ненужно. Последен куршум, идеята че антихриста е папата е също на 100% запазена марка на Лутер, до преди него антихриста не е бил представян или свързвам с човек, а с демон. Едва динамичното и агресивно защитаване на писанията е довело до тази хипербола. Съществуват и някой директни връзки с по късната епоха на реформацията, като фрази като "тезиси" на вярата изобретение на Лутер. Също "Светите Писания" е също протестантско изобретение. Яростна атака срещу трансублимацията в католическото причастие е чисто английски диспут, който не е така остър никъде другаде. Но за да не ставам многословен като заключение ще спомена че прекаленото политизиране на фигурата му, името му се намесва във всички известни за времето си политически активности като идеолог и теолог на прекалено протестантска политика, и крайно съмнителното издаване на превода му чак през 19- век е повече от достатъчно за да се заключи че Уиклиф е не „утринната звезда“ на реформацията а отражение към миналото от времето на религиозно политическите борби започнати от Хенри 8 и продължили чак до времето на Наполеон. Бонус откритие, мисля че сега намерих преобраза на краля на Ангмар, който успя да влезе в портата на Минас Тирит, но с изгрева на слънцето се изпари, това е силно омразния на острова корсиканец. Той не е спечелил нито една битка със истинско сражение, а както и щеше да завземе Минас Тирит чрез мрачното си появяване, хората се плашеха от злото не защото то имаше силата над тях, а защото те самите си внушаваха тази злина. Чудовището от сенките бе спряно от слънцето, но се завърна отново яздейки демон, както и Наполеон се завърна на Варерлоо за да бъде победен от обикновени но героични англичани на битката на Пеленорските поля.