Истинските корени на диспенсационализма и футуризма в християнството
Тук ще дам само няколко белега достатъчни за да доажат, че ученията на футуризъм и диспенционализъм са измислени от кофти теолози в следвоенният период на ВСВ, а не от именити проповедници на 19-ти и началото на 20-ти век. Изследването започна като намерих публикация за "номерация" на Писанията от Frederick William Grant (1834-1902)
The Numerical Structure of Scripture. В житието на Гранд освен биографичният спам се намира връзката с друга интересна личност, Cyrus Ingerson Scofield (August 19, 1843 - July 24, 1921), за когото се твъди погрешно следното, Scofield's notes teach futurism and dispensationalism. Ще докажа че това са учения приписвани на тези имена едва след ВСВ, а не по рано. Името на Грант и на Скофилд стават известни именно след ВСВ, а най-известното му писание The Scofield Reference Bible се разпространява именно тогава, не както се твърди че е публикувано през 1909-та и 1917-та. Това се отнася и за диспенсационализма на Кларънс Дарби. В Биографията на Скофилд виждаме измислиците за гражданската война, развод и повторен брак и дори измами, а за претенцията за Д. Д. веднага намираме по-късен фалшификатор на текст приписван на проповедник от предходна епоха. Измамника е трябвало да знае, че проповедниците конгрешани не са били удостоявани с Д. Д. титла запазена на противниците им от католическата и анликанска църкви. Просто на името на скромен, но известен проповедник е вкаран либерално-кретенски ореол стандартен подход на новото време на окулт и лицемерие. Но най-силното доказателство е един цитат от анотиранта Библия на Скофилд, който бях срещал в едно тълкувание печатано на български и по времето на комунизма. Споменаваните Рос Мосох и Тувал в Езекил се тълкуват като Русия, Москва и Тоболск. Още тогава намерих че Тоболск е незначителен сибирски град, известен със лятната резиденция на Николай 2 и семейство. Да се споменава за него в Библията няма никаква причина, а и през 19-ти век Русия не е била приемана като заплаха още повече за САЩ. Заплаха Русия представлява едва по времето на Айзенхауер, когато СССР създава ядрено оръжие и това е отразено във в анотиранта Библия на "доктор" Скофилд.
Линк със точнта публикация http://www.studylight.org/com/srn/view.cgi?bk=25&ch=38
Ще я цитирам защото виждам и нещо друго, феномена преследване на еврейте се създава едва по време на ВСВ, не през 1917, а още по-малко през 1909-та година.
Scofield's Reference Notes
Ezekiel 38
Verse 2
Gog
That the primary reference is to the northern (European) powers, headed up by Russia, all agree. The whole passage should be read in connection with Zechariah 12:1-4; Zechariah 14:1-9; Matthew 24:14-30; Revelation 14:14-20; Revelation 19:17-21, "gog" is the prince, "Magog," his land. The reference to Meshech and Tubal (Moscow and Tobolsk) is a clear mark of identification. Russia and the northern powers have been the latest persecutors of dispersed Israel, and it is congruous both with divine justice and with the covenants (e.g. (See Scofield "Genesis 15:18") See Scofield "Deuteronomy 30:3" that destruction should fall at the climax of the last mad attempt to exterminate the remnant of Israel in Jerusalem. The whole prophecy belongs to the yet future "day of Jehovah"; Isaiah 2:10-22; Revelation 19:11-21 and to the battle of Armageddon Revelation 16:14 See Scofield "Revelation 19:19" but includes also the final revolt of the nations at the close of the kingdom-age. Revelation 20:7-9.
Verse 3
Gog
See note 2, (See Scofield "Ezekiel 38:2").
Verse 6
Gomer, and all his
(See Scofield "Genesis 10:2").
Интерес представляват и великолепната седморка от редактори на неговата анотирана Библия, цитат.
The title page listed seven "consulting editors": Henry G. Weston, James M. Gray, W.J. Erdman, A.T. Pierson, W. G. Moorehead, Elmore Harris, and A. C. Gaebelein. "Just what role these consulting editors played in the project has been the subject of some debate. Apparently Scofield only meant to acknowledge their assistance, though some have speculated that he hoped to gain support for his publication from both sides of the millenarian movement with this device." Ernest Sandeen, The Roots of Fundamentalism: British and American Millenarianism, 1800-1930 (Chicago: University of Chicago Press, 1970), 224.
Забележете послената цифра, годината на публикуване на информацията, че има седмина редактора е 1970-та. Просто е невероятно как толкова популярна книга каквато е анотираноата Библия на Скофилд има толкова голямо неизвестно в създаването си. Какви са тия седем редактора? какво точно са правили и как са действали съвместно, след като не е известно Скофилд да е имал някаква връзка приживе с тях, това са все съмнения доказващи по-късни публикации с прикриване на истинските автори и тяхната нечиста антихристка цел. Името на Скофилд е свързано с Далас Тексас и явно фалшификаторите са решили или от тамошен произход, или са решили да натресат ереси на иначе евангелското баптистко богословие на тамошната теологична семинария.
Кратък преглед на "редакторите" показва следните несъответствия.
WESTON, Henry Griggs, clergyman, b. in Lynn, Mass., 11 Sept., 1820 не се знае датата му на смърт. В годината "първото" публикуване на първто издание е бил на 90. Бил е баптист, а не конгрешанин и едва ли е имал нещо общо със Скофилд освен връзката с Далас, бил е популярен във Даласката теологическа семинария през 50-те.
James Martin Gray (May 11, 1851 – September 21, 1935) епископален служител, което значи доктринален противник на конгрешанството, именно неговата история е връзката между историята на Скофилд и Дуайд Муди.
William J. Erdman е бащата на Charles Rosenbury Erdman, Sr. (1866-1960) истинският участник в съставянето на анотираната Библия. Почти сигурно името не е свързано с холандеца Charles Rosenbury Erdman, Sr. (1866-1960) а издава връзката на диспенционализма с Princeton Theological Seminary.
Arthur Tappan Pierson (March 6, 1837 – June 3, 1911) “Father of Fundamentalism” най интересният автор от седмината, на чиито фундаменти в последствие е написана анотираната Библия. Последната му публикация е в годината увековечена с "първото" издаване на анотираната Библия. Пиърсон явно прави и връзка с прочутият Спърджън, когото е заместил след смъртта му.
William G. Moorehead в Амазон има инфо за годините му 1836-1914, но всъщност всичките публикации с това име са от 50-те години на 20-ти век. Поредното либерализиране и спаминизиране на тълкуването на Писанията.
Elmore Harris (b. February 23, 1855 – d. December 19, 1911) Канадеца е не само връзка със северният съсед, но и връзка с теософията чрез племенникът известния художник Lawren Stewart Harris, CC (October 23, 1885 – January 29, 1970).
Arno Clemens Gaebelein (1861-1945) и неговият син са истинските автори на The Scofield Reference Bible. Frank Ely Gaebelein (March 31, 1899 – January 19, 1983) was an American evangelical educator, author, and editor who was the founding headmaster of The Stony Brook School in Long Island, New York. He is the author of more than twenty books, and also served as editor for Our Hope, Christianity Today, and Eternity magazines, style editor for the translation committee of the New International Version of the Bible, and general editor for the 12-volume Expositor’s Bible Commentary.
