Легло

Легло

Думата за легло се среща в 10 стиха.

Първото легло е в Мр.4:21, къде думата ( κλινην ) е мястото където не се слага запаления светилник, като това не е обикновен светилник, а такъв за поучения ( ινα υπο τον μοδιον ) модион е част от думата за писар или книжовник както и в Мт.5:15, Лк.11;33. При разглеждане на думата ( *κλιν** ) се оказва, че това е дума за някакъв ред подредба или посока, например навсякъде където е преведено за болен на постелка, всъщност става на въпрос болния да стане и да тръгне право по пътя си за в къщи, предполагам болните не са имали право да живеят със здравите и следователно са били отстранявани, но чрез думите на Иесус болния не само е оздравявал, но дори е бил очиствам според юдейския ритуал и вече не може да се разглежда като нечист. "Клин" се среща на цели 29 стиха, дори и за настойника на угощението в Йн.2.

Другата дума за легло е ( κραβαττου^α κραββατω^τσβ ), която е по вероятно да е постелка или носилка, среща се за парализирания в Мр.2. за тези които ги носят в Мр.6:55. За къпалнята Силоам в Йн.5. В Дн.5:5 има и постелки и легла в превода, но всъщност е подреждане на лежащите на носилки на публично широко място, а не на улицата както е в превода. В Дн. 9:33 е най интересното легло, това на Еней легендарния герой спасил се от Троя като последен страхливец, но синът му успял да избие цялата раса на великаните от севера и станал родоначалник на британците. В това велико изцеление виждам дело за някакво освобождаване и развързване на велика сила на небето да слезе на земята, според местата където се среща Еней.

В Лк.11:7 е друга дума за легло ( κοιτην ) която обаче не е никакво легло, а в стиха човека казава на съседа че не може да нареди на децата да дадат хляб предполагам защото хляба трябва да се предаде по някакъв чист ритуал, а той тепърва трябва да се облича и мие за да му даде. ( κοιτην ) думата значи предавам, а не легло в посланията се ползва като част от дума за предател или отстъпник, а не е мъжеложник или подобно прегрешение. Същата дума е и в Ев.13:4

Лк.17:34 "първата дума "клинес" не е легло а ред или двамата ще са един до друг.

Легло обаче се намира в една много по специална дума която ще се разгледа следващия път.

new testament

Милионът на Марко Поло

Милионът на Марко Поло

Днес в ден на национален траур почетох една много смешна книга, или по точно прочетох до средата и за това ще спомена откритията си по тази класика на фалшифициране на историята.

1. Още в първите страници се споменава една странна фраза, „Индийски океан“. Това е странна фраза за книга, която е отнесена в тринадесети век, защото това океанско име е изобретение на британската източно индийска компания през 18-ти век. Причината в Англия да направят това деление е защото през този златен века на колониализъм е имало две „индийски“ компании, източна и западна и разделението на света е ставало според „океани“. Фразата просто заковава книгата на не повече от 200 г. От преди 18-ти век всички южни морета са били „пасифик“.

2. Авторство, той е бил определено необразован, тоест неграмотен човек, който е разказвал на някой грамотен небивалици които да са в негов интерес, и писаря ги е записвал. Разказвачът е бил със сигурност от Индия, защото само там мюсюлманите се описват като „свирепи“, за европейците в миналото всички тъмнокожи са или, „кътфроуд“, „вилиджърс“ или търговци.

3. Език на книгата, това трябва да е винаги първата точка в разглеждане на исторически текст , но я оставих тук, защото тя се изяснява в по горните. Според предговора езика е някакъв старинен френски диалект смесен с някакъв друг стар диалект. Веднага се надига следния логичен въпрос, старо френския е доста добре изучен, освен това писарят на текста какво образование има за да пише на такъв странен и непознат „френски“. Отговора е повече от смешен, да ме прощават хората в траур, но се налага точно днес да публикувам това откритие. Този странени невиждан „старофренски диалект“ е всъщност всичкия и най доброто което е знаел някой недоучил ирландски или шотландски търговски агент на компанията. Англичанин или Уелсец не би се излагал с лош френски, но за островитяните и планинците това не е проблем.

4. Културната среда, тя е определено азиатска, няма нищо християнско дори и в описанието на християните. Почитат се търговците и военните, религията е така между другото.

5. Абсурдите са на всяка страница, бисера е за описание на татарска провинция, която е толкова на север, че Полярната звезда се виждала на юг(!). Срещат се и простотии като, долина пълна с таралежи, но не и съседните, толкова голяма надморска височина, че водата не завирала въобще, а не по бавно както е в действителност, или някакво идиотско място, където всички мъже с радост предлагат жените си на чужденци, както и пустиня с духове, които имитират гласовете на познати хора и още много такива измишльотини.

6. В книгата макар и завоалирано, се вижда истинската цел на нейното написване и промотиране, целта не е да се опише китай или татария, а да се сплаши руската мечка или нейните амбиции на юг. След Петър 1 Русия започва, много агресивно настъпление на юг и съответно край Темза включват всички сили за разгръщане на агентурна дейност сред народите на централна Азия и дори Алтай и южните региони на Урал. Целта на книгата е дори да се „намерят“ такива страни като „Гог и Магог“, за които споменах, че са много подозрителни за да съществуват.

Книгата ще се ражглежда още по внимателно, защото намерих удивителни паралели със средната земя на Толкин, но за тях в по подробно четене.

History, Peter the Great, Tolkien

Великани, дракони и черни дупки

Великани, дракони и черни дупки

История на великаните

Великаните се споменават най напред в Библията. В прословутия пасаж Бт.6 се споменава за Божите синове, на които им се раждат деца от жени хора. Тази идея или интерпретация на пасажа е категорично отхвърляна от някои; държавно субсидирани, антихаризматични и свързани с атеисто-сектатски групировки теолози или е игнорирана от различни общности и църкви, вероятно за да не се стига до противоречия по въпроси, за които не може да имаме пълна сигурност и не са свързани директно с вярата в Христос. Но все пак аз вярвам, че тя е правилната и тук ще изясня защо. В началото на сътворението земята е била доста слабо населена, така че да се роди в някое семейство дете от ангел, без физически контакт или интимност, подобно на днешното "ин витро" забременяване, само че с харизматичен метод, е огромно благословение както за семейството, така и за всички хора. Нямам нищо против например да има брат или дете, което да е почти ангел, да прави всичко което поискам, но да не ме обвинява в човешките ми недостатъци, защото и той е роден на земята. Това е като да имаш роднина политик или поне държавен служител, той е много повече човек от всеки друг гражданин на Република България. В същата глава се споменава, че "великани" в септуагинтата или нефилими в еврейския е имало и след потопа. Но всичко, което започва на земята, колкото и да е добро, в крайна сметка достига до провал, така и нефилимите-великани се провалиха и бяха избити в книгата Исус Навин при преселението. Като бяха окончателно довършени от силните мъже на Давид, върха на унищожаването на великани бе двубоя между Давид и Голиат. Давид е преобраз на "темпларите", а Голиат е един от последните нефилими. Неговите пет братя бяха довършени от хората на Давид. Причината за лесната победа над тях е, че те се провалиха в мисията си. Голиат например би трябвало да предаде меча си на Давид и да му се поклони като на цар и предтеча на Христос, но за сметка на това той си помисли, че след като баща му е ангел никой не е повече от него, което бе фатална грешка. Нефилима, не може да има деца или връзка с жена, което е предимство в някои случаи, но всъщност се превръща в недостатък за него, защото е част от духовния му имидж, които изключва възможността да се прояви благодат към него. Все пак от по новите нефилими не всички бяха толкова лоши, макар всички да се провалиха лошо. Предполагам ще е сензационно за някои, но именно добър нефилим беше Самсон, той се роди при появата на ангел, който говореше с майка му, точно както и когато Мария срещна Ангел. Това предполага доста сериозна забележка за проповедници, които споменават за Самсон само когато решат да говорят за прелюбодейство. Всъщност Самсон бе изразител на духовната функция на Христос, както и евентуално другите нефилими преди да се скапят. Тази му роля масово се пропуска, и за съжаление е не съвсем ясна и за мен, но поне прилагам усилия за да намеря правилното тълкуване на образа. Поне съм разбрал, че при смъртта си когато загинаха 3000 души това е пророчество за края стария свят и началото на юдейския свят, когато през 3000 година бе построен Храма.

В новата история на великаните, в легендата на Тристан и Изолда великана не е просто ужасно чудовище, а Морхолт единствения великан е брат на главната героиня и син на краля на Ирландия. Тази мимикрия е дошла не директно от Библията, а от образа на великаните в книгите на Бъниян, един от които има жена и дъщеря, и значително по човешки вид. Който съответно е бил усвоен от последвалата фантастика.

Дракони

Историята на драконите бе разгледана в друг пост, но и тук ще има допълнение. Дракона се споменава във приказките и митичните книги, но не и в древногръцката митология. Причината е, че тази митология е от преди излизането на продължението на пътешественика на Бъниян. Защото именно от там долетяха драконите на нашата земя, Бъниян ползва образ от Библията в алегорията си, който след нейния успех бе приет и в рицарските романи фалшиво отмествани назад във времето. Дракони в Библията също няма на земята в реалния свят, а само във видение в Откровение и книгите имитиращи я, като Данаил. Все пак дракон се споменава и в легенда от преди 1682 и това е легендата за крал Артур и магьосника Мерелин който вижда два борещи се дракона, интересно е че тази легенда, както и изображенията на дракони по знамената на Уелс и на къщите в Англия. Но не в Шотландия и Ирландия, просто означава, че тези хора са чували за Библията или за страшните и видения и за неправилната и интерпретация, и от преди 1516 година от когато НЗ е бил разпространен. Дракони е и неправилната интерпретация на култа към влечугите в някой източни страни, това са анимистични практики без духовни и религиозен мотив, а само изява на инстинкта за страх. Драконологията се изявява именно в Англия, където съжителството с изображения на дракони по къщите е старо наследство, но върха на драконството е в творчеството на Толкин.

Черна дупка

Black hole се оказва почти английско изобретение, почти защото термина, който се ползва за измислица на космически явления и съответно е колоритна добавка към безсмислени изчисления щедро засипвани с държавни пари. Оказва се термина е използван за първи път, в книгата която току що чух на аудио формат; The Pilgrim's Regress

http://en.wikipedia.org/wiki/The_Pilgrim%27s_Regress

Именно там в издадената през 1933, в първата част на книгата се обсъжда алегорията на адът с термина Black hole. Идеята за такъв обект е възникнал от преди издаването на книгата още в измислиците за Относителността, на Айнщайн. Но през тридесетте псевдонаучните изявления на полуграмотния комунист и плагиат са били култивирани с по популярно звучащи твърдения от неговите недомислици и една от тях е Black hole. Така откритието на черната дупка трябва да мине през Оксфорд за да стигне до Ълстър и е дело на К. С. Луис.

"Регреса на пилигрима" е най добрата му книга и първата издадена проза, за която читателите у нас малко знаят. Тя силно ми измени мнението за "приятеля на елфите" както шеговито го нарича Толкин в романа си. Това е една от най интелектуалните книги на християнска тематика, и същевременно показва същността на човешкия интелект, сила която носи само разрушение на личността и е нещо като проклятие за всеки който посяга към този забранен плод.

Всеки човек трябва да запомни главния урок на книгата, доброто и успеха идват от горе, от нашия Oтец във висините, не със собствено напъване и усилия дори и да имаме добри намерения това е пътя на регреса на личността. Дори и самата книга свидетелства против себе си и против естествения интелект, вместо обяснение за ада, сега получихме термин за измислица, която бе възприета от проклятието за науката и вярата.

Tolkien, Bunyan, history

Рим

Рим

Идеята думата за ( ρωμ ) да означава Рим или римски гражданин е плод на лош превод. Сричката е част за думи, които значат нещо; наредено, напълнено, предадено от едно място на въпросното място. Понеже сричката се среща доста често, но само на няколко места намираме ( ρωμ ) да е Рим, ще разгледам въпросните стихове;

Йн.11:48, няма да дойдат римляните, но ще настъпят, ще настанат ( ρωμαιοι ) над народа и града, тоест ще има ограничения или преследвания за тях и тяхната позиция. „Ромаиой“ е някаква заповед забрана или закон или правило, а не народ или градски жители.

Йн.19:20, не е на три езика, а е написано във формата на заповед или присъда, ( ρωμαιστι ).

Йн.19:40, не са „аромати“ ( αρωματων ) , а са направили всичко според предписанията ли присъдите на юдейския закон и правилник за погребване.

Мт.14:15, ( βρωματα ) както и другаде не е само храна, но е храна приготвяна и съхранявана според закона, вече готова за сервиране. За толкова хора, на такова място е било проблем, за това са мислили, че ще излезе доста скъпо доставянето. Същото е в Мр.7:19 и другаде.

Мр.15:22 ( συνεσταυρωμενοι ) съразпнатите в превода, но по коректно е „съ-осъдените“.

Мр.16:6 ( εσταυρωμενον ) „разпнатия“ в превода, но по правилно е „осъдения“.

Лк.6:28 ( καταρωμενους ) кълнящи, кълнене, но по скоро е осъждане, въпреки че за древността разликата да е трудно доловима.

Дн.2:10, е сега вече си дойдохме на думата. Думата ( ρωμαιοι ) означава, че всички видове хора по горе, които не са народи, а някакви партии или секти или групировки. Са напълнили града и са получили от това, което е станало и е било разпределено на петдесятница. 16:2 не е понеже са римляни, а не е позволено да приемат и изпълняват, ( ρωμαιοις ) забележете окончанието. За да не преписвам стих по стих всичко насетне в Деяния и в посланието към „римляните“ където има „ром“ означава; заповед или присъда или подобно.

Acts of the apostles, history,

- - - - -

Други думи и места за Рим

При по внимателно преглежда бе установено че в някои случаи с ( ρομ ) или ( ρωμ ) е свързано с не просто заповед, а писменото и указване или предаване. Така със записването думите приемат специфично значение.

Друга дума свързвана неправилно с меч е „ромфаиа“ ( ρομφαια ) среща се на седем места, само в Лк.2:35 за Мария, на която няма да и се пререже душата, а от нейната душа ще излезе или премине закон или заповед. И в От. На седем места, всяко от които е свързано не с рязане на хора, а с издаване на присъди. Доколкото знам на „ромфая“ се приписва значението на двуостър меч, което показва неправилното тълкуване според представите на европейското възраждане.

Сега ще прегледам всяко място с думата Рим или римляни, което бе пропуснато в предния пост, за да докажа, че това не е град или гражданство, а документ в писмена форма със законова сила, за която се споменава в текста като преобраз за писаното Слово божие.

Дн.16:37 стиха трябва да се преведе „ Но Павел им рече: Биха ни публично-неосъждани хора, ( ακατακριτους ανθρωπους) притежаващи документи, хвърлихте в тъмница . . .“

Дн.16:38 ( ρωμαιοι εισιν) „ромаиои естин“ е наличие на документи, а не че са били римляни.

Дн.18:2 не са били отделяни римляни и юдеи, а са били събрани тези юдеи които са с документ, за това Павел е отишъл при това семейство, защото е бил като тях, хем юдей хем с документи. Поне правилно е указано че са дошли от Италия, но не е ясно къде е това или какво е „италия“.

Дн.19:21 „виждането на рим“ всъщност е според някакво водителство, вероятно в случая не е харизматично преживяване, а е предварително записан и предвиден план, който се следва при пътуването.

Дн.22:25-27 означава, че е ( ρωμαιος εστιν) има смисъл на записан в някакви документи или списък за официални лица и имащ специални прав, но това не значи че Рим е град. Същото е и за 23:27,

Дн.23:11 Смисъла на стиха е че засвидетелстваното и потвърдено в Ерусалим, трябва и да се добави в документите, а не че трябва да прави същото в друг град, доста еретична мисъл има в преводите.

Дн.25:16 означава че според „ромаиоса“, тоест според писаните правила не се действа така.

Дн.28 е вече не в град Рим, а в специалната институция на „ромен“, не е ясно дали е съд или е някаква по специфична държавна организация. Също не е ясно дали това учреждение в кой град на Галилея е или Самария. Защото именно там са го пратили, сред евреи, а не някъде в чужбина.

Рм.1:7,15 Павел пише до всички които са възлюбени от Бога и са свети според записването или документите на небето, това е теза в противовес на юдаизма.

2Тм.1:17 ( αλλα γενομενος εν ρωμη) станало е според плана или според правилник. „геноменос“ е случка или станало. Това е единственото място извън Евангелията, Деяния и Римяни да се споменава думата за рим.

С това откритие се слага последния пирон в ковчега на „римската“ империя и легендата за възникването на град Рим преди 13-14 век.

- - - -

27 – 05 – 09

Други думи с рим

Въпреки няколкодневното разглеждане на съчетанията на срички едва сега стигнах до извода, че думите превеждани като Рим и римляни са свързани със срички като ( *ρημ* ) или ( *ραμ* ) това са много важни думи именно те разкриват частично смисъла на дума неправилно предадена като Рим.

Ремата е не случайно често срещана и цитирана, дума, именно тя посочва нюанс на слово от Бога дошло директно към хората, сега при сравнителното разглеждане стигнах до извода, че Рема или ремата или производните като „ерео“ превеждано в различни схеми като казвам и подобни има смисъл не толкова на говоренето, казването или дори на действието на изговаряне на думата. Смисъла на ремата не е и в личното откровение от Бога към човека. Думата има специфичното значение да опиша факта че думата която е била предадена или нещо което в миналото е казано идва да се изпълни в определен момент. Тоест ремата не е противовес на „логоса“, който е писаното Слово, а ремата да е Слово лично за човека, думата просто указва разлика във времето на изговаряне и изпълнение или потвърждаване на казаното и изговорено Слово. Така явно трябва да снемем мистичния воал около тази специфична дума, сама по себе всяка дума предава някакъв определен смисъл който е част от начина на говорене и култура на хората. А „гръцкия език“, който както заключих е ангелски език е използван за да се избегне човешкото влияние върху смисъла, което е неминуемо, поради интерпретацията на текста от човешката мисъл. Така с такива сложни и направо „тайни“ за нас изрази Словото се опазва от влиянието именно на личната и субективна среда на отделния човек.

Сричката ( ρομ* ) също се намира като част от няколко важни думи за писане. Така въпреки, че вчера не знаех или поне не се сетих да проверя този вариант правилно стигнах до заключението, че думите за Рим и ромфая са свързани с нещо записано или ще бъде записано и варианта на сричката указва период на време или друго място на текста и изпълнение на казаното.

Думата за улица или вероятно път също е със сричка ( ρυμ* ).

Сричката ( *ριμ* ) се среща за присъда или екзекуция включително и за самия Иесус на кръста, среща се и при думата „ариматея“ след името на Йосиф, което със сигурност значи неосъждан или непорочен.

New testament,

Хронология на Патрологията

Хронология на Патрологията

При хронологията са важни следните два принципа, В никакъв случай не трябва да се ползва летоброене различно от началото на сътворението и другия е; малко след Христос времето се променя и всички Библейски дати не могат да се прилагат днес. За времето около Христос дати трябва да преизчислим от реципрочната хронология на Патриарсите преди 2000 г.

Ще препиша тук за четливост числата от снимката на предишния постинг;

Днешно допълнение, снимката се оказа доста погрешна и за това ще се махне, земетръса явно е показател за грешна математика, а не за велико откритие.

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -- - - - - - - - - - - - - - - -

# год. Събитие споменавано, но без дата

01 ) 2000 3*10*25, Ражда се Авраам

02 ) 2010 3*10*67, Ражда се Сарая

03 ) 2075 25*83, призван е Авраам да напусне родината си

04 ) 2100 7*12*25, Ражда се Исаак

05 ) 2121 3*7*101, Хълма Мория

06 ) 2137 6*365,1(6)*, Умира Сарая

07 ) 2140 2*10*107, Ребека и Исаак се срещат

08 ) 2175 3*25*29, Умира Авраам

09 ) 2213 Ражда се Яков-Израел

10 ) 2255 11*5*41, Ражда се Йосиф

11 ) 2279 Йосиф излиза от затвора

12 ) 2280 10*12*19, Умира Исаак

13 ) 2360 10*4*59, Умира Яков-Израел

14 ) 2365 11*5*43, Умира Йосиф

Авраам (2000-2175) и Сарая(2010-2137)

Всички числа на дати при Авраам трябва да са кратни на 25, както е кратно и живота му 7*25. Посочения в Деяния стих за годините на Тара само не с хронологична цел. При Сарая смъртта и е 1ог. Преди раждането на Яков. 37 е просто число и го бях намерил при сбора на номерата на първите шест племена при 144 000. Годината на смъртта на Сарая е просто число но разделено на 6. което е и номера на срещане се получава продължителността на годината или вероятно почти. Годината на разликата на раждане и смъртта на Аавраам е 7*20.

Исаак(2100-2280)

Раждането е на числото с най много делители, защото са най малки, най големия е 5. на хълма Мория е жертван на 21 години, което бе преизчислено от възрастта на Иесус на кръста. На 40 г.(2140) се среща със Ребека което е 7*20180 години живот са 2 по 90 градуса което посочва точните дати на раждане и разпъване на Христос. Разликата на смъртта е 7*40.

Яков-Израел(2213-2360)

Умира след Йосиф, разликата в смъртта между Сарая и Авраам е 38, на толкова след Авраам се ражда и той. Когато пристига в Египет умира Йосиф, живее още 17 г.

Йосиф Савнат-Панеах(2255-2365)

Раждането и смъртта са кратни на 11, числото на представяне на Христос. Вероятно Йосиф и Левий умират в една година

time, history, old testament, genesis

Хилядника Лусий и Клавдий скърбящия

Хилядника Лусий и Клавдий скърбящия Това име се среща на две места в Деяния и още едно добавено, явно като пояснение от Еразъм. Добавянето е явно за да се замаже неудачния превод на името, думата за Лусий всъщност значи вързан. Стиховете където се среща са; (Acts 23:26 [Greek]) κλαυδιος λυσιας τω κρατιστω ηγεμονι φηλικι χαιρειν (Acts 24:22 [Greek]) ανεβαλετοα ακουσαςτσβ δε αυτουςα ταυτατσβ ο φηλιξ ανεβαλετοτσβ αυτουςτσβ ακριβεστερον ειδως τα περι της οδου ειπαςα ειπωντσβ οταν λυσιας ο χιλιαρχος καταβη διαγνωσομαι τα καθ υμας Покрай името естествено се появи и друга нередност на превода, фразата ( κλαυδιος λυσιας ) всъщност значи жалба или оплакване за връзване или затваряне, "клаудиас" е ма много места плачене, на някой изглежда наистина като име но не е. Клауди е някакво съжаление или ридание, а Лусиас е връзване или затваряне. В писмото на започнало от предните стихове се цитира първо съдържанието, адресът на получаване е указан по горе и той не е необходимо да се повтори. В стих 26 просто се цитира заглавието. Тук май е мястото да продължа с поясненията за некоректни преводи на думата ( κλαυδ** ). Следващите места са; Дн.11:28, не е станал глад по времето на кесаря клавдии, а когато е имало голям глад е имало и голямо ридание или съжаление за властниците. Дн.18:20, не е заповед на клавдии да се махнат юдеите от рим, а е оплакване на римски граждани от юдеите и за това този човек и жена му са били изгонени от италия. Дн.27:16, е явно не островчето, а брега както съм обяснявал тук е наречено "клавдии" или оплакване, явно смисъла е подобен на думата кладбище. Следващия стих има нужда от големи поправки, не се изброяват имена на хора, братята има обща братски поздрав след това. Това което е преведено като име е всъщност изброяване на преживявания, ето как трябва да изглежда коректния превод; 21 σπουδασον προ χειμωνος ελθειν ασπαζεται σε ευβουλος και πουδης και λινος και κλαυδια και οι αδελφοι παντες Побързай да дойдеш преди зимата поздравявам ви с; разбирателство, взаимност или единство, някакво полагане, съжаление или оплакване за братята всички. В Дн.24:22, няма Лусии хилядника, а е когато има въпрос за връзване, тогава хилядника ще дойде да разреши въпроса. New testament, acts of the apostles

Лисица

Лисицата в НЗ с среща на три места във всички преводи; (Matt 8:20 [Greek]) και λεγει αυτω ο ιησους αι αλωπεκες φωλεους εχουσιν και τα πετεινα του ουρανου κατασκηνωσεις ο δε υιος του ανθρωπου ουκ εχει που την κεφαλην κλινη (Luke 9:58 [Greek]) και ειπεν αυτω ο ιησους αι αλωπεκες φωλεους εχουσιν και τα πετεινα του ουρανου κατασκηνωσεις ο δε υιος του ανθρωπου ουκ εχει που την κεφαλην κλινη (Luke 13:32 [Greek]) και ειπεν αυτοις πορευθεντες ειπατε τη αλωπεκι ταυτη ιδου εκβαλλω δαιμονια και ιασεις αποτελωα επιτελωτσβ σημερον και αυριον και τη τριτη τελειουμαι Лисичата идея явно е на Еразъм, но текста не показва това нечисто животно да се намира там. ( αλωπεκες ) "алопекес“ се състои от думата "пекес" и приставката "ало". ( *πεκες ) е полагам поставян или някакво действие на разполагаме, като камъка за гроба на Иесус. Явно в тези стихове се намеква за това, че дори мястото, където ще бъде погребан Иесус няма да е негово. Следващата дума е също уникална, ( φωλεους ) е дупка или леговище в превода, но всъщност е форма на "леос", което е милост или благодат. Некоректния превод идва от там, че след това се споменава за птичи гнезда. Всъщност превода трябва да е; "И отговори на това Иесус, разпростира милост сред съществуващите летящи небесно пребиваващи, но Човешкия син няма къде да преклони глава" Преклонението на главата става на самия кръст, думата е същата, тоест във въздуха, а благодатта за земните обитатели не му се полага, защото Той не е само човек и го очаква друг вид съд. В отговора към Ирод Иесус им казва да му кажат за него всичко каквото мислят те, но и да прибавят към казаното което те до този момент не знаят, че не само чудеса стават, но и на третия ден ще свършат или че той ще свърши с чудесата на третия ден. Явно Христос държи да се подчертае за смъртта и възкресението, което на този етап не е било изяснявано. Заключение, липсата на лисица, както и на други животни, като лъв, леопард и мечка не толкова фатална за текста. Но bogoizbrania трябва да покаже истинското значение и смисъл на текста, като достоен рицар защитаващ на сятата истина на земята. New testament, star

За рицарските романи и злополучните дракони

За рицарските романи и злополучните дракони Преди малко прочетох историята на Тристан и Изолда, която като по млад и щастлив харизматичен вярващ пренебрегвах, въпреки че бе издадена през осемдесетте. Навремето ми се струваше блудкава и недодялана, но сега след като от автори като Толкин и Бъниян получих ярко просвещение за ролята на литературата в разбирането и възприемането на Библията започнах да гледам много по сериозно на измислените истории написани на книга. Естествено не съм отстъпил от образа си на луд петдесятник, но когато взех книгата с дебели корици от библиотеката на възрастна жена, вманиачена на тема , "мъжете имат любовници", тема разглеждана в книгата, се заредих с огромна енергия да бъда разобличен за предишните откритие, че "Пътешественика" на Бъниян е извора на митологичната литература на северна Европа и на всичко което не е с клеймо хуманизъм и гръко-римска митология. Това очакване не само, че не се оправда, но дори и намерих някой доказателства за правотата именно на това доста грубо, но вярно предположение. Първо да дам мнение за рицарските легенди и романи, както е известно тези небивалици, на някой от които им се приписва и "историчност" са били доста популярни, но модата им на широко разпространено четиво бързо демодира чрез великото произведение на Сервантес "Дон Кихот". Рицаря на селото Ла Манча е не просто подигравка с доблестта, а оръженосеца му отчайваща карикатура на вярност и привързана служба, този пародиен роман е смъртоносно торпедо в кораба на рицарството. Все пак една от осмиваните идеи на рицарството заслужава малко повече внимание от остроумни подигравки на Сервантес. Идеята за доблестна служба на благородна дама, която рицаря да защитава от клевети и обиди е наистина достойна за разглеждане или поне размисъл. Рицаря рискува живота си, без да има връзка с дамата само от благородния мотив да запази почтеното и име от лъжи и обиди. Такова благородство е направо трогателно, и ако не бе идиотско би могло да се превърне в религиозен мотив. Всеки който защитава правото винаги побеждава и Бог го награждава някак си, до колкото разбирам това е мотива за такава "платоническа' вярност към дадена личност от женски пол. Ако съм разбрал правилно тезата на рицарството, или поне една от тезите, освен другите велики дела, като изтребване на дракони и великани. Тук стремежа към защита на истината и почтеността е дори по възвишен от драконоубииването, дракона може да убие рицаря и роднините му, но дали дадена дама е оклеветена несправедливо няма голямо значение за героя. Оказва се обаче че тази теза за силова защита и раздаване на правосъдие с Божия помощ хич не е християнска, от къде на къде лъжата ще се бори с меч и актьорски пози както е в романите? И от как можем да сме сигурни, че Бог иска дадена лъжа да бъде "победена", по точно този начин, от точно точи човек? Логично е да предположим че за богати и известни жени се разпространяват какви ли не измишльотини и че в миналото това е водело до големи проблеми за най бедните, защото именно добродетелните богати жени са се занимавали с благотворителност. Така рицаря е бил не само Пи-Ар на жената и благородната и дейност, но пазител на социалните функции на обществото, въпроса е в това дали театралното размахване на меча е имало смисъл, дали самия метод е правилен, а не целите и резултатите на това дело? Моето мнение е, че показността и дори наивната палячовщина на литературната линия е "донкихотовщина". В легендите за Триста дори рицаря до такава степен е обзет от верността си да служи на кралицата, че отвлича и живеят в гората като бегълци престъпници, борейки се и с магия за плътско влюбване, което е вече повече от прекалено. Чак пък толкова вече е много, Всеки човек би трябвало да има собствено семейство или ако няма да не се бърка в чуждо или чужда жена. Ето защо Тристан е повече враг на семейството и истината, от колкото неин защитник. Не мога да съм сигурен в точните мотиви на автора, но тезата за някакъв идиотски дълг към някакво призвание е нехристиянска и редукционистка. И все пак в тази история има и поука, вярващия трябва да защитава рицарски истината и да посича с меча на вярата лъжите за почтените жени, не като дълг или геройство, а като израз на вярата си в самото Слово. За това романа на Сервантес трябва да се приема само като критика на неправилното възприемане на рицарството като дело на плътта. Самата идея в духовен смисъл е всъщност точно отражение на борбата на християнина. Доказателството че идеята за прекалено фантастични образи като дракони поразявани с меч от специален герой са написани след творбата на Бъниян е това че в легендата за Тристан и Изолда, дракона живее близо до града, в пародията на Сервантес също все още няма дракон. Много вярващи подминават важността на тази идея за фалшивото състаряване на книги и текстове като пъклен замисъл срещу авторитета на Библията, но bogoizbrania няма да позволи дракон да засегне Библията, именно той ще порази тази ламя да не изяде чистата девица, каквато е Словото Божие. Tolkien, bunyan

Числата на календара на НЗ

Числа, часовници и календар

Числата в Библията приложени към календара могат да дадат много важни сведения за хронологията, за тях ще спомена след като разгледам двата часовника. Думата часовник не се споменава, но аз намерих два в НЗ.

Първия часовник е поставен от Иесус в Мт.15:32-39 и Мр.8. Тук се говори за три дена или общо трите епохи на историята, за които ще спомена по късно, четири хиляди души, които трябва да се нахранят със седемте хляба са четирите хилядолетия от второ до пето или половината кръг. Това е аналогия на слънчевия часовник, полукръг разделен на четири 45' сектора, които в календара съответстват на 4000 години. Седемте хляба са седемте Завета, като първия започва хронологически на небето тоест преди полукръга, но всички свършват до десния край в 5000 година. Когато трябва да дойде второто пришествие.

Петия Завет, този на Давид, е започнал на най горната точна на полукръга, 3000 година или 6-тия час, числото кратно на 7, което посочва божествено потвърждение е в годината 3500, която вероятно е края първата или втората 14-ка поколения и завършва вавилонския проблем. Шестия разбира се е Христос, само Иесус е "Човека!", 6 е числото на Човека или Човешкия син. Той е започнал на 4100 година, когато се ражда Христос и е разпънат, възкръсва и след 50 дена слиза Светия дух на 4121 година единственото число в календара делящо се на 13 и друго просто число 317. Завършването на този Завет става с края на юдейския свят 4200г.. Вероятно възнесението на Енох малко преди 700 г. когато откриват липсата му е и потвърждението. През 1666,6-та, годината на потопа е и края на първата епоха от общо три. Втори Завет вероятно започва през 1400г. когато Бог говори на Ной, което е и божественото потвърждение. През 2100-2121 когато се ражда Исак и Авраам и Исак се качват на планината Мория. Исаак е потвърждението за трети Завет. Четвърти Завет се пада на 2500 г. Това е точно средата на летоброенето като небесното потвърждение е през 2800 г., когато вероятно се ражда Самуил. Самуил помазва Саул и Давид, но неговото раждане и живот е около Шатъра за срещане

Втория часовник е когато са нахранени 5000, Мт.14, Мр.6, Лк.9, Йн.6. е във всички Евангелия и показва времето и календара в земната му част от 6000г.. Хляба е символ на живота идващ от земята, докато рибата символизира живота идващ от водата. 5000 е времето до когато ще се изпълнят Заветите и още 1000 г за 1000-летното царство.

Интерпретация е, че става дума за петте първи Завета, които са „от земята“, докато шести и седми са „от водата“ и за това са рибешки. Те са Завети на благодатта на Христос и Светия Дух. Дори и да са яли риба е останало хляб. Ако се направи разделение на цялата история на земята, от сътворение до 6000 година, края на 1000 годишното царство. То тогава имаме цели 270', които окръжават Павел както на земята в Ерусалим, така и на кораба. Получаваме 45/2' градуса за всеки час или по 500 години. Така от притчата за работниците на лозето; 6-ти час е СЗ, 9-ти час е НЗ, а 11-ти час е 1000г. Царство и всички ще получат равна награда, никой няма да получи повече от другите.

Поста бе редактиран на няколко пъти, но разполагане на часовете върху дъгата на календара стана когато намерих Йн.1:39, в десетия а с учениците отиват да живеят с Христос. Интересно защо ли е споменат часа, а не поне датата и поне годината? Явно става на въпрос за пророческа хронология. Десетия час трябва да съвпада с 5000 година, когато идва милениума. Иначе стиха просто няма смисъл, имаме час от деня но не и самия ден и година.

Числата на календара на НЗ

Ако се раздели календара на Юдейски и световен то могат да се намерят интересни аналогии за това как се разделя времето.

== 1 ==

Юдейското време е 4000, световното е 5000 + 1000.

== 2 ==

Средата на юдейското е с раждането на Авраам около 2000, световното е със строежа на Храма или царуването на Давид около 3000.

== 3 ===

На три световното време се дели от От. трите ери, като първата е потопа, 1666,6-та, втората е 3333,3-та нещо неизвестно, свързано с вавилонския проблем. А Както споменава Йоан, малко преди края на юдейския свят. Но е възможно да имаме първите две епохи до 4000г. и половината епоха да е НЗ до 5000г.

== 4 ==

Юдейското се дели точно на четири, световното не.

== 5 ==

Числата 5, 10, 100 и 1000 са също на осите и средите на секторите. Като така се и маркира аналогия на дните на сътворението, като деня на сътворението на човека е след 5000 година когато е 1000 годишното царство, именно тогава ще е сътворен окончателно Човешкия син.

== 6 ==

Числото 6 е общото време, след 6000 година вече времето свършва и настъпва вечността. Юдейското време също може да се дели на 6 като се раздели на 12 части юдейската епоха по 333,3г. Това дава съвпадение на потопа 1666,6 и на 3333,3г което съответства съответно на 5-ти и 10-ти часове.

== 7 ==

Числото 7 е разделението на седем Завета както ги описах в по предния пост. Седем деления има както за юдейския календар, в който са споменати духовните тайнства, така и в седемте завета на световния календар. От които 5 са хлебни, а двата последни рибни.

== 8 ==

Числото 8 дели 4000 на по 500, а целия кръг на време заедно с вечността е на 8 сектора. Среща се в НЗ само за ден, за брой хора и камъка в От.21.

== 9 ==

Числото 9 може да се намери на най необичайното за календар място в ъгъла на кръга, като 9' са 200 години. В НЗ се среща само за часа, за 99 праведни овци и за другите 9 освен самарянина очистени, както в От.21 За един от камъните

== 10 ==

Числото 10 е числото на Закона, като за време съвпада с други кратни на него числа. В НЗ се среща само в Йн1 за 10-ти час, за десятъка и на две места в От.

== 11==

Числото 11 го намерих на много странно място за сега на само едно 3333,3-та година 11*3*101, а годината ма планината Мория е 2121 = 7*3*101. Йосиф доказателството за юдеите за Христос е 11-ти и Христос се яви само на 11-те след възкресението. 11 се среща само 9 пъти в НЗ като веднъж е камък а в другите случай е апостолите.

== 12 ==

Числото 12 е представителството на Светия Дух за юдеите, и двата часовника се делят на 12.Юдейския на 333,3 и световния на 500. среща се само веднъж извън От. За ангели, иначе е само за; учениците, племената, вярващи посетени от духа, кошовете с хляб и разбира се за време. Сега като се замисля май предишните ми твърдения за връзката на Светия дух с пространството, а Бог с времето трябва да се обърне. След като имаме само 12 за часове и години и дни, а и за месеци в годината.

== 13 ==

Това е числото на умирането на човека. Както преди бях изчислил годината на голгота е 4121г. = 13*317. не се среща в НЗ.

== 14 ==

Числото на двойната седмица се среща в НЗ за дни и нощи, като само нощите са 14. Също за години за хора.

==15 ==

Числото 15 се дели на 45 и това е ъгъла 333,3-те години. Среща се в НЗ за пари, за година на царуване и два пъти за разстояние.

== 16 ==

Числото се среща в НЗ само като произведение на 9 или 16*9=144 е това и 12*12, но връзката е много явна това според мен е ъгъла от 1000 до 4200 или 144'. Явно числото на Светия Дух и времето имат още по тясна връзка или по скоро общ корен.

== 17 ==

Числото 17 се среща в произведението на 17*9=153, рибите уловени след възкресението. Защо възкръсналия Христос не доближава водата не е ясно, но е ясно, че и преди това е ловил риба, като 153' е ъгъла между 700 и 4100 година, раждането на Христос. Ъгъла преди това е 86,5

== 18 ==

Числото 18 пак се среща само за години, защото е два пъти по 9, годините са за изцеление. Понеже се среща само в Лука 13 единия път е за разруха и смърт то това предполагам е пророчество за юдейския сват. 4200 година идва края му почти 2/3 от общото време на земята. 9 е време и 2 е втората епоха.

== 19 ==

Много интересно число графично се среща в триъгълника на Паскал, но и аз сам забелязах, че това е число произведението дава сбор от цифрите в резултата. Не се среща в НЗ и за по лесно погледнах в СЗ, само тара живее 119г, нефталимците получават 19 града, и след преследване на Асаил не се връща той и още 19 души.

== 20 ==

Числото 20 се среща в НЗ само за притчата за двете армии, и за мерене на дълбочина заедно с 15 в Дн..

== 21 ==

Има го на много места но не директно, третия юбилеи за юдеите се среща на много места, мое откритие че Христос е разпънат на 21г.

== 22 ==

Числото 22 е два пъти по 11, не се среща в НЗ. Ще го потърся другаде.

== 23 ==

Числото 23 е числото на блудството 1Кр.10:8 или по скоро на духовно блудство довело до смъртта на 23000, явно числото е число на сбор и вероятно означава унищожени според закона 10+13.

Другите числа ще се разглеждат в последствие.

- - -

18 – 05 – 09

Числото на часовника

Продължение на числата от 24

== 24 ==

Числото 24 е най часовниковото число. Среща за прословутите старейшини, не старци в От. Това са ангелите на служба пред Светия Дух, когото Йоан няма право да назове пряко или дори да види, но от начина на написване става ясно за какво се говори, естествено за християни със Светия Дух. Бащата на Йоан, Захарий е един от левитите, които в Храма служат на Светия Дух на земята организирани от Давид още преди построяването на смени по две седмици. Така освен съботите имаме 24 смени от левити дежурни за служение на Духа, което сега е поето от харизматичните вярващи. Това доказва че годината до времето на Христос е била 360 дена като съботите са били 4*12 и са били дни без номера, както и че новолунието и пълнолунието са били също нулеви дни за всеки месец в началото и по средата. Никъде другаде нямаме 24 в НЗ. Така 24 е най часовниковото, но и числото за служение на Светия Дух. Други кратни на 24 са 120 души при получаването на Духа на петдесятница, както и 144 числото на „подпечатаните“. За разлика от 12 което е числото на тредставяне, то 24 е самото число на Духа.

== 25 ==

Среща се на едно много странно място Йн.6:19. Където учениците гребът 25 или 30 „стадии“ за да видят Иесус ходещ по водата. Това явно е някакво свързано с Иесус тълкувание за миналото вероятно за Потопа, дой е свършил 1666,6-та което е точно 30' ъгъл от 1000г. Тоест Ной и семейството му са видели Христос преди потопа. 25 е и кратно на други важни числа.

== 26 ==

Не се среща в НЗ, за това отваряме СЗ и в Съдии виждаме фаталното число на двойната тринадесетка да са вениаминците освен жителите на Гавая. Вероятно 26 е числото на двойната смърт за човека, както телесно, така и духовно. Вениямин и вениаминците символизират Светия Дух и не е ясно защо е трябвало да има такова клане на хора които би трябвало да са най духовните от всички и не случайно Израилевия цар бе избран от вениаминовото племе. Давид бе временен цар при това бе признат само от юдеите, царя на Християните е именно вениаминец дошъл да царства чрез Библията и това е Павел.

== 27 ==

Също не се среща в НЗ, но това е 3*9 или по календара са 600 години.

== 28 ==

Не се среща в НЗ, но това са 4*7, 2800 г. Вероятно се ражда Самуил като потвърждение за изпълнение на Закона.

== 29 ==

Не се среща в НЗ, Нахор ражда Тара на 29, и знатото за светилището е 29 и още малко таланта, това е всичко за това просто число.

== 3(*) ==

Число 30 е свързано с земята, но не е ясно с какво, цената на Иесус е 30 сребърника, за които се казва че са хвърлени демостративно на земята и с ттях е купена нива за погребване на чужденци. 30 е и минималния добив от посев, споменат на няколко места, като преобраз на духовното развитие на Словото на земята. В Йн.5:5 имаме болен от 38 години в къпалнята Силоам, но пасажа е един от съмнителните. Споменава че Иесус е бил на 30 години, но това е погрешно става на въпрос че е бил на 3ретия си юбилей или 3*7 тоест на 21. В Гл.6 се споменава и за 30-те стадия и това е всичко за числата с 3*. с 300 се среща само цената за мирото за помазване за което Юда иска да продаде. Явно добра аналогия на фалшивите вярващи. След проповедта на петдесятница се прибавят 3000 души към вярващите изпълнени със Светия Дух. Друга интересна и при това часова тройка е трите часа разлика във смъртта на Ананий и Сапфира. Вероятно Ананий символизира юдеите чиито свят ще свърши малко след осмия час, а Сапфира грешните новозаветни вярващи неприели Светия Дух, които ще бъдът осъдени на вечна смърт след третия час който е 12-тия. В Дн. Три дни лили месеци се срещат често, като превода споменава и трите „кръчми“, което ще е обект на друго откритие.

== 4(*) ==

Имаме 40 дни и нощи, 40 души, 40 години 4000 години за юдейския календар-часовник. Тевда привлича 400 мъже убийци но бандата му се разпада, а Павел е обвинен че е „египтянин“ извел в пустинята 4000 души. Много интересна аналогия, Моисей също е третиран като египтянин, юдейския свят е 4000 години. Павел е получил 5 по 40 минус един удара от юдеите според превода на 2Кр.11:24. А всъщност става на въпрос за пет- и четири-десет по веднъж, не 5*40 минус 1. Тук виждам символизма че е получил както 50, числото на слизането на Светия Дух, така и 40 числото на очакване да се приеме Духа. В от. Имаме 42 месеца, което е 3,5 г. Или 1260 дена.

== 5(*) ==

50 е числото на идване на Светия Дух, най важното за нас число. 5000 хиляди нахранени с 5 хляба и две риби не са се наредили в 50*100 четириъгълник, а са се наредили на 270' в 100 реда по 50 души. Така се е отделила правилната група за получаване на Духа. В притчата за намаляване на дълга за масло от 100 имаме редуциране на 50, което е показател за получаване на половината помазание безплатно. Светия Дух ще дойде свободно за взелите помазанието от Бога, като заслугата ще е на Христос. 50 години са споменати от юдеите когато той говори за Авраам, не е ясно за какво става на въпрос, вероятно за някаква привилегия. Павел стои при Кифа, забележете не при Петър 50 дни.

== 6(*) ==

Числото 6 бе разглеждано подробно единственото място със 60 е в разстоянието до Емаус.

== 7(*) ==

Числото 7 е числото на завършването, но се оказва и на прошката, а може би както предполагат някой и броя на седемте смъртни гряха. Но в действителност. Така 7*10 е числото на закона и прошката, затова Иесус отговаря на Петър да прощава не само 7, но 70 по 7. Така се изразява вида на прошката, не само че тя трябва да е окончателна, но и законна. 70 дущи Иесус изпраща пред себе си, 70 конника охраняват Павел, а 7000 души не са преклонили коляно пред ваала, което е идола на комунизма и държавната власт. Общото число на годините ще е 7000 като аналогия на седемте дена на сътворението, като вчността ще започне след 6000г.

== 8(*) ==

Анна е вдовица от 84 години, била е женена 7 и вероятно когато вижда Иесус е на повече от 100, да припомня, че ако се е оженила на 11 годишна това значи че е била според сегашния календар на 17 години. Така според мен тази жена е родена преди 4000 година и на 4100 вижда бебето Христос, вероятно единствената жива от предното хилядолетие. Така с поред нашия календар тя е на 150 г. Явно в годините и има някакъв шифър. Житото на длъжника е намалено от 100 на 80 предполагам новозаветните вярващи ще дължат само произведението на Закона и новото начало.

== 9(*) ==

Числото 9 и всички кратни на 9 или започващи с 9 бяха разгледани.

==10(*) ==

за стотиците и стотниците продължение в следващи пост.

- - - - - -

19 – 05 – 09

Сто и стотникът

Числото 100 се среща значително по често в НЗ от доста други число, то е и част от титлата на командващия 100 войника, тоест стотник. От тук идва извода, че 100 е числото на бойния командир, а 1000 е или хлядника е числото на не само по висшестоящия, но и вероятно това е легионера, командващия армията. Хилядника явно не командва на бойното поле. Така 100 е числото на битката, освен че е два пъти Закона, изпълняващ се на земята и на небето. За това е имало разделение на 100 войници. Явно и за това е служел десятъка за да се покаже, че чрез даване на десятък на земята стои само едната страна на успеха на делото, другата страна е символично нагоре в небето.

В Йоан Никодим донася 100 дължини повивки, а не 100 литра както е в преводите. Другата стотица е за 153-те риби, споменава се и за 10 час, така в това Евангелия нито веднъж не се споменава 10 или по голямо освен за часа и рибата, важна символика за обмисляне.

В От. Над 100 са 144 000 и само те. Другаде 10 са 100 овце на пастира, по 100 мери жито и масло които са опростени за длъжниците на настойника. До 100-кратно се увеличава плода на нивата както и ползата от тези приели Божието царство. По 100 се подреждат и нахранените 5000 с хляб и риба. 120 са събраните на петдесятница, така се получава важен символизъм на преплитене на 50 и 24, едното е небесното му измерение, докато второто е земното показване.

-200-

над 200 се споменава само за пенязите, с които да се купи храна за 5000, 200 лакти разстояние е до сушата, където Петър е уловил 153-те риби. В Дн.23:23 е по вероятно да са 200 пехотинци и 70 конника, всичко 200 военно формирование. Тоест 130 пехотинци и 70 на коне, като няма 200 копиеносци, а са приготвени толкова лампи. В 27:37 са вече 270 души заедно с екипажа и самия Павел. 201 се дели на три, а те тръгват в третия час на нощта. Така другия екипаж и пътници се получава 69 или 3*23.

- 300 -

Сиромасите можеха да получат 300 динара или пеняза от мирото за помазанието на Иесус, според плана на Юда Искариотски. Това е всичко което намираме с това число в НЗ, но все пак именно войните на Гедеон бяха намалени до 300, явно това е числото на някаква заплата и за това мадиамците си получиха заслуженото.

- 400 -

Четиристотин е числото на робството, в СЗ то се споменава за първи път именно за притеснението на израилтяните. В НЗ се среща за броя на бунтовниците на Тевда, което е дума за спящ. Среща се на три места за периоди около Закона и след него.

- 500-900 -

Най големия опростен дълг е в Лука от 500 динара, на втория служител бяха опростени 50. Понеже 50 е числото на идване на Светия Дух, то втория слуга вероятно е НЗ, а първия получил по голяма любов е СЗ. Следващото 500 е когато е третото явяване на възкръсналия Христос пред юдеи. Така вероятно 500 се явява Светия Дух чрез Христос, тоест тези 500 в притчата на Лука са юдеите видели едновременно и Христос и Духа. Сега днес това не ни се полага, но имайки Библията днешните хора са точно като онези 500 получили са не само Духа, но и материалната му изява. До 999 не се срещат други цифри.

За хилядарките ще се разгледа допълнително.

time

- - - -

20 – 05 – 09

Хилядите, Хилядника и простото число на Христовата годишнина

Ще започна със съвсем прясното си откритие, още в началото на годината открих, че Иесус е разпнат и възкръснал на 21-та си годишнина. Следваше до разглеждане на календара на месеца, от който открих, че е 30 дена точно, 4 седмици и пълнолуние и новолуние. Така се получава, че Христос е разпнат на деня след Пасхата, който е пълнолуние, умрял е и е възкръснал на сутринта на третия ден на безквасниците, което е 17-ти Нисан. Годините на Христос веднага се налагат обратно във времето върху Исаак и получаваме датата на екскурзията до хълма Мория се пада на неговата 21-годишнина. Това е раждане на 2100, което е 3*7*100 и съответно събитието ма Мория 2121=3*7*101. Пренесено обратно в епохата на Христос имаме съответно 4100 и 4121, което е много интересно число 13*317. 13 е числото на човешката смърт, а 317 е просто число, което просто запечатва датата на раждане и възкресение, 3,17, 17-ти Нисан!

А сега е времето на хилядата и хилядника според хронологията. В Сз 1000-те се броят с племената на израилтяните, така събраните хиляди са все небесното войнство, материалната изява на ангелските небесни движения.

Сега забелязвам, че за 4000 се споменава че са били разпуснати, но не и за другите 5000, които са били нахранени и с риба. Това показва, че 4000 е календара до 4200 г. Когато той свършва от ръката на Иесус. Докато 5000 ще бъдат разпуснати от Светия Дух при второто пришествие. Други интересни 2000 са свинете издавени в Тибериадското езеро. Предполагам това са грешниците на християнството и милениума, които ще продължат 2000 юдейски години. В Евангелията хилядник има на много интересни места, едното е при екзекуцията на Йоан, а другото при разпъването на Христос. Явно тези личности са на тези места за да символизират края на епоха или духовни принципи. В Лк.14 има интересна притча за предвиждане и осъзнаване чрез хипотетичната армия от 10000 срещу 20000.

В Деяния многократно се споменава за хилядник, лично ангажиран със сигурността на Павел и дори осигуряването на справедлив съд пред най висшия съдия. Явно хилядника Лисий е символ на християнската епоха. Друго споменаване на 1000 са първото прибавяне на хора до 3000 при проповедта на Петър на петдесятница, интересно е, че се споменава за Давид, който бе погребан, като това е съпоставка с Христос. Но и друга съпоставка се показва, Давид бе погребан малко преди 3000 година, при следващата проповед в гл.4 се появяват вече 5000 спасени, като това е станало през нощта, докато Петър и Йоан са затворени още преди мръкване. Според моите пресмятания именно на 5000 г. е второ пришествие. То отговаря на 10-тия час, когато се стъмва, но са се отброяват още два часа докато има сияние от светлото небе, като в Исландия. Тевда е изкарал 4000 убийци, но това вече минало, както и юдейския свят.

В Рм. имаме уверение, че винаги е имало 7000 верни, в 1Кр. са 23000 прелюбодейци срещу Закона. Във 2Пт. се споменава много интересния паралел за Господ, като Господар на времето, за когото 1000г. са ден и обратното.

Следват 1000-дите в От. Които ще се разгледат допълнително поради много пластовото си значение в тази мъчна книга.

Time, new testament, history

- - - - -

16 – 05 – 09

Седемте тайнства на живота в Светия Дух

Думата тайнство е превод на латино-английската „сакрамент“, и това е една от основните цели или в някой случай средства за печалба от страна на религиозни деятели. По долу ще опиша какво мисля аз за седемте тайнства.

раждане

кръщение

вярване

общение

помазание

умиране

възкресение

Едно от важните неща в реформацията са промени в така наречените седем тайнства. Такива „тайнства“ аз виждам в делото на Светия Дух на земята през историята на човечеството. Свързани със Заветите и представляват идеята, която е изявена чрез действията на хора и събития на земята за проявление на Светия Дух.

Не случайно се заех именно с тази тема, защото „часовниковите“ пасажи от предния постинг ми дойдоха малко в повече, вече се отказвам да си редактирам нещата, а ще ги поправям и допълвам.

Първото което ще направя е цифрова трансформация с добавяне на седем.

8 числото на новото начало

9 числото на времето

10 числото на закона

11 числото на представяне на Иесус Христос за юдеите

12 числото на представяна на Светия Дух за юдеите

13 числото на смъртта на човек

14 числото на окончателното възкресение

Сега като ги погледна така, мисля че седемте тайнства се отнасят за хляба и рибата, а не за хляба за 4000, който хляб е само за юдеите, защото когато идва Иесус в 4100 г. вече има и риба, а не само зърнени култури. Напълно е възможно първия часовник, който е юдейския да е часовника към които седемте деления да са допълнени с вавилонския проблем и неговото разрешаване. Добра аналогия на смърт и възкресение на юдейския народ. Докато втория часовник-календар, който е световен вече включва и рибните части на Христос и Светия Дух.

Подредените в първата седмица са тайнствата във втория часовник световния, от сътворение до 5000 г. Когато е второ пришествие, тези от първия часовник юдейския са събитията до 4000 г. Когато вече идва Христос.

Мнението на Лутер за католическите тайнства

http://rado76.wordpress.com/2008/11/24/babylonian_captivity/

Тайнства на православието накратко.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE

Доста научно и неорганизирано мнение за тайнствата на православието

http://www.dveri.bg/content/view/5448/148/

На английски

http://en.wikipedia.org/wiki/Sacramenthttp://en.wikipedia.org/wiki/Sacramenthttp://en.wikipedia.org/wiki/Sacramenthttp://en.wikipedia.org/wiki/Sacramenthttp://en.wikipedia.org/wiki/Sacramenthttp://en.wikipedia.org/wiki/Sacramenthttp://en.wikipedia.org/wiki/Sacramenthttp://en.wikipedia.org/wiki/Sacramenthttp://en.wikipedia.org/wiki/Sacrament

Седемте тайнства на живота в Светия Дух

Седемте тайнства на живота в Светия Дух

Думата тайнство е превод на латино-английската „сакрамент“, и това е една от основните цели или в някой случай средства за печалба от страна на религиозни деятели. По долу ще опиша какво мисля аз за седемте тайнства.

1. раждане

2. кръщение

3. вярване

4. общение

5. помазание

6. смърт

7. възкресение

Едно от важните неща в реформацията са промени в така наречените седем тайнства. Такива „тайнства“ аз виждам в делото на Светия Дух на земята през историята на човечеството. Свързани със Заветите и представляват идеята, която е изявена чрез действията на хора и събития на земята за проявление на Светия Дух.

Не случайно се заех именно с тази тема, защото „часовниковите“ пасажи от предния постинг ми дойдоха малко в повече, вече се отказвам да си редактирам нещата, а ще ги поправям и допълвам.

Първото което ще направя е цифрова трансформация с добавяне на седем.

1. 8 числото на новото начало

2. 9 числото на времето

3. 10 числото на закона

4. 11 числото на представяне на Иесус Христос за юдеите

5. 12 числото на представяна на Светия Дух за юдеите

6. 13 числото на смъртта на човек

7. 14 числото на окончателното възкресение

Сега като ги погледна така, мисля че седемте тайнства се отнасят за хляба и рибата, а не за хляба за 4000, който хляб е само за юдеите, защото когато идва Иесус в 4100 г. вече има и риба, а не само зърнени култури. Напълно е възможно първия часовник, който е юдейския да е часовника към които седемте деления да са допълнени с вавилонския проблем и неговото разрешаване. Добра аналогия на смърт и възкресение на юдейския народ. Докато втория часовник-календар, който е световен вече включва и рибните части на Христос и Светия Дух.

Мнението на Лутер за католическите тайнства

http://rado76.wordpress.com/2008/11/24/babylonian_captivity/

Тайнства на православието накратко.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE

Доста научно и неорганизирано мнение за тайнствата на православието

http://www.dveri.bg/content/view/5448/148/

На английски

http://en.wikipedia.org/wiki/Sacrament

time