Мечове и копие

Мечове

Най известния меч е в Лк.2:35, ( ρομφαια ). В От. същата дума се среща още пет пъти и там винаги е за меч от устата на Господ или образ за Божествено наказание. Явно ромфая не е точно някакъв нож, а дума свързана с думата, Ром или Рим, дума свързана с някаква духовна власт. Също така превода на стиха в Лука е по друг, не душата на Мария ще бъде "пронизана", а ( διελευσεται ), в нея самата ще има душа, която ще има силата или властта. Ангела съобщава на Мария нещо важно и ново за юдейн, от човек, нейното дете ще дойде Слово и сила на земята, не чрез ангел като него. "Ромфаите" в От. ще се разглеждат отделно.

По разпространена и явно буквална дума за меч или нож е думата ( μαχαιραν ). В Евангелията се среща за залавянето на Иесус, когато идват срещу него със сопи и мечове и Иесус ги пита така като срещу разбойник ли са дошли. Реалната причина е, че са дошли да имитират ечемичната жетва и вършитба, както и заколването на пасхалното агне. Другите места са в Мт.10:34, зловещото място където обявява не за мира "ейрене", което е не само липса на война, а и просперитет и развитие. В последващите стихове се говори за човека. Като този човек не е вярващия, а човека като олицетворение от юдейна, които само са човеци за Христос. С този стих и пасаж се вижда, че човека, тоест истинския юдейн ще бъде преследван от децата си. Тоест вярата която ще дойде, ще е вяра, която следващото поколение юдеи ще се обърнат срещу. Истинската вяра ще бъде преследвана, както апостолите и другите повярвали чрез тях. Следващото място е Лк.21;24, на пръв поглед изглежда този стих да е проблем за моята теза за потапянето на града от морето, защото като чели се казва, че той още стои, но там не живеят евреи. в този стих броя на уникалните думи е уникален, направо ме уплаши гръцкия тук.

²⁴ και πεσουνται στοματι μαχαιρης^α μαχαιρας^τσβ και αιχμαλωτισθησονται εις παντα^τσβ τα εθνη παντα^α και ιερουσαλημ εσται πατουμενη υπο εθνων αχρι ου^α πληρωθωσιν καιροι εθνων Лк.21;24

( πεσουνται ) превежда се навсякъде като паднал, всъщност е нещо като поставен, сложен не чрез вътрешно действие, а чрез външна сила.

( στοματι ) първа "бомба" за стиха, навсякъде е уста или дори гърло, но само тук само сега, тук е острие! Как ли пък не, ето място където тълкуванието е насилило знанието , политиката е осквернила мъдростта със скверните си гнусотии! Но това не е проблем за bogozbrania.

( αιχμαλωτισθησονται ) рекордно дълга дума, като е очевидно че трябва да се раздели на две ( αιχμαλωτι - σθησονται ) първата част е нещо като омайване с приказки, втората се среща като част от думата за съблазън и има смисъл на самоволното отделяне при съблазънта. Тоест съблазънта е с по конкретни указания от колкото в нашия език, тя е резултат то самоволно действие на разграничаване, среща се в случая когато Петър се съблазнява. Думата има смисъл на нещо подобно на съблазън. Хората след като им се приказва, вероятно от устата на "ножарите" ще започнат да се самоотлъчват.

( εθνη ) се оказва правилно преведената дума, която отключи смисъла на първата част на стиха, която е до второто "кай". Той е "И поставя се уста със сила изясняваща за същността по всички народи" понеже не мога да свържа смисъл на нашия език в директните думи, ето и обяснението му, след разпъването не само юдеите, но и народите ще имат глас и знание и сила да бъдат учени".

( πατουμενη ) втората "бомба", града няма да е "тъпкан", що за гадост, Иесус да наказва Йерусалим с езичници! Самия Йерусалим ще "ходи" или ще се разпространи самия град като чели ще се пренесе.

( πληρωθωσιν ) дума за изпълнение на нещо като пророчество.

Така втората част на стиха става със смисъл, не че града ще бъде тъпкан, а че ще бъде за определен период сред народите, защото сегашното му място ще бъде залято от морето.

Следват две места на "махайра" в Йоан, които са за меча на Петър, не се споменава за мечовете на стражата. В деяния местата са също само две, първия меч там е с който е бил убит Яков, следващия е за началника на затвора в Лидия. Така като гледам текста не става на въпрос за самоубийство на началника, а за бързо вадене на меч и нападение на затворниците, които са били все още там. Не само Павел и Сила са били в този пандиз, имало е и местни криминали, които началника не е искал да остави да избягат и е извадил меча за да ги изколи собственоръчно. Когато някой се самоубива това не става внезапно. Предполагам ситуацията е била с някаква пророческа имплементация, Павел и Сила сред разбойници получават небесно посвещение и освобождение, но то не е за да се пуснат престъпниците на свобода, а да се даде освобождение за грешниците и в естествения свят. За това Павел се е развикал, „не ни коли лично ние сме тук не бягаме, освободени сме от греховете си“.

Следват няколко важни споменавания на "махайра" в посланията, където меча е споменат веднъж в Римляни като атрибут на поставен от Бога управник. Ето тази е основната тема, която ще разгледам но в друг пост, че този зе да става дълъг. Ще докажа в следващите постове, че във времето на СЗ управниците са били поставяни по Божи промисъл и ножарите са били образ на силата на Духа на земята, сега обаче не е така. Вече няма такова нещо като управник поставен да носи меч, днес мечоносците са елфите както ги описва Професора. Меча днес е духовен и сегашните мечоносци са хората на Духа. Но за това в следващ пост.

Копие

Единственото копие в НЗ е в;

³⁴ αλλ εις των στρατιωτων λογχη αυτου την πλευραν ενυξεν και ευθεως^β ευθυς^τσ εξηλθεν ευθυς^α αιμα και υδωρ Йн.18:34

( λογχη ) отново уникална дума, не е сигурно дали е копие. Първата сричка е Лог и е първа и за „Логоса“. Символизма на копието ще се изясни още веднъж.

( δεξιολαβους ) е копиеносци в Дн.23:23, но тук пак имаме явно тълкувание, защото думата трябва да се раздели на ( δεξιο - λαβους ), първата е със значение на дясно, а втората на нещо като смеси напълни или може би попълни. Предполагам, че общото число на войните, които са взети е 200, от които седемдесет коня :-). Имаме само двама стотника, което предполага обща численост от 200 войника, но е възможно тук да има промяна в правилата, прецедент в който към двестата пешеходеца са добавени и и 70 ездача.

Следва разглеждане на „Божието всеоръжие“ и оръжието в СЗ. Интересното е, че тук оръжие се ползва срещу юдей, докато в СЗ юдейн бива убит от оръжие при много специални обстоятелства, винаги при наказание за нещо, дори и за Йоан Кръстител се споменава да е заколен, но не е написано за нож.

Обичах обичта във скришно

Обичах обичта във скришно I Love My Love In Secret Малък урок по шотландски 1789 Type: Poem My Sandy gied to me a ring, Was a' beset wi' diamonds fine; But I gied him a far better thing, I gied my heart in pledge o' his ring. Моя Сашко ми даде пръстен, Целият в диаманти прекрасни: А аз предадох нему по-велико нещо, Аз сърце си в залог оставих за пръстен. Chorus.-My Sandy O, my Sandy O, My bonie, bonie Sandy O; Tho' the love that I owe To thee I dare na show, Yet I love my love in secret, my Sandy O. Хор.-О мой Сашко О, мой Сашко О, Безценното ми, безценното на Сашко О; На таз обич за която се клех На него аз не смея да покажа, Така обичам обичта в скришно, мой Сашко О; My Sandy brak a piece o' gowd, While down his cheeks the saut tears row'd; He took a hauf, and gied it to me, And I'll keep it till the hour I die. My Sand O, &c. Мой Сашко отчупи частица Божя, Докато по лице се стичат солени сълзи: Той взе половина и даде на мен, И аз ще го пазя до деня на смъртта. Мой Сашко О, &c. http://www.robertburns.org/works/265.shtml Това е важна за мен поема, има ухание на голума, образ който се настани в съзнанието ми след филма и образ, който се мъча всячески да разкрия. Защото зад компютърния ефект филма показва нещо което дори Толкин би искал да види. Убеден съм че само заради този филмов образ си е заслужавало съществуването на киното. Текста изглежда странно, защото автора Robert Burns е шотландец. Този път няма да римувам, само превод за да се улови смисъла. Направо си представям какво ли е изпитал Толкин при четенето на поемката, за две години, в които са му забранили да се вижда с Едит. Не мога и да не се опитам да си представя стриктния лингвист каква ли физиономия е направил четейки другите стихове на Бърнс, все пак е най известния шотландски поет, убеден съм че Толкин си е помислил не много ласкави неща за северните съседи в литературно отношение. Но все пак това тристишие си е заслужавало труда. Други преведени от мен автори и то в рими са: Джон Дън, Глип на Толкин, Словореза, Тенеси, Били Черния.

И донесоха злато и ливан и смирна

И донесоха злато и ливан и смирна Златото се споменава много рядко в НЗ, три пъти в Матея, следва три пъти в Деяния и по веднъж в някои послания. Най интересен е хрусона в Мт.2:11 Мария Магдалена го е донесла при раждането на Господ. Другата интересна дума донесена от М. Магдалена е "либанон" ( λιβανον ), среща се в тази си форма само тук, другото място където се намира е в "пещта", в която се хвърля полската трева. Мт.6;30, Лк.12:28. "Либанон" с "к" отпред не е пещ, а е някаква форма на "повяхване", на нещо което прави тревата да вехне. Предполагам това е нещо като притча, тревите на полето са слънцелюбиви и растат на светлината от слънцето, но когато тя се окаже в повечко, те повяхват. Няма никаква пещ в тези два случая. Предполагам, че тази дума ( κλιβανον ) е ключа за разбиране на значението на думата "либанон" това е някаква лампа, тълкуванията на думата поставят значение на "ливна" аромат или нещо такова. Донесената лампа сигурно е издавала и ароматизиран дим, ако не е била и нещо повече от свещ или вощеница. Практиката да се носи вощеница на гробищата от моите православни братя вероятно не е толкова ужасна, само дето те не го правят с разбиране, вощеницата говори за раждане и символизира за бъдещия живот и възкресението. Либанон се среща и в От. но там нещата са доста несигурни и странни и книгата трябва да се разглежда отделно. Връзката на менората във Храм с тази лампа ще се разглежда допълнително. "Смурнан" е също интересна дума, тя е подобна на думата за миро ( μυρω ). И предполагам значи нещо сходно. Същата дума се среща и на друго място, Йн.19:39 където Никодим донася ( σμυρνης και αλοης ). Нищо чудно Никодим да е съпруга на Мария Магдалена. В Мр.15:23 имаме нещо интересно ( εσμυρνισμενον οινον ), което е много вероятно да е прокиснало вино, демек оцет, но не е! Оказва се, че когато са му го подавали самото вино е било натопено в кърпа повивка или нещо си такова, Той е бил вързан. За това думата е толкова дълга, смурнан е пелена или кърпа или повивка, в такова са му подали и оцета на кръста, като предполагам така са искали да му се подиграват, първо му подават вино, а за "десерт" гаден оцет. Това което го пише в тълкуванията, че хората са пиели оцет за утоляване на жаждата е абсурд и простотия, Господ да помилва тълкувателите. Значи последно за това което Мария Магдалена донася при раждането е, злато вероятно златни съдове или някакви предмети от злато. Донася и лампа която е била и като ароматизираща свещ и донася и повивало или пелени. Ето това значи; χρυσον και λιβανον και σμυρναν Донесените за погребението от Никодим "алоес" е смес от масла и дезифектанти за помазване на мъртвото тяло. Той също донася "смурнан" за повиване. Миро-то, което се споменава на няколко пъти според мен не е името на самия флуид, а е някакъв бинт или марля, върху които се е поставяло самото масло и аромати. Така се усилва ефекта и продължителността на действието.

Кменната ера е измислица на фюрера

В момента чета за измамите в музеите, същата книга, в която бе писано за Персефона. Прави чест на Топер, който не пропуска да спомене, че франките са измислица и да отбележи, че тяхното "откриване" е по времето на завоевателните войни на корсиканеца. В книгата не е спестено да се спомене и че региона на Елзас е станал част от Франция благодарение именно нему. Все пак той споменава и и за фалшификация и от тяхна страна, когато през 1941 Елзас става отново част от райха. В Страсбург, в археологическия музей е назначен някой си Рийд, който не забавя да обогати витрините с находки на каменни брадви от близките гори. Това не би трябвало да изглежда кой знае колко политически мотивирано, ако обаче немците и специалистите не забелязваха в тези "открития" много подобни, направо аналогични находки в мазетата на немските музей, с етикетчета, "каменни брадви от Тюрингия". Този евтин трик, да се пласира излишество от находки от едно място на друго е може би малко интересен, ако обстоятелствата около него не ме накараха да се замисля малко повече. Значи, ако каменните брадви от Тюрингия са напаст за музеите в Германия, защо ги няма другаде? Не само в тази централно-германска провинция има гори, в Елзас също е имало гъсти лесове, някой от тях в страни от реката и региона на града все още също стоят. Какво ли са ползвали местните дървари и защо именно в онази област има каменни сечива? Страсбург не е на края на света, до дъбравите на Тюрингия има около 1000 км. права линия, какво прави такава разлика в бита и дървообработващия бизнес? Отговора може да даде само моята теория за развитието на историята, тя обяснява нещата така. Света е започнал според Библейската хронология, около 4000 г. преди Христос, плюс, минус 50 г. Още шестия след Адам, Тувал-Кайн, явно приятел на Кайн, а не както казват негов убиец е започнал индустрията с метал-обработката, както на желязо, така и на други метали. Ползва се странна дума H3913 среща се само тук и на още едно място освен в поетичните книги, където е явна алегория за действието на греха. Предполагам някой хора за това са помислили че Тувал-Кайн е убиеца на Кайн, но според мен той е само негов ученик, духовен приемник. Ето и моето тълкувание на думата H3913, Бт.4:22. Става на въпрос за човек, който остри острото на ножа за да го ползва като средство срещу други хора, Всъщност още първите хора са ползвали коването като средство за произвеждане на инструменти. Но именно Тувал-Кайн го е ползвал и срещу други хора, както неясно се споменава. Толкин отделя много внимание в своята митология в Силмарилиона на Феанор, който е направил пръв оръжия и е заплашвал своя полу брат. Следващото място с тази дума е в 1Цр.13:20, там пасажа не е, че филистимците са взели сечивата на израелците, а че филистимците са идвали да им работят и са си носели инструменти, израилтяните са били само господари, и не са имали брадви и други такива атрибути на бачкаторите, които биха могли да ползват в бой. Смисъла на стиха е, че филистимците слизаха при тях, а не израилтяните да си наклепват железариите. Следващи стих потвърждава, че изнежените и ояли се израилтяни са нямали никакво острие да нападат, като отново се повтарят посочените земеделски сечива. По надолу в пасажа имаме начин да се укаже, че само Саул и Йонатан са имали истински бойни мечове, с които да нападат и да ги ползват като средство за заплаха срещу други човеци. Това е важна пророческа алегория. Но да си продължа хронологията. Наличието на сечива от камъни просто показва, че хората са били или много бедни или са живели в джунглата или в случая в Тюрингия и им е било по лесно да намерят някое паве и от него да изчукат нещо заострено, за да го пригодят за брадва. Никаква каменна епоха не е имало, много по лесно е било за тогавашните горяни, да не бият път през горите пълни с вълци и натрупани със сняг до някой кожодер търговец, а седейки край огнището да си изчукат сечиво, което няма да ръждяса, няма да му се налага често острене, и едва ли ще го задигне съседа за да го размени за цигари. Тук отново виждам и връзка с Толкин, предците му са били занаятчии от Германия, но когато на власт идва диктатора и иска да наложи властта си и над икономиката, той стимулира масовото индустриално производство, за сметка на отделните занаятчии. Ръчния труд е бил не само недоходоносен, но и политически некоректен, германеца е трябвало да стане част от профсъюз и да работи в някоя държавна фабрика. Способностите и интересите са били потъпкани и баптистките предци на Толкин са решили да се преместят в Англия. Ето так са били създадени предпоставки за автора на хилядолетието да напише великите си книги където възхвала на ръчния труд, И дори преместване през морето до места където може да се твори свободно.

Хващах го за брадата и го убивах

Хващах го за брадата и го убивах Така звучи превода на 1Цр.17:35, ако някога сте се чудили как да убиете мечка или лъв без пушка, то трябва да пробвате Библейския начин или по скоро начина преведен от всички преводачи. Мечката или лъва се хващат за брадата, не се указва с коя ръка, можете да хвърлите чоп, след което с другата ръка го удряте за да го убиете или по скоро го хващате с две ръце и му чупите врата. Още като малък се чудех, защо точно за брадата трябва да се хване мечката, вероятно за да се предпазите от големите и зъби, по принцип така се хваща лошо магаре, но мечка или лъв е вероятно специалност само за юноша като Давид. Естествено по внимателен поглед на текста показва, че думата преведена като брада, Х2206 всъщност е някаква много сложна дума за, време, година, период, момент или все неща от сорта. Тоест, няма значение къде се хваща мечката или лъва, дали за брадата или опашката, важното е в случая да бъде спряно нападението преди да пострада нападната овца, може и за топките да го хване Давид. Превода трябва да звучи, "удрях нападащия звяр спирах своевременно и убивах го", няма "брада", мечките и лъвовете нямат бради, а долните им челюсти са най неподходящото място за залавяне. Такова недоразумение е и всички други места преведени с брада, думата просто значи друго Х2206 е дума за време или момент, малко е сложно да се анализира СЗ, и ще ми се наложи да ползвам по други методи от познатия за НЗ, където нещата са много по ясни. Лв.13:29,30,31 споменава се не за рана на главата или брадата, която е веднага на края на стиховете, а че ако някой има рана на темето, то тогава веднага свещеника трябва да действа. Думата за брада Х2206 предхожда думата за свещеник и значи време или момент или период или нещо такова. Лв.14:9 отново брадата последва главата, като тук много явно изглежда, че е брада понеже става на въпрос за бръснене на косми, да ама става на въпрос по същото време да се отрежат всички косми без бавене или пауза. Всичкото стригане или бръснене да става по едно и също време. Лв.19:27 в предния стих се споменава забрана за ядене с кръв, а в следващия да не се правят порязвания на кожата пасажа е много по важен от козметичните оформяния на лицевото окосмяване, думата отново е нещо като момент. Лв.21:5 споменава се, че не трябва да се прави порязване по тялото по никое време или в никой момент без изключение. 1Цр.21:13 думата е отново на края на стиха, което значи, че всъщност се отнася за следващия стих, като са го видели, че изглежда луд веднага са го казали на царя и той е заповядал до го отстранят от двореца, :-) "малко ли са ми нашите луди . . . ". 2Цр.10:4-5 и 1Лт.19:5 може би единственото място с бръснене на брада, но не думата за половин всъщност значи средата избръснали са им косата, като на затворници или като на луди не се споменава за брада, а в същото време са им отрязали дрехата, която е била нещо като униформа и са злепоставили позицията на възрастните пратеници. Така е постигнат символизъм на унижението, Давид не е „никой“, че да се смята за наш равен, а слугите му са идиоти. 2Цр.20:9 Йоас не е хванал Амаса за брадата, а с едната ръка го е прегърнал, а с другата го е промушил по едно и също време. За заключение ще кажа, че това е продължение на по предния постинг за липсата на брада у древните израелтяни. Както и изясняване неуредици на преводи в някой важни места. Мислех да се позова на стиха, в който Йосив се подстригва за да се представи на фараона, но той не помага, защото е бил твърде млад тогава. Този постинг бе вдъхновен от една потребителка тук в блога която изрази остра позиция срещу бръсненето на тялото особенно при жените. Мисля че е била права в миналото не са го правили, и за това сега не изглежда естественно, но не мисля че е религиозен въпрос за момента, бил е в миналото но сега нещата са други. Другия стимол е една новина в коато 2000 души в Колорадо са посетили погребалната служба на местен клошар, който е бил много добродушен показвал е че е вярващ, въпреки че е бил не наред, наричали са го Джизъс защото е имал брада и е бил винаги в добро настроение, говорил е добри неща на хората и за това всички са го запомнили с добро. Зачудих се това ли е нещото което е събрало всики хора в този град? Добродушен човек но явно не наред? Нима нищо друго в живота на града не е предполагало събиране на хората заедносамо смъртта на клошар който само е изглеждал добронамерен, а всъщност е бил не на себе си. Мисля че тези хора са горе долу на неговия акъл, особенно да свързват физиономията му с Джизъс само защото е имал брада а техните неграмотни художници така рисуват Господ. Каква ли простотия ще измислят скоро тези хора, щом представата им за Бог е клошар и психично болен. Просто не мога д аси представя по голямо богохулство от тази представа за Бога.

Джайлс от Хам

******************* Farmer Giles of Ham J.R.R. Tolkien ******************* Новелата „Фермера Джаилс от Нам“ е единствената чисто англо хумористична твотба на Толкин. Хобита също е изпълнен с хумор, но е натоварен с много повече символизъм и философия, а както отскоро намерих и с история и теология, но за нея ще се тише повече. Все пак в тази весела новела, Толкин разказва с хумор в приказен вариант за своите преживявания и вероятно изморителна работа над оксфордския речник. Вкарана и не малко нравоучителна философия за вярата и нейното приложение в английската провинция. Околностите на Оксфорд са населени с история от почти 1000 г. В тази новела „гигантът“ и „драконът“ идващи от запад или малко от северозапад са учените и тяхната наука, която за местните аграрии е нещо ужасно и бясно! :-) Ще разбледам символизма на имената на части, някои пасажи съм ги преписал направо от сайтове. Bogoizbrania може и да не е автор на този век, той едва сега започва, но поне ще е блогера на хилядолетието, ето защо отделям толкова внимание на един от своите учители и вдъхновители. Имената и всичко следващо е на английски и латински; Egidius - Монах, светец, приятел на животните http://en.wikipedia.org/wiki/Egidius Ahenobarbus - Значи червена брада на латински http://www.yourdictionary.com/search?ydQ=Ahenobarbus&area=entries&x=0&y=0 Julius - Било е през юли когато е видял „гиганта“ http://en.wikipedia.org/wiki/Julius Agricola – Значи и фермер, но е и император и често срещано име на много хора http://en.wikipedia.org/wiki/Agricola http://en.wiktionary.org/wiki/agricola de Hammo - Селото което претендира за историчност, също така е възпято от някакъв малко известен поет http://en.wikipedia.org/wiki/Buckland,_Oxfordshire Garm - Едно от малкото митологични кучета http://en.wikipedia.org/wiki/Garmr blunderbuss – обяснен е в укито, не е изяснено, че Толкиновата употреба е начин да се подиграе както с колегата си съставител на абсурдното обяснение, така и със хората които го ползват. Galathea - Митичната крава, но и някакъв сплекан рак подобен на скорпион http://en.wikipedia.org/wiki/Galathea_(mythology) Agatha http://en.wikipedia.org/wiki/Agatha,_wife_of_Edward_the_Exile Four Wise Clerks of Oxenford иронично име на речника Chrysophylax Dives обяснено в уикито, не се изяснява че местните са смятали науката за източник на много богатства, Толкин иронизира тази заблуда. Quercetum – Oakley селото на съседите, много села в Англия са с това име; http://en.wikipedia.org/wiki/Oakley,_Oxfordshire parson Аналог на англиканското викарии. Пастор на църква, която е част от някоя самостоятелна по голяма църква. Тук той няма име, но ролята му е подобна на Елронд. Именно той разчите древните знаци и разбира колко е ценен меча. Именно той е най важната личност тук, защото подтиква да се борят селяните с дракона, докато срещу гиганта, тоест учения идеолога е кучето. Предполагам този образ е събирателен за идеята на новелата, селските пастори са тези, които ползват кралските заповеди и нареждания за да гонят науката и теологията, докато самите учени могат да се пъдят само с кучета. Именно парсона иронично представен като идеолог на съпротивата е в действителност простака ползващ казионната власт за да се бори със знанието и прогреса. Tailbiter – Caudimordax – буквално „хапач на опашка“, но това е подигравателно за способностите на необразованите. При повече фантазия изглежда като „ще ме захапеш под опашката“ :-) Bellomarius – Белло е карасиво на италиански, но е и война на латински, мариус има обяснения на линка; http://en.wikipedia.org/wiki/Marius_(Disambiguation) Augustus Bonifacius Ambrosius Aurelianus Antontus Pius et Magnificus, dux, rex, tyrannus, et basileus Mediterranearum Parfium – Кралското име, английския крал е едновременно император и глава на църквата, имената изглеждат на римски импреатори, но също и на папи. Fabricius Cunctator - Sunny Sam това е селския ковач, името на римския диктатор значи и на латински полагащ пластове, а на немски е първия открил мигащи звезди, закачка с пръскането на искри от ковача. http://en.wikipedia.org/wiki/David_Fabricius http://en.wikipedia.org/wiki/Cunctator Линка на уикито, къдетео не е споменато моето откритие за символизма на гиганта и дракона, в действителност те са положителните герой в тази приказка, но неуките хора от прованса ги представят за зли. Например дракона погълнал няколко старци и съседния парсон е показател за просветлението на тези хора „изядени“ от науката. http://en.wikipedia.org/wiki/Farmer_Giles_of_Ham Тук ще препиша няколко ценни цитат за тълкуването на тази езиково-литературна гатанка, който обаче само вяло разкриват истинския смисъл. "...There are indications in a fragmentary legend of Georgius son of Giles and his page Suovetaurilius (Suet) that at one time an outpost against the Middle Kingdom was maintained at Farthingho. But that situation does not concern this story, which is now presented without alteration or further comment, though the original grandiose title has been suitably reduced to Farmer Giles of Ham." 1. Smith of Wootton Major and Farmer Giles of Ham, Doubleday Book Club edition. Giles was first published in 1949 by George Allen & Unwin Ltd. Giles has also been published in The Tolkien Reader, Ballantine, 1966. 2. I've been told that the place names in Farmer Giles are all real, although some (such as "Venodotia", for "Gwynedd") may be Latin forms of real names. I don't know (yet) if any of the names from Smith are based on real English towns. All the Giles place-names are supposed to occur relatively close to Oxford, and the town of Thame is on the route from London to Oxford (about three quarters of the way, I'm told). Many thanks to David Doughan for this information. (Addendum: Professor Tom Shippey discusses the geography of this story at some length in J.R.R. Tolkien: Author of the Century.) Tolkien insists, tongue in cheek, that the village of Thame originally referred to the Tame Dragon housed in it, and that "tame with an h is a folly without warrant." - - - - -- http://en.wikipedia.org/wiki/On_Fairy-Stories http://en.wikipedia.org/wiki/Bibliography_of_J._R._R._Tolkien

Брадата и косата

Всички ние включително и аз сме свикнали да виждаме рисунки на Авраам, Моисей и на другите еврейски персонажи с големи и дълги бради. Ако обаче се вгледаме за споменаване на вида на лицевото окосмяване на старозаветните личности ще намерим само на няколко места, косвено споменаване и то не много сигурно за брадата. Разбирам че и не се споменава никъде да се поставя някакво правило за прическа и следователно това трябва да ни наведе на мисълта, че както косата, така и брадата са били обект, не на свободно избираема ориентация, а на някаква подразбираща се и общоприета мода. В НЗ все пак има няколко места където не се говори за брада, но има остригване на коса. Едното е в Дн.8:32 където се цитира за сравнението на стригача на агнето, ( κειραντοςα κειροντοςτσβ ). Следващото стригане е в Дн.18:18, което е интересно. Тук се казва, че Павел се остригал, защото така бил решил, но не е ясно кога и защо е станало всичко това. Стиха е неясен, но в пасажа се описва за пътуване и не е ясно какво значи това остригване, не е сигурно дали последната фраза "имаше обет" значи това, защото "обет" е също и молитва и вероятно става на въпрос за подготовка за важното за служението пътуване до Ефес. Там стои дълго време и има важни контакти с много хора от целия регион и други високопоставени лица. Стиха би трябвало да има смисъл, че в Кенхрея в главата му е дошла тази нужда или там е обявил пред братята публично за плановете си в Ефес. Стиха се отнася именно за това пътуване не за него лично. Третото място е за "остригване" на главата е в 1Кр.11:6 където се споменава че не е правилно жената да се стриже или бръсне, двете са равнопоставени, а е логично, че човек не може да не си подстригва косата. Всъщност стиха въобще не говори за коса а за някакво "покриване" на главата. Мисля че в този пасаж се споменава за някаква практика, не свързана с косата, а с главата за да се извършват духовни функции. В Дн.21:24 Павел прави същото с други мъже за да влезе в Храма и да покаже своята вярност към Закона. Едно от най притеснителните неща за брадата в СЗ е, че думата е същата както и думата за възраст и старост. Получава се впечатление, че се отрязва не косми по лицето, а някакъв белег или символ с, който са се указвали годините. Нещата са много несигурни защото в ритуала за остригване на назирея се споменава за една и съща процедура както при мъжа така и при жената, и за двамата се споменава да си бръснат брадата. За стригането на Самсон се споменава само за чудотворната му коса със седем плитки, но за брадата нищо не се споменава, а това все пак е важно защото няма ясна граница на брада и коса. Единственото сигурно място, в което се споменава за фризиране, е за едногодишното подстригване на косата на Авесалом, само при него стигането не е свързано със Закона. Всяко друго място, в което се споменава за фризьорска манипулация е несигурно. Най странено е в Мх1:16, там само в нашия превод думата за плешивост е сравнена с лешояд, докато в другите преводи е плешиви орли. Сега се сещам, че "балд айгъл" е това на аватара ми и напълно е възможно тази дума да значи нещо като боядисване на косата. Хората са се изрусявали, за да изглеждат по възрастни. Никъде не се споменава за боядисване на коса и най вероятно това има впредвид Павел като казва че е срамно за жена да си "стриже" косата, става на въпрос за боядисване и състаряване. Да спомена все пак крайния си извод от бръсненето, явно евреите в миналото са били като азиатците или елфите на Толкин, не са им растели косми по ченето. Въпроса ще се разглежда за в бъдеще.

Солта по земята и вътре нас

Солта по земята и вътре нас Многократно съм споменавал за солта в Библията и съм я наричал символ на развиващия се живот, основа на живота и подобни, защото солта е катализатор за всички биохимични и жизнени процеси в организма най вече на човек, но и където живота се развива при животни и растения. Основната отличителна черта на човека от животното е огромното количество сол в организма на човека главно в кръвта, но и навсякъде другаде в организма. Връзката на солта с човешкия живот и разликите в жизнените процеси с животните като цяло, не се изучават, натуралистите усещат, че ще трябва да изхвърлят една голяма част от глупостите, които пишат и с които източват огромни средства. Но пак да се повторя, именно солта играе ролята на катализатор на химичните процеси и на някаква по важна роля на връзка на организма със силите на отвъдното. Този нов пост за сол бе вдъхновен от форума на бг-мама, къде търсейки друго намерих някаква дискусия против суеверията. Млади майки дружно се изявяваха като "модерни" и "образовани", критикувайки практиката да се поставя новороденото във вода със сол. Като се замислих върху това, колко ужасно трябва е това суеверие и откъде ли идва то, се сетих за нещо пропуснато, около плодните води съдържат сол, както и всичко в човека включително; и кърмата, и урината, и потта, и както бе споменато кръвта, и други секрети от човек да не ги споменавам. Около човека навсякъде има сол и дори тя е там още преди да е заченат и естествено когато човек се появи за да не получи шок на средата във вода без сол. Поставянето на сол във водата е нещо естествено и много важно за бебето. Всичко което е необходимо за правилно раждане е; вода, сол и жени който могат нещо повече от зяпане на ТВ, списания и тъпчене с полизахариди. Подаръците са отделно. Когато реших да погледна за солта в Новия Завет нещата се оказаха . . . "лоши", оказва се, че трите места, където се споменава за сол са много несигурни и е много подозрително и трите ( αλας ), "алас" в Евангелията да значат сол. Matt 5:13 υμεις εστε το αλας της γης εαν δε το αλας μωρανθη εν τινι αλισθησεται εις ουδεν ισχυει ετι ει μη βληθενα βληθηναιτσβ εξω καιτσβ καταπατεισθαι υπο των ανθρωπων Greek Mark 9:50 καλον το αλας εαν δε το αλας αναλον γενηται εν τινι αυτο αρτυσετε εχετε εν εαυτοις αλαα αλαςτσβ και ειρηνευετε εν αλληλοις Greek Luke 14:34 καλον ουνα το αλας εαν δε καια το αλας μωρανθη εν τινι αρτυθησεται Greek Още в Мт.5:13 веднага се вижда, че солта не може да "оглупее" или дори нещо да и стане химически и дори тя е издръжлива на температурните агресии при нормални условия за материята. Солта явно не е въпроса тук, защото както съм споменавал тя е нещо дошло от "горе", тя е основата на живота. Докато апостолите не даваха живот, това е работа на Бога не на тях, даже не и на Иесус поне не и биологически живот. Щом имаме "морайно", "обезползяване" значи е нещо, което идва от или чрез апостолите, например светлината в следващите стихове е символ на просветлението, за което те бяха избрани, самата светлина щеше да покаже нещо непознато до тогава. Така "алас" трябва да е нещо като доказване или нещо юдейско свързано с истината и правдата, някакво мерило според което всеки вярващ трябва да се сравнява. Така за пореден път виждаме, че преводачите са свършили добра, но не достатъчно точна. Защото солта има приблизително такава функция, каквато намерих за "алас", но всъщност е друго. ( αλισθησεται ), ( αλας ), ( αρτυσετε ), ( αρτυσετε ) При разглеждане на тези думи се вижда че с тези пасажи става на въпрос за нещо като освещаване или пречистване. Едва преди малко забелязах, че в Марк за "алас" се говори заедно със жертвата, а за жертвата всички знаем че основното и качество е да е чиста и да пречиства. Светлината или просветлението идва едва след очистването и освещаването, точните подробности може би ще се разгледат друг път. В Колосяни има подобен стих, който повтаря идеята на горните три, в него Павел предава устно идеята на вярващите в отдалечено място.

Черна статистика

Организациите за защита на живота призовават Обама преди първата му международна изява: Спрете геноцида над цветнокожите чрез аборти Отава, ОН, Февруари 18, 2009 (LifeSiteNews.com) - Президента Барак Хусейн Обама се готви за посещение на следващия ден за първата си среща извън страната за среща с канадския премиер. По случай неговата визита , Кампанията Живот Коалиране, (CLC) политическия отдел на движението за защита на живота призовава американския президент да не подпомага най големия убиец на афро-американци в историята абортите. Президента на СЛС Джим Хюз спомена, че "първия черен президент" има уникалната възможност да " спаси живота на 4000 афро-американски бебета унищожавани ежедневно в САЩ" Господин президент, ежедневно хора с ваш етнически произход измират с хиляди", заяви Хюз, "Аборта е унищожител номер едно на цветнокожи в Америка" Цитирайки статистиката на абортите, Хюз заяви: "Цветните са до 13% от населението, но 37% от абортираните бебета. През последните 36 години над 17 млн. афро американски бебета са абортирани". Бизнеса с абортите се развива бурно сред цветнокожите според него. Според Хюз, следващата стъпка е да се изнасят аборти чрез прокарването на акта за свобода на избора (FOCA), с което ще се измъкват държавни средства за бизнеса с аборти. Дори и да се приеме само частично, финансирането за този закон ще отслаби всички щатски закони за регулиране на абортите. Обама е заявявал, че иска да има по малко аборти. Въпреки това веднага след инагурацията той подписа изпълнително нареждане за анулиране на плановете от Мексико Сити и разпространяване и улесняване на абортите в развиващия се свят. В изследване на Галъп, публикувано на 02-02-09 бе обявено, че 58% от американците са против държавни субсидии за аборти в други страни. "Така все повече цветнокожи ще са застрашени от абортиране" заяви Хюз. Заключението изказано от президента на СЛС е; "Чрез неговия избор се открива възможност за спиране на геноцида над цветнокожи не само в САЩ, но и по света." Коментар от bogoizbrania; Днес преди да прочета тази информация се замислих, че до сега толкова съм се американизирал, че дори гледам на новия президент чрез погледа на американец, а не съм. Сега вече мога да погледна и по християнски на новата политика, съвременната криза мачка здраво всякакви олигарси или компании по света, които са по презумпция антихристи, а сега вече ще се предлагат и натрапват и аборти като социални помощи на третия свят, това не е друго освен изпълнение на Божия план за бъдещето на земята. Хората са идиоти и тяхната независимост трябва да се ограничи не само чрез криза но и чрез всякакви методи на държавна намеса в неадекватния им живот. Това не само ще е път към антихриста но и начин да се вкарат грешниците във все по компактни маси. URL: http://www.lifesitenews.com/ldn/2009/feb/09021806.html

Bolg. . ., оркът планинар, баба меца и кумчо вълчо

В книгата Хобита Толкин е започва с много приказни мотиви и разни образи от литературата и личния си живот. В нея обаче той решил да остави на децата си един урок, както и на пристрастените си читатели по история, от която той самия е бил само косвено част. Както бях писал, елфите във Властелина са образ на англичаните, англикани или католици според белезите им. В Хобита това също е така, елфите в Мраколес са преобраз на англичаните, като със ситуацията от залавянето на Торин до битката на петте армии имаме и успореден на повествованието за дракона и съкровището и един исторически урок. Петте армии са участвалите в Първата световна на фронта в близкия изток и балканите! Ще помоля читателите, които не се интересуват от литература и вяра да не четат по натам :-(. Както се досещате елфите са англичаните, техните приятели поразени от змея, но също взели участие в битката срещу врага живеят на юг от елфите и са известни с това, че доставят на ефическия цар, който обитава гори подобни на английските много вино, което "елфите" усилено изпиват. Виното се доставя по вода в случая срещу течението на пълноводна река, което Толкин не обяснява как точно става. Джуджетата от железните планини са руснаците, те са свирепи и враждебни, но когато става на въпрос за орки и вълци няма проблем да се включат във касапницата. Споменава се за "черни джуджета" съюзяващи се с орки, английската представа за "българо-съветската дружба". Сега вече идва ред и на орките. Извода е тъжен и прискърбен, ако можете да прочетете това, то знайте, че Толкин зад името на гигантския орк Болг е изобразил българите! Вълците са турците, злощастните ни съюзници в последната война, в която сме участвали заедно. Самия Болг е предводител на грамадни орки дошли от планините, това е почти цялата представа на англичаните и Толкин за нас. Англичаните и западняците не признават историческата измислица, първо и второ български царство, хан Аспарух, княз Борис и цар Симеон са пропагандна измислица на руския империализъм. Единствените успехи на англичаните във военно отношение са именно на нашия фронт и в близкия изток. Тук обаче идва и най интересната част, явно идеята за мечка унищожаваща орките е част от начина, по който англичаните са виждали разпространената в България практика да се плашат децата с баба меца. Никой друг народ не натрапва на децата си психоза, че ще ги даде на мечката ако не слушат. Този именно неприемлив за англичаните мит е отразен в сцената на Беорн преобразувал се в мечка и разкъсал орките и Болг. Надавам се с това да не злепоставя самия Толкин, както и книгата Хобита. Аз специално се радвам, че поне не сме като турците.

Родословието в Матея и преподредба на Евангелията

Най после намерих подходящо и достатъчно доказателство за да постна правилната последователност на Евангелията в Новия Завет. Май съм го споменавал и преди Това откритие дойде някак „случайно“, когато намерих една прекрасна статия за номерацията на родословието на Иесус в Матея. Където на сайта на AIG бе зададен въпрос за правилното преброяване на трите групи от родословието на Иесус. Понеже са споменати в Мт.1 само 42 имена, но се споменава за три групи по 14 бащи. Ето линка на статията, ще преведа само най важното; http://www.answersingenesis.org/articles/2009/02/16/contradictions-problems-with-basic-math От цялата верига на имена имаме първа група започната от Авраам и завършваща с Давид, това е групата на избраниците, на богоизбраните. Днес тази група може да се попълни и с други хора, но те са само присъединени, по други причини, не по рождение. Втората група отново започва с Давид, това не е лоша математика или натъкмяване, по този начин, ето някой доводи добавени от мен. Давид има правото да се брои два пъти защото 4-тия Йехония бе извратен и поради него свърши царската линия започната от Давид, самия той бе изключен от тази група и от цялото родословие на царете, Давид компенсира падението му. Другата причина е че от цялото това родословие, само Давид получи нещо което ще бъде получено след това само от Иесус, това е помазанието. Така Давид събра в себе си две личности, едната на избраника потомъка на Авраам, Другата на помазаника цар и владетел установил трина на Месията, заел неговото място временно. Третата група започва без Йехония, но с неговия син и завършва със Иесус Христос на еврейски Месията Царя на Израел и сега цар на света. Да се върна на своето откритие за Евангелията, те са в момента неправилно подредени. Всички знаем, че Лука и Деяния преди са били един текст, но на две части без ясна граница. Евангелието на Йоан се вклинява между двете части неуместно. Сега му е времето да се съединят тези части след векове разделение, което нарушава цялостта на смисъла им. Освен че са едно двете са и аналози на книгите Числа и Второзаконие. Така като четвъртата и петата книга на Тората започват с родословия, така и Лука има родословие. Така като Чс. и Вт. Са записани от хората като „домашно“ на това което народа е разбрал от Моисей. Моисей пак си е автор на книгите, но тези са оформени така, че да се види и участието и разбирането на народа който е водел, иначе ще излезе, че всички са се кланяли на кравата, която са си направили. Лука и Деяния са аналогични и в тях, както наскоро изясних са написани от Павел за да се покаже, че и дори и до днес има bogoizbrani, които са разбрали за какво става на въпрос. Първото Евангелие трябва да е това на Йоан, а не на Матея, Само Йоан има начало, родословието в Матея не е начало, то е продължение на разказ, който е започнат преди това. Йоан като книга е структурирана за да покаже какво Бог е направил за хората изобщо, не само за юдеите, Матея е аналога на Изход, и двете книги показват какво Бог е направил за да спаси народа си от зло, в първата е извел народа от света, а в Матея ще извади света от хората или поне от богоизбраните. Първото родословие е в книгата Изход и ето защо Матея продължава тази схема, предполагам характера на книгите показва и защо имаме разлика в родословията с Лука. За разликата все пак ще е нужно повече за да се разбере кое какво, е освен че в Матея имаме групи с получен статут на предопределение. Книгата на Марк трябва да стане трета книга в евангелското петокнижие, тя отговаря на книгата левит в нея виждаме какво бог прави за да даде на хората святост и какво хората съответно правят за да я получат. Всяка една от многобройните жертви в Левит е дело на самия Бог и всеки един от жертващите е служител на самия Господ. Тази книга, както и връзката и с Евангелие от Марк ще се разгледат много внимателно, защото пророческия характер на Марк е пропуснат дори и от мен. Не бива да се смущаваме ни най малко от някакви разлики в Евангелията, това е начин да се покаже, че Христос е изпълнението на всички дела на Бога.

Персефона

Персефона Най долу е линка на немски на очевидец на една от най наглите фалшификации от музея на античното изкуство в Берлин. Това е статуята на седналата Персефона, "богиня" на гробищата и погребалните агенти в "древността". Ще спомена набързо само най големите и най груби детайли на фалшификацията. Въпреки, че другата част от изследванията на Топер, мненията и доказателствата на "специалистите", за това произведение на изкуството са по интересни, защо изобличават какви измамници и направо престъпници са тези специалисти, все пак работят с огромни суми държавни средства и получават огромни заплати пак от държавни пари. Склуптората е много нескопосана измама от началото на 20 -ти век, юргендстил. Няма гръцки богове да седят на тронове, в триизмерни статуи. Причината е в целта на триизмерните статуи, слага ли са се на открито или в големи халета, не в по малки помещения, а на открито да се седи на трон е не естествено за миналото. Ще посоча видените от Топер абсурди първо, след това, какво е пропуснал и той, но не и bogoizbrania; Зад гърба на фигурата има възглавница, както и на такава, на която седи, но "сандвичирана" от две дъски, много подобни на ПДЧ-тата от модулни мебели. Облегалката се държи от стругована подпорка, от едната страна, от другата страна липсва подпора, но дори липсва и симетрична дупка или място на отчупване за поставянето и. На гърба има започнат срез, с който според Топер са искали да махнат несполучливия трон, но са се отказали защото е трябвало да режат и дрехата. Интересното при среза е, че той също има патина, както цялата външна повърхност, но не и следите от кирки и драскотините на колелата на каруцата с която са я превозвали. Има и още купчини други абсурдизми, но ще премина направо на моето откритие. Топер не забелязва, както и другите "специалисти" които критикува, че малко по настрани в същия този музей има един релеф, който много наподобява на тази статуя. Снимката долу. Шапката с косата, гънките на дрехата, кичурите, и най вече положението на ръцете. Но най важното, Топер неправилно тълкува отрязаната глава, като някаква разправия при търгуването. Според казионната легенда, в която арийския поданик не се съмнява, статуята е купена в Париж от някакъв дърт мошеник за огромна сума, а всъщност си е направена в Берлин по този несръчен релеф, като главата в началото е имитирала извивката на релефа, за това има само един подлакътник :-), също като на релефа. В последствие се е решило, че тази поза, загатвана и от отмятането на дрехата е неприемливо за "специалистите", особено когато е трябвало да съжителстват на една територия. И за това са резнали гърлото и са извъртели главата напред. Топер също не дава обяснение за доста точното отчупване на ръцете точно в китките, първоначалното те е трябвало не да държат нар и квото там беше, а да държат стомна с грубовати дръжки също като на релефа. За това просто са ги строшили и са дали някакво обяснение, че са държали нар и китката. Другото ми обяснение, за което се сетих в момента е, че тази статуя е трябвало да бъде някаква обменна търговия с Лувъра, но докато се разберат и спазарят, е започнала войната и сделките са пропаднали. Топер цитира няколко пъти за някакви сделки през 1915 в Париж и 1916 в Неапол, в самия разгар на войната те са абсурдни. И за целта дава следното си прозрение. Купена е преди войната, естествено 1914 и е докарана през Швейцария, как ли пък не те французите няма да се сетят, че купувача е вече известен и е германец, разбира се че няма да позволят изнасянето и в неутрална страна дори и да е явно менте. http://www.efodon.de/html/archiv/sonstiges/topper/persephone.htm http://www.snimka.bg/album.php?album_id=342882&pid=10600378&view=2 история

Малкото черно момче

The Little Black Boy My mother bore me in the southern wild, And I am black, but O! my soul is white; White as an angel is the English child: But I am black as if bereav'd of light. Моята майка ме роди на остров южен, И аз съм черен, но душата ми е чиста; Както ангела в Английско бебе е положен: Но съм черен като мастилото по листа. My mother taught me underneath a tree And sitting down before the heat of day, She took me on her lap and kissed me, And pointing to the east began to say. Мама пее сред палми в аромата на гората И седим между сенките в пека на денят, Свивам се в с милувка скута и на полата, Посочва изтока и песни и над вълни синеят. Look on the rising sun: there God does live And gives his light, and gives his heat away. And flowers and trees and beasts and men receive Comfort in morning joy in the noon day. Изгрева ти виж: там Бог е цар на всички живи И там се ражда неговата светлина и топлина. И хора и дървета и цветя и зверовете диви Сияе утринта, има радост сред пека на деня. And we are put on earth a little space, That we may learn to bear the beams of love, And these black bodies and this sun-burnt face Is but a cloud, and like a shady grove. И всички ние сме на таз земя за време кратко, На любовта се учим да намерим семената, И с този тъмен тен и това личице си сладко То е като облаче за тези сенки сред гората. For when our souls have learn'd the heat to bear The cloud will vanish we shall hear his voice. Saying: come out from the grove my love & care, And round my golden tent like lambs rejoice. И душите наши се научават да събират топлина И облаците се разсейват от негов глас блажен: Излезте от таз забрава мои сърчица и светлина Пред шатра моя всеки агнец се изправи радостен. Thus did my mother say and kissed me, And thus I say to little English boy; When I from black and he from white cloud free, And round the tent of God like lambs we joy: Така ме моя майка черна поучава и целува, И така го казвам аз на Английското дете; Аз от черна, а то от бяла мъка се освобождава Пред Божи Шатър ще изявим радостта и на двете: I'll shade him from the heat till he can bear, To lean in joy upon our fathers knee. And then I'll stand and stroke his silver hair, And be like him and he will then love me. И докато расте ще го водя и ще се погрижа, Да научи радостта пред нозе на Отец небесен. Ще застана и златиста му коса аз ще доближа, В една любов едни живот ще превърнем песен.

Много обиталища Йн.14:2

2 εν τη οικια του πατρος μου μοναι πολλαι εισιν ει δε μη ειπον αν υμιν οτια πορευομαι ετοιμασαι τοπον υμιν (John 14:2) Ето една от ползите от многото преводи, винаги когато се види някаква разлика в тях, а в случая всички английски ползват всички възможни форми на "обиталища", като стая, място, крепост и какво ли не, bogoizbrania веднага намира правилния път за да разбере, че превода има проблем, който само той може да оправи. Пак да се застраховам срещу анатема за отричане на Словото, смисъла е почти запазен на стиха, но правилия превод е по силите само на човек като него, или май не трябва да говоря за себе си в трето лице. Проблема е в думата "монаи", не е обиталище или там каквото са намерили да сложат в английските преводи, а е производната на "монос". Дума указваща за еднолично, самостоятелно действие. Така правилното значение е, че Иесус е само той велик и голям ( πολλαι ) в дома на Отца си, там където ще иде, при възнесението никой не урежда нещата освен Той самия. И когато отиде първо той тогава ще дойдат и учениците му. На няколко други места "монай" е преведена като "сам", доста неуместно особено в превода от 1940, като Лк.9:18 и Мк.4:10, хем е сам хем има около него хора. Не по добре са и другите преводи, че са го оставили насаме, но отново се споменава за учениците около него. Истината е че става на въпрос за нещо което е правил сам, независимо че е имало около него публика.

Завръщането в къщи на Бьорхтнот, син а Бьорхтнхелм,

Завръщането в къщи на Бьорхтнот, син а Бьорхтнхелм, ( The homecoming of Beorhtnoth, Beorhthelm's son ). http://es.geocities.com/belisacort/beorn/beorn.jpg Слушах аудио поема вдъхновена от староанглийски фрагменти на някаква битка при Молден, която в Толкиновата поема е разширена с история, в която двама души търсят тялото на убития Бьорхтнот. Качват го на каруца и занасят у дома като на края в аудио версията, която прослушах няколко пъти, Толкин пее лично погребала католическа песен на латински. Толкин показва, че е разбрал смисъла на древната поема, Бьорхтнот е глупак и загива поради "дефект на характера". Той отива на някаква битка, в която позволява на врага да заеме равностойно положение и така става жертва на гордост и глупост. Кристофър Толкин изяснява на доста висок език подробности, които ми убегнаха. В така наречената Ofermod дискусия за легендата за битката, според Кристофър критиката не е в самия характер на Бьорхтнот, който е някакъв "събоординът", не го схванах ясно, нещо като подчинен. Той е силно обвързан с господаря си, който не успял да убие някакъв дракон и за това предпочел битка, в която загива и това е чест за него. По достойното от колкото да се върне при господаря си жив. Доста са сложни нещата, но ще прослушам пак това аудио, сложна компилация се получава от легендата и антивоенна социална драма. Има нещо в предговора, което ме шокира и ме накара да си помисля, че англичаните или поне Толкин в случая прекрачва всякакви граници на благоприличието. Кристофър обяснява, че аудио записа е станал в къщата му, а шумът имитиращ каруца е от местене на собствените му мебели! Това буквално ме разби, не бях очаквал никога нещо подобно. Толкин е записвал една драма, в която издига призив към читателите и слушателите да се борят срещу робството на безсмисленото покорство, което е корен на войните и страданията от тях. Докато е сменял мебелите си! Бьорхтнот е явно някакъв стар английски шкаф, в който е държал ценни книги и ръкописи, но Една е искала да си имат нови мебели и е посетила някой нов мебелен магазин от скандинавска фирма. "Даните" в поемата убиват Бьорхтнот и му отрязват главата, предполагам някакви вратички са свалени. По време на слушането а и на самия текст в който се описват подробно как е вдигнат и по какви стъпала е носен високия крал, определено оставам с впечатлението, че става на въпрос за смяна на мебели. Накрая Толкин е погребал шкафа по "викингски", като е нацепил ръчно кованите дъски в парчета с размер за в печката, пеейки свещенически псалмопения. Битката е била водена от господарите им, Самия Толкин и съпругата му. Предполагам той е пожертвал най добрия и покорен "събоординът", за да направи място на шведските мебели. Ако това не беше великия литератор определено щях да си помисля, че е някаква лудост. Но все пак вярвам, че въпреки загубата на един скъп предмет на него това не се е отразило на взаимоотношенията му с жена му. И дори виждам още по силно семейно послание, за това как ежедневните преживявания могат да се превърнат в приказна легенда, за това как да третираме вещите си и много други лични изводи, освен антивоенната социалка. За мен като харизматик бе от особена ценност и дори преживяване, да видя как се раждат великите творби от великите хора. http://ae-lib.org.ua/texts-c/tolkien__the_homecoming_of_beorhtnoth__en.htm

Празник на провала

Празник на провала http://blogs.computerworld.com/sites/default/themes/cw_blogs/cache/files/u86/privacy_poster_2_.jpg Надолу на английски имаме историята на католическия празник, написана от вярващи, които споменават няколко то легенди за възникването и, и най на края доста неуместно според мен призовават на този ден да се почитат мъчениците. Ще направя само няколко критични забележки, защото авторите на това иначе добро изследване не виждат проблемите на самата история на празника. Както многократно съм доказвал никога не е имало "Римска империя" от преди така наречената свещена римска империя и дори самия град Рим е обявен за земния престол на Петър от папа Пий 2 първия истински папа. Така че идеята за такъв празник със сигурност е нова. тя е дори много по нова от григорианската реформа на календара, това което четем по долу за 14-02 е със сигурност от 17- век. Това изследване дори е "намерило", :-) най ранното споменаване на празника в ментето на книгите на Чосър, които са със сигурност са написани много след Шекспир, както Великия Толкин е доказал, но никой не го слуша, дори и от хора наистина изглеждащи християни. Моето мнение е; че това е празник който стимулира разврата и акохолизЪма, вярващия трябва да празнува само в името на Господ, а не да си замества с публични прояви пропадналата идея за семейство и успех. Правилно ме разбирате, това е празник на провала и отбелязване на неспособността на човек да има мир с Бога. St. Valentine - A Brief History from the February 10, 2009 eNews issue http://www.khouse.org (visit our website for a FREE subscription) Saturday, February 14 is St. Valentine's Day. This day has come to mean flowers and candle light for lovebirds, crunchy little hearts and cards for gradeschoolers, and bitterness for those left behind. However, the name behind the mushy cards and flower sales belonged to one or more legendary Christian men who were executed under Roman Emperor Claudius II (AD 268 - 270). Claudius II is best known for his sound beating of the Goths. The majority of his reign was spent at war and fighting rebellion and opposition. His devotion to conquest led the Emperor to declare that no young men of fighting age could be married; they needed to focus on being soldiers. Yet according to tradition, a Christian priest named Valentine opposed Claudius' decree and secretly married young Roman soldiers to their brides. When this illegal activity was discovered, Valentine was killed. Another tradition tells of a young man named Valentine who was imprisoned when Claudius II outlawed Christianity. The Emperor declared Christianity treasonous by definition, since no Christians would worship Caesar as Lord. Valentine was imprisoned for his faith, but while in prison, he continued to minister the Gospel of Christ even to his jailors. He befriended one jailor, who asked him to pray for his blind adopted daughter. Valentine prayed for the girl and she gained her eyesight. Valentine had the opportunity to witness to the jailor and his whole family, and a large number of them believed in Jesus. When the news reached the Emperor that Valentine was making converts even while in prison, he had Valentine beheaded on February 14, AD 269. According to the story, young Valentine sent a note to the healed girl just before his execution. They may or may not have been in love, but he signed it, "from your Valentine" forever changing February 14th for Christianity. St. Valentine's Day originally fell during the Roman holiday of Festival of Lupercalia. In some traditions, men went around hitting women with bloody strips of goat skin during this festival, and in other traditions girls and boys were paired up for a week. Take your pick. The holiday in Christian tradition, however, did not start out with any romance involved; it was reserved as a day honoring martyrs. In Chaucer's "Parliament of Fouls" composed around 1380, we get the first hint of Valentine's Day having a romantic connotation. In it Chaucer stated: For this was sent on Seynt Valentyne's day Whan every foul cometh ther to choose his mate. Today St. Valentine's Day creates as much irritation as it does rejoicing. The less romantic among husbands and boyfriends cringe at the chocolate-and-flowers or dinner requirements they are forced to perform each year. Women grumble at the neglect they face from those who refuse to go through the motions. And single people mourn that they have nobody to feel neglected by. Yet, as sweethearts exchange cards and gifts, may we be encouraged. First, the truly unselfish love of Christ is there for us faithfully, day by day, year by year. Second, there were men and women throughout history who stood as witnesses to their Savior despite facing brutal executions. Because of their faithfulness, the Gospel continued and was passed on to us. Let's take a moment this St. Valentine's Day to remember those precious martyrs in history, to thank God for them, and to pray that we can serve Him as faithfully in our daily lives as His great love deserves. And for those who think the roses and candle-lit dinners are great, happy romancing to you all!

Любовна тайна

Love's Secret by William Blake Never seek to tell thy love, Love that never told can be; For the gentle wind doth move Silently, invisibly. Не в диренене на обич се учи, На любов нивга се не казва, мирно; В порива на нежено полъхче звучи кротко и ефирно I told my love, I told my love, I told her all my heart, Trembling, cold, in ghastly fears. Ah! she did depart! Аз увещавам обичта, аз увещавам обичта, Аз увещавам с моето сърце, Трепнещо, студено, в стаховете на нощта Но не! тя ще се разнесе! Soon after she was gone from me, A traveller came by, Silently, invisibly: He took her with a sigh. Скоро след като тук стана мирно, пътникът подмина ме и махна, кротко и ефирно: Прие я той и дори въздъхна

Пеперудата която тропна с крак

Пеперудата която тропна с крак Така се казва една от любимите повести на баща ми написана от Киплинг към самия му край на живота. В нея е отразена една от легендите на изтока за цар Соломон, при него Сюлейман ибн Дауд, което е Соломон син на Давид. За наличие на магически пръстен даден му от Михаил с който той можел да говори с животни. В СЗ наистина има един странен стих; 33Той говори за дърветата, от ливанския кедър дори до исопа, който никне из стената; говори още за животните, за птиците, за пълзящите и за рибите. (1Kgs 4:33) Където Библейските преводи изкарват царя натуралист, но всъщност коректния превод е, че растенията и животните са били ползвани с мъдрост и те са „говорели“, всъщност не като при Толкин или КС Луис. Самите растения и животни са били ползвани както за познаване, така и за символи или дори като средство и източник на познание или „говорене“. По долу реших да постна цял един текст от източен човек в които е обяснена накратко легендата за пръстена на Соломон дал му тази велика мъдрост и сила да владее и говори с животни и демони. Разбира се не съм съгласен с нея и най добрия начин да се критикува или да се изяви нейния лош смисъл е във „Властелина“. Като сравним текста с на легендата с книгата ще намерим много общи неща включително и със Силмарилиона. Все пак по важно е какво иска да ни каже Иесус със споменаването на Соломон. ( σολομων ) Споменава се точно 10 пъти в НЗ, 7 в Евангелията и 3 в Деяния като навсякъде е за „соломоновия трем“. Ще започна от зад напред изясняването на думата Соломон; Дн.7:47 е НЗ потвърждаване на соломоновата роля за строеж на Храма. Дн.3:11 и 5:12 и Йн.10:23 е ( σολομωντος ), преведено като „соломоновия трем“, Думата за трем която се среща на 4 места трите от които са за „соломоновия“, сякаш само един трем е имало е ( στοα ) всъщност не е помещение а колона. Така че няма „соломонов трем“, а е соломонова колона или паметник или табела. В Евангелията два пъти е в родословието на Матей и други два за мъдростта дадена на южната царица. За това изследване е важен случая, в който Соломон е сравнен с „полската трева“, която е много по велика от него, не е облечена като него, а и е дадена позиция или някакво знание. А за учениците ще се даде или ще бъдат поставени още повече от нея. Тази странна градация има известен „андтиюдейски“ момент или изявяване на значението на Закона. Закона и Соломон са по малко от делото на Бога, от растенията, но Апостолите са много повече или им е дадено повече или са короновани повече както думата се сравнява с трънения венец. Сега съм 100% убеден че имаше нещо като Соломонов печат, но нещо не мога да го намеря. Ще го потърся пак. За десерт намерих и каква е връзката на Киплинг с герой от Властелина, Киплинг е един от малкото писатели кремиран, нещо което напомня за Денетор и по големият му син е убит, по младия оцелява. Денетор е образ на човека Киплинг, докато Радагаст кафявия е митологизиран образ на творчеството му. Л http://darvish.wordpress.com/2006/07/13/king-solomon-and-the-jinn/ And now listen, those that have ears, to a tale of Solomon the King. Yes, Solomon, the mightiest and wisest ruler of the earth that ever was or shall be. Wealthy beyond measure was Solomon, and with such wisdom as only Allah may bestow. And lo, he commanded the wind, and both men and Jinn, birds and animals. All were servants unto him. Yet he lost favor in the sight of God, for neither wealth nor power nor wisdom brought him enlightenment. His true name was Jedidiah, the ‘friend of God’ but was later made Shelomo, Solomon, the ‘King of Peace,’ because of the peace that prevailed during the greater part of his reign. And other names he had also: Ben, because he was the builder of the Temple; Jekeh because he was the ruler of the known world; and Ithiel, because God was with him. It is written that at the time Solomon began the building of the Temple, Assaf, the Vizir of Solomon, complained that someone was stealing precious jewels from his rooms, and from other courtiers as well. Even the royal treasury was not immune. Now Assaf was also renowned for his wisdom and knew that no ordinary thief could have done these deeds. ‘Some evil spirit causes this mischief,’ he counseled the King. Solomon then prayed fervently to God to deliver the wicked spirit into his hands for punishment. At once his prayer was answered. The archangel Michael appeared before the King, and put into his hand the mightiest power that ever was or shall be in this world…a small, golden ring, inset with a seal of engraved stone. And Michael said: ‘ Take this ring, O Solomon King, son of David, the gift which the Lord God hath sent unto thee. Wear this ring, and all the demons of the earth, both male and female, thou wilt command.’ Now, many medieval sources claim that the pentalpha, or pentacle, the ancient sign of sorcery, was engraved on the ring, because Solomon was said to have been a master of the magic arts. But the pentacle is older than Solomon, first seen on pottery from Ur of the Chaldees, in ancient Babylon. Other sources describe the ring as made of pure gold, set with a single shamir stone; a diamond perhaps, or the same heavenly green shamir stone said to have been part of the Temple. The stone was cut and set in the form of an eight-rayed star. On it was engraved the hexagon seal, and within that the four letters of the ineffable name of God. No stone was ever so renowned as the stone in the ring of Solomon. For with it the whole earth came under his sway. Only death was beyond his power to control. Yes, death is beyond all power, save the One. There is no remedy for death other than to look it constantly in the face. We who are born will die; we must submit. Even he who held the world under the seal of his ring is now only a mineral in the earth. Armed with the ring, Solomon commanded the guilty spirit to appear. He wore the ring on the mid-finger of the right hand, and pointed it at the foot of his high throne, saying, ‘By the power of the seal of the one God, I command thee, troublesome spirit, to come forth.’ A roaring column of flame instantly appeared, reaching nearly to the high ceiling of the throne room many cubits above, and just as quickly was gone. Whether the flame itself took shape, or merely preceded him, could not be seen, but where the flame had been, the demon stood, caught in his mischief; for he still clutched in his hands a great many jewels just stolen from the royal vaults. So great was his surprise that he dropped the gems, which scattered like pebbles on the marble floor, and his red eyes darted back and forth like twin flames in that broad, swarthy face. And wide wonder came into those terrible eyes that some power existed among mortal men that was greater than his will. Twice the height of the King he was and more, greater even than Goliath that David slew, the King’s father. And of so dark and menacing a countenance was the demon that even Assaf the wise drew back in horror. Only Solomon stood firm, and a light shone before him. Then the demon saw the face of the King, whose arm pointed toward him, and beheld the seal of the ring. The demon’s cruel, lidless eyes went wide, and he let out such a ghastly, howling shriek that the very stones of the palace trembled to their foundation. It was so horrible a sound that all the people of the kingdom who heard it covered their ears and cast themselves on the ground in fear. Oxen died of terror in the fields and birds fell from the sky, for it was like unto the cry of a soul newly plunged into the flames of hell. But the power of God was within the ring, so that even the demon was helpless. He fell to his knees and prostrated himself before the King. ‘Mercy, Master!’ cried the Jinni. ‘Name thyself, demon.’ commanded Solomon. ‘I am called Ornias, O Great King!’ ‘Why hast thou done such mischief to my household? Speak truly!’ ‘Hunger, Lord of the World! Hunger insatiable!’ And he revealed himself as a vampire spirit, who with fangs harder than adamant pierces the gems of the earth to drink their light. ‘Why dost thou drink the light of earthly jewels?’ demanded Assaf the Vizir, ‘It is a thing unheard of among the wise.’ But the Jinni was silent. Speak the answer,’ said the King, ‘I command it.’ ‘Thou knowest my answer, King of Wisdom,’ said the demon. Then Solomon looked into his heart, for the forty-nine gates of wisdom were open to him, as they had been to Moses. This derives from the belief that each word of the Torah has forty-nine meanings. And he discerned there the answer, and it amazed him, so that he looked on the creature before him with a new understanding and pity. Know then the sorrow of the demon. For the gems of the earth were born at the dawn of the world, created by the death of ancient forests buried beneath the weight of mountains. It was a time of upheaval when both Jinn and Angels were cast out and the world was broken. The light of the new sun was still in the green life of those forests as slowly they were transformed, crystallized by the long years into the light that sparkles from the cut and polished jewels. And so Ornias the demon, denied the light of heaven, drinks the light of the first morning, feeding his sorrow and his loss. And so, Solomon burned the seal into the neck of Ornias as a brand of his sovereignty, and the Jinni from that moment did his bidding, and was given the task of cutting stones for the building of the Temple. And other of the Jinn who were causing mischief within the realm were also commanded to come forth: Onoskelis, who had the shape and skin of a fair-hued woman; Asmodeus, who professed the Hebrew faith and was said to observe the Torah; Tephros, the demon of the Ashes, and after him a group of seven females spirits who declared themselves to be the thirty-six elements of the darkness; and Rabdos, a ravenous, hound-like spirit. All were branded with the seal of the ring. Others there were also for another tale, but one more for this: A demon having all the limbs of a man, but without a head. The demon said, ‘I am called Envy, for I delight in devouring heads. But I hunger always, and desire YOUR HEAD NOW.’ The Master smiled. “Indeed, envy is the prison of the spirit,” he said. - - - - http://www.masterofthejinn.com/

Кои е автора на Евангелие от Лука

Идеята за Евангелие от Лука и Деяния на апостолите да са написани от Лука е интерпретация на пасажи в средата на Деяния, където от даден момент има писане от първо лице малко след появата на името на Лука. Подобни граматически врътки никога не са ми харесвали, защото те са доста опасни интерпретации. Човека писал за Иесус е трябвало да има специални пълномощия за това. За да бъде Евангелието Божие Слово, то трябва да е поръчано от самия Иесус. В самото му начало Евангелието започва с обръщение към някого и с уверение, че автора се познава с тези, които са били от началото, което показва някакъв начин за присъединяване в последствие, също и начин за следване на Христос лично, но в следващ етап на неговото дело. Единствената кандидатура, която ми идва в главата за сега е Павел. И мога да изясня аргумента за писане от първо лице. Тогава, в този момент, Павел е започнал самото писане, като е добавил предхождащите събития по памет и за това не е писал от първо лице. Павел е и единствения, който не е бил от самото начало ( αρχης ) Лк.1:2. Подобно на Моисей, който започва описанието на сътворението още от преди започване на времето и в момента на създаване на пространството и материята. Така и Павел е започна Евангелието на "Лука" според описанията на апостолите, които са били с него. Подобно на апостолите Павел е бил твърде млад, когато е убиван Стефан и когато вижда видението на Христос по пътя за Дамаск, но там има и една много интересна дума ( αυτοπται ) преведена е като очевидци, единствените очевидци, очевидно са тук в Лука 1:2. В Лк.1:3 Павел или автора е "изследвал" ( παρηκολουθηκοτι ) и е писал на "почтения Теофил" някаква важна личност ( κρατιστε θεοφιλε ) както се интерпретира това са писания използвани за защита пред съдът в глави на Деяния 23 и 24, чувал съм и такива интерпретации, така че начинаещите вярващи да не мислят, че постинга е някаква революция на НЗ. Смятам обаче, че този загадъчен Теофил всъщност е някакво обръщение към Бога, едва ли някой ще си слага в името Бог, дори и bogoizbrania е само указание за блога, не мое име. "Кратисте" е обръщение към пак Теоса, с което се засвидетелствува, че писанията са написани по поръчка на "Божията мъдрост" или нещо от вида на покоряване на Бога и мъдростта от него, "Теос" и "филе". Стих 4 също трябва да се преформатира като превод, защото дори буквалистичните руски и английски са се отметнали на интерпретации. За да не се отплесвам в множество цитирания, ето директния превод от интерлинеар; ЗА КОЕТО УЗНАВАНЕ ЗА КОЙТО СА ПОУЧАВАНИ СЛОВОТО СА СИГУРНОСТТА 4 ινα επιγνως περι ων κατηχηθης λογων την ασφαλειαν (Luke 1:4)

Лекарството на Лука

Лекарството на Лука 14 ασπαζεται υμας λουκας ο ιατρος ο αγαπητος και δημας (Col 4:14) В този стих се споменава за това, че Лука бил лекар, дали наистина е така ще проверим в този постинг. От стиха директно се вижда, че ( ιατρος ) не е лекар, а е качество, с което Павел се хвали пред колосяните. Правилния превод е, поздрав за вас от Лука помагащ и любящ. Последната част ( και δημας ) е и Димас поздравява Ви със ст.15, явно и двамата са добре познати на колосяните. Като се сърчне „иатрос“ ( ιατρ***/ιατρος ), преведено като лекар изкарва се следното събрано най долу. Думата се среща не случайно само седем пъти, но корена и е част от още три и една случайна дума от Еразъм. Среща се в следните ситуации; 1. Жената с течението е давала пари не на лекари, а на хора, който са и помагали, защото като имаща течение е била нечиста ритуално и следователно и е трябвало помощ от хора на които е плащала. 2. Фразата "Лекарю изцели себе си" е всъщност "помагащ" помогни на себе си първо, това е някаква подкана, малко иронична да докаже чрез свой успех кой е той като говори такива велики неща. Среща се в Мт., Мр., и два пъти в Лк.. 3. Последното седмо място е в Кл.4:14, което бе изяснено. Другите две са в Дн., където "ятроса" е преведен като "преседяване" доста неуместно, става на въпрос за помагане, Павел и спътниците му са помогнали с поучение и мъдрост на вярващите в тези отдалечени места. В 1Tм.6:5 има вариант от Еразъм на друга дума, за това корена бе изкаран. Интересен е стиха 1Тм.6:8, където ( διατροφας ) е преведено като прехрана, а ( σκεπασματα ) е преведено някъде като одежда някъде като покрив, а всъщност е някаква форма на осигурена храна. Думата е унилкална и първата част звучи като осигуряване, втората като залък и част от разчупения според юдейските правила хляб. - - - - - 12А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. (Matt 9:12) 17А Исус, като чу това, каза им: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, но грешниците (на покаяние). (Mark 2:17) 26и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше иждивила целия си имот без да види някаква полза, а напротив беше й станало по-зле, (Mark 5:26) 23А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина. (Luke 4:23) 31Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. (Luke 5:31) 43И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого, (Luke 8:43) 12и оттам във Филипи, който е главният град на оная част от Македония, и [римска] колония. В тоя град преседяхме няколко дни. (Acts 16:12) 6И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на следния ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павла. (Acts 25:6) 14Поздравяват ви възлюбеният лекар Лука и Димас. (Col 4:14) 5крамоли между човеци с развратен ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба. (1Tim 6:5) 8а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно. (1Tim 6:8)

Линиите в Наска поредната измама

Линиите в Наска поредната измама За разнообразие на литературните си изучавания ще разгледам още нещо интересно. Поредната измама на атеизма е да се измисля история, естествено не само атеистите измислят такива неща. Но за почивка от мистичните открития на Толкин реших да разбера кака изгледат от близо линиите на платото Наска и кой точно ги е открил. Откритието е станало "случайно", сега всички знаем, че случайните неща не са нищо друго освен начина да се пропагандира някаква измама. В случая все пак може да се каже, че нещата са много добре организирани, признавам следните постижения на тази най голяма фалшификация; 1. Добър избор на терен, ненаселен, пусто и сухо място без растения и животни, суха и солена пустиня. Място, което предполага творчество за всеки амбициозен измамник. 2. Стратегическо разположение, близо до брега, на почти равни разстояния от туристическите дестинации за времето си като Лима, Мачу Пикчу, Куско, много подходящо за включване в туристическите обиколки. 3. Мястото е на главния и тогава строящ се пан-американски път, така се осигурява удобен достъп, въпреки изолираността на местността, както и евтини работници и строителна механизация за целта. 4. Точно така, линиите и фигурите са правени от строителите на магистралата, не е имало нужда от наемане на допълнителни хора. Съвсем ясно си личи, особено завоите са правени от едновремешните трактори и камиони, които просто са загребали от камъните на повърхността и така са оставили трайна следа в сухия терен. Липсата на остри ъгли показва действието на тежката механизация. 5. Едно от главните особености е, че въпреки специфичното място там редовно се поддържат "траншеите". Липсата на дъжд и на вятърни наноси помага за по дълъг период да не се заличат "траншеите". Все пак там не е абсолютно безветрено и без дъждовно, от време на време, на 5-6 години климата се обръща и в лунната местност се изливат дъждове и духат ветрове донасящи пясък. Липсата на растителност и живот е поради многото сол и парчета камъни, но мястото не е чак толкова извън времето, че никога да няма ерозия. 6. В региона през двадесетте на миналия век не е имало полети, но са се планирали летища в околните градове, което е щяло да покаже линиите своевременно. 7. След измамата с гробниците на Тутанкамон през 1922, перуанските патриоти са решили да компенсират и са се справили добре, почти добре, но не достатъчно добре за да заблудят bogoizbrania. :-)

Легенда за летописите - Lay of Leithian

Легенда за летописите - Lay of Leithian Първата публикувана книга за Средната земя е Хобита, но първата известна история от там е написана преди нея. Това е историята на Beren and Luthien. Вдъхновена от личните преживявания на J.R.R.Tolkien с неговата малко известна жена Edith Mary Tolkien (née Bratt). Самото споменаване на фразата, че историята е записана в, Lay of Leithian само за тях, е подобно на споменаванията в паралелните летописи на книгите на царете и на летописите с СЗ. Името на Beren идва от думата barren - безплоден, с тази дума се обозначава често цитираната притча за „безплодната смокиня“. Толкин предполагам малко смело е решил да извърти думата в обратния и смисъл. Имам някой съмнения за този му ход, все пак безплодната смокиня от притчата е образ на самия Храм, мястото където е живял Светия Дух, но може би сега на това място са литературните герои? Или поне тези които носят нещо на хората от отвъдното. Името Luthien идва от едно неочаквано и много странно място. Автора на Alice in Wonderland се казва Charles Lutwidge Dodgson , известен като Lewis Carroll , той латинизира името си на "Carolus Lodovicus", англиканизира го отново и сменя местата на думите. Жената на Толкин, освен че е свирела на пиано, с което е омяла младия тогава Толкин е и била като повечето момичета очарована от Алиса, и нейното пътешествие сред страната на чудесата. Убеден съм, че именно Едит е заразила Толкин с любов към приказките и дори тя самата е участвала със свой идеи и дори повече в много от сцените на историите за „средната земя“. Да се върна на името, именно то показва нейния принос, ето как се е получило то; Lutwidge Dodgson, поставя се едно „h“ за благозвучие. Тази история една от най романтичните и вероятно най личната за Толкин. Всеки обсебен знае, че на общия гроб с Една на имената им има надписи; Beren и Luthien. Ако се потърси информация за Едит в мрежата, ще намерим само няколко реда и естествено снимка на общия гроб. Това показва колко от феновете на Толкин разбират за какво става на въпрос в книгите му и дори доказва посредствени литературни способности. Една се оказва много повече от домакиня и единствената жена за великия автор. Още в сътворението на Силмарилиана имаме валари и валарки. Като всяка една от валарките е не само съпруга и домакиня на съответния сътворител, а равноправна негова помощничка, като те са особено привързани към творбите си и дори изразяват несъгласие със бъдещето развитие на сътворението. Дори и Мелкор си намира „жена“ Унголиянт, която както знаем заминава на юг и се само-изяжда, но има важна рола след това и във Властелина. Голямо значение се отдава на преживяванията на Берен и Лутиен, те са единствените които се докосват до свещените камъни от Валинор, като дори не идват от там. Лутиен е единствената дъщеря на Мелиан, единствената валарка която ражда, наречена е най красивото същество на света. Това не са празни комплименти, с тях Толкин свързва вярата си, със брака си в творбите си, ето защо за мен това бе повече от любовна история. Лутиен е и участница в едноличната борба както със Саурон, така и със самия образ на дявола Мелкор. Това не е изразителна мисия или някаква поетична идея за способностите на жена му. Това е разказ за борбата на вярата им срещу злото. Дори и в детската насоченост на Хобита имаме прикрито участие и дори красив намек за Една. Според мен в Хобита има следната линия на създаване. Тя е книга написана по модела на „Алиса в страната на чудесата“, където Чарли е записал истории, с които е забавлявал децата в парка, които е срещал докато си е почивал от математическите задачи. Така като Чарли е ползвал различните ситуации, в които е разговарял с децата, така и Толкин е ползвал реални ситуации и хора от познатите на децата му и на него. За този постинг от значение е факта, че Билбо намира най мощния предмет на света, който е пръстен, и този пръстен дори сам застава на четвъртия му пръст. Така се прави не само комплимент към съпругата, това не е празна и безсмислена игра със предмет за да е по увлекателна историята, явно е че Толкин е отдал огромно значение на брака си и едно от нещата, които този брак е родил освен четири деца е много герой и сцени в средната земя.

Шифъра на Толкин

Шифъра на Толкин

Вчера гледах един от поредните документални филми разобличаващи лъжливите и анти-християнски претенции на, "The Da Vinci Code" и започнах да номерирам следните прозрения.

1. Не случайно на български книгата и филма са преведени като "Шифъра на Леонардо", не само звучи по благозвучно, впредвид комбинацията на затворени съгласни и отворени гласни в края на думата, което звучи като турцизъм.

2. Фамилията на великия художник звучи разговорно като "вин'че" и в комбинацията с приставката за благородническа титла има даже циничен оттенък.

3. Леонардо е един от малцината художници и един от първите, който поставя в картината си емоции и театрална изразителност на рисуваните хора. Това постижение не само показва способности на велик майстор на четката, но е трудно за достигане и от съвременните автори.

4. Зрителя на неговите картини е и зрител на живи и телесни образи, които трябва да се въплътят в съзнанието не само като образи, но и като участници в сцена с реални случки и хора.

5. Леонардо е от малцината, които не рисуват голо тяло, а няколкото такива рисунки са напълно лишени от ерос и нито една не е била представяна за публично изложение приживе.

С това номерацията на интересните неща във филма и книгата свършва. :-( Няколко думи и за автора, роден е в Exeter, New Hampshire, U.S. Това е един от най старите и най "Английски" щати в САЩ. Ексетър е име на столица на графство в Англия, един от най старите католически центрове, Хямпшир е цяло графство малко по на изток, също известно със старо католическите си катедрали. Самия Толкин като пенсионер живее и умира на старини в Bournemouth, което е между Ексетър и Хямпшир.

Но да се върна на Толкин, когато „шифъра“ излиза през 2003, Кристофър Толкин започва преработката на историята на Турин Турамбар от Силмарилиона. Която се получава първата книга, в която хората най после са главните герой, което обаче е всъщност много зле за тях. Винаги когато човека е поставен в центъра на повествованието трагедията е като във "Децата на Хурин". Най човешката и най трагична книга за средната земя. Интересна е корицата на книгата, единствената за която издателите държат да е една и съща за всички преводи, на нея се вижда фигура с плащ и характерен шлем с дракон, тук е първото откритие!

1. Първия Шифър от Толкинови е изображението, само в Англия и Уелс съществува пуританската практика да се поставя подобно изображение на покрива на къщите, символ на победата над дракона-дявола! Няма я дори в съседна Шотландия или Ирландия, дори и имигрантите англичани не пренасят тази практика, 100% пуритано-англичанщина. Това е начин да се "имитира" един от шифрите на Дан Браун. Турин и неговата история е шифъра на английския народ! Приемането на книгата на Дан Браун в Англия и дори имитацията на повестта от няколко смешни английски автори, разказващи почти същата история изплагиятствана от янкито е велико богохулство. Забележете историята на брака на Турин, гнусота със собствената си сестра, много подходящо отношение към идеята за връзка на Иесус с Мария Магдалена, заложена още от Толкин-баща не случайно.

2. Мое второ откритие благодарение на Дан Браун и Кристофър Толкин. Оказва се, че както и преди съм твърдял, Мария Магдалена, не само е възрастна вдовица по време на разпъването, а Иесус е не навършил 21 г. Тя самата е "Маги" , тя е била до яслата, когато се е родил Иесус, заедно със съпруга си избрания Маг е донесла даровете. Тя самата е помазала новороденото. В древния Израел само жени могат да се грижат за бебета, дори бащата се докосва до бебето едва на обрязването.

Тя е и жената, която 21 г. по късно помазва мъртвото тяло, но и тя е първия свидетел на празния гроб. Както и първата, която вижда възкръсналия Господ и говори с него. Взаимовръзката е недвусмислена, Мария Магдалена е не случайна жена, предполагам титлата "маги", която е и част от името не е нищо свързано с магия и мъдрост, а специално послание дадено чрез ангели за личността на Христос. Не всеки вижда видение от светлина, което е доказателство за Слово и Откровение директно свързани с личността на Христос. Никаква „Витлеемска“ звезда не е имало по времето на раждането на Иесус, това е кофти превод, Мария Магдалена и съпруга и виждат светлина, от която е им е заръчано да посетят царя на царете при раждането си на земята.

3. В предишния постинг за "Пророчество и в Силмарилиона" разгледах и символизма на елфи и елфически царства, за символизма на Еол и изкования от него меч излъчващ тъмна светлина. За символизма на Глаурунг, червея на Моргот, който е най пъкления и злобен план на злото за погубване на хората и народите.

И все пак, мисля че ако се погледне от страни на книгата и историята на Турин, който носи английското име на Торино, за сега не знам още защо, нещата не са чак толкова черни и мрачни. Източните жители са представени като банди мизерници, но именно сред тях е и bogoizbrania :-) и предполагам съм един от малцината, за които Светия Дух написа както глупостите на Дан Браун, така и епоса на Турин.

За символизма на Силмарилион ще има и още едно важно откритие, а ако се сетя защо е използвано името на Торино, ще е в следващия постинг.

Как се предсказва слънчево затъмнение

Как се предсказва слънчево затъмнение На 22 Април 1715, в Англия и Уелс за първи път от над 500 години е имало слънчево затъмнение, това събитие не е било кой знае какво събитие, затъмнение като затъмнение, нищо ново под слънцето. И все пак под слънцето е имало нещо, което до тогава не го е имало, това затъмнение е първото документирано и доказано предсказано затъмнение! До тогава хората се досещали какво става при затъмнение, луната закрива слънцето. Някои се плашели, други виждали зла поличба, но за предсказване на затъмнение се носели само легенди и от никъде не е имало доказателства за направено вярно предсказване. А преди това знаменателно за Англия и Уелс затъмнение мнозина претендирали като се позовали естествено на тъмна източна мъдрост, а не на реални изчисления, а източната мъдрост била нещо толкова тъмно, че никой нищо не виждал в нея и тя била нещо като играта, "Тука има, тука нема". Има го, ама ти не си тоя дето го вижда, ето в това се заключава източната мъдрост, както и съвременната наука на атеизъм редукрионизъм. Ето и няколко прости стъпки за начинаещия астроном или за "пророците" на първото затъмнение от 1715. Все неща, които за нас ни се струват даденост, но за 1715 е трябвало да се въвеждат; 1. Определят се две координатни системи, хелиоцентрична за позициониране на координати на земята и луната и земна, за определяне на координати на повърхността на земята. В миналото географската дължина е била проблем за измерване особено в морето. Координати са необходими за да се записват според тях наблюденията на луната и земята. 2. Намира се най точния възможен часовник - хронометър, с който да се засича позиционирането, това е най големия проблем за миналото. Просто до тогава часовниците са били гола вода. Ироничното в случая е, че най точния часовник е бил конструиран от сър Исаак Нютон и е бил капков :-). Всички останали часовници са се сверявали всеки слънчев ден според най високата точка на слънцето. Това ги прави негодни за нашата цел, както и за каква то и да е цел, освен първенюшка украса. 3. Започва се няколкогодишно наблюдение на движението на луната и земята. Данните се нанасят първо в някаква таблица, след което се прави графика или някаква схема с ексцентричните елипси на орбитите. 4. И в точка четири идваме на гадната част, дори и да имаме точни наблюдения с неестествено добър часовник за времето си, който явно е паднал или от небето или от ябълката на самия Нютон. Трябва да съставим функция или/и диференциално уравнение за да се засекът двете елипсовидоексцентрични орбити. Както можете да се досетите без "магическите" за времето си и неразбираеми от никого интегрални функции на Нютон жив човек няма никакъв шанс да предскаже затъмнение. 5. Някои дебни подробности. Така между другото трябва да се открие. че отношението на диаметрите и отстоянията от земята на луната и слънцето са 400:1, както и ъгъл на пресичане на луната от 5', нещо незнайно до тогава. Разбира се, че нямам нищо против многоуважавания математик Талес, интересно защо ли той нищо не споменава за метода си на предсказване на затъмнение? Хали и Уолъс също не разкриват метода си, който обаче ще е много интересен, защото сега съм почти убеден, че са ползвали не хронометър а някакви звездни движения като часовник. Или по точно самия Нютон го е правил, а те само са помагали, няма начин да са минали без родения на коледния ден велик гений. Този пост бе опит да се разкрие връзката на 223-те лунни със пълното слънчево затъмнение на саурос цикъла, за който разкрих, че е отражение на земния живот на Христос но нещо не се получи, но не се отказвам и утре е ден.