Петият Печат
http://www.youtube.com/watch?v=EsmtO1ZvrQo
Стиха От.6:6-11 е частта с най странна и същевременно най важна за обясняването на някои странни явления днес.
Много неща като например митовете за темплари са наследени дори и преди Христос. Пояснявам рицаря темплар не е воювал за да завладее Йерусалим, това е човек не израилтянин, получил сила и просветление да служи на своето си място за Бога и Закона на Моисей. Друг мит наследен от преди Христос е култа към дева Мария, това е била СЗ почит към непорочното зачатие. Не само християните вярват в него, но е е било световно известно и преди самото раждане на Месията.
( 9 και οτε ηνοιξεβ ηνοιξενατσ την πεμπτην σφραγιδα ειδον υποκατω του θυσιαστηριου τας ψυχας των εσφαγμενων δια τον λογον του θεου και δια την μαρτυριαν τουβ αρνιουβ ην ειχον 10 και εκραξαναβ εκραζοντσ φωνη μεγαλη λεγοντες εως ποτε ο δεσποτης ο αγιος και οτσ αληθινος ου κρινεις και εκδικεις το αιμα ημων εκαβ αποτσ των κατοικουντων επι της γης 11 και εδοθηαβ αυτοιςαβ εκαστωαβ στοληαβ λευκηαβ εδοθησαντσ εκαστοιςτσ στολαιτσ λευκαιτσ και ερρεθη αυτοις ινα αναπαυσονταια αναπαυσωνταιτσβ ετι χρονον μικρονατσ εως [ου]β ουτσ πληρωσωσιβ πληρωθωσινα πληρωσονταιτσ και οι συνδουλοι αυτων )
Думата за „заклани“ ( εσφαγμενων ) е дума съставена от две части, „есфаг“ е не по скоро подготвено за храна за заколване, а тази дума значи, че животното е убито според юдейския ритуал, който е включвал разтягане на крайниците на прът, за да се отдели цялата кръв. Буквално разпъване. И втората част „менон“, която като думата за пребъдвам, постоянствам. Така тук се говори не за заколени, а за тези, които са яли от жертвата символизираща Словото на Бога ( τον λογον του θεου και δια την μαρτυριαν ), която е било тяхното свидетелство.
В следващия стих виждаме да се провикват, но не заради тяхната кръв, а да изискват да се ( κρινεις και εκδικεις ) фразата значи отсъди и оправдае на някой места или по скоро да се въздаде или защити на други. Думата не е непременно конкретно наказание. Призивът на тези души от Олтара е да се изяви кръвта, която ще отсъди и въздаде за тях и за техните земляци. Тука да избързам да поясня накратко става на въпрос за хора, за които е имало специално приготвена благодат и те са очаквали идването на Изкупителя, който ще ги оправдае. Съвсем явно това са хора чужденци, нещо като „Темплари“, които са получили някакво специално откровение и са били нещо като представители на Месията на своите отдалечени от Израел места. Ето защо по времето на Самуил евреите искаха и за тях да има „мелек“ тоест цар или избраник от Бога, както другите народи. Евреите усещаха, че се получава дискриминация, другите народи получаваха някакъв велик герой, а те нямаха.
За тези хора все още се носят легенди, но това са различни от нефилимите, полу-хора, полу-ангели, защото бяха с религиозна функция и с потомство, което ги наследяваше. Нефилима бе почти ангел и нямаше деца или имаше по млади наследници потомци на неговия ангел-баща, освен това по онова време почти всички вече се бяха провалили, освен Голиат и братята му.
Ето тези хора са душите под олтара в От.6
Ст. 11 получаваха „бяла дреха“ символ на праведност, и трябваше да имат покой докато дойде „хронон“ ( χρονον ) период, не време. Това е последното време, което е сегашното време. Сегашния период е последен или следващ на написаното от Йоан кръстител. И на края няма „които ще бъдат убити, като тях в гръцкия. Стиха свършва на ( οι συνδουλοι αυτων ) изпълнят съ-служителите им.
John, revelation, Samuel
- - -
27 – 04 – 08
Шестия печат
Печата или белега на Христос се отваря в 6:12 и се затваря чак когато е седмия печат в осма глава. Този доста дълъг текст описва доста неща. Ако се приеме моето мнение, че книгата е видение на Йоан Кръстител видяно преди срещата му с Христос, но е написана на гръцки вероятно от Павел и има смесен юдейско-християнско звучене. То събитията тук са видения за духовни неща които отразяват събития от миналото, настоящето – края на юдейския свят и настъпилото бъдеще на християнството. То значението на пасажа 6:12 – 8-ма глава трябва да се възприема така;
Шестия печат е съответствие на шестия ден, деня на човека, а човека днес е само Христос.
6:12 Думата за земетресение е неправилна, ( σεισμος ) е вихрушка или ураган, а не тресене на земята, неправилния превод идва от случая при гроба на Христос и отместването на надгробния камък, според преводите ангела е бил нещо като хипопотам, който е разтресъл земята и така се е отворил гроба. Всъщност ангела е нещо като хеликоптер дошъл от небето, а не от от долу за да тресе земята. Фразата „козиняво вретище“ е колоритен архаизъм, но и преводаческо недоразумение. ( σακκος ) осакис е част от думи или за тих и скромен отговор или форма за смиряване, както и сигурно за смиряваща молитва следствие на покаяние или прошение за прошка. ( τριχινος ) тексинос е нещо като скоро или неименуемо, подобно е на думата ( ταχινην ), но може и да е нещо като „три – въжета“ или да се е разплело слънцето като скъсано тройно въже. Селене не е луната, а е нощния небосвод преди Христос. Но може Библията да не указва за луната като отделно небесно тяло, а атмосферата преди Христос е била светла дори и през нощта, израза стана като кръв явно означава почерняване на небето както сега, при съсирване кръвта става почти черна.
6:13 Астерите не са звездите, а са планетите на слънчевата система и луната, защо няма разграничаване на луната е явно поради това че са светели почти еднакво силно нощно време и вероятно през деня и така не е имало видима разлика. Освен това е много вероятно луната преди Христос да е била отделна планета, да се е въртяла около слънцето като другите планети. Двата стиха се повтарят и в трите Евангелия като последици на разпятието, но тук Йоан ни уверява, че това е част от белезите на Месията.
6:14 Първата част на стиха ме измъчи, но естествено не е „преместено като свитък“, а някаква форма на; „отделяне и откъсване на свитъка ( βιβλιον ) библио не е книга, а някаква подредба или схема, на разбиране или на възприемане на реда. Смисъла е, че ще се промени небесния ред и това което са ни казвали преди; астерите, светлината на деня и на нощта ще се измени и ще бъде загубено като знание и полза. Във втората част виждаме не острови, а възвишения и брегове, които ще се развълнуват� тоест топосите им ще бъдат променени, топографски.
6:15-17 е пасажа, в който изглежда се описва края на света, но всъщност става на въпрос за края на юдейския свят, края на 17-ти стих ни казва, не че не могат да устоят на деня на гнева, а че не могат да го спрат.
revelation, john, star, time
. . . Следва продължение . . .
- - - -
28 – 04 – 09
Печата на голямата скръб и 144000
Продължение за шестия печат
Предния пост претърпя съществена корекция. Коригирано бе небето или по скоро бяха дадени няколко предположения за някаква небесно-слънчева катастрофа.
7:1 Дендрон е на много места дърво, но на някои е нещо, което е изправено да стои, смисъла тук е, че вятъра няма да се навреди на хората които растат на земята според Закона до времето на идването на 144 000, единственото което открих за тази бройка, е че ъгъла на дъгата от 1000 година до 4200 година е 144“. Вероятно Календара в миналото е започвал от 1000 година, тогава нищо Библейско не се е случило, освен че Адам е починал преди няколко години преди това. В 7:3 думата за „не повреждай хората“ е ( αδικησητε ) като адикесете за виното и маслото на тайната вечеря или за третия „конник“. Тук отново имаме думата за печат ( σφραγισωμεν ) която е сбор от събиране и доближаване, но се ползва както в случаи на белег, така и в случаи на захлупване или покриване, действието е не толкова на отметка, а подобно на гроба да се покрие и захлупи. Думата продължава да се ползва за хилядите подпечатани, но явно става на въпрос за години които са били захлупени, завършени. И едва когато дойде датата 4200 от сътворението ще бъдат пуснати четирите ангела за да наказват.
Фразата „Печата на Бога на челата им“ се среща само тук и вероятно значи покрити и прибрани на мястото на Бога, думата за чело е Ме-топон, нещо като моето място. Интересна е подредбата на 12-те племена, Юда е пръв, Манасия е на мястото на Юда, а Дан е пропуснат и явно той е указател за нещо в новата ера. Тълпата или групата пред престола е очевидно новозаветните вярващи, хората по целия свят станали Християни след края на юдейския свят.
Важно е да се повтори, че няма такова нещо като „голямата скръб“ става на въпрос за притеснение или тлипсис на хората, които ще живеят след шестия печат, следващите обещания не са награди в бъдещия живот, а обещание за изпълнени духовни дела за хората според духовните цели. Голямата и мегале тлипсис е изпитание през което хората са преминали, за това всички доктрини за това дали ще живеем преди или след или по време на „голяма скръб“ са „Пълната скръб“ на богословието.
За сега не намирам нещо по специално в тази глава, има обещания и заплахи за хората според делата им, като цяло шестия печат явно отговаря за края на юдейския свят и началото на новата ера или Новият Завет от година 4200 от сътворението.
144000 ще се рагледат в отделен пост клато част от библейския календар и часовник.
Revelation, john, time
No comments:
Post a Comment