Езера, реки и други НЗ води

08-04-09

Езера, реки и други НЗ води

След като в горния пост разделих морето на цели три части, а не на две, вероятно за да демонстрирам троицата на новата вяра. Е време да се заема с по малките водни басейни. Ще започна с думата за най голямата река Йордан. Когато обаче отворих търсачката бях шокиран да забележа за първи път, че никъде нямаме комбинация на думите за река и Йордан ( ιορδανου ), освен в Мр.1:5 където според преводите имаме ( ιορδανη ποταμω ) което е единственото място където Йордан е и обозначен като река.

Думата "потамо" не е река, както е в днешния гръцки език. Това е всъщност дума за местване преместване или преселване. Реших вече за напред да праскам само анотация с пояснение, защото детайлните описания заемат много място и време за изясняване.

Matt 3:6 Добавка в александрийските преписвания.

Matt 7:25

Matt 7:27 В този и горния стих има уточняване за разклащане и поместване на къщата, интересното е, че според моята теория точно това се е случило буквално стотина години след възнесението с юдея.

Mark 1:5 Според моята теория се получава интересна ситуация, хората са отивали до Йордан, като пътьом са изповядвали греховете си. Потамо е след думата за Йордан. Или пристигайки са ги изповядвали. Този стих с неправилния си превод е изкривил значението на думата.

Luke 6:48

Luke 6:49 Пак за потопената къща се говори.

John 7:38 Не е реки, а е "графе потамой", смисъла е както е писано преди или преди да пристигна.

Acts 2:9

Acts 7:2 Месопотамия не е място и не значи междуречие, според тълкуванията, а означава преселници като Авраам. Само две месопотами имаме в НЗ, а сз са неуместно вкарани.

Acts 16:13 Като са пристигнали на мястото за молитва са проповядвали на жените събрани там.

2Cor 11:26 И вече имамееее БИНГО!!! превода най после е удачен, защото думата е преведена като пътешествие.

Rev 8:10

Rev 9:14

Rev 12:15

Rev 12:16

Rev 16:4

Rev 16:12

Rev 22:1

Rev 22:2 В От. вече нещата са доста груби, но тази книга мисля да я разглеждам отделно, ако съм жив до тогава.

А сега е ред за сензацията на постинга, думата Йордан, която никак не се намира неизвестно защо в Деяния, е дума за третото море, което е на изток от Ерусалим и е почти половината от сегашното средиземно море. Може би Павел не е плувал натам а е пътувал само в галското море. Както предсказва Христос за галилея на народите.

( ευφρατην ) думата за "ефрат" се превежда като дума за река, а всъщност значи веселие и радост също като думата ( ευφρανθω ), реката ефрат се среща само два пъти в Откровение, докато навсякъде другаде думата е преведена като веселие или мисля, че трябва да се ползва по общата дума радост, да се зарадва някого.

( υδωρ ) поне думата за вода е навсякъде правилно преведена.

Sea, location,

- - -

09-04-09

Други водни думи и стихове

В Йн.18:1 имаме потока кедрон, ( χειμαρρου του^α των^τσβ κεδρων ), но това със сигурност не е така, но за сега не е ясно какво е, думите са супер уникални и ще е мъчение да изкопча нещо от това, освен че преди „поока кедрон“ имаме думата за граница бряг – перан.

В Ин.4 има интересна игра на думи ( πηγη ) е извор, за който говори Иесус, докато самарянката говори за ( φρεαρ ) "фреар" - кладенец, предполагам така се изяснява духовния смисъл на преобразуването направено от Иесус. Там кладенеца с гравитечна вода бе превърнат в духовен извор. Случката предполагам указва и разликата в езика, подобно на разговора с Петър, където Иесус говори за „агапе“, а Петър като чели е глух отговаря „филео“.

( ερυθραν θαλασσαν ) в Дн.7:36 и Ев.11:29 е думата за „Червеното море“. Не е червено или черно море тук, както явно и в СЗ. А е дума за преграда положенаили прекарана над морето. Невидим мост върху водата е имало който е бил махнат когато са поискали да минат египтяните. Тази случка е директна връзка с Иесусовото ходене върху водата на езерото. Там като чели Петър трябваше да е като египтяните, но виждаме че Христос му помогна да остане на водата. Така ходенето по водата придобива типичната си СЗ пророческа окраска на даване на благодатта-водата да носи само вярващите, но да унищожи неверниците. Така благодатта в Евангелието бе благодат на Христос.

Дн.27:27 имаме „адриатическо море“, което е ( αδρια ), но явно е като думата за каменна делва в Йн.2 и 4 ( υδρια ) удрия. Клатили са се както се клати делвата с вино, за да се получи по добро откалване. В този стих и в следващи има мнго важни особености около описаното корабоплаване.

( λιμνην ) лимен се среща в Лука и Откровение и преведена като езерото, но по специално значи плитчината или плитко място до брега. Лк.5 и 8.

Думата за генератретско „езеро“ ( γεννησαρετ ), е неправилен превод на дума свързана с числото четири, среша се в Мт.14:34, Мр.6:53 и Лк.5:1 където имаме дори генесаретско езеро преведено, въпреки че думата е за „лимен“ плитчина. Мисля че думата е съставена от първата част за събиране или обединяване на четиримата или на разделяне на учениците по четворки. Интересното е че същото важи и за сходната дума за „каисария“ това пак е нещо с четирима правещи или движещи се, но ако продължа так вероятно само с текст ще се занимавам.

А сега гвоздея на програмата, Лк.21:25-26 е директно описания на повечето предположения, които намерих по други пътища. В стиха първата част се казва, че ще има промени в слънцето, луната и планетите, а на земята народа ще бъде разорен и ще се надигнат моретата ( ηχους^α ηχουσης^τσβ θαλασσης ). И мира ( σαλου ) ще прецака ( αποψυχοντων ) човеците и така нататък.

Господ да е на помощ на преводачи и тълкуватели, всъщност превода не е лош „бученето на морето“ е нещо почти като моето описание, макар и да признавам не се досетих за това чрез директно четене. Но нищо, постигнах по трудния начин нещо, което предполагам мнозина по препечени мои братя са разбрали още щом са погледнали английския текст. Дано един ден не ми се смеят когато им покажа моите вече два тетрабайта неща, през които минах за да стигна до тук.

Sea, location,