10.11 23:58 - Синапово семе

Споменаването е в Мт.13:31-32, Мк.4:31, Лк.13:18-19. И в трите Евангелия има един смущаващ елемент, синапеното семе според някой не е най малко и размера на различните видове може да варира. Този аргумент бе разгледан в статия на AIG, но не бе даден отговор на основния въпрос, от къде знаем за какво точно семе и растение става на въпрос за да правим изводи и ида се строят философски системи? Отговора се оказва по елементарен от колкото може да се помисли. Иесус казва, че не семето е най малко, а че това е растението, което се сее последно на нивата, става на въпрос за някакъв вид дървета, които се засяват на края на полето, така че в горещите летни дни да се изтегне човек там на сянка. Това е последното което се засява и което се прави на нивата. Забележете става на въпрос за нещо, което е част от Божието или Небесното царство, това е нивата и мястото където човек работи. Този символизъм се ползва и в Мт.17:20 и Лк.17:6, смисъла е не че вярата е малко нещо или че ни трябва съвсем малко нещо за да се направят велики неща. Вярата трябва да е като синаповото зърно, сее се последно на нивата така, че да не пречи на житото или на гроздето, но като порасне е белег на успешна работа, място където на спокойствие човек да се излегне и да наблюдава и размищлява над символа на Словото, което е житото или символа на Изкуплението, което е гроздето. Думата е Г4615 σιναπεως , по интересно е че думата за планината Синай, е с номер Г4614, σινα като че ли вярата като понятие произлиза от Синай. Думата приемана днес като малък ( μικρο ), всъщност значи не с по малък размер, а е следващ, последен, второстепенен. Например Закхей не вида Иесус добре, не поради ниския ръст, а защото имаше голяма тълпа и той бе най открая. В Йоан думата се споменава кратко за време и млако разтояние, което ше последва.