Хляб и символизъм

Хляба в Библията има важна символика, той е Словото, плода който се ражда на земята след като на нея е валял дъжд, плода на небето, за това писах и преди. Сега ще се опитам да намеря неговата функция в човека или по точно в юдейна, за който е написана Библията. Освен за да се нахрани тялото в Писанията хляба има и друга функция, той нахранва и душата и духа на човек, яденето на хляб е не само за тялото, за радост на душата, но и за Духа на човека като изява на неговата вяра и връзка с Бог. Ще спомена няколко факти около хляба и неговата функция в човека с подточки и ще ги интерпретирам в последствие.

1. Видове, хляба е само от ечемик и жито и нищо не го заместваше като; картофи, ориз, царевица, ръж или подобни въглехидратносъдържащи. Ечемика символизира Словото на СЗ, житото на НЗ. Изключение е манната в пустинята, тя се образуваше на земята, но идваше от небето, символизираше Словото на Закона, което хората имаха там временно.

2. Господаря на жетвата, нито Ной, нито Авраам са обработвали ниви. Първите жетви са в Египет по времето на Йосиф, като самия Йосиф е поставен само да управлява разпределението на вече събраното жито, Той в случая е преобраз на Христос, който е господаря на жетвата. До преди Йосиф земята произвеждаше Слово-хляба и хората си бяха сами негови господари, като например Авраам очевидно го е купувал, това е така, за да се покаже, че той е символ на вярата, а не господар на жетвата. Авраам все пак имаше някакво отношение по въпроса със жетвата, защото той порази Ходолгомор и съюзниците му, което е "завързан сноп", след това прие хляб от Мелхиседек, който явно в случая е бил господаря на жетвата, но предава правата си на Авраам. Вероятно войната е започнала заради контрол върху житото, Содомците и жителите на долината възстават срещу жителите на източните страни, плячката и десетъка даден на Мелхиседек са от жито. Дали хананците от западния бряг са били по някакъв начин засегнати от действията на войната за сега е трудно да се прецени. Авраам не се споменава да е ял хляб, но го даде и на ангелите дошли да обещаят раждането на Исак и отишли да спасят Лот.

3. Мая „квас“ и сол, колкото и да странно, но маята не е символ на греха а е ползвана за символично противопоставяне на неговото действие за Словото в НЗ. Маята е живота раждащ се в хляба, за това не се споменава в СЗ при описание на хляба, освен при празниците. Словото на Бог ражда живот, това е новото създание, маята консумира не само брашното, но и водата в хляба за да нарасне и да се превърне хляба в храна живота. Солта е основата на развиващия се живот, всички процеси в човешкия организъм протичат с участието на сол. За това от лотовата жена и от градовете около галилейското езеро е останало само сол, те са дали началото на един нов живот, но в последствие са се оказали недостойни да продължат да носят този живот.

( ζυμης ) е квас, ( αζυμων ) безквасни

( αλας ) сол, ( αλισθησεται ) осоляване

4. Празници с безквасен ечемичен хляб, първата тройка на еврейските празници съм разглеждал подробно, там хляба е с основно значение и аналогията му с Иесус е ключово значение за разбирането им. Започва се с пасхата в съботата на 14-ти Нисан и седемте дена на безквасниците, които завършват на следващата събота, хляба е ечемичен. На осмия ден тоест в 'неделя' според нашите названия е деня на 'Първите плодове'. Това е деня, в който се 'придвижва снопа" според Левит в Святото място и моето откритие в друг пост е, че точно тогава Иесус възкръсва, тези които го осъдиха го и възкресиха. Другото важно откритие е, че на третия ден, деня на живота Иесус оживява, да не се бърка с възкресението както теолозите масово правят. За възкресението трябва тяло, за живота не!

5. Деня на първата жетва. Другото важно откритие в този пост, където до голяма степен се събират неща от стари постове е, че на осмия ден безквастниците са свършили и тогава задължително се яде квасен ечемичен хляб от новата реколта. Това всъщност е извод, защото края на безквастниците явно означава месене с мая. Брашното на безквастниците може би е от старата реколта, защото не намирам друго обяснение за понятието "първите плодове". Освен това ако Бог във Храма, трябва да е първия който да 'вкуси' от новата реколта, то предхождащите дни трябва да са със стара реколта зърно, предполагам че и ечемика, който се жъне зелен, трябва да преседи за да доузрее и да изсъхне ожънат и овършан за да може да се приготвя хляб. Ето защо няма наказание за това някой да яде преди празника от новата реколта.

6. Деня на житната жетва. Според коментатори масово се твърди, че само на петдесетница се яде квасен хляб, това е така за квасен житен хляб. Тук е мястото да спомена, че Левит 23 може да се възприеме правилно само ако приемем моята теза за еврейския календар. Припомням, година – 360 дена, Месец – 30 дена, 4 по 7 седмици плюс пълнолуние и новолуние празнувани още преди Египет, но неизвестно защо не споменати никъде, освен косвено веднъж в псалми, веднъж в НЗ. Върху календара ще се работи още много и е възможно още до-уточняване, но само по тази схема се получава, че осмия ден на Сиван е петдесятница след деня на първите плодове. Символизма е величествен, само петдесятен вярващ има Словото на НЗ :-), аз съм четвърто поколение такъв.

7. Жетва и романтика, в книгата наречена Рут имаме една от най удивителните истории развиващи се по времето на ечемична жетва, това е място от където се развиват купища теории за църквата за не знам си какви други доктрини и прочие фантазии и спекулации. Всъщност Рут забременява върху снопите на полето през нощта, от Вооз, а не от анонимния си сродник, а именно анонимните персонажи са символи на Светия Дух. Което май е доста компрометиращо хора отъждествяващи църквата с Рут. Книгата е всъщност първата юдаистка книга, и вярващия трябва да я разглежда по отдалече и да не търси собствени паралели в нея. Успоредната на Рут книга е Съдии, където ечемичения хляба е аналогия на Гедеон, а житния на Самсон.

8. Новозаветния хляб.

( *σιτ* ) Среща се като; жито, хляб, храна, ядене или неядене, но винаги е свързано с пшеничено жито. Изключение са думите за посредник в Евреи, Галатяни и 1Тимотей.

( θερισμον/* ) Думата за жетва и господаря на жетвата. Среща се 9 пъти.

( τροφη ) е храна която е била изядена или част от думи като „обхода“ подражание, и други свързани по смисъл, името Трофим. ( εσθιωσιν ) е ядене в момента.

( αρτο* ) е вече хляб, месен и опечен, независимо житен или ечемичен. ( ακαθαρτον ) 'акатартон' духа е вероятно свързана дума с понятието за хляб, ( φθαρτον ) пък е 'тленен', интересно от къде ли се взимат такива думи в нашия език?

( κριθινων, κριθινους, κριθων^α κριθης^τσβ ) е според тълкуванията ечемик, само в Йоан 6 и в От.6:6. Дали е така обаче не е много ясно, моята теория е, че ечемик не би трябвало да се спомене особено в Йоан 6, там трябва да дойде предсрочно Слово от НЗ. В другите Евангелия не се споменава вида на хляба, но сега се сещам друго, чудотворните нахранвания с хляб и риба са две веднъж 5000 други път 4000, може би в единия от случаите е имало ечемичен хляб.