Думата за Самария се среща мимоходом само на няколко места в НЗ, докато в няколко книги от СЗ е в основата на повествованието. Значението идва от "Сан Мария", подигравателна фраза на юдеите към християните "О-о-о- сан Мария :-)", ирония за вярата в непорочното зачатие. Фраза е се е разпространила и към всеки представящ се за по-праведен от колкото е всъщност. Идеята в последствие е взета и приложена първо в Евангелието, като олицетворение за идеологически враг и външен коректив за юдеите. Всички споменавания в СЗ за Самария имат само скрита цел да прикрият множеството вътрешни войни главно в Италия, както и в Иберия и днешна Франция. В реалните Библейски събития не е имало такъв град. За това ще се разгледа само НЗ. Ясно се вижда от текста, че под самаряни и самарийски град се има предвид не някаква племенна общност, а идеологическо течение възприето на много места в Европа, така се и описва в текста. Самария не е област и не се споменава за такъв град в Евангелията, освен в измислената книга Деяния.
Мт.10:5 е най-директното указание за повсеместното разпространение на самаряни, в случая това Евангелие е "северно-Италиянско", защо ще се обясни в последствие и самарийските градове са само градовете на про-папистката гилдия, не помня как точно се наричаха гвелфи или гибелинги. Взета е дума станала популярна в маркиране на идеологически враг, която ще се ползва и за други хора.
Лк.9:52 е интродукция за коригиране на учениците и назоваване на идеологическия противник. Лк.10:33 е трогателна притча за взаимопомощ и религиозно лицемерия. Наративът за добрия самарянин лесно може да се замени с "добрия турчин", а лицемерните образи на левит и книжни с дякон и богослов. Лк.17:11,16 имаме изобличение за неблагодарността на юдеите, забележете, че самарянина е срещнат в Галилея, Галия. В Йоан 8:48 дори думата самарянин е приравнена с обладан от бесове, висша форма на отхвърляне и отрицание.
Йоан 4 тук самарянската теза вече става най-интересна, не само защото се намесва жена. Цялата случка е фигуративна, това Евангелие е английска версия, после ще обясня защо. Жената е образ на старата английска католическа църква. Градът Сихар е някаква английска дума с корен за "see", мястото дадено от Яков на Йосиф са някакви привилегии получени от краля за църквата или за някой манастир, а може и някое от големите абатства. Наричането на Иесус "пророк" е средство, за да се изтъкне имиджа на някоя фракция в борбата и за ръководния пост. Разликата в поклонението на "този" хълм и Ерусалим е разликата в локалната и централизираната структура на йерархия в Англия. Духът и истината, думи поставени в устата на Иесус са наблягане на ролята на проповядването и образованието - писанията. Ето на каква фракция са членове авторите. Някаква общност на образовани представители на старите университети, които в миналото са имали статут на манастири са искали да имат повече изяви в "жената — църквата", която сега обсебена от някакъв противник. Петимата мъже, които е имала означават не прелюбодейство, това са законни "съпрузи", с течението на времето лидерите са се сменяли, но в момента на написване "жената" е обсебена от някакъв, които не и е мъж. Понеже може само да се гадае кога точно е станало това, ще е трудно да се определи кой точно е узурпатора, явно е някакъв чужденец или личност враждебно настроена към авторите на текста. "Спасението е юдеите" е интересна фраза, с която произхода на спасителя се приравнява с образованието и книжовността.
С това се разбулва една от най-големите мистерии на Йоан, няма нищо духовно или феминистко в самарянката, просто добре прикрит начин за йерархическа борба сред топ кастата на клириците в средновековна Англия.
new testament,
No comments:
Post a Comment