Царицата на юга се явява на съд
Такова призоваване на съд се споменава в превода на двете места, заедно със сбърканото обявяване на вечността за име на човек.
Мт.12:41 и Лк.11:31
След като Йона не е име на човек, то явно няма и "южна царица" ( βασιλισσα νοτου ) . Винаги съм се чудил от къв зор съдбата на едни хора ще се решава поради "явяването на съд" на някаква чужденка, починал преди повече от 1000, според преводите. На всичкото отгоре нямаме никакви доказателства според сега съществуващата история, че "южната царица" няма да е същата като тях, все пак тя не е видяла Христос по време на живота си и не е ясно как би реагирала.
Отговора е естествено пак в превода. "Василея нотон" трябва да се разчлени по съвсем друг начин. В редакцията та на текста фразата стои така, ( βασιλισσα νοτου εγερθησεται ), но би трябвало да образува нещо такова ( βασιλισ - σα*νο - του εγερθησεται ) което се получава нещо от вида; "Силата на мъките . . . възкресението . . .". "Егертесетай" е точно възкресение или по точно оживяването на третия ден. Следва една много интересна фраза, "софиа соломоно". Премъдрост Соломонова е смисъла на случката за зачеването на Соломон, единственото което знаем за него е, че се роди втори след като първото дете на Витсавия и Давид почина. Да припомня, Витсавия беше назирейка, и макар вече омъжена не е имала връзка със съпруга си, Урия името му значи небесния мъж. Давид трябваше да осинови детето им и да го направи цар след себе си, но Давид предпочете да свърши работата на Урия, което доведе до раждане на дете, но то почина. За това смисъла или "кода Соломон", е именно възкресението символично на починалото първо дете. Христос казва че ще изпълни този код при смъртта и възкресението.
В Дн.8:27 имаме и една "Етиопска царица" . Тук думата за царица значи ( βασιλισσα ) всъщност и на няколко други места означава нещо царско или атрибут на власт или сила, атрибута на силата на възкресението в първите два стиха бе страданието. В стиха се срещат няколко уникални думи, господата са решили да си поиграят със смисъла, а той е доста по различен. Думата за етиопец е уникална и се среща само в този стих два пъти, това ( αιθιοψ, αιθιοπων ) обаче е нещо, което Филип вижда в момента, националност не се познава веднага на улицата. Ключа към бараката е в думата или по скоро в крайната фраза на стиха; ( της γαζης αυτης ος εληλυθει προσκυνησων εις ιερουσαλημ ). "тес гадзес" означава, че евнуха е бил посветен да организира работата около поклонението в града.
Ето и коректния превод пак приблизителен, но без царици и етиопци;
( . . . и видя мъж етиопс евнух разпоредител публичен управител аитиопон който бе на работите на идващите да се поклонят в Ерусалим. )
( κανδακης ) не е кандакия, а произлиза от "скандализо“, публично или общественно.
( γαζης ) не е богатство или ковчежник, а производна на думата за "ергазо", думата за работа.
Вероятно това е било в ден и период след празника и за това разпоредителите са изучавали текстовете.
Acts of the apostles, new testament, greek, history
No comments:
Post a Comment