Раждането на митологията

Раждането на митологията Вчера гледах най после новоизлязлия филм с The Outlander. Освен няколко сцени с любимия ми актьор, нищо интересно нямаше, някаква изтъркана смесица между хорор и вече демоде норвежка сага. Все пак месианските внушения от образа на Кави бяха интересни, ето какво видях; 1) Героя дойде от космоса и падна във водата, Месията също бе небесено същество и бе видян първо в поилото, не в яслата както се твърди неправилно. 2) Бе непознат за селяците на земята, които дори искаха да го убият и го обвиняваха несправедливо, типична месианска черта. 3) Той донесе материала за меча "оръжието на духа", което можеше да победи злото, но то бе изковано на земята. 4) Имаше сцена, в която измисленото зло бе опитано да бъде спряно от измислена религия, но само дошлия от небето можеше да го победи. 5) Извънземния дракон бе свален на земята заедно с унищожителя му. Така Христос с появата си на земята можа да унищожи дявола, който е идвал тук само заради Него. 6) Героя остана на земята, като унищожи предавателя, който указваше мястото на падане на кораба му, така Христос, въпреки че се възнесе в духа за това ще дойде и като цар на 1000 г. царството на земята. Като Той в момента е тук като съпруг на църквата, която е не събрание на вярващи, а душата на вярващия. Еклесийте описани в НЗ са места, където юдеите където се проявява вярващата душа. Днес сутринта реших да слушам на плеара си отново аудиоверсиата на, The Pilgrim's Progress from This World to That Which Is to Come, 1678, на John Bunyan. Точно когато се споменаваше сцената във втората част, за някои пилигрими, които са "лефт бихайнд" тоест оставените, книгата от където произлязъл съвременния мит за "грабване" и "оставени", който е и най доходоносната християнска филм поредица. Точно на това място видях нещо подобно, но в метрото, след като влязох точно зад мен автоматичните врати се затвориха и хората, които тичаха за влака бяха буквално оставени, не им достигна около секунда две. Влака все пак не тръгна, вратите се отвориха специално за тях, но бързо се затвориха пак и още по голяма група хора, които нямаха предимството да са по близо бяха отново оставени на перона. Очакването за ново отваряне на врати не се сбъдна и можах да видя как доста народ, които прииждаше по стълбите бяха безвъзвратно "лефт бихайнд" от нашия влак, който бе за мен последното спасение от закъснение. Това съвпадение ме наведе на тези размисли за историята на християнските митове, но ме и наведе и на някой други мисли за действителните източници на митовете въобще. Известни са богатите и много образни символики на Tolkien, които преплитат както християнския мироглед, така и литературата и митологията. Зададох си въпроса защо ли Бъниян не позва в алегориите си други митове. Пуританския проповеднически елемент на книгата всъщност е в основата на "Пилигрима", за разлика от други книги до тогава единственния герои е Християнинът и то английския пуританин, както може да се съди по откровенните анти католически внушения и грубите карикатури на папата, като трол канибал седящ пред пешера с кости, която се смята за свещенна. Замислих се, кой ли пръв доказан автор е споменал за митове различни от гръцко-римските, така грижливо и систематично събрани от Еразъм. Всъщност в книгите на Еразъм за първи път на тези митове се гледа с научна и изследователска цел, до тогава те са служели за персоналната промоция на някой тарикат или са имали религиозна цел. Както Данте, така и Петрарка ползващи "древни" и "езически" митове го правят с имено с такива цели, като това са горе долу единствените доказано предшестващи автори на Еразъм. За Еразъм е интересно и друго. Той е роден в Холандия в сравнително начетена интелектуална и църковна среда, учи в сорбоната в Париж, става известен, след което обикаля на много места в Европа все книжовни и научни центрове, Базел, Венеция, Брюж, Оксфорд и Лондон. Всиката "езическа" литература, която среща е древна гръцко-римска. Забележете, въпреки че е германо-холандец, той не е чувал за никаква "саксонска" и "викингска" култура или митология, нито е срещал някакво споменаване на някаква различна от римо-гръцката езическа култура, литература или устни митове. Тоест ако ни трябва някакъв авторитет на езическа тематка това е Еразъм, като той нищо не споменава за друго езичество освен гръцкото, дори и египетското или вавилонско не е отразено в обширните трудове на тази противоречива натура. Нещата обаче не спират до тук, за Лутер и другите негови сподвижници реформатори от 16-ти век, единственната нехристиянска сила около тах и в тяхното съвремие са "турците", при това забележете не се ползва думата мюсюлмани, но това е нещо което ще се разгледа друг път. Сега е важно да се отбележи, че нито ренесансовите автори, нито Еразъм Лутер, Меланхтон не са чували за викигски или други езически религии. Освен гръцкия езически мит и съвремените им турци. Дори и евреите ли юдеите не са имали литературно-идеологическа история по това време. Извода ще го претупам малко, Джон Бънян е създателя на "хистиянската митология", негвия Пътешественник и Свята война, е и начло не само на мита за грабването, но е стартова точка за всякакви измисленни митове като "нордическа митология" и религия, както и на много други пошли и бездарно плагиатсвани безмислици като убиване на дракони и дори всякакви вълшебници, джуджета, елфи и други магически същества, които преди това не са съществували или са дошли от средиземноморието. Много важно за творчеството на Бънян е и исторически аспект, в неговата Свята война, както и в Лутеровата съпротива срещу похода срещу турците се показва една историческа подробност, която ни убягва днес. Нито Лутер, нито Бънян не са знаели, къде е мястото на древния Ерусалим, както и всичките им съвременници, защо иначе ще има поклоннически пътувания до Рим и дори там ще се погребват хора срещу скъпо заплащане и после ще ги представят за древни мъченици? Освен изгубените земи на древния Израел, книгите им доказват, че те никога не са чували за така наречените "кръстоносни походи". Тези измислица са създадени едва през 17-18-ти векове, за да се оправдае разположениет на измисленния Ерусалим. Който по ирония на "съдбата" се е оказал почти до Содом и Гомора. Ето още една победа за новата хронология на историта която трябва със сигурност да скъси времето от Христс до сега с поне 1000 години. http://www.johnbunyan.org/bunyan.html History, time, Luther