Кръщение чрез погребение

В Новия Завет извършените погребения са само четири. Това са Йоан, Иесус, Ананий и Сапфира. Споменава се и думата за погребване в миналото на Давид, същата дума се среща и и за Лазар и неговия богаташа в Лука. Важно е, че за Стефан има оплакване или ридание, но не се споменава за погребване в текста.

Ето и списък с местата за погребване;

Йоан е погребан в Мт.14:12 ( εθαψαν ), споменава се само тук, в другите Евангелия Йоан е споменат само като екзекутиран.

Иесус е споменат като погребан само в Йн.19:40 ( ενταφιαζειν ), разликата в двете думи е очевидна и имайки в предвид самия пасаж тук става на въпрос за юдейския ритуал, като чели текста избягва да спомене самия акт на заравяне, а споменава само ритуала извършен от хората. Сега като се замисля, да бъде погребан юдейн в чужд гроб май е нарушение на правилата, но поне обреда бе според стандартите. Други места където се споменава за приготовление за ритуала е Йн.12:7 ( ενταφιασμου ), Мк.14:8 ( ενταφιασμον ), Мт.26:12 ( ενταφιασαι ), на тези места е помазан с миро по краката и оплакан, това става по пътя на влизане в Ерусалим. Защо е трябвало краката му да се помажат на влизане в града не е ясно. В 1Кр.15:4 ( εταφη ) погребването е отбелязано като важно събитие, между смъртта и възкресението.

Юда, за него се споменава в Мт27:7 ( ταφην ), има голяма вероятност това да не е 'керамес', да не е грънчарова нива защото 'кера' е частица за друга дума, от която произлиза 'керамес'. Ще се разгледа другаде.

Споменаване за погребение на баща, който предполагам е бил все още жив, но човека е искал да спази юдейския обичай да тръгне след Иесус, след като почине бащата, има в Мт.8:21,22 и Лк.9:59,60 ( θαψαι ). Подобна е думата и за Йоан, и Ананий и Сапфира. Отговора е на ръба на обидата, но показва начина на отказване от плътския живот, чрез вяра която не зависи от плътски фактори, имало е вероятност човека да почине преди баща си. Предполагам мнозина са чували фразите на пушачите и алкохолиците, последната цигара и всяка следваща все е последна. Ако човек спира пушене, спира изведнъж не като си го постави, като нещо което е след пушенето. Така и вярата не следва традицията, вярата е винаги против плътските дела и условия.

Ананий и Сапфира са погребани в Дн.5:6,9,10 ( εθαψαν-των ), много неясноти има около тези двамата една две съм посочил по напред, но така и не разбрах защо точно те ще са единствените погребани освен двамата Месии, дали това е символ на края на нещо, както смъртта на Йоан е край на Служението на Закона, дали погребването явно без да е спазен обичая на юдеите от едни и същи хора и то 'неутероси', това са младши служители както изяснявах, не е ясно за сега.

За Стефан се казва в Дн.8:2 ( συνεκομισαν )превеждано като погреба, но не навсякъде. Всъщност първата част 'суне' значи нещо като събрание, подобно на синедриона. Втората част на места е съставна на думата за някакво приемане или получаване, предполагам тялото му е било предадено не на един човек, а на специално събрание от мъже праведни или благочестиви ( ανδρες ευλαβεις ), същата фраза е за събраните на петдесятница Дн.2:5. ( ευλαβ* ) се превежда като страх или религиозен страх, или като чист или подобно, но винаги е някакво приемане или получаване.

Погребението има връзка с новозаветното погребение в Рм.6;4 ( συνεταφημεν ) и Кл.2:12 ( συνταφεντες ). Погребението на Христос е указано като наше кръщение, Павел се опитва да обясни, че както при погребението тялото и всичките му дела биват пратени в земята, така и християнското кръщение праща под земята плътта на вярващия за да възкръсне с ново естество и да живее новото създание. Вярващия има две кръщения, едното е водно за духа, другото е земно на плътта. Юдейското погребение е начин да се потвърди второто кръщение за което говори Павел и да се очаква възкресението на мъртвото тяло. Може би за това за Иесусовото погребване е ползвана друга дума, за да опише Павел какъв е бил смисъла му за всички нас.