. . . особено тия, които са от Кесаревия дом

". . . особено тия, които са от Кесаревия дом!"

Така странно завършва посланието на Филипяните, но в действителност нещата са доста по сложни. Думата за „Кесар“ и „кесария“ се оказват сбор от предлога "кай", което е съюза "и" и други думи, така под една обща дума имаме компилация на различни неща, които с Божията помощ да разгледам тук.

( και ) е винаги „и“, обаче следващата част от думата е различно нещо, единия път имаме думата за четири, другия път имаме думата за тяло. Така се получава, че в някой случай смисъла е на някакво телесно действие, не само говорене, което за юдеите има много важно значение, докато другия път има някакво много странно значение на събиране на четири или на придвижване по четирима или на (!) яздене на четириного.

Цялата система се разпада в един много интересен стих, думите за "и" и следващата "сар**", трябва да се разделят, както в;

8 η τις γυνη δραχμας εχουσα δεκα εαν απολεση δραχμην μιαν ουχι απτει λυχνον και σαροι την οικιαν και ζητει επιμελως εως ου^α οτου^τσβ ευρη (Luke 15:8)

Стиха с жената, която мете за едната драхма, всъщност тя не мете, а думата ( σαροι ) "сарой" значи човек, който се грижи за къщата. Жената всъщност е грижеща се за къщата, тя е паралел на овчаря от предната глава. Метенето показва работа, а в случая на нас ни трябва образ на човек, посветен и старателен и се притеснява, изживява лично загубата, не е простак, на който не му пука какво става наоколо. Това е образа на двата героя, овчаря и домакинята. Те се грижат лично за това, което е тяхно, единия за овцете образ на духовния живот, жената за драхмата символизираща пълнотата на подредбата на обиталището.

Същата конструкция имаме и във финала на Филипяни ( δε οι εκ της καισαρος οικιας ), поздравите са от или за грижещите се за дома вероятно някакви служители, не е много ясно за какво става на въпрос, много предлози се събират.

Например, Йн.19:12 имаме не, че Пилат не е приятел на кесаря, а че не е приятел и загрижен за власта; ( ουκ ει φιλος του και*σαρος πας ο βασιλεα ), след което продължава, че това не е законно да е самозванец човек и накрая на стиха фразата ( . . . ποιων αντιλεγει τω καισαρι ) трябва да се премести към следващия 13-ти стих. Където нещата стават така; "И загрижен, чувайки пилат това . . ."

В Йн.19:15 правилния превод на последната част е; "не ни е грижа" ( . . . ει μη καισαρα )

Стиховете с други "кайсарии" ще разгледат отделно, след като си почина от това откритие.

new testament, location, greek