Приказки
Сказка о рыбаке и рыбке
В приказката приписвана на псевдонимът Пушкин са предадени с митични образи сложните отношения между автор и издателство. Златната говореща риба е Федоров. Пушкин е псевдоним измислен от друг автор, с който се издавали творби писани по поръчка от издатели често в съавторство с негови приятели. “Рибата” покорно изпълнява всякакви изисквания на издателството, представено като капризна и надменна баба. Нейният старец рибарят е приятел на авторът, редакторът на някое от периодичните издания, в които се публикуват творбите на Пушкин. Синьото море, което си променя цветът според настроението на рибката и над което бабата иска да владее и рибката да и прислужва е самото издание.
Поуката е не само общоморална, но и се дава директно предупреждение за издатели и печатари да не посягат на авторските права не само върху произведенията но и самите издания.
Rибарят и неговата жена, вариантът на братя Грим - Д. Ръскин
На видеото на руски език е прочетена приказката във варианта на братя Грим. За първи път я чух във версията на Пушкин, където липсват имената на жената и видът на рибата, които издават смисълът вложен от автора. Според информацията, която намерих приказката е взета от художник на име Philipp Otto Runge (* 23. Juli 1777 in Wolgast; † 2. Dezember 1810 in Hamburg). Псевдонимът много ми прилича на този на известният Джон Ръскин. Ранният англо-социалист също е бил художник, Рунге се е срещал с Гьоте известен псевдоним на Ръскин и имената им имат сходство в първите букви. И не на последно място приказката е написана в стила на басните на Езоп, който е друг псевдоним на Ръскин. Името на вида риба уловена от рибаря е камбала, което много прилича на името на католическата църква. А името на жената на рибаря е Ilsebill, което прилича на съставено от думите List or Lust + Bill. Думата “лист” на немски има смисъл на хитрост или лукавство. Но имайки предвид ролята на героинята по-вероятно е да е вложен смисълът с думата за похот. Вероятно смисъл е политически, критикува се някоя политическа фигура в образа на жената на рибаря, вероятно кралица Виктория. Самият рибар, освен че се оплаква от “жена си” се страхува от бушуването на морето, образ за народното недоволство, рибарят вероятно е образ на Дизраели.
===============================================
Зверь лесной, чудо морское: Аленький цветочек. Сергей Аксаков.
В диалога между чудовището и търговецът разбираме кой е авторът, и кой е издателят на творбата. Аксаков и то не бащата, а самият Иван, на когото е кръстена улицата зад опашката на коня в София. Чудовището или "Зверь лесной, чудо морское", е героят изобразяващ истинският автор Никола́й Фёдорович Фёдоров (26 мая (7 июня) 1829, Ключи, Тамбовская губерния — 15 (28) декабря 1903, Москва), за когото намерих, че стои зад псевдонимите Достоевски и Гогол. Трите дъщери на "търговецът" са начинът, по който Аксаков награждава авторите, които пишат от негово име. За Федя се е паднала най-малката "дъщеря", но и най-красивата, тоест получил е най-малките издателски права, в сравнение с всички други, но най-важните, за него. Подаръците за дъщерите са образи, за първата има златен венец, това е някаква литературна награда, за втората огледало на красотата, някаква промоция и рекламна кампания. Най-малката си избира аленото цветенце, най-красивото цвете, символ за литературата като изкуство и творчество, развивано чрез фантазията на авторът. Дядя Федя е искал пълна свобода за творческа изява, а не да се съобразява с някакви изисквания, политически или маркетингови. В приказката дори момата е пратена в неговият "дворец", за да го обикне, все едно се настоява нахално за предбрачни взаимоотношения. Озовавайки се в дворецът на чудовището, почти в средата на приказката момата веднага и харесва мястото и дори се забавлява и без да вижда чудовището. Така е представено отношението на авторът към творчеството. То е сравнено с преживяване на момиче в магически дворец. Завършекът е класически "хепи енд", никой не умира, като в блудкавите мелодрами. Всички са щастливи, магията е развалена, принцът си връща младежкият вид, има и пищна свадба.
Приказката ми напомя на преживяване от младежките ми години, с тази разликата, че търговецът имаше само една дъщеря. Тя имаше безброй златни венци и омагьосани огледала и просто реши, че не и трябва цвете, за него нямало място. Без никакви церемонии и официалност пусна под псевдоними няколко сървара за авторски спам. Магията над младежът трябваше да се развали с ръчни инструменти, търговецът се поболя преждевременно и непоправимо, а дъщеря му срещна истински чудовища.
==========
Тайната на "Баба-Яга, Костяная Нога". Русская народная сказка
Приказката е съставена от любимият ми и вече споменаван Фёдоров.
В нея има освен символизъм за печатните реформи в края на 19-ти век, се намира и тайната на съставянето на руската азбука и причината да се премести основаването и от Москва в нашият регион. Самото име "баба-Яга" е символ на азбуката, "а" и "б" са първите две букви а "я" е последната. Някъде малко преди средата на 19-ти век, интелектуалци от Москва и Уралският регион са решили да създадът руска азбука за заповащото книгопечатане, вече съществуващо в Санкт Петербург. Основната причина е не толкова антизападна, а по-скоро "антистолична", за това се и създава митът за "солунските братя", той е разглеждан преди в блога. Другите символи са за печатницата, в която машината е имала дървени части и структура, но железни "крака", забивани в земята за гасене на вибрациите. За това в приказката се споменава за дървена "къща" с крака, която като "ходи" тресе земята. Време е било да се махне ударната преса с лостове и да се замени с по-модерна изцяло метална с валяци, за по-големите тиражи. Говорещият котарак, който дори може да "тъче", е образ за коректорът. Такава длъжност съществуаше до 90-те не само у нас, но и на всяка печатница без компютизирано управление. Собаките на двора, които искат да хапят са словослагателите, говорещата и жалваща се врата и бреза са книговезците и хората обработващи хартията. Всички те заедно са намразили старата "баба-Яга" и с нетърпение чакат да видят новата модерна машина, която ще им улесни и ускори работата. Новата машина е разбираемо представена като "млада девойка", обичана от "баща" си, които ще забрани печатането на старите машини.
=============================================
Царевна-лягушка предсказание за лягушката и красавицата
Приказката започва с бащата на трима сина и техните “жени”. Тя официално е “народна”, но реално е създадена от споменатият вече Фёдоров. Приказката е пророческа за трите вида литература. Дъщерята на боляринът предсказва досадните и посредственни автори като Дан Браун, пишещи с цел угодничество за политици, дъщерята на купецът предсказва плиткоумни и безсмисленните напъни на автори като Дж. К. Роулинг, образ на писането за пари. Като контраст на тези “невести” е поставена омагьосаната жаба от блатото. Това е красивото, но "омагьосано" Божие Слово на Библията. То може да ушие най-красивата “рубашка”, образ за повествованието на текста, то меси и пече най-сладкият хляб, образ на смисълът и посланието на съдържанието на разказът. И най-вече, то е “ . . . такая красавица, не вздумать и сгадать, только в сказке описать. . . .”, само Словото от Библията може да създаде красота и радост за хората. Докато глупотевините на Браун и Роулиг са противни и жалки писаници, досаждащи и пречещи на културните и интелигентни читатели. Иванчо, име нарицателно за ученик е толкова омагьосан от жена си, че решава да развали жабешката магия, като изгори кожата. Но това е погрешно, само така Словото достига до хората, то трябва да се приеме изцяло дори и да е упорочено от чужди коментари и интерпретации. Човекът трябва да повярва в Библията, независимо от гадориите, които перверзници и наркомани хвърлят вътху нея. Фёдоров е знаел и предвиждал, как един ден ще се появи bogoizbrania, ползвайки неговата азбука и ще има правото да свали “омагьосаната кожа”, така че истинското Слово на Библията да се представи в цялата си красота и величие.
Но по негово време, втората половина на 19-ти век е рано да се разваля магията, и авторът започва да развива не само литературата, но и печатането, образ за което е къщичката на баба-Яга. Започва дори и по-трудното дело на книгоразпространението. Днес е трудно да си представим изобщо как се върши такава разбота без телефони и автомобили, но дядя Федя ползва всичките си контакти сред интелектуалците и църквата за целта. Като това е представено в приказката чрез животните, излизащи едно от друго, това са отдели за транспортиране и логистика на книгите. Залавянето на Василиса Прекрасная от вампирският образ на Кащей Бессмертный, е много удачен начин да се запознаем със затрудненията при намиране на средсва не само за отпечатване, но и за доставяне и предлагане на книги в русская глубинка.
==============================================
Следните заслужават внимание, но ще е друг път.
Жар-птица и Василиса-царевна.
Хрустальная гора слушать
Сказка Крошечка-Хаврошечка
==================
Гуси-лебеди
Още една приказка срещана при братя Грим и Андерсен, но оригиналът е на Федоров. Баба-Яга е образ на книгпечатането, гуси-лебеди е технологията за подвързването на книгата на печатни коли от листа прегъвани по средата, говорещият таралеж е образ за зашиването им с конец и игли. Говорещата с момичето печка е новата технология за нагряване на печатното мастило, ябълката за форматиране на текста, млечната река за ползване на избелител за печатните листа.
==================================
Сказка Иван-крестьянский сын и чудо-юдо
Идеята за убиване на дракон от аграрен труженик, който за награда получава невеста е от Англия. Приказката за свети Георги представя авторството на литературно произведение образ за невестата, думата за дракон е жаргон за мастилница. Тази версия разширява тази идея и митологизира образователните правила при създаване на училищата, трите чудовища са три степени на образоване, а жените им са документите за завършване.
=======================================
Cinderella slippers
Една от най-полулярните приказки в света съществува в множество варианти и се представя като народно творчество. Човек запознат с литературата от 19-ти век лесно ще намери реалният автор. Приказката е англииско творение, с което се бъзика еднин от най-известните "обущари" в литературата, Hans Christian Andersen ( 2 April 1805 – 4 August 1875). Чувството за хумор на островът има чудати и дори фантастични прояви и тази приказка е изтънчен начин известен англичанин да иронизира колегата си от чужбина.
Всички обущари по света имат едно общо нещо, те мразят жените и това е показано в приказката чрез принцът, който се мъчи да намери жена, на която да и стават "златните слипърси" на Синдерелла. Xанс като обущарски син от Дания не прави изключение, оставайки стар ерген той цял живот е ухажвал някаква местна танцьорка, на която е помогнал да стане балерина и да танцува на сериозни спектакли в. Тази днес забравена жена е образ за "Малката русалка" и други негови приказки.
Във версията на братя Грим, няма тиква превръщаща се в карета, но има птици носещи златните слипърси и сребърни и златни рокли. Това е указание за приказката на Оскар Уайлд, “Щастливият принц”, който е и авторът на Синдерелла. Името Синдерелла е буквен код за Ханс.
Cinderella
Christian Andersen
=======================================
Snow White and the Seven Dwarfs
Тази приказка е също посветена на Андерсен, като името на приказката е образ за трите му имена.
Hans = Snow
Christian = White
Andersen = and the Seven Dwarfs
Авторът е не Оскар, а другият брат Грим, Джон Ръскин. John Ruskin (8 February 1819 – 20 January 1900), ловецът пратен да заколи Снежанка е негов образ. Джон е роден на улица 54 Hunter Street, Brunswick Square, London.
Описанието за Снежанка, бяла кожа, червени устни и черна коса е игра на думи с трите имена на Андерсен и червено белият кръст на датският флаг, който цветово е обратен на ангглииският червен кръст на бял фон. Седемте джуджета са писателите живеещи в къщата на Charles Dickens, в Gads Hill Place in Higham, Kent. Корсетът, гребенът и отровната ябълка са някакви образи за образование, каквото синът на обущарят е нямал. Принцът, стъкленият ковчег и неизмените обувки за танцуване, които убиват лошата вещица, са образи от неговите приказки.
===========================
Little Red Riding Hood
Името на приказката е имитация не много прилична на Charles John Huffam Dickens (7 February 1812 – 9 June 1870). Явно е писана от Ръскин, поради циничната аналогия Red Riding > Dickens, Оскар не ползва цинизми. Ръскин явно си е просил покана за къщата му в Кент, съвсем близо до Лондон, но Чарли го е отрязал. Тогава Джон го е тролнал с тази приказка, изобразявайки го като малко момиче обикалящо само гората, нестрахуващо се от вълците. В Англия няма вълци, но е известно, че Чарли е инвестирал големи суми пари, свои и на приятели в железопътни строежи в Русия, където вълци има и до днес. Ръскин се е досещал за негови връзки в руски автори, за това вълкът влиза в къщата на бабата, имението на Гадс Хилл в Кент е наследственно.
==================================
Hansel and Gretel
Героите в приказката двете деца, брат и сестра са литературните прототипи на семеиство Ланг. Андрю и съпругата му Леонора.
Leonora Blanche "Nora" Lang (née Alleyne) (1851 – 10 July 1933)
Andrew Lang, FBA (31 March 1844 – 20 July 1912)
=============
Puss in Boots
Приказката е пародия за връзките на Ръскин с Оксфордското движение. Котката с чепици е ниският и закръглен богослов Edward Bouverie Pusey (/ˈpjuːzi/; 22 August 1800 – 16 September 1882). Външният му вид е контрастирал в сравнение с другите представители на тази богословско - философска школа. Манинг, Нюман, Нокс са кльощави и високи Ръскин не се е кандидатирал да става католик-богослов, но се е засегнал, от пренебрежението на изисканото общество. Пиюзей е поставен в центърът на събитията в образът на котарак с чизми, а някои монаси мисля ходят боси.
===================
Rapunzel
Главнаото действащо лице е вещицата Dame Gothel, тя е образ за двамата наистина велики автори на приказки.
George MacDonald (10 December 1824 – 18 September 1905)
Charles Lutwidge Dodgson (27 January 1832 – 14 January 1898),
Dame Gothel - Lewis Carroll с тази приказка се оправдава плагиатството от техните творби. Според мен неоснователно, те са просто велики автори, а не похитители на литературният жанр, както се прокарва като идея в приказката. Ръскин, Ланг и прочее имитатори биха могли да развият собственно творчество.
=========================
Jack and the Beanstalk
Момчето в приказката е Джак Моррис, За времето си един от първите проповедници на веганството поне в Оксфорд и измислител на нови църковни пости. Тези му способности са впечатлили вече известният Фридрих Фабер, образ на великанът в приказката, а майката му с кравата е Оксфорд и англиканската църква. Джак разменя дойната крава или оксфодската службичка за католическо расо, като междувременно подпомага възрастният и болен вече Фридрих в теологията и музиката. За това в приказката освен пари или писане по католическа теология, Джак краде и самосвиреща арфа, символ на музиката. Гъската снасяща златни яйца е образ за издателският бизнес развит от потомците на Фабер.
Frederick William Faber C.O. (28 June 1814 – 26 September 1863)
John Brande Morris, known to friends as Jack Morris (born at Brentford, Middlesex, 4 September 1812; died at Hammersmith, London, 9 April 1880)
===================
Bluebeard
Синята брада е авторът на Питър Пан, който в Лондон е живял в сграда в която и преди са живели писатели, като това се отбелязва със Bluebord.
Не по-малко интересн е и фактът че псевдонимът на американският автор, Едгар Алан по е указание за шотландцът.
Sir James Matthew Barrie, 1st Baronet, Bt OM
( 9 May 1860 – 19 June 1937)
Edgar Allan Poe /poʊ/; born Edgar Poe;
(January 19, 1809 – October 7, 1849)
======================
1902 "The Butterfly that Stamped"
Смисълът на тази детска и за болните мозъци сексистка приказка е за взаимоотношенията на Киплинг с по-възрастният си колега Браунинг. Поради близост в изписването на имената им, те са представени като съпруг и съпруга. Началото е демонстрация на заслуги, споменатият като източен владетел, Сюлейман ибн Дауд е роденият в Лондон Браунинг, който се излага пред морското чудовище, Киплинг с оскъдна “храна”, образ за обемите на творчеството им. Многото “жени” на Сюлейман са произведения писани от други автори, но издавани от негово име, някои са добри някои не, подобно на жените. Любимата му съпруга е разбира се с име подобно на това на Киплиг - Билкис, тя никога не се кара със султанът, но при разгворът си със пеперудата деликатно го предизвиква. Двете пеперуди се карат въпреки че са семейство, като мъжкарят инсект демонстративно се надува, поведение контрастиращо с това на културният султан, който освен че има 999 жени има и магически пръстен, с който да изиква няколко разновидности на духове. Дамската пеперуда демонтрира покорство пред съпругът си, символичният жест на по-младият Киплинг показва уважението си към заслужилият и национално признаъ Браунинг. Смисълът на пеперуденият спор е в размяна на реплики и мнения посредством публикувани стихове и други печатни средства, популярни пеиложения от краят на 19-ти век. Не се разбира за какво точно е спорът, но може да се предположи, че Киплинг е мърморел за плагиатството на колегите си.
Завършекът изглежда като някаква манифестация на надменност, но е само сюжетно противопоставяне с поведението на скромните образи в текста.
Joseph Rudyard Kipling (30 December 1865 – 18 January 1936)
Robert Browning (7 May 1812 – 12 December 1889)
1883 Jocoseria - Solomon and Balkis
Then they went up to the Palace and lived happily ever afterwards.
But wasn't it clever of Balkis?
THERE was never a Queen like Balkis, From here to the wide world's end; But Balkis tailed to a butterfly As you would talk to a friend. There was never a King like Solomon, Not since the world began; But Solomon talked to a butterfly As a man would talk to a man. She was Queen of Sabaea-- And he was Asia's Lord-- But they both of 'em talked to butterflies When they took their walks abroad!
No comments:
Post a Comment