Прощаване с Назарет и назорейството

Краят на Иесусовото назорейство стана виртуално, както и виртуално беше то самото. За разлика от другите юдеи Иесус бе назорей с духовната част на личността си, а обикновените хора можеха да са само с материалната си. Така прошката стана в Лука 4:16. Това бе мястото, от което Иесус излезе за да се запъти към своята съдба и да спре с назорейското посвещение до тогава, за да има служението, за което бе призван. Ако това се е случило на 20 г., то началото му трябва да се брои от 13-тата му година вероятно, защото от детска възраст не се брои посвещение. След кратка обиколка на околността, като преди това беше отстранен дявола, Той пристигна в Назарет и се опитва да изясни какво става със Него. Тук трябва да вметна указание за може би най сензационното ми откритие. То не е истинското място на Йерусалим, не е срязването на след-Христовата хронология с около 1000 г., не е изчисляването дори на СЗ календара, макар и да е последствие на времевите корекции. Не е дори и ужасяващата тайна на изгубената овца. Тук в тази глава са проблемите, които трябва да се изясня, за да се докаже сензацията на 21-век. Като се хване Библията от 2Самуил, та до Евангелие от Матей всичко това е интерпретация на останалата истинска част! Това, че е четено от древна книга в ст.16 не е доказателство за автентичност на сега известната книга. Автентичност се доказва според моите изчисления за време, които спират за времето на 3120 г. когато е построен Храма. Следват време, за което на самия Христов кръст се казва; "Тъмнина покриваше земята от шестия до деветия час", наложено на полукръга на календара съответства за периода 3120 - 4120 г. За календара и часовника ще има още изяснявания. Така пасажа за от ст.16-21 е прощаване с Назарет и назирейството на духа. "Ноуу море мистър нисе гай!", вадят се духовните оръжия и се почва реформата на вярата според плана заложен още от преди създаването на света. И така поради липса на времеви критерии книгата на Исая трябва да се премести в апокрифите и дори в книгите тълкуващи както Евангелието, така и писмата на Павел. Като на нея и е придадена една ненужна псевдо-юдейска рамка. Нито смисъла и е важен, а тълкуванието за пред-Христов произход е опасно. Тази глава не свършва с това, следват няколко поговорки, с които Христос само указва, че неговото място е целия свят, а не е дошъл в Назарет да прави "духовна" кариера. Хората в града могат да приемат Спасението само чрез поклонението на Иесус като вселенски авторитет, син Божи само преминал през града им към своя вечен дворец и престол. Естествената плътска част от Божия Син ще бъде умъртвена след по малко от година, а те като юдеи трябва да започнат да виждат, за какво са всичките тези странни разпоредби до тогава. Стихове 25 и 26 като чели са цитати от делото на Илия и Елисей записани в книги, които също спадат към интерпретациите на НЗ. Например думата за "сурос" превеждана като сириец, за Нееман не е националност, а означава връзване или плетене. Неправилната интерпретация на гръцкия текст е заложила и грешка в историята на Елисей, ако това въобще е име на човек, просто моите предци не са ми оставили големи възможности да детайлно разглеждане на смисъла и сега е необходимо да го изваждам от небитието. Все пак това ще е постинг за обясняване на времето и авторитетите, за което само ще спомена общия смисъл на случката. Двата стиха не се отнасят за Илия и Елисей от четвърто царе, а в случката имаме описание на книгата Рут. Илия и Елисей са думи сходни с името на Елимелех, което значи "Господнето царство". Имаме също така и други съвпадения, като: глад вдовица, преселение. Това са и нещата, които Христос искаше да им каже че ще се случат в следващата година, Както Елимелех се изсели от Витлеем, и жена му овдовя, това ще се случи и по тяхно време, в детайлно изследване на текста на гръцки ще се впусна друг път, за сега търсех само доказателство на времевите критерии на Словото. Друга теза специално за Илия ще се разгледа допълнително. Свързването на Йоан Кръстител с Илия предполагам е друг случай защото Йоан беше свещеник, а в Съдии имаме един паднал свещеник, които предполагам бе изправен от личността на Йоан. Това е Илий, или другия Илия, освен Елимелех в декалога на истинските СЗ книги. И това ще е въпрос за допълнително разглеждане и откриване. Така нещата май изглеждат недовършени, но за днес толкова. Time, new testament