09.10 22:47 - Целуване с косата и сълзи на изобличение

Ако се погледнат филмите, които представят случаите в Лука 7 и Йоан11, като и подобното действие в Йоан12, в които грешна жена облива нозете на Иесус със сълзи и ги трие със косата си. Веднага се набива на очи неестествената и театрална сцена и ситуация. Когато са се събрали мъже и общуват на маса и някаква жена да се навира между тях ситуацията е неестествена дори и за промитите с фройдизъм мозъци на кинодейците, просто е неестествена и прекалена. Ако аз бях режисьор ето как щях да покажа ситуацията. Когато Иесус е поканен, това значи че той високопоставен гост и за него е отредено високо място за седене в къщата на канещия го, предполагам се е получавало нещо като седене или в зависимост от ситуацията стоене на нещо като съвременните амвони. Домакина е бил до него или на някакво съответсващо високо място, а другите гости и учениците на Иесус са заставали като хората в днешните църкви. При тази обстановка е много по подходящо до говорителя да се доближи жена и да се докосне до краката му, без да внушава изкуствено-театрална обстановка като на филмите. Другата неестествена ситуация е, че когато се споменава за изтриване на сълзите с косата си, всъщност става на въпрос за някаква четка, която в миналото жените са правели от кичурите си, не е навиране на косата между краката на човек. Сълзите е също странна дума, а целувката още повече, ситуацията е била по тривиална и не толкова лична, както ни се изобразява. Жената се е вълнувала и е заплакала от срещата си с Месията, не е обливала със сълзи, а е капала мирото на малки капки или може би пръскала върху краката Му, след което с четката фини и меки косми е мажела капките миро или масло по краката. Фарисея за разлика от предателя Юда в другия случай, не се възпротиви на процедурата по принцип, а само на това, че жената се е доковала до святия учител. В пасажа се срещат няколко уникални думи ще ги разгледам набързо; 38 και στασα οπισωα παρα τους ποδας αυτου οπισωτσβ κλαιουσα τοιςα δακρυσινα ηρξατο βρεχειν τους ποδας αυτου τοιςτσβ δακρυσιντσβ και ταις θριξιν της κεφαλης αυτης εξεμασσεν και κατεφιλει τους ποδας αυτου και ηλειφεν τω μυρω (Luke 7:38) ( δακρυσιν ) среща се 10-11 пъти. Преведено е като сълзи, но това е извод от два стиха в От., където се говори са премахване на на "даркусията" и след това се споменава за очи което всъщност е гледане. Думата означава мъка или вътрешно изобличение, само хора които са добри или вярващи получават такава "даркусиа" за греховете си. ( κλαιουσα ) е плач среща се често и се вижда от хората, за разлика от "даркусията" изцяло вътрешно преживяване. ( κατεφιλει ) се превежда като целувка, но се среща само на няколко места, всеки път е изцяло с ритуално значение, нито веднъж няма целувка на интимност. Думата съдържа "филео" което е думата за чувства и според мен в случая става на въпрос не точно за съвременното целуване, а допиране на тялото, така че хората да се почувстват. Е не изключван и вероятността да има действие наподобяващо нашата целувка, но нещо не мога да си го представя с тия бради и дълги коси да се получи, това което ние сме свикнали да виждаме и правим. По скоро според мен е допиране на брадите символи на способността да носят Словото. При жените са си допирали косите. ( θριξιν ) 'тризин' всъщност е не косата на човек, а значи косъм или кичур в тази си форма се среща шест пъти. Коса е в друга форма ( τριχων ). ( ηλειφεν ) е всъщност думата за помазване среща се само 8 стиха и е много рядка. Следване на ритуала на свещениците, с което помазване се символизира приемането на човека да изпълнява дадена функция от Господ. Единственото животно с брада е козела, ето защо брада не би трябвало да се носи от християните, целувката на Юда е била всъщност търкане на брадите, също нещо което трябва да се прави "свято" не буквално, според Павел.