До седемте еклесии, които са от Азия пиши

До седемте еклесии, които са от Азия пиши

Азия и седемте и еклесии не са това, което пише в интерпретации и преводи. Азия означава някакъв нюанс на видение или водителство, което е общо и колективно, както бях постнал преди време, а седемте еклесии, които са там са не градове с църкви, а духовни принципи на азията – колективното видение. Самата дума е подобна на думата за царство или цар ( βασιλευς βασιλεων ), това не е случайно съвпадение и в него връзката е каткто графологична така смислена, властта на царя в миналото е била духовна власт и се е смятало, вероятно основателно, че царя я получава от горе. Няма начин Христос да бъде наричан цар на царете, без подчинените му да имат същата небесна власт, след като са дошли преди него. Азия се среща само в ст.4, но не и в ст.11 на От., както е в някои преводи добавено от Еразъмчо.

4ιωαννης ταις επτα εκκλησιαις ταις εν τη ασια χαρις υμιν και ειρηνη απο θεου^β του^τσ ο ων και ο ην και ο ερχομενος και απο των επτα πνευματων α [εστιν]^β εστιν^τσ ενωπιον του θρονου αυτου (Rev 1:4)

Още в четвърти стих се вижда нередния превод, трябва да започва; "Йоан, от седемте еклесии, от тези които са от азия-благодатта наша и от този, което е и е бил и ще бъде и от седемте духа показващи неговия трон". Така единствената "азия" в От. е тук и е част от благодатта. Думите за седемте еклесии, който не са имена на градове ще се разгледат по долу. Продължавам с думата за азия в обратен ред.

1Пт.1:1 както и в Дн.2:9 са единствените места, където изглежда азиа да е дума за територия, а не за дума свързана с откровение или благодат. Тези места ще се разгледат в друг постинг, поради връзката им с друго по важно значение и разглеждане на стиховете цялостно. Поне в 1Пт. изглежда не става на въпрос за адресиране на писмото до хора на определено място, а става на въпрос за пожелания от името на Иесус Христос еклектоса и благословения от негово име. Например Битиния има повече връзка с дума за изваждане или подобни. А думата за разпръснати, „диаспора“ е дума за разпределение на изброените в последствие благословения. Думата за Понт е по близка до думата за виждане или гледане.

Як.3:16 има дума за безредие( ακαταστασια ), както и в Лк.21:6, 1Кр.14:33, 2Кр.6:5,12:20. Изглежда думата е обратна на "ейрене" обратната дума за мир според 2Кр.

2Тм.1:15 всички азиатци са против Павел, едва ли по скоро това е групата обявили се против него и се споменават водачите им. Предполагам, че става на въпрос за всички, който са били с него съгласни и са имали общо видение, но в последствие са се обърнали против него.

1Тм.6:16 и 1Кр.15:53,54 ( ακαταστασια ) думата за безсмъртие, което е не много вероятно, защото става на въпрос за нещо, което е по силно от смъртта. Тоест не става на въпрос за премахване на смърт, както изглежда от думата безсмъртие, а за нещо с което хората или по скоро юдеите се предпазват от силата на смъртта да увреди вярата им. Мисля, че в тези два пасажа имаме някаква философска теза, за способността за избягване не на самата смърт, а нейните последствия. Вероятно отделянето от материалния свят е вече преодоляно, въпреки че смъртта изглежда води точно до това. Признавам идеята за продължаване на "земен" живот след смъртта е малко кофти, но за сега не мога да се сетя друго обяснение.

Ев.3:9 има дума много подобна на азия и се превежда като "изпитаха ме". Предполагам че част от значението на азия е дума за изпитани или за някакво наблюдение. В този стих вярвам думата азия да се разкрива напълно в смисъла си за някакво общо и колективно посвещение или вяра или откровение.

2Тм.4:8 много интересна дума ( γυμνασια ) не е гимназия нито упражнение, а става на въпрос за обличане или надяване на дреха. Предполагам неправилния превод е от предния стих където благочестието е някакво обучение.

2Сл.2:3 предполагам най добре преведената дума ( αποστασια ) апостасията е отстъпление, предполагам вече думата за азия се изяснява, тук е в отрицателна форма. Така азия има и смисъл на на някакво следване и то колективно.

Еф.6:15 ( ετοιμασια ) приготвяне на нещо, сеща се в малко по друга форма, без азия на няколко места и е все за специални неща в духа.

Еф.4:15 ( εργασιαν ) логично изглежда да е преведено като предали, но на други места думата е като духовна работа или занаят. Лк.12 и Дн.19 и 16.

Гл.5:20 описват се злините( διχοστασιαι ) е вероятно раздор, макар и да не е ясно има ли по конкретно значение раздора, вероятно става на въпрос за някакво отклонение, като в 1Кр.3:3 и Рм.16:17.

За днес толкова но най силния ми коз ще е утре.