Tuesday, August 28, 2012

Heart Of Gold by Neil Young 1972


Неил не е могъл да свири на електрическа китара след операция на гърба и за целта е подрънкал на акустиочна имитирайки Боб Дилън. Горе долу това е смисълът на текста, Холивуд и Редууд е образ на небето и ада, преминаването на океана е образ на излизане от нещо си и напускане. Златното сърце явно е форма на успехът и кариерата.





Heart Of Gold by Neil Young 1972
I wanna live, I wanna give
I've been a miner for a heart of gold
It's these expressions I never give
That keep me searching for a heart of gold
And I'm getting old
Keeps me searching for a heart of gold
And I'm getting old
I've been to Hollywood, I've been to Redwood
I've crossed the ocean for a heart of gold
I've been in my mind, it's such a fine line
That keeps me searching for a heart of gold
And I'm getting old
Keeps me searching for a heart of gold
And I'm getting old
Keep me searching for a heart of gold
You keep me searching and I'm growing old
Keep me searching for a heart of gold
I've been a miner for a heart of gold

Chankillo поредната измама от култа към слънцето


Chankillo поредната измама от култа към слънцето

На тези снимки е показана интересна комбинация от древно кръгово построение на високата част на хълма различавано от въздуха, от долу прилича на купчина камъни. Съвременна добавка е изградена от използваните древни камъни от върха на по-долният баир за имитиране отбелязването на годишните слънцестоения. Опитът за фалшификация на древни култове не е целта на това изследване, а смисълът на кръговите каменни натрупвания, които са натисна древни и имат смисъл за вярата, а не са глупав култ.
Както бях споменал това е начин да се представи кръгът на времето, универсалното време е изгубено за живота на тази планета, но през времето на чистилището подготвящите се да преминат в отвъдното правят такъв кръг, който символизира началото и края на времето, по малките вътрешни кръгове символизират двете части на нашият свят сегашният и чистилището преди това.
Това построение прилича на каменният мегалитен комплекс Avebury.

Трансцендентност на псевдонима Thoreau


Трансцендентност на псевдонима Thoreau

Името Henry David Thoreau е псевдоним на Walter "Walt" Whitman, познава се не само по датите на смъртта и раждането, в които има заимствания, както и от разказите за пътешествия на запад. Самата дума Торо има смисъл на фразата, Thoreau = The ore AU. Използването на псевдонима показва участие на други лица, едва ли са любовници Уолт дори не мисля, че в началото ан 19-ти век може да е имало хомосексуалисти такъв имидж се предлага значително по-късно, все пак Уолт е имал връзка с разни криминални елементи, с който са плагиатствали и издавали под псевдонима Thoreau. Псевдонима представя изваждане на “златото” от чужди публикации.

Henry David Thoreau     (July 12, 1817 – May      6, 1862)
Walter "Walt" Whitman (May 31, 1819 – March 26, 1892)


Кой стои зад псевдонима William Wilberforce и The Clapham Sect or Clapham Saints


Кой стои зад псевдонима William Wilberforce и The Clapham Sect or Clapham Saints

Смисълът на фразата William Wilberforce = Will I’am Will bear force, е псевдоним на агностик и фалшификатор. Реалният измамник се разпознава по датата на смъртта. Преди това бях насочен от участието му в The Clapham Sect or Clapham Saints, а там се намира прадядото на Вирджиния Улф, James Stephen (1758–1832), а неговият внук Leslie Stephen е реалният автор на множество измислени автобиографии. Тази на прочутият аболиционист не е официално негова, защото е супер измислена, разпознаването идва от датите на раждане на измамникът и смъртта на героят му.
William Wilberforce         (24 August      1759 – 29 July         1833)
Sir Leslie Stephen, KCB (28 November 1832 – 22 February 1904)
The Clapham Sect or Clapham Saints
Другите представители на кръжока не заслужава да се разглеждат подробно, освен Katherine Hankey (1834–1911), evangelist. Това са почти всичките реални имена, открити през втората половина на века, на които са приписани биографични данни и публикации измислени от Leslie Stephen и родата му.
history,

Sunday, August 26, 2012

Политически интриги с история на църквата - The Waldensian Church History

Политически интриги с история на църквата - The Waldensian Church History

Мита за валдензите е измислен от Дарби и обкръжение както намерих от този постинг. Самото име Waldensian произлиза от измисления персонаж Waldo, швейцарският кантона Vaud дава думата vaudois, двете понятия неоснователно са приравнени в последствие.
Тогава разгледах името или псевдонимът Faber от линка с промоции за валдензите на Логос.
Най от долу попаднах на интересно женско име.
Charlotte Elizabeth Tonna (October 1, 1790 – July 12, 1846)
Това е псевдоним на съпругата на Данте “Алигиери” или Dante Gabriel Rossetti (12 May 1828 – 9 April 1882).
Elizabeth Eleanor Siddal (25 July 1829 – 11 February 1862)
Името Charlotte е указание за името на баща и Чарлз Charles. Това е и името на улицата, където са живели докато е била дете с родителите си. Името Tonna е по интересно, това е преработка на името Antonio = Tonna. Взето е от псевдонима на Antonio Pucci (c. 1310 – 1388). Този измислен поет е писал някакво описание на Данте, тоест съпругът и има някаква поема за бретонските рицари. Участието на кланът Розети в антикатолическата пропаганда на континента е съвпаднала с усилията на Дарби и компания баптисти за евангелизиране на континентална Европа чрез дискредитиране на католическата църква. Намерили за неочаквани съюзници сред привържениците на създаването на светска Италия, като основна пречка се е смятало католическата съпротива на тоталитаризма. Така кланът Розети и баптистите на Дарби се оказали от едната страна на барикадата поне на континента.
Следват разкриване на смисълът на другите псевдоними според реда на публикуване в Логос, постинга за Фабер е преписан най-отдолу, като част от историята на мита.

- - -
Jane Louisa Willyams (1786–1878)
Giovanni Luzzi (Tschlin, 8 marzo 1856 – Poschiavo, 25 gennaio 1948)
Първото посочено заглавие е на преводача на Библията на италиански, зад това име се крият и следващите имена на англичани сързани със измислянето на мита за “валдензите”.
Giovanni Luzzi (Tschlin, 8 marzo 1856 – Poschiavo, 25 gennaio 1948)
Jane Louisa Willyams (1786–1878)
GILLY, WILLIAM STEPHEN (1789–1855)
Като взелмайки впредвид произхода на Лузи явно той заедно с ортаци англичани е в основата на идеята за създаване измислена история на реално независими църкви в региона ан Алпите.
Съвсем очевидно съвпадение на буквите, GILLY = Giovanni Luzzi = Jane Louisa. На Джовани не му стига това, но и измисля псевдонима Vigilantius, за сега не са съвсем ясни връзките му с ангийските интелектуални кръгове. Англичанин от 19-ти век не би си приписал женско име за псевдоним. Под името GILLY съществуват няколко публикации на тема валдензи, но от Логос по неясни причини не са ги включили.

- - -
Alexander W. Mitchell
Третата публикация в списъкът на Логос е за американец и то най-мистериозният псевдоним. За Alexander W. Mitchell, почти нищо не се намери освен книгата за историята на валдензите. Явно това име е производно на някого от потомците на Archibald Alexander (April 17, 1772 – October 22, 1851).
Неговата съпруга е дъщеря на James Waddel or Waddell, от където идва “W” по средата на псевдонима, а Митчел е преработка за Арчибалд.

- - -
James Aitken Wylie (1808–1890)
Четвъртото заглавие е вече от автор с истинско име и реално време на публикуване, създаването на държавата Италия. Самата идея за експалоатиране на мита за независимите общности в алпите е или негова или на Дарби. Това е инересн автор, продуктивен и с голямо поле на действие. Вероятно пръво е неговото тълкувание, че папата е антихриста, в последствие Силвестър пресъздава образът на Лутер, чрез който антипапските критики се разпространяват в по-популярни форми. Главните му заслуги са в измисляне на история на църквата в Холандия и Германия.

- - -
William Jones (1762–1846)
Следващото име е вече на явен псевдоним William Jones (1762–1846), срещано и за други хора свързани с Уелс. На другите са приписани математически и филологически заслуги, които са всъщност дело на Силвестър, именно той е предложил числото символа “пи” за прочутото число. Точният източник на псевдонима и автор не е ясен и не е от значение, дело на някой 20-ти век. Няма други публикации по-рано и както на всички други автори никакви документални източници на историята му.

- - -
Jean-Paul Perrin
Преглеждайки историята на Peter Waldo, от уикедпедията http://en.wikipedia.org/wiki/Peter_Waldo#cite_ref-4
намираме, че Perrin и предният автор William Jones са просто имитатори на по-предният реален човек Wylie. Понякога не мога да не благодаря на този сайт, въпреки антихристката пропаганда. Самото име Waldo е шифър за Wylie all does it.

- - -
Alexis Muston (1810–1888)
Когато отворим тази страница.
Се вижда нещо интересно (Publisher Grenoble : H. Falque et F. Perrin, 1901). Съвпадението е не случайно с горният псевдоним Perrin. А като кликнем и на линка с кратката биография на автора намираме множество съвпадения между Aristide Albert и Alexis Muston, достатъчни дани за намиране хората стоящи зад последните два псевдонима.

- - -
Antoine Monastier (1774–1852)
Вече имаме и швейцарска свръзка и фалшив издател. The Religious Tract Society не издава такива политизирани и научни издания, а по-обикновенни и изключително библейски материали. Зад този псевдонима се крие някой ентусиаст на заплата към окултни кръгове от 20-ти век.

- - -
Peter Allix (1641–1717)
Такъв голям обем от толкова разностранни въпроси свързани със евреи и източни жители е писан от вече често споменавания Asher Zvi Hirsch Ginsberg (18 August 1856 - 2 January 1927). Публикуванията не самоз а Валдензите смятам е станало с помощта на обкръжение и вероятно след смъртта му, намирам код заложен между годините на смъртта на двамата.

- - -
George Stanley Faber (1773–1854)
За този псевдоним е споменато в по-стра пост, преписан по-долу.

- - -
Jean Rodolphe Peyran (1752–1823)
Това беше най-загадъчният автор и издание, защото е съвсем съвременно, но поне гробът с това име е реален и текста е изваден от него и от фантазията на някой писател жив и в момента. На линка се вижда цялата книга, като и споменати по-ранни издания за валдензи, дали насоки за съставянето на текста. Интересни са и няколкото корекции на име, омаловажени грешки са белези на пресилване на фалшификацията. Авторът е все пак италианец пишещ на френски.

- - -
Charlotte Elizabeth Tonna, (1790–1846)
За госпожата е описана конспирация по-горе.

- - -
Кой откри моливът, името Pencil и легендите за валдензи и албигойци

Днес отново прегледах една стара реклама на Логос на линка за исторически материали и си зададох следният въпрос. Защо ли има толкова засилено английско присъствие в тази силно локализирана история и то от кабинетни учени в Оксфорд?

Преглеждайки имената попаднах на едно интересно.
George Stanley Faber (25 October 1773 – 27 January 1854)
Някакъв кабинетен плъх близък с дисидента или неконформиста.
John Nelson Darby (18 November 1800 – 29 April 1882)
Името Фабер и приятелството му с прочутият Дарби известен с интригите си във Франция няма как да бъдат пропуснати. Faber е очевидно авторски псевдоним, зад когото се крият няколко лица, един от които е великият Силвестер, познава се по окончанието. Всички последвали писания за някаква “история” на независими църкви в южна Франция са литературен труд, който по ирония не е съвсем лъжлив, защото централизираната римска църква на континента се съзава едва в края на 18-ти век. Псевдонимът Faber идва от английската дума Father, като буквата “d” е за Darby.
Интересните неща не всършват с това, прегледах дали има връзка за думата Faber с изобретяването на молива. Името е в една от все още реномираните марки за моливи. Според митовете думата за Pencil идва от латинската дума за опашка, но всъщност това е думата, от която произлиза думата за писалка Pen. Моливът не е малка опашка на писалката както се твърди, а указва изобретателят си. Pencil е сглобен от фразата Pen of Silvester, като буквата “s” е заменета с “” защото на испански Pensil значи обесване. А първата марка със серийно произвеждани моливи носи името на един от известните откриватели, който пък се е подвизавал и като мисионер-теолог с псевдоним от първите си имена, изписани на обратно.
A. W. Faber =
Arthur William Savage (13 May 1857 - 22 Septe  1938)
William Arthur                 (3 Feb. 1819 - 21 March 1901)
- - -
Допълнителни имена и заглавия невключени във списъкът на Логос.От сайта на HAIL & FIRE.

Henry Fliedner измислен псевдоним от съвсем наскоро.
Emilio Comba (1839–1904) реален проповедник и син теолог валдензианeц създал цял институт от мита.
Reverend John Napper Worsfold вероятно реален лондонски пастор , на когото са залепени исторически измислици от по-ново време.
- - -
history, poetry,



Charles Henry Mackintosh  1820 2 November 1896

Friday, August 24, 2012

Тайните на несвятата троица на българският окултизъм


Тайните на несвятата троица на българският окултизъм

Ще обърна повече внимания на въпроса за идеолозите на окултизма у нас, преди малко осъзнах, че тези хора, дали луди или просто спамъри имат съществено влияние върху много явления и процеси в съвременният свят. Като се почне от образование, култура и изкуство, философия и наука и дори простират пипала до медиите и политиката. За това на тези личности, които създават идеологията на злото ще се проследят старателно. Виждам и важна за нас особеност, от идеолозите или създателите на окултизма най-влиятелни са англо-американските автори, сега няма да ги разглеждам, а латиноамериканци, индийци и други азиатци са само имитатори. Тук на континента имаме двама големи авторитета, Щайнер и Рерих, никой друг автор сред безбожниците и антихристияните не може да се нарече идеолог на окултизма, освен тези двамата. Макар и да са въвели множество заблуди и лъжеучения другите европейски авторитети не са носители на окултна идея, а са предимно философи. Дори и успешни автори с последователи, като грузинецът Гюрджиев и ортакът му Успенски са повече артисти от колкото идеолози. Сред идеолозите от континента след посочените двама се открояват три имена и трите са от България, първите двама са известни и съм дал няколко важни проучвания.
На тези линкове сам писал по-важните неща за най-изтъкнатите окултисти, теософи и антихристи, господата Дънов и Райнов. Поставени са на топ позиция поради големия обем творчество, ударили са го на яко писане, събиране на последователи, тайни и явни, както и връзки с властта предимно у нас и контакти с подобни структури на запад.
http://bogoizbrania.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/08/25/posledni-zanimaniia-s-rodna-istoriia.385798
http://bogoizbrania.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/05/03/roden-bylgarski-niu-eidj.740503
http://bogoizbrania.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/09/03/bogomilski-legendi-nikolai-rainov.230017
http://bogoizbrania.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/07/08/dumata-moriia-v-bibliiata-teosofiiata-i-srednata-zemia.976916
http://bogoizbrania.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/03/31/prokliatieto-na-planinata-rila.316065

Пропуснал съм една важна персона отговаряща на горните критерии, Любомир Лулчев. Самият факт, че той измисля името Любомир и го въвежда в употреба е достатъчен за привличане на вниманието към философията, книгите и дори личността му. Най-изчерпателна информация за третото лице на злото се намира тук в блога.
http://penchoan.blog.bg/drugi/2010/06/15/liubomir-lulchev-neizvestniiat.562084
И в свързаният с блога безплатен вестник.
http://19min.bg/news/8/39472.html
Неговото игнориране не мога да си го обясня, дори дъновистките портали го подценяват и публикуват само откъси на негови творби. На главният дъновистки линк с издания има само едно негово заглавие, между други посредствени автори.
http://petardanov.com/
Едно от доказателствата за окултното му влияние е тиражираният мит за “спасяване” на евреите, любим на езичниците. Дори самият Айхман е включен в тази глупост. Най-важното е, че има голяма вероятност някои от изданията на Рьорих и Блаватская да са негово дело, вероятно той е измислил митовете около Шамбала, а и вероятно и други, което не е малък принос.
В началото на 90-те са издадени само няколко негови заглавия, а и виждам, че публикациите му преди разстрела му не са били много популярни. Добре е да се съберат като информация за разглеждане. Този човек е важен, един от тримата автори на български със смислени идеи в областта на окултизма.
В нета намерих само това, Благословение, Тайните на дворцовия живот. Дневник (1938-1944), Край огнището. Разкази, При спорната гора (Разказ), Думите на Видния Странник Буди-Са, „С Христа" - Повест за народа, “В светлината на Учителя”, Три приказки за млади и стари, „Всемирното Бяло Братство", ПРЕКАТУРЕНАТА КОЛА (Истински случай), Майн-Ру /псевдоним на Лулчев/ Кръстопът, При адепта. /Окултна повест/, "На планината" и др.

Допълнителни открития
Думата Шамбала е съставена от фразата еднаква на български и руски.

Шамбала = Шепот, мадам Блаватская


Подозрения относно личността на Петър Дънов.
Когато се завръща в България след продължителен престой в САЩ, тук не идва същият човек, а английски шпионин, не е същият заминал зад океана, ако въобще има такъв човек, ето и доводи.
До първата световна са отбелязани само няколко негови прояви, като личният му живот и контакти са неясни и съмнителни. През войната “изчезва” интерниран във Варна, което е код за факта, че всъщност никога до тогава не е бил тук, а лице с това име пристига едва след войната или по-точно след ранната капитулация на България, по време на окупацията. Известно е, че когато идва тук е забравил напълно езика, не споменава нищо за миналото си както в САЩ, така и България. Не уточнява защо всичките окултни идеологии са дошли в главата му едва в края на живота му и то на наша почва, как така по време на дългият си престой в САЩ нищо не е написал? Защо въпреки скромният отшелнически живот, никога не проси пари и очевидно финансира хора, които събира и работят за него, не дава никаква информация за произхода на средства, които ползва за популяризиране на учението си. Защо никой в САЩ не споменава да го е познавал докато е бил там като студент по медицина и след това по теология? Защо въпреки забравянето на езика писанията му са доста добре съставени на Български? Най-важният аргумент за конспирация са авторитетите, който ползва в писанията си, в тях няма други източници, всички твърдения са уникални и не може да се сравнят с друго учение като вид и структура. За обикновеният читател особено от България това е някакъв велик плюс, но за мен това издава авторство от академичен и образован ум направляван от комисия с мощен организационен апарат. Заедно имат огромни познания по антична и модерна философия и окултизъм и с общи усилия и познания избягват заимстването от други учения, създавайки уникално българско окултно учение. Основният автор стоящ за творбите на “Учителят” е Георги Радев (12.09.1900–22.07.1940). А не святият синод даващ насоки на учението е най-вече близкият на Дънов Боян Боев (1883 – 1963), както и другите две лица на не святата троица Николай Райнов и лудият Любомир Лулчев, участие са имали и други.
Зад личността Петър Дънов стои английски шпионин, прикриващ се зад публикуването на налудничави глупости. Дори подписът му с инициали P. D. посочва английската фраза Ph D. Особено изгоден за Англия и САЩ е пацифизма му, който обаче не успя да се наложи както виждаме.

Свети Тривелий, безумието с измами в историята налази и псевдо библейски вярващи


Свети Тривелий, безумието с измами в историята налази и псевдо библейски вярващи

От долният линк разбирам за най-чудната тайна на българската история. Някой си Тервел син на хан Аспарух бил станал християнин и дори спрял чуждоземно езическо нашествие не само в нашият регион, но и в Европа. Винаги съм гледал с недоверие на историята, поради политизирането и, но наскоро видях, че особено Българската от преди втората половина на 19-ти век е 100% фантазия и дори окултно - теософска пропаганда. Интересното в случаят с този институт е представянето на основателите му за Библейски вярващи, което явно не е така поради разпространението на измами и окултна пропаганда, каквато е Българската история от преди средата на 19-ти век. Дори и да се представи като довод, че повечето хора в страната вярват в тази измама, то пак се вижда, че на същите тези хора се предлага авторитаризъм напудрен с християнска терминология лишен, от каквато и да е вяра и Слово Божие. Това не е чак толкова трагично за мен както може да се помисли, чрез такива действия се посочва правотата на моето откритие за важността на реалната история, неотделима част от Словото Божие. Единствен начин за осъзнаване на произхода на човека и разбиране за същността на вярата в Бога, Йесус Христос и спасението. Авторитаризма налаган дори и с християнски фрази е точно толкова неверие и атеизъм, колкото всички други нехристиянски философии.


На линка дадох тълкуване на измислянето на имена от миналото.

Филм продължение на най-доброто изобличаване на измамата СПИН


Филм продължение на най-доброто изобличаване на измамата СПИН

The Emperor's New Virus?: An Analysis of the Evidence for the Existence of HIV
Английско аудио, с интервюта взети от известни и награждавани специалисти по-въпроса, повечето са със силен акцент, но пак се разбира. Удивително, дори нобеловият лауреат за откриване на виуса признава само откриване на косвенни данни.
Сайт на първият филм  http://www.houseofnumbers.com/site/
Стар постинг с генерално мнение за медикаменти и злоупотреби с медицина.
Линк за често допълван документ с медицински филми.

Произход на псевдонима Thomas Fuller - корекция и допълване на два стари постинга


Произход на псевдонима Thomas Fuller - корекция и допълване на два стари постинга

Днес ще преразгледам псевдонима на този Томас, Thomas Fuller (1608 – 16 August 1661), за първи път споменах за него в този постинг.
В последствие разгледах няколко други псевдонима на реформатори като забелязах, че единият от конспираторите Asher Zvi Hirsch Ginsberg е много по-интересен от колкото изглежда на пръв поглед. Невзрачният киевски евреин всъщност е майстор в имитирането английски пуритани и автори с либерални уклони. Все още не е ясно каква е позицията му спрямо вярата. Прекалената интелектуалност и измислянето на история в неговият случай може да либерална пропаганда, но нищо чудно и да е средство за “християнизиране” на безбожническите простотии бълвани от острова в края ан 19-ти век. Сега като се замисля дори неговият ционизъм е всъщност неясен като идея, не бих се изненадал авторът да смята това за средство, за разпространение на вярата сред сънародниците му и източните народи. Много загадки поставя този Ашер Зви, дори трябва да се намери връзката между него и Иван Бердяев, почти съвременници са, разглеждат общи идеи и са родени от една област.
Asher Zvi Hirsch Ginsberg (18 August 1856 - 2 January 1927)
Никола́й Алекса́ндрович Бердя́ев ( [18] марта 1874 — 23 марта 1948)
За днес все пак разкрих още един от интересните псевдоними, станал по-популярен от самият автор. Фулер идва от Булинджер, а както изясних на горният линк, Булинджер идва от Ашер Зви.

Fuller = Bullinger

Две литературни викториански конспирации


Две литературни викториански конспирации

Двете имена на писател и главният му герой
Jonathan Swift (30 November 1667 – 19 October 1745)
Lemuel Gulliver
Са псевдоними свързани с популярни автори от 19-ти век.
William Wilkie Collins (8 January 1824 – 23 September 1889)
Oliver Twist
Преобразуването става по следният начин.
Gulliver = Gall + Liver, Collins = Loins, Collins = Gulliver
Twist = Swift, “F” се превръща в “Т”, разместват се буквите и получаваме Туист - Суифт.
Има и други връзки между авторът Колинс и псевдонимът Суифт, името Колинс е от ирландски произход, подобно на “авторът” Суифт. Библейското име Джонатан идва от приятелят на Давид, синът на Саул, а е известно, че като автори Дикенс, автора на Оливър Туист и Колинс са били много близки.

- - -
Драматизиране и поетизиране на кримска война

От трите най-измислени войни на 19-ти век номер едно е на наполеоновите войни извън крайграничните региони на Франция, Номер две е гражданската война в САЩ, а номер 3 е за кримската война, която е най литературната. За първите две линковете са по-долу.
Кримската война е директна литературна спекулация започната от Лорд Тенисът с неговите прочути поеми. The Charge of the Light Brigade е наистина феноменална като въздействие, но в реалността, освен обстрел от крайбрежието от Британският флот и почетно присъствие от френски кораби, други бойни действия на сушата не е имало. Наскоро имаше в нета снимки на британски войници по време на “кримската война”, които са правени в близкият изток, далече от границите на Русия. Самото понятие за военна единица Brigade е френско и по времето на кримската война не е имало такова наименование в британската армия, която и без друго е имала само символично представяне. До 20-ти век всичката английска армия е била почти само от флота, което се отнася и за Индия, където армията всъщност е била просто полиция.



Истинските кървави и безсмислени войни започват с първата световна, до преди това войната е била почетно занимание за джентълмени служещи на краля.

Saturday, August 18, 2012

The Wollaston Medal конспирация с произхода на наградата


The Wollaston Medal конспирация с произхода на наградата

Днес преглеждам офертите с намаление на логос и виждам нещо интересно
проповедника, архиепископ и автор William Daniel Conybeare FRS (7 June 1787 – 12 August 1857) бил и геолог - палеонтолог. Веднага надушвам конспирацията, името William се появява едва след началото на 19-ти век и често е залепяно за реално съществуващи личности заедно с голям либерален спам от самият край на 19-ти век, че и от следващият. Зайчето изкача от наградата The Wollaston Medal, тя възниква много по-късно и реални лица от миналото, най-вече свещеници и обществени личности са превърнати в геолози палеонтолози и даже лекари и биолози.
На този линк
е списъкът с наградени геолози още от началото на 19-ти век. В действителност наградата на измисленото име William Hyde Wollaston FRS (6 August 1766 – 22 December 1828) е поставена от тези тримата.
Thomas Henry Huxley PC FRS (4 May 1825 – 29 June 1895)
William Crawford Williamson (24 November 1816 – 23 June 1895)
Wilfred Hudleston Hudleston FRS (né Simpson) (2 June 1828 - 29 January 1909)
Като първият награден е и един от учредители те и през 1980. Williamson няма никакви други награди и признания въпреки популярността си. Hudleston като по-млад е трябвало да изчака седем години, за да се самонагради. А вездесъщият Huxley е участвал във фалшифицирането на голяма част от публикациите по геология и палеонтология приписвани на предшествениците им.
Но да се върна на името Conybeare теолого-философските публикации с това име са псевдоним на една династия измамници започната от Joseph Toynbee (30 December 1815 – 7 July 1866).
Toynbee = Conybeare

history,
- - -
Бонус откритие

Преди малко получих поредната оферта от Логос за шотландският реформист Samuel Rutherford (c. 1600–1661). Очевидно пак е псевдоним на някого от 19-ти век, като се повтаря приликата в имената, Лорд Келвин и Калвин, тук се имитира сънародникът им Ernest Rutherford, 1st Baron Rutherford of Nelson OM, FRS[1] (30 August 1871 – 19 October 1937). Други прилики са селцето избрано за родно място на Samuel Rutherford, на самата граница на Шотландия и Англия, а Ernest Rutherford е по от баща шотландец, майка му е англичанка. Името на village of Nisbet, е подобно на титлата на Ернест 1st Baron of Nelson, пак пародия с титлата на лорд Келвин, дадена му от името на шотландска река. Намирам и интересна прилика с пощенският код на родното му място, ROX - County of Roxburgh с най-известната му книга Lex, Rex.
Сонетът на Милтън, в който се споменава за него със сигурност е от 19-ти век, но по-интересно е споменаването на “Писмата” на Ръдърфорд от прочутият Charles Haddon (C.H.) Spurgeon (19 June 1834 – 31 January 1892). Това вече дава и източникът на част от творбите с това име, Спърджън е код за Самуел, самият Спърджън е искал по-голямо влияние над презвитерианците и за това е включил и свои творения зад това име. Самият Ернест Ръдърфорд е известен нонкоформист, но никакви негови богословски писания не са известни, до сега.
- - -

Andrew Bonar (1810–1892)

Scots Worthies gives a brief history of the existence of Christianity in Scotland and the presence and growth of the church. John Howie artfully recounts the lives and deaths of prominent Scots who supported the Reformation in Scotland in the late fifteenth and sixteenth centuries. His work outlines the lives of such reformers and activists as Patrick Hamilton, Andrew Melville, Samuel Rutherford, and William Guthrie. It provides accounts of battles and skirmishes during the Reformation and offers a valuable resource for information on this tumultuous time in Scotland.
John Howie (1735–1793)

Robert Gilmour

Alexander Whyte (1836–1921)

Ernest Rutherford, 1st Baron Rutherford of Nelson OM, FRS[1] (30 August 1871 – 19 October 1937)

- - -

Две литературни викториански конспирации

Двете имена на писател и главният му герой
Jonathan Swift (30 November 1667 – 19 October 1745)
Lemuel Gulliver
Са псевдоними свързани с популярни автори от 19-ти век.
William Wilkie Collins (8 January 1824 – 23 September 1889)
Oliver Twist
Преобразуването става по следният начин.
Gulliver = Gall + Liver, Collins = Loins, Collins = Gulliver
Twist = Swift, “F” се превръща в “Т”, разместват се буквите и получаваме Туист - Суифт.
Има и други връзки между авторът Колинс и псевдонимът Суифт, името Колинс е от ирландски произход, подобно на “авторът” Суифт. Библейското име Джонатан идва от приятелят на Давид, синът на Саул, а е известно, че като автори Дикенс, автора на Оливър Туист и Колинс са били много близки.

- - -
Драматизиране и поетизиране на кримска война

От трите най-измислени войни на 19-ти век номер едно е на наполеоновите войни извън крайграничните региони на Франция, Номер две е гражданската война в САЩ, а номер 3 е за кримската война, която е най литературната. За първите две линковете са по-долу.
Кримската война е директна литературна спекулация започната от Лорд Тенисът с неговите прочути поеми. The Charge of the Light Brigade е наистина феноменална като въздействие, но в реалността, освен обстрел от крайбрежието от Британският флот и почетно присъствие от френски кораби, други бойни действия на сушата не е имало. Наскоро имаше в нета снимки на британски войници по време на “кримската война”, които са правени в близкият изток, далече от границите на Русия. Самото понятие за военна единица Brigade е френско и по времето на кримската война не е имало такова наименование в британската армия, която и без друго е имала само символично представяне. До 20-ти век всичката английска армия е била почти само от флота, което се отнася и за Индия, където армията всъщност е била просто полиция.



Истинските кървави и безсмислени войни започват с първата световна, до преди това войната е била почетно занимание за джентълмени служещи на краля.

history,