Разглеждане и обясняване на латинският текст
В този документ ще разгледам само по-специалните места в текста на Йоан и Матея. Нелогични пасажи, странни места за които е необходимо изясняване и тълкуване. Новият Завет ще се раздели на три части, втората ще е другите Евангелия, Деяние и писма ще се прегледат само за историческа и географска информация, Откровение ще бъде разгледано като трета част, като културен и артистичен феномен. Старият Завет ще бъде старателно преразказан и датиран, работа която основно е вече извършена, отделно ще бъде географски и исторически изследван и уточняван.
Кой се крие зад термина ариани и арианство
Сред множество ръкописи и древни документи относно ересите, често се среща думата “ариани”. Според нечии твърдения това са последователите на някой си епископ Арии. Измислица подобна на политическата от 20-ти век с измислена раса на арийците, която населявала територията от Индия до Европа. Средство да се оправдае завземането на тази земи от нацистите. Думата Арии произлиза не от арианство, а то от Мария, марианство. Това е образ на старо религиозно противопоставяне в Европа. Арианите всъщност са марианите или най-старите католици, докато противниците им Йезуитите са населявали западните региони на днешна Франция, Англия и Иберия. Марианите-католици са заселвали региона от североизточна Франция на Изток, като Италия е била нещо като ничия земя, със смесено Йезуитско и марианско вероизповедание. Разликата е била във вида на организацията, Йезуитите са били авторитарна общност измислила апостолите, пророците и прочее авторитети, докато марианите са били неавторитарни или според английския термин презвитериани. Това разделение се запазва до 17-ти век, когато се създава организирана и централизирана църква и двете разделения изчезват. До тогава дори така наречените юдеи от южните региони на Италия и Испания са били всъщност Йезуити, но при тях авторитаризма е бил наследствен, а не духовен както при другите. Това тройно разделение на вярата може да се открие на няколко места в НЗ, навсякъде, където се проповядван Евангелие на "елините" всъщност става на въпрос за агресивно авторитаризиране на католици и юдей от Йезуитите главно от региона на Пиренеите. Северна Испания и планините между Франция и Иберия са били центърът на Йезуитската секта. Те бързо елиминират общностите на Юдеите, поради класовото и семейно разделение тяхната структура е разбита лесно и повечето обикновени хора стават Йезуити или Йесусовци. При католиците нещата не стават толкова лесно и двете религии се сливат едва около 16-ти век според сегашното летоброене.
Ето защо прочутият Атанасий от Александрия се смята за основател на тринитарианството и главен противник на арианите. Атанасий е от Александрия в региона на Пиемонт, Италия, където е имало от двете религии и борбата между потомците им продължава дори до основаването на Италианската държава през 19-ти век. За пасажите в Писанията споменаващи за това разделение е необходимо повече време за разглеждане, за сега мога да спомена Евангелията и Първо Коринтяни. Докато Евангелията са дело на италианци, то посланията Павел са от региона на Пиренеите или Кантабийските планини, в миналото не е имало разделение с граници на държави.
Атанасий е започнал писането на Евангелията, продължени от Прочутия Климент, който е и всъщност автора на "клементинската" Вулга.
Bible, history,
- - -
. . . Едно ти не достига; . . . Mark 10:17-22
Тази фраза винаги ме е озадачавала, как така едно нещо няма да достига на някого си, чак пък такъв праведник и толкова съвършен. Освен това е още млад както казва текста, като порасне кой знае в какви каши ще се забърка. Едва преди малко намерих смисълът на това изявление, това е авторитарна пропаганда сред старите католици от страна на йезуитите. Църквите им са били богати и силни, но едно не им е достигало, липсвали са им авторитети на хора равни с този на Йесус, ето защо тези думи са вложени именно в неговата уста, а безименният младеж е събирателен образ на новото поколение предстоящо да бъде авторитаризирано.
Mark 10:17-22 (B40)
И когато излизаше на път, някой се затече и коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да сторя за да наследя вечен живот? (Mark 10:17)
А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. (Mark 10:18)
Знаеш заповедите: "Не убивай; Не прелюбодействувай; Не кради; Не лъжесвидетелствувай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си". (Mark 10:19)
А той Му рече: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си. (Mark 10:20)
А Исус, като го погледна, възлюби го, и му рече: Едно ти не достига; иди продай все що имаш и дай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и дойди и Ме следвай. (Mark 10:21)
Но лицето му посърна от тая дума и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот. (Mark 10:22)
- - -
Какво значи думата бирник или publicanus
Във връзка с финасово-църковното откритие преди малко реших да осмисля и думата за "public**", превеждана като бирник на повечето места в текста. При разглеждане на оригинала в латинската версия се намира, че думата се среща и в СЗ, където не може да има бирници. Смисълът и там е както на английската public, публично. Това интересно значение означава едно, думата няма смисъл на някакъв грешник, защото се свързана с думата за грешници на няколко места. Не е нещо специфично като някакъв измамник, предател или неверник. Думата всъщност показва човек, който не е грешник, но не е част от общността, не е вътрешен човек, той е публик, публика. От тук и public** се среща на цели 35 места в латинската версия.
Bible, new testament,
- - -
Кой на този свят е принцепса princeps
Фразта "princeps на този свят" се среща само четири пъти в Йоан.
John 3:1 erat autem homo ex Pharisaeis Nicodemus nomine princeps Iudaeorum Vulgate
John 12:31 nunc iudicium est mundi nunc princeps huius mundi eicietur foras Vulgate
John 14:30 iam non multa loquar vobiscum venit enim princeps mundi huius et in me non habet quicquam Vulgate
John 16:11 de iudicio autem quia princeps mundi huius iudicatus est Vulgate
И на още осем места в Матея и Лука където е все управител или свещенник Matt 9:18, Matt 26:62, Matt 26:63, Matt 26:65, Matt 27:20, Luke 8:41, Luke 18:18, Luke 19:2. В Деяния на 9 места е все свещенник, но в 1Пт. и От. е за Иесус.
Тук ще разгледам трите неправилно преведени стиха, в Йоан. 3:1 е за Никодим, управител или по скоро някакъв главатар сред народа, никъде не трябва в Евангелията да има свещенници. Появяват се по късно, когато Деяния е напасната за по-новите времена. По горе са оригиналите на латински, долу ще дам директно превода на български с мои поясняващи вметки.
Сега е съдба на този свят; сега князът (Йесус) на този свят ще бъде изхвърлен вън (изведен от него). (John 12:31)
Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на [този] свят. Той няма нищо (от силата) в Мене; (John 14:30)
а за съдба, защото князът на тоя свят е осъден (iudicatus est идентифициран, не е осъден). (John 16:11)
Преводите масово дисидентстват с обвинения срещу света. А това всъщност е църквата.
- - -
Кои са гентите genti в Евангелията
Думата с корен genti** се среща общо на 22 места в Евангелията, като навсякъде смисълът е не на езичници и неверници, а на някакво решение взето ad hoc, общо решение според случая, често от случайни и несвързани хора. Като и тук има нюанс на смисълът, решението е общо, о то е наложено според разбирането на вярата, не е нещо свързано с бизнес или социални връзки. Среща се в цели 72 стиха в Евангелията, но смисълът е посочвам като народ, което е приблизително правилно, но не съвсем точно като смисъл.
Подчертаните думи са този корен, давам само шестте стиха в Йоан.
(обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след (заедно бяха с Господ) като Господ бе благодарил), (John 6:23)
На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между (да събира) гърците и да поучава гърците? (събраните) (John 7:35)
Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни. (ше забранят нашие събрания) John 11:48)
Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа (на събранието), (John 11:51) и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада. (John 11:52)
А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци. (John 12:20)
Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят. (John 15:6). Удивително точен превод, ето и смисълът на всички други 72 стиха.
- - -
Какво значи думата апостол и други думи за длъжности
Apostol се среща само 10 пъти в Евангелията, но коренът на думата post** почи 100 пъти. Като навсякъде думата пост значи, след, следване, в последствие или указание за нещо станало след действието описвано до тогава. От този корен се вижда че думата апостол е просо за последовател, пратеник и заместващ, в случая на Иесус.
Какво е значението на думата пророк
Латинската дума prophet*** се среща почти 100 пъти в текста и никъде не означава човек пророк, а само пророчство, някакво знание получено в седствие на разбиране или предсказване, тоест нямаме пророци, а само пророчества. В преводите на Евангелията се срещат само три имена на хора пророци. Едното е Иона-Ionae, което е част от думата за проповядване. Другите за Исая и Елисей са указания и допълнения на самото проорчество.
- - -
Сатаната, даемониума, диаблото и параблото di-abolo par-abolis & Satan
Двете едно коренни думи на латински имат общ произход и интересно значение. Коренът аболо, аболис означава унищожение, но и разчистване и разясняване, както е в този случай. Така di-abolo значи отстраненият Бог, а par-abolis е нещо като задача за изясняване или разрешаване — разчистване не е para-bolis, както изглежда, което значи подготвена или зададена притча. В Евангелията има само няколко споменавания на думната за дявол, което е не личност, а само пояснение за отделяне от Бог. В Марк няма нито един дявол, другите места е за изкушенията в пустинята, в притчата за сеяча, в описанието на Юда искариотски два пъти в Йоан и за фарисеите веднъж пак там. И най-вече в описанието за огненото езеро подготвено за отстранените от Бога и техните ангели, както и в еретичната притча за семето посято от дявола в Матея. В Деяния и Посланията споменаването на дявола е рядко и пак в този смисъл, не на паднал ангел, а качество на грешника.
Думата за сатан Satan никъде не значи персоналност, тя е израз на предателство или публично излагане. В Йоан се среща само веднъж Йоан 13:27, където се превежда, „сатаната влезе в него”, което е малко странно, защото излиза, че той до последно си е бил окей, но ето, за да се намери предател е избран. Самата дума „сатана” е думата за предателство – предател, другата дума за Юда traderet е всъщност думата за неутрална замяна и доставяне, без драматичният морален елемент. Интересен е случаят в Матея 4, където в думите на Йесус се споменава „сатан”, докато в описанията е „девил”. В този случай Йесус говори на изкушенията, ако той послуша „девил” отделянето от Бога, това би било „сатан” предателство. Когато казва на Петър, „махни се от мене сатана”, всъщност става на въпрос за отклоняване от предателство и публично злепоставяне. Мт.6:23, Мр.8:33. Когато в притчата за сеяча сатаната идва да грабне семената на пътя, става на въпрос че тези зърна които се виждат ще бъдат изядени от птиците, те не ровят в земята за посятите на правилнто място.
Думата daemono** e дума съставна фраза от dae & monon, което се превежда като самореклама често с неморални средства. Измами преувеличаване и заблуди. среща се сравнително чести и навсякъде. Не е като девила, Него го няма в Йоан, но даемониом е преведен масово като девил.
- - -
Гърци, хербаисти и латиници
erat autem et superscriptio inscripta super illum litteris graecis et latinis et hebraicis hic est rex Iudaeorum (Luke 23:38)
hunc ergo titulum multi legerunt Iudaeorum quia prope civitatem erat locus ubi crucifixus est Iesus et erat scriptum hebraice graece et latine (John 19:20)
Тези два латински стиха са единственото място, в което се споменава за гръцки, латински и еврейски. И двете фрази споменават, че надписа написан от Пилат в последствие е бил оставен на лобното място и допълнен със събитията около възкресението. Много хора са се събирали, за да видят мястото и надписа в последствие. Това е смисъла на думата latine, а graece означава нещо като поставено публично и официално одобрено.
Думата hebraicis, hebraice означава смисъл, автора не дава точният надпис, а каквото е достигнало като смисъл. Оригинала е бил по-дълъг и обяснителен и не се предава целият, думата се среща и в още три стиха в Йоан.
est autem Hierosolymis super Probatica piscina quae cognominatur hebraice Bethsaida quinque porticus habens (John 5:2)
Pilatus ergo cum audisset hos sermones adduxit foras Iesum et sedit pro tribunali in locum qui dicitur Lithostrotus hebraice autem Gabbatha (John 19:13)
et baiulans sibi crucem exivit in eum qui dicitur Calvariae locum hebraice Golgotha (John 19:17)
hunc ergo titulum multi legerunt Iudaeorum quia prope civitatem erat locus ubi crucifixus est Iesus et erat scriptum hebraice graece et latine (John 19:20)
- - -
Инфиделизъм – infidelibus
Думата infidel** се среща в само 17 стиха във Вулгата и никъде не значи невярващ или нехристиянин Особено в книгите коринтяни, където изглежда все едно става на въпрос за езичник. Инфиделът е невярващ, но не в Христос или Бог, а в авторитарната апостоло-йезуитска концепция на организация налагана от пиренейските групировки на територията на днешна Италия и югоизточна Франция.
Да напомня за разпределението на териториите в миналото, западните региони на Франция Иберия и Англия за били с авторитарна организация на църквата и държавата, което в миналото е било едно и също. Този модел е остро конфронтиран от региона на старите католици, заемащ днешните региони на североизточна Франция и Швейцария и всички територии на изток. Поради голямата си численост и финансови възможности на католиците йезуитите започват активна мисионерска инвазия на юг в Италия. Там се създават смесени групи, както на привърженици, така и на противници на йезуитите, тези, които са били против тях и са държали на старите католически порядки и са отхвърляли авритарианството за били наричани инфидели. Днес разликата е по-трудно доловима, но в миналото двете групировки са били с разлики на подобие на днешните мюсюлмани и християни.
Инфиделни стихове във Вулгата.
John 5:2 ,Luke 9:41, Luke 12:46, Rom 15:31, 1Cor 6:6, 1Cor 7:12, 1Cor 7:13, 1Cor 7:14, 1Cor 7:15, , 1Cor 10:27, 1Cor 14:22, 1Cor 14:23, 1Cor 14:24, 2Cor 4:4, 2Cor 6:14, 2Cor 6:15, 1Tim 5:8, Titus 1:15
- - -
Римляните в Евангелието
Най-римската книга в НЗ не е посланието към Римляните, а Деяния и двете книги са писани в много по-късен етап с отношение към организираната „римска” църква. Деяния е про-римска, докато най-дългото послание е антикатолическо. Като се махнат тези две несъществени за историята на текста книги, остават само три стиха с „ Rom**”. Този в Тимотей също не е интересен, но двата в Йоан и Откровение са много интересни.
Йоан 11:48 въобще не значи, че ще дойдат някакви си римляни, а са две думи Ro - mani, става на въпрос за опасението, че повярвалите в Него ще станат “рзки и ясни” и ще завземат тяхното място и хората им. Буквалният превод трябва да е; „Ако оставим Него така, ще повярват всички в Него, и ще дойдат да ни вземат позицията и хората ни”. Удивително е как цяла църква и култура и мегаполис са основани на погрешен превод.
Откровение 2:12 е също много погрешно преведено не е двуостър меч, а някакво донесение, което те са приели заедно с автора на посланието. Точен превод за сега е трудно да се намери.
John 11:48 si dimittimus eum sic omnes credent in eum et venient Romani et tollent nostrum et locum et gentem Vulgate
2Tim 1:17 . . .
Rev 2:12 et angelo Pergami ecclesiae scribe haec dicit qui habet rompheam utraque parte acutam Vulgate
- - -
Фарисеи и цезар, садукеи, книжници, свещенници и левити
Pharisaeis е думата за фарисей и при преглеждането на сходни думи с този корен се намира, че става на въпрос за древната аналогия на днешните адвокати. Не е просто някаква религиозна секта както се тълкува. Освен такива юридически функции, фарисеите са изпълнявали и функцията на журналистите, разнасяли са новините главно устно или чрез надписи в пясък. Ето защо в Йоан 8 Иесус започва да пише в пясъка, това е символ на преходността на греха като цяло и несъстоятелността на техните обвинения и правомощия. Явно се използва случаят за изясняване на ситуацията с противниците. Думата за фарисей е много близка до тази за цезар, което е явно думата за закон или някакъв регламент.
Цезар-кесар Caesarem се среща за съвсем различни случай от описаните. Когато фарисеите питат дали да се дава данък на кесаря, става на въпрос дали да се отчита прилагането на закона пред Бога. Кесария Филипова, както и понятия в Лука, като цезар август, цезар тиберий не са за град, а някакъв правилник или закон в някакъв регион, не става ясно за какво е поради липса на описание. В Йоан 19 и Лука 23 обвиненията срещу Пилат са, че би нарушил социалният закон чрез оправдаването на Йесус, осъден за богохулство и антидържавна дейност.
Sadducaeorum са садукеите и те също не са някаква религиозна секта, а просто това е думата за учители на общността, те не са лични учители по наука, а нещо като публични говорители или проповедници и също служат като журналисти. Садукей се среща на три места в Матея, Лука и Марк очевидно цитират Матея, в Йоан и посланията нямаме нито един садукеи. Това показва, че такава длъжност се среща едва в ограничен регион, според моето откритие в североизточна Италия, но не и в по-западните региони на Пиемонт и Савоя. Покрай садукеите се срещат и други интересни термини, като legis doctor някакъв вид учител не много ясно какъв.
Книжниците scribae е не дума длъжност, а само някакво предписание или писмен документ, правилник или дори график на мероприятия и официални действия.
За свещеник се ползва думата sacerdotes/um думата се среща само на две места в Йоан 1:19, 12:10 и в 27 стиха в Матея, не значи свещенник в нито един случай, а значи свято или специално място. Ето защи “гллавните свщеници” са винаги с някаква компания, левити, книжници или фарисей. Всъчшност фразата значи че на това място са се събрали хота, които са решили свято или религиозно нещо. В Йн.1:19 Йоан кръстител е отговорил за това на това място. В 12:10 на някакво свято място е разгледан въпроса за Лазаровата смърт. В Матея също намиране преведено че “главните свещенници” са в нечия компания.
Думата за Левит Levitas се среща само в Йн.1:19 идва от понятието за вдигане, напълване. В този стих става на въпрос за повдигнат въпрос обсъждан от много време. няма в сиха нито един свещеник или левит, според сегашното понятие.
- - -
Ирод и Йоан, Иродиада и Йосиф
Думата за Ирод Herod има смисъл за he-rod, което значи ония с тоягата или полицейската палка, това не е някакъв човек, а особена организация в Галия сега западна Франция. Herodiadem иродиада е не име на жена, а е дума за някаква женска секта и организация, някакви монахини или нещо подобно. Думата uxorem, не е съпруга, а е указание за тези женски организации. Думата за Iohannem Йоан кръстител не е пак човек, а е за хора, които пречистват или кръщават грешниците, това са психолозите на древността, естествено религиозни съветници, помагащи доброволно на съгрешили вярващи. Брата на Ирод “филип” е всъщност някакъв мъж избран или назначен според правилата за ръководител, но палкаджиите или ченгетата са обсебили тази власт незаконно. За това йоанитите са се конфронтирали с тях.
Стиховете с Ирод хронологично. В Матея глава 2 семейството заминава за Египет, сега южна Италия и се завръща едва след смъртта на Йосиф, който е родом от там. Всичките тези маневри са за да се даде политически имидж на всички региони завладяни от Йезуити. Северна Европа, главният им противник и цел на цялата пропаганда е избягната за споменаване в НЗ. Ченгетата искат да са сред първите, които да посрещнат раждането на Христос, не да го убият, но биват пренебрегнати от маговете. Така те не убиват младенците в Рама, а само тръгват да търсят бебето, но разбират, че те са заминали и за това има плач в Рама, изтървали са най-великият човек. В последствие самият Бог заедно с майката на детето заминават за Nazareth, което е региона на сегашния Saint-Nazaire. В Йоан 14 се разказва за споменатият инцидент с обезглавяване, а всъщност премахване на “психолозите — йоанити” от северна и централна Италия от палкаджиите. Последното споменаване на Ирод е в Мт.22:16, където фарисеите — адвокати и иродите — полицаи решават да се бъзикат с Иесус.
- - -
Понт, понтифик и Пилат Понтийски
Думата за Pont на латински отделно е думата за региона днес наричан Пиемонт, среща се в Деяния, 1 Тимотей и 1 Петрово.
Оригиналът все пак е от Pont** - в понтифик е винаги първосвещеник или главен свещеник в превода, но всъщност става на въпрос за дежурен офицер или стражар на смяна. Разпределението на споменаване е доста интересно. В Мт. 27 и Лк.3 имаме само свързване на Пилат с понта, но нямаме нито веднъж понтифик, Мр. 15 имаме само един понтифик,. В Йоана вече имаме цели 18 стиха с понтифик, и нито веднъж не е за Пилат. Като се разбира, че понта е дежурният по рота.
Сега виждам и друг интересен момент, посланието към Евреите е явно най-антиавторитарното или анти йезуитско, дори самото му име е иронично унизително. Авторитарните активисти са измамници и корумпирани.
- - -
Лисица
Среща се в цели три стиха в НЗ, но не е лисица. В превода няма никаква лисица или животно. Смисълът на първите два е не да се даде някаква духовна същност на човешкият син, а да се опише самата смърт и възкресение. Иесус споменава, че ще бъде вкаран в дупка, но ще излети, защото ще е там временно и няма да остави нищо в гроба, няма да полага глава, без смисъл е. Лука 13:32 е не по малко духовен стих става на въпрос, че ще бъде отделен от Бога за ден и още един ден, но ще бъде отново съединен с него и възкресен на третият сен.
et dicit ei Iesus vulpes foveas habent et volucres caeli tabernacula Filius autem hominis non habet ubi caput reclinet (Matt 8:20)
et ait illi Iesus vulpes foveas habent et volucres caeli nidos Filius autem hominis non habet ubi caput reclinet (Luke 9:58)
et ait illis ite dicite vulpi illi ecce eicio daemonia et sanitates perficio hodie et cras et tertia consummor (Luke 13:32)
- - -
Идол
В Евангелията няма нито един идол и появата им е едва в края на Деяния, като в Дн.7 и на други места се споменава за направата на изображение, друга дума преведена с думата Идол, което е неправилно. Думата всъщност има по широко понятие и се среща в Евангелията, смисълът е на заблуда, разиграване театър и дори трагикомедия. Ето това са идолопоклонниците, не кланящи се на някакъв образ, а зрителите в театрите, цирковете и прочее представления.
Ето списък с тетрото в Евангелията, търсенето е станало според доренът dol, като англииското doll.
haec autem omnia initia sunt dolorum (Matt 24:8)
et consilium fecerunt ut Iesum dolo tenerent et occiderent (Matt 26:4)
furta avaritiae nequitiae dolus inpudicitia oculus malus blasphemia superbia stultitia (Mark 7:22)
exsurget autem gens super gentem et regnum super regnum et erunt terraemotus per loca et fames initium dolorum haec (Mark 13:8)
erat autem pascha et azyma post biduum et quaerebant summi sacerdotes et scribae quomodo eum dolo tenerent et occiderent (Mark 14:1)
et videntes admirati sunt et dixit mater eius ad illum fili quid fecisti nobis sic ecce pater tuus et ego dolentes quaerebamus te (Luke 2:48)
considerans autem dolum illorum dixit ad eos quid me temptatis (Luke 20:23)
vidit Iesus Nathanahel venientem ad se et dicit de eo ecce vere Israhelita in quo dolus non est (John 1:47)
- - -
За гибелните ереси 2Пт.2:1
На този линк можем да се насладим на част от спор между надменни и неграмотни люде подиграващи се със словото и вярата, но ползващи се с държавни средства магията на съвременната вяра. link
Понеже се цитира стих от посланието на 2Пт. 2:1 като едва ли не е присъда за всички противници реших да се намеся и дам правилното тъкувание на стиха. Оказва се че този стих както и цялото е послание авторитаритарно или йезуитско.
Преводът от латински трябва да е;
fuerunt vero et pseudoprophetae in populo sicut et in vobis erunt magistri mendaces qui introducent sectas perditionis et eum qui emit eos Dominum negant superducentes sibi celerem perditionem (2Pet 2:1)
Но има и псевдовярвания сред народа и вие ще бъдете учители изчакващи да ви последва след време като до тогава отричат господството, но и това ще премине.
Забележете някой революционни промени в смисъла на превода.
secta** не е секта е практикуване на нещо си в общ смисъл.
perditionis е не погибел, а бързо преминаване или кратковременост
mendaces е най голямата сензация, не е лъжа а нещо оставено, лежащо, разположено или дори складирано. Ето и стихове с належащо променяне в Евангелията.
et veniunt Hierichum et proficiscente eo de Hiericho et discipulis eius et plurima multitudine filius Timei Bartimeus caecus sedebat iuxta viam mendicans (Mark 10:46)
qui autem non cognovit et fecit digna plagis vapulabit paucis omni autem cui multum datum est multum quaeretur ab eo et cui commendaverunt multum plus petent ab eo (Luke 12:48)
ait autem vilicus intra se quid faciam quia dominus meus aufert a me vilicationem fodere non valeo mendicare erubesco (Luke 16:3)
et erat quidam mendicus nomine Lazarus qui iacebat ad ianuam eius ulceribus plenus (Luke 16:20)
factum est autem ut moreretur mendicus et portaretur ab angelis in sinum Abrahae mortuus est autem et dives et sepultus est in inferno (Luke 16:22)
factum est autem cum adpropinquaret Hiericho caecus quidam sedebat secus viam mendicans (Luke 18:35)
emendatum ergo illum dimittam (Luke 23:16)
et clamans voce magna Iesus ait Pater in manus tuas commendo spiritum meum et haec dicens exspiravit (Luke 23:46)
vos ex patre diabolo estis et desideria patris vestri vultis facere ille homicida erat ab initio et in veritate non stetit quia non est veritas in eo cum loquitur mendacium ex propriis loquitur quia mendax est et pater eius (John 8:44)
et non cognovistis eum ego autem novi eum et si dixero quia non scio eum ero similis vobis mendax sed scio eum et sermonem eius servo (John 8:55)
itaque vicini et qui videbant eum prius quia mendicus erat dicebant nonne hic est qui sedebat et mendicabat alii dicebant quia hic est (John 9:8)
nemo tollit eam a me sed ego pono eam a me ipso potestatem habeo ponendi eam et potestatem habeo iterum sumendi eam hoc mandatum accepi a Patre meo (John 10:18)
- - -
Еврейски думи; равви, габата, голгота, талита куми и думите на кръста
Думата “рабби” е дума за почтително обръщение, подобна на фрази като “ваша светлост” и “преосвещеннство”. Подобна е на думата honorabile. Неизвестно защо се среща най често в Йоан, по един път в другите Евангелия.
conversus autem Iesus et videns eos sequentes dicit eis quid quaeritis qui dixerunt ei rabbi quod dicitur interpretatum magister ubi habitas (John 1:38)
Смисълът на стиха е в разказната форма от гледната точка на страничен наблюдател, който вижда как Иесус взима кръста и тръгва към мястото на екзекуция. Което значи, че скоро ще е мъртъв. Основният смисъл се губи не от самата дума Голгота а от неправилният превод на думата hebraice, което е указание за последствие и смисъл на описаното действие, не е “еврейски”.
et baiulans sibi crucem exivit in eum qui dicitur Calvariae locum hebraice Golgotha (John 19:17)
Фразата “талита куми”, не ни казва нищо специално и особенно и е също на латински, подобна е на qualiter locutus, смисълът е, че той самият е говорил на нея в присъствието на учениците и родителите, като е казал думи със смисъл да стане, дали точните думи са били на ангелски език или е изговорил нещо по-голямо, което не е записано не еясно.
et tenens manum puellae ait illi talitha cumi quod est interpretatum puella tibi dico surge (Mark 5:41)
В стиха Пилат застава на каменното настление, за да покаже края на окончателното решение, думата Gabbatha прилича на sabbath.
Pilatus ergo cum audisset hos sermones adduxit foras Iesum et sedit pro tribunali in locum qui dicitur Lithostrotus hebraice autem Gabbatha (John 19:13)
В двата стиха от кръста Йесус не говори на някакъв еврейски език, а са пак думи на латински, означаващи нещо от вида, “Чао-чао до следващата събота”.
et circa horam nonam clamavit Iesus voce magna dicens Heli Heli lema sabacthani hoc est Deus meus Deus meus ut quid dereliquisti me (Matt 27:46)
et hora nona exclamavit Iesus voce magna dicens Heloi Heloi lama sabacthani quod est interpretatum Deus meus Deus meus ut quid dereliquisti me (Mark 15:34)
new testament, Latin,
- - -
Глас от небето
Pater clarifica tuum nomen venit ergo vox de caelo et clarificavi et iterum clarificabo (John 12:28) Въобще не е глас от небето, смисълът е следният “Отче (вече) прослави името си, чрез гласът свой небесен направи славно дело и след него още по славно.” Това е произнесено по случай възкресението на Лазар, първата clarifica е отностно чудото на възкресение на Лазар, възкресен в неговото име. Следва обаче ново небесно чудо чрез неговия глас от небето и след това веднага ще има още едно много велико чудо, това е указание за връзката на случаят Лазар с голгота и Христовото възкресение. В Мт.3:17 при кръщението глласът е вече от небето, няма кой да говори от името на Отец. Повторението в 17:5 на планината на преображението показва взаимстване на едното събитие с другото.
- - -
Диетата на Йоан, Истината се оправдава от всичките си деца Мт-11-19
В превода се започва сравняване с Йоан, който е първият монах с огромно влияние. Именно някакъв човек в Италия е изобретил отделянето от обществото и отдаване на аскетизъм, като тук Иесус се разграничава от неговата схема на живот. След това следват коментарите на хората, “този пие и яде с грешници и противници на църквата (бирници), приятел ли ще е на правдата? мъдро ли е да учим на това децата си?
venit Filius hominis manducans et bibens et dicunt ecce homo vorax et potator vini publicanorum et peccatorum amicus et iustificata est sapientia a filiis suis (Matt 11:19)
Понеже стана дума за Йоан кръстител ето и правилните обяснения за неговата диета и облекло. Камилската вълна указва за самоделни дрехи, не е пазарувал в бутик, коженият пояс, за липсата на бельо. Последната фраз показва че е живеел извън урбанизирани региони и в непрекъснато движение. Явно специалната диета е просто лош превод, а фразата ядене и пиене значи само участие в купони в градовете, за разлика от Йоан, който е бил отшелник и несоциална личност.
ipse autem Iohannes habebat vestimentum de pilis camelorum et zonam pelliciam circa lumbos suos esca autem eius erat lucustae et mel silvestre (Matt 3:4)
et erat Iohannes vestitus pilis cameli et zona pellicia circa lumbos eius et lucustas et mel silvestre edebat (Mark 1:6)
- - -
Какво донесоха тримата мъдреци и колко злато има в НЗ
et intrantes domum invenerunt puerum cum Maria matre eius et procidentes adoraverunt eum et apertis thesauris suis obtulerunt ei munera aurum tus et murram (Matt 2:11) Очевидно се вижда, че aurum tus е aurum(а)tus - аромати. Тоест тримата донесоха като подарък аромати на et murram, което избраният тоест bogoizbrania.
Количеството на златото споменато в първите книги, Евангелията и Откровение е точно николко, aurum навякъде в Матея е торба или багаж или място, когато се говори за съкровищницата на Храма. В Откровение е излъскано и блестящо, особенно в 21:21, в следващите книги писани след евангелията вместо злато се превежда
- - -
Любов в НЗ
За думата любов се срещат няколко латински оригинала, най-разпространеният е в множество форми и дори с различен корен, но може да се групират около любовта от Йоан 3:16 dilexit и разновидности им. Смисълът им е на понятие сходно съ диригент правене на нещо за друг с отношение и желание, не като задължение или принуда.
Не по-рядко срещана, но нито веднъж в Йоан е думата известна и днес като caritas и формите и, това понятие има известното значение на милост и загриженост. Основната разлика с "дилексит" е в общия смисъл, докато "дилексит" е действие, то "каритас" е вече отношението в позиция на превъзходство, но и на приемането като израз на това отношение. Коренът на думата се среща и на много места като част на други думи, като тази за Юда Искариотски Iscariot Ето и истинското значение, на искариотски, значи отхвърления и неприетият. Какти думата за блудство fornicari със смисъл за неправилно приемане.
Друга дума превеждана като любов, но със смисъл на почит и поклонение е amat или amas, тя е част от думата Дамаск, която за момента не мога да разгадая като смисъл, но вероятно е наистина име на град.
- - -
Пари, плащане, таланти, данък, пеняз, денар, кодрант, драхма, статир
Пари, монета, данък и налог
Първото споменаване е в Йоан 2:14,15, et nummularios sedentes, са някакви везни, с които са били мерени даровете, така че някой да не се изхитри да донесе по-малко, а в следващият стих се споменава не за масите им, а за някакви ценоразписи или други таблици или графици направени за организиране на нещата, но ползвани корумпирано. Подобна е и ситуацията в другите евангелия, където се споменава за екшъна в Храма, Matt 21:12; Mark 11:15; Luke 19:45. В Матея 22:15-22 е пасажа с плащането на данък на цезаря, а всъщност става на въпрос за отчитане на адвокатските услуги от фарисеите и как да се допитват до Бог в това дело. Уловката е, че той ще каже нещо, което е против Закона, но Иесус споменава, че закона е образ на Бога и е написан от него, не е както в преводите някаква си монетата да има изображение и надпис. За това Иесус ги контрира много силно с фразата, че ако те са от Бога ще служат на Бога, а ако са от хората ще служат на хора, тоест може да са корумпирани или некомпетентни. Смисълът на пасажа е, че само Йесус е от Бог, а той на свой ред назначава апостолите и следователно Фарисеите трябва да са подчинени на авторитета на апостолите.
Статир и драхма в Матея 17:24-27
В този пасаж се говори не за някакво чудотворно плащане на някаква такса, за изискване новодошлите в Капернаум да се регистрират и представят. Иесус се съгласява с това, но изпраща Петър да извърши задължението. За това се споменава, че царете изискват това от чужденците, местните жители нямат нужда от регистрация и представяне ако са родени и израснали в региона. Думата за данък тук е за записване.
Драхмите на жената от Лука 15:8-10 е някакво официално събиране на няколко, месеца, в което жените се канят една друга за някакъв домашен повод, дидрахма е думата за 40.
Денарии или пеняз
В пасажите за чудотворното нахранване, като този в Йоан 6:7, фразата ducentorum denariorum panes значи, че е недостатъчен наличният хляб. Думата denariorum и подобните и са означава нещо показано, извадено налично и наблизо, не е пари. Стиховете, където се среща са: Matt 18:28, Matt 20:2, Matt 20:9, Matt 20:10, Matt 20:13, Matt 22:19, Mark 6:37, Mark 12:15, Mark 14:5, Luke 7:41, Luke 10:35, Luke 20:24, John 6:7, John 12:5. Като на всяко едно място не е пари, а показване или представяне.
Талантите
Матея 25:14-30 е прочутата притча за талантите, което не са пари, а е неправилен превод на фразата за разпределяне на слугите, разделени са били на групи, една част ги е обединил десет, пет и единият го е оставил сам, без други около него. На тези в групата, след като е видял работата им е дал къща, на всекиго по една не цял град, този, който е бил сам обаче нищо не е постигнал и дори отговаря, че след като е бил оставен сам, сам се и връща. И след като той не е бил сред тези другите той просто е седнал на земята, за да го чака. Господарят отговаря, че не е трябвало да седи бездеен, а да се присъедини към другите, и за това го наказва без нищо, а да бъде слуга на другите. Другото място за талант е в пасажа Мт. 18:23-35, където фразата qui debebat decem milia talenta не е за пари, а за задължение към управника да свърши нещо, което се отложило вече за 10 месеца или нещо такова, но слугата се примолва за още отсрочка и я получава, тогава той залавя негов събрат задължен с нещо дребно и изисква то да му бъде върнато, не е 100 пеняза. Но понеже това не му се връща веднага го наказва за дреболията. Това разочарова управника и той на свой ред наказва нечестивият длъжник.
Кодрант
Среща се на две места в Марка вдовица не дава малка монета, а това е думата за даването на последното си нещо. Докато в Мт.5:26 става на въпрос, че човекът ще бъде наказан за непростителност като е затворен там от, където не се излиза.
Злато. сребро, мед
Трите благородни метала са изброени в Матея 10:9, но нито една от думите не е за перодичната таблица. Стиха nolite possidere aurum neque argentum neque pecuniam in zonis vestris (Matt 10:9), aurum са наставления за из пътя. aurum се ползва като блясък или лъскане, но тук значи не се "лъскайте" за изпътя, Златото освен тук се среща и в дара на тримата мъдреци, Мт.2:11, където думата е разделена със следващата и значи аромат., aurum-tus. В двата стиха Мт.23:16-17 не се споменава за клетва или злато а думата in-aurum е разделена и означава някакъв кръг явно от хора, които нямат право да виждат храма или не могат да видят нещо духовно в него. Не е ясен точният смисъл, но няма злато или клетва in iuraverit е всъщност две думи, iura-verit, което е някакво определение за правилно/проверено и истинно. Следващите преводи на злато са в Откровение, там навсякъде смисълът е за нещо излъскано до блясък.
argentum не е сребро, а мисълът е urgent, не бързайте. Среброто освен в горният стих се среща и само в 30-те сребърника на Юда. Това пак е неправилен превод, става на въпрос за самият Юда, че ще стане един от тримата и то веднага, не е ясно какво точно значи, какъв е този пост и какви права дава, но не са пари или сребро. В последствие той се самоубива но не парите му ги дават за нивата на грънчаря, а него самият не го погребват в християнското гробище, а на мястото, където се изхвърлят отпадъците.
В Матея 10:9 . . .neque pecuniam in zonis vestris има смисъл да не се застояват и обикалят някоя местност, а да продължават напред към целта според плана. Не е нито пари както в
- - -
Соломон и неговата дреха Мт.6:28
Това ще е много кратък постинг, но със съкрушително за преводите изясняване смисъла на латинският текст.
dico autem vobis quoniam nec Salomon in omni gloria sua coopertus est sicut unum ex istis (Matt 6:29)
Но ако направим леко разместване на буквите виждаме това;
dico autem vobis quoniam nec Salo moni nomn i gloria sua coopertus est sicut unum ex istis (Matt 6:29)
Смисълът става нещо от вида; "Но казвам, понеже не само така името се прославя от всяко едно от тях". И този смсисъл се свързва много по-добре с предният стих. Това е най-кратката, но и най-силната връзка за изкривяване на текста при преписване. Само с такъв вид подробно разглеждане се разбират нелогичните места в текста.
- - -
Взимане на царство на сила, прорците до Йоана и идването на Илия Мт.11:12-14
Това е един от най-безсмислените и идиотски преводи на библейки стих.
a diebus autem Iohannis Baptistae usque nunc regnum caelorum vim patitur et violenti rapiunt illud (Matt 11:12)
Всичкият проблем на логика и разбиране идва от два изпуснати интервала които увеличават броя на думите и дават по-просто разбиране.
a diebus autem Iohannis Baptistae usque nunc regnum caelorum vim pati*tur et violenti rapi*unt illud (Matt 11:12)
Смисълът е, че се прави сравнение с делото на Йоанитите, те не само са кръщавали хората, но са давали някакви наставления, свързани със страдания преди кръщението, за изкупените грехове на вярващия и приобщаването му към общността. Така и Христос ще страда за нашите грехове.
---
Вино, лозе и пиене
Думата за вино се среща на няколко места в Йоан и Матея, но дума отделна за лозе няма. В пасажа Йоан 2:1-11, няма нито сватба, нито вино, дори и майката на Йесус не е там. Става на въпрос за някаква баня или санаториум за възрастни хора, на които им е свършила топлата вода, и Йесус е дал на учениците топлата вода в съдове. Главната поука от този случай е, че никъде нямаме дума за вино, даже нямаме и дума за лозе, навсякъде е само градина за плод и зеленчук, като лозата е само една от отглежданите култури. При ползване метода на разделяне на латинските думи се вижда че смисълът е много различен. По-долу е приблизителен опит да се отгатне смисълът
et die tertio nu ptiae factae
sunt incana Galilaeae et erat
materie suibi (John 2:1)
vocatus est
autem ibi
et Iesus
et discipuli eius
ad nu ptias (John 2:2)
et deficiente vi no dicit materIe su ad eum vi num non habent (John 2:3)
et dicit ei Iesus quid mihi et tibi est mulier non dum venit hora mea (John 2:4)
dicit materei us ministris quodcumque dixerit vobis fa cite (John 2:5)
erant autem ibi lapideae hydriae sex positae secundum purificationem Iudaeorum capientes singulae metretas binas vel ternas (John 2:6)
dicit eis Iesus implete hydrias aqua et impleverunt eas usque ad summum (John 2:7)
et dicit eis Iesus haurite nunc et ferte architriclino et tulerunt (John 2:8)
ut autem gustavit architriclinus aquam vinum factam et non sciebat unde esset ministri autem sciebant qui haurierant aquam vocat sponsum architriclinus (John 2:9)
et dicit ei omnis homo primum bonum vinum ponit et cum inebriati fuerint tunc id quod deterius est tu servasti bonum vinum usque adhuc (John 2:10)
hoc fecit initium signorum Iesus in Cana Galilaeae et manifestavit gloriam suam et crediderunt in eum discipuli eius (John 2:11)
- - -
Матея 5:13 какво е сол
Този пасаж има логически недоразумения, които е време да се променят, не може човек да е сол на земята и солта да обезсолее, и да се тъпче от хората. На латински смисълът е променен поради волно или не променяне на една буква.
vos estis sal terrae quod si sal evanuerit in quo sallietur ad nihilum valet ultra nisi ut mittatur foras et conculcetur ab hominibus (Matt 5:13)
Там където е sal - сол е sol - слънце. така получаваме приблизителен смисъл, че апостолите са слънцето на земята, но както то се скрива под нея и върши никаква работа даже е под нозете на хотата. така и с апостолите ще се случва, за да изгреят отново. в следващият стих темата за светлината е продължена, 14 vos estis lux mundi . . ..
- - -
Матея 11:12 насилието на царството
На всички преводи е объркано времето, не е от дните на Йоан кръстител, а до неговото време силните управляваха небесното царство, докато след това тези които са жертва ще бъдат в небесното царство. Стиха определено е форма на манипулация, позваща имиджа на жертва за насаждане на контрол. В днешният свят също може да се намери огромна сила във вадене на пари и средства в системи залагащи на лъжлив имидж, като преследвани, бежанци болни и прочее. В пасажа следват съвети за
- - -
Матея 5:21 - 26 отмъщение и саморазправа
Този пасаж, се намира странният стих, в който се споменава за пращане в ада заради някаква неясна обида. Смисълът тук е за изясняване съдбата на отмъстителите и извършителите на саморазправа. Точно за такива се отнася срашното наказание в огнената геена, загуба на спасение и вечно наказание. Дори и да е извършен греха и престъплението на убийство, то трябва да бъде разгледано на съд, но който реши да е “рака” - отмъстител е безумец за геената огнена. Следват съвети за помиряване, избягване на конфликти от лично естество и предупреждение за опасността от подвеждане на правосъдието с неверни обвинения.
- - -
Голямата скръб на голямото богословие Матея 23 - 25
В днешния ден на възкресение ще обясня този сложен пасаж на неправилни преводи и интерпретации, като форма за подготвяне празника на благовестеното възкресение утре.
Обикновено за доктрината наричана "Голямата скръб" се споменава в Матея 24:21, а понякога това се свързва с "малката скръб" от Марк 13. За правилно разбиране на пасажа трябва да се разгледа целият текст от поучение преди разпятието, той започва от Матея 23 и свършва с глава 25, където започва описанието на залавянето на Христос. Началото е определено политическо, на мойсеевото седалище обаче не седят книжници и фарисей, а става на въпрос, че фарисеите или в превод адвокатите и журналистите контролират закона, което Христос го признава. Следват изобличения и критики за тези хора, описани са като корумпирани лицемери възползващи се от властта си за нечисти цели, което довежда до отделяне от Господ. За това Йесус според текста показва изходен път, той лично ще назначи апостоли или хора с авторитета да са над адвокатите — журналисти. Така текста има намерение да запълни определена пазарна ниша, създаване на шапка над хората прилагащи закона и управляващи най-вече обществото. Кулминацията в обвиненията за некомпетентно прилагане на закона е в стихове Мт.23:34-35, където драматично е посочено, че фарисеите са извършили толкова много грешки и нарушения, че са убили самият закон. Ето как трябва приблизително да изглежда стих 35;
ut veniat super vos omnis sanguis iustus qui effusus est super terram
a sanguine ab el iusti usque ad san guinem zac chariae filii bar a chiae quem occidistis inter tem plum et al tare
Няма нито Авел, което значи невинен, нито Захария, което е някаква фраза за власт, нито храм, "темпулум" е някаква дума свързана с времето. Даже и олтар няма, думата е някаква форма на задължение за даване.
Следва интересната фраза от стих 36, "това поколение" е всъщност фразата това сега ще става, вече от изобличаване на извършени дела стигаме до предсказване какво ще става.
В глава 24 стих 2 намираме фрапираща грешка в превода, не се казва, че няма да остане камък върху камък, а когато учениците посочват камъните поставени от древните светии. Христос предрича, че той ще постави камък, който не може да се разруши. Стихът е интересен и с друго, той посочва не камъните на някакъв храм, а мегалити в Европа. Поставяни от поколението прехвърлено назад във времето и преминало във вечността. Следват описания за интриги, проблеми, страсти и дори войни. Ще спомена само неправилните преводи. Стих 14 има смисъл, че всичко това ще става, но апостолската авторитарност ще се наложи.
В пасажа Мт.24:15-28 вече имаме наистина предсказание за религиозна война, става на въпрос за подготвяното въоръжено нахлуване на Иберийския полуостров - Испания. Описание на завземането е споменато в книгата на Данаил, разгледана по-рано. Мт.24:29-35 има апокалиптичен вид, но става на въпрос, че Йезуитите няма да са сами във военната кампания, а огромни армии на католиците, главно от региона на Рейн и Германия ще нахлуят в централната Иберия, наричана Юдея и именно там ще е най-тежкото положение. Католиците ще започнат да принудително превъзпитаване на еретиците, за това се казва, че тези в Юдея да бягат в планините, Старите католици не различават йезуити от юдеи и смятат всички да ги превъзпитават от авторитарните им ереси. Потъмняването на слънцето и луната е образ на социалната и църковна разруха, която ще сполети йезуитските ученици при идването на католиците. Йезуитите ще са нещо като невинни жертви във войната срещу ересите. От стих 36 все пак учениците са успокоени с обещанието, че след преминаването на войната все пак техният час ще дойде и йезуитите ще прокарат все пак тяхната си структура. В стихове 36-39 не се говори за потопа, а се споменава, че ще дойде час, когато войната и окупацията ще свършат и пак ще има ядене и пиене, женен и омъжване. Няма потоп, няма Ной, само предричане за отминаване на страданията. В Мт.24:40-41 не се говори за взимане и грабване на хората, а за взимане и оставане на имоти и бизнеси, след като католиците решат да се махнат от земята и да спрат с превъзпитаването на местните, те ще оставят всичко в ръцете на йезуитите, или поне така се надяват те. От стих 42 следват наставления за порядъчен живот по време на окупацията.
В глава 25:1-13 е вмъкната важна притча, 10-те девици са образ на Закона, като първите 5 неразумните са първите 5 заповеди изпълнени с делото на Христос. Изпълнявани чрез вяра в Иесус, разумните, които имат нужда от Светия Дух - маслото са следващите 5 социални заповеди от тази таблица.
https://docs.google.com/spreadsheet/ccc?key=0AsDLMmdMtyutdHJYSkRPS0UxQk5zZW5yaEZBMHd1Vmc
Притчата за талантите Мт.25;14-30 бе вече разгледана. Талантите, не са пари, а е неправилен превод на фразата за разпределяне на слугите, разделени са били на групи, една част ги е обединил десет, пет и единият го е оставил сам, без други около него. На тези в групата, след като е видял работата им е дал къща, на всекиго по една не цял град, този, който е бил сам обаче нищо не е постигнал и дори отговаря, че след като е бил оставен сам, сам се и връща. И след като той не е бил сред тези другите той просто е седнал на земята, за да го чака. Господарят отговаря, че не е трябвало да седи бездеен, а да се присъедини към другите, и за това го наказва без нищо, а да бъде слуга на другите.
Пасажът 25:31-46 са не пророчества за необозримо бъдеще, а само наставления със социален характер до настъпването на тяхното време, когато ще им предадат властта след окупацията. Стих 46 само заплашва непослушните в този период с наказание преди подялбата на властта.
. new testament,
- - -
Матея 26 тълкуване на лоши преводи
Мт.26:3 Неправилен превод е фразата за първосвещенника кайафа, освен че няма свещенници, а думата sacer dotum е място за обсъждане на верски въпроси, то и кайафа е фраза, с която се описва някакво планувано обсъждане, въпроси поблежащи на бъдещо разглеждане и решаване. Какъвто е бил и случаят с Христос. Кайяфа се среща и в Йоан на няколко места, Matt 26:3, Matt 26:57, John 11:49, John 18:13, John 18:14, John 18:24, John 18:28.
Мт.26:6 Думата leprosi се среща за прокажен, н всъщно значи най-обикновенно или може би някакво по-специално благословение за премахване на някакъв проблем, не е за болест. Коренът прос е част от думата прозелит от глава 23:15, а прокажени се намират и в следните места. Matt 8:2, Matt 10:8, Matt 11:5, Matt 26:6. Думата Bethania също не е име на село, а дума с която се указва пътуването до дадено място. Йесус е бил помазан от жена, преди да стигне до дуомето на симон благословения.
Мт.26:15 Както е обяснено няма 30 средърника, а Юда е щял да бъде един от тримата, някакъв пост са му предложили.
Мт.26:27-29 Няма дума за чаша, cali cem gratias трябва да значи, че след като са яли заедно са се заклели заедно и след това са пили заедно и то вода, не вино. Ст 28 няма "защото това е моята. . .", а правилният превод е така моята кръв ще се пролее за прощаване на греховете. Ст.29 Няма дума за плод и за лоза, пиенето само вече няма да е съвместно, но следващият път ще е в царството на Отца.
Мт.26:30 Фразата in montem Oliveti се среща в Matt 21:1, Matt 24:3, Matt 26:30, John 8:1, не е елеонският хълм, а е само някакъв момент на говорене в който е поставено правило.
Мт.26:32-35 След възкресението няма да изпревари учениците в Галилея, а ще ги прати натам, praece dam. недвусмисленно указание коя част на света е по-главната за автора. Много е интересен следващият стих, Петър като разбира, че ще ги пращат в Галилея веднага изтъква своята лоялност и вярност. Явно искайки да подчертае безстрашната си вяра. Не става ясно тогава защо в Галилея нещата ще са о'кей да си апостол и вярващ в Йесус след като в съседната провинция това е смъртен грях или поне много опасно и се налага бягство. Обяснението за това стои в разделението на Галилея и Юдея в организационна стуктура, юдея- Иберя е също явторитарна общност, но според семейни правила, а не някакви духовни и религиозни. Отричането на Петър и след това на другите в самото начало, е като ваксинация срещу всякакви бъдещи провали и дори грехове, идята е видите ли на мене Господ ми прости за отстъплението още в началото и сега внимавайте ако имате проблем с мене.
Мт.26:26-46 Главната идея на пасажа е, че докато вярващият спи и не се моли може да бъде сполетян от предателсто, Тук няма забедеееви синове, а става на въпрос че Йесус и Петър се молят заедно по някакъв начин като деца на небето или нещо такова и тогава петър заспива, и исус го буди. това е пак някакво напомняне, че вярващият като заспива по врем на молитва и се събужда значи Иесус е с него.
Мт.26:47-56 При залавянето основтата идея е да се покаже, че учениците са се разбягали. За това Юда не го целува, а дава знак, че го вижда. Учениците се разбягват и следва залавяне, illis signum dicens quemcumque os culat us fuero ipse est tenete eum.
Мт.26:69-75 въпреки драматичното отричане за връзка с Иесус, Петър плаче не за това страхливо дело а защото се е отркъл и от произхода си че е от Галия или сега Франция. Така за в бъдеще той ще трябва да се представя за юдейн или ибериец. Няма петел а думата gallus cantavit показва тази реална промяна.
Матея 27
Стихове 1 - 10 След залавянето Иесус е изправен пред събрание за да бъде обвинен и осъден на смърт, което е станало сутринта. На това събрание предателят, като един от тримата възразява, че е неправилно да се стига до смъртна присъда. Отговора е, че те сами ще решат какво да правят,при което предателят се "суспендира" публично преди разпятието laqueo se suspendit, ст.5. Явен опит да се осуети присъдата, но разрешение на проблема идва бързо, новоназначеният Юда е чужденец и не е необходим за решаване на криминални дела. ст.6-7. Няма никакви сребърници, ниви и грънчари. Следващите стихове са драматично представяне за незаконността на обвинението и присъдата, което е пак йезуитска пропаганда за првъзходство на авторитетите на апостолите над католическите органи.
Стихове 11 - 19 В началото въпросът не е толкова директен, съвета пита Иесус кой трябва да е управник на юдеите и той отговаря просто вие решавате. Следва обяснение не за освобождаване на заложник по случай празника, а публично наказание на разбойник на самият празник. няма известен затворник Варава, а става на въпрос за някой който е вече осъден и го екзекутират на празника. Нова юридическа грешка, с която се издига аторитарност. Иесус не е още осъден, но се подготвя екзекуциата му, qui dicebatur Bar ab bas (Matt 27:16). В стих 19 няма сънища, а някава жена предлага да се съберат за няколко дни хора пострадали от него.
Стихове 20 - 26 Няма освен за значението на думата варава и пилат, превода е коректен, дежурният се отказва от задълженията си и предава екзекуцията на водача на тълпата.
Стихове 27 - 32 След като е отделен от тълпата са раздрани дрехите му и е вързан с тях. Споменаването на цвят червен явно показва разголването. след това се събират около него и го обявяват за техен владетел подигравателно, като заедно коленичат. Дават му тръстика като имитация на жезъл, няма трънен венец, а когато г изкарват не му дават неговите си дрехи а техните да ги носи. Драматичният и неясен стих 32 показва че е срещнат някакъв човек на име Симон, не е киринеец и той не е носел кръст, той става свидетел на сцената на завеждане на мястото.
Стихове 33 - 38 Няма място голгота и няма череп в стих 33. По пътя е имало спиране още преди да се достигне целта и то е за войниците не заради него, не са му дали да пие вино с жлъчка, както е в следващият стих. Предложено му е от каквото пият и войниците, пиенето е взето от самото място, където са почивли, Йесус е отказал. След почивката са си взели от него дрехите или багажа и оръжията и са се разпределили как да го пазят и кой точно да го разпъне, не са делили негови дрехи. Така започват да го пазят, като слагат само този надпис не както в другите евангелия дълъг и на няколко езика. Стих 38 няма двама разбойници от ляво му и дясно му а два пирана в явата иа дясната ръка.
Стихове 39 - 49 Започват да му се присмиват и да имитират писанията че е осъден според тях, присмиват му се и за страданието от разпъването, смятат че ако е бил без грях, не е трябвало да страда от това. Текста за тъмнината от шестият до деветият час не ясен, но не е затъмнение или някакво друго екстренно събитие. С това се показва настъпването на смъртта преди изгрева на слънцето, ето защо в следващият стих е възклицанието на друг език в което каточ ели има някаква форма на слънцепоклонство. Преди изгрева от къста точно преди да почине се призовава хелиоса като негов Бог. Но тва може и да не е толкова езическо, защото слънцето може да се поставено като символ на самият Бог. В следващият стих не става на въпрос за древен пророк, а думата е форма на просветление и откровение.
Стихове 50 - 66 От тези стихов в превода не забелязвам проблеми освен липса на указание за промяна на мястото на действие, което се връща в града. Следва погребването и охраняването на гроба.
Глава 28 Също не предлага проблеми за превод и обяснение, освен вече споменавани нечочности, като ст.16, където не е на бърдото а по времето в което определено предварително. От това евангели вероятно е отрязан момента на възнесението преместен в Лука, за да се разшири географски йезуитската пропаганда.
No comments:
Post a Comment