Какво има в стая 101

Това е последния въпрос зададен от героя на Джордж Оруел, Уинстън Смит в антиутопията „1984”. Отговорът е, че той знае какво има там. Стая 101 е реално съществуваща в радиостудиото на ББС и там Самият Ерик Артър Блеър е чел политически памфлети в ефир. Отговорът на мъчителят му е, че той знае какво има там. С това главата свършва, започва последната и се описва тягостна среща с любовницата на Смит, която му изглежда променена, на главата си има дълъг разрез и вида и е като на някакъв труп, които той е изваждал от бомбардирани развалини. Тук се разбира какво има в стая 101, Джулия любовницата е образ на поетическата и литературна муза на Джордж Оруел. Както в стая 101 стоят редакторите на радиоемисиите на ББС, така и книгата „1984” е написана до голяма степен от друг. В нея има доста от личния живот на Ерик Артър Блеър, но и от „политическия” редактор на книгата, източноевропеец, вероятно евреин на име Емануел Голдщайн. Много неща в книгата сочат към СССР, империята Евразия, Големия брат, вътрешен и външен кръг на партията, хранителни ограничения, преправяне на историята, наивна представа, че завземането на Британия е лесна работа все едно е Белгия и др.

В книгата това ще се случи и на „Океания” но в бъдещето. Самата книга явно е вдъхновена от предната повест на Оруел „Ферма за Животни – приказна история”. С помощта на някой политически емигрант от изток се създава значително по-сериозна политическа творба „1984”. Главният герой Смит е роден в самото начало на века, но баща ми изчезва докато е малък, символ на изчезванията на хора в СССР, а майката и сестра му са отведени по време на войната вероятно събития от реалния живот на образа на Емануел Голдщайн.

Последното допълнение съдържащо странни граматически допълнения в английския, явно е дело на професионални редактори, О’Браян явно е образ на редактор в ББС.

Личния живот на Ерик Артър Блеър все пак е не по-малко интересен и в него явно има доста прикрити неща. Например в неговата „Почит за Каталуня”, непреведена на български разказваща за фронтовите и революционни действия не се дава отговор на странни неща, Например, той отива Барселона като журналист, как така изведнъж става командир на фронта? Вярно че в неговата част никой не е бил военен, никой дори не е ползвал оръжие, а дори и голяма част от „войниците” му са под 14 г.! Което явно показва, че не са гледали сериозно на него, все пак да стане така изведнъж командир на някаква част е трудно обяснимо, все пак той е трябвало да познава някого там, за да го направят командир, а това не се споменава. В книгата просто се споменава, че той е искал да стане революционер и е отишъл на фронта, защото за да трепе фашисти. Очевидно това е прикрие за истинската му мисия, Блеър е бил шпионин още от началото, по някакъв начин той намира връзки и дори пари и заминава за фронта с купчина ентусиазирани барселонци, шпионажа в града е оставен на съпругата му. Именно тя е причината да напусне внезапно фронта и да отидат във Франция. Раната му в гърлото е измислена и нагласена, гласовите му проблеми са от многото цигари и вероятно е имал някакво незначително нараняване в гърлото като по-малък. Вероятно и туберкулозата му е измислена, става на въпрос за рак на белия дроб от многото дим. Следва драматично „разочарование” от комунизма, което всъщност е разочарование от борците с комунизма, точно това е смисъла на „Ферма за животни”, книгата не е толкова анти – СССР, неща,които хората в Британия знаят добре, а изобличение за безсилната и дори лицемерна борба с комунизма, както се разбира от завършека на книгата, в която животните виждат как прасетата и хората започват да приличат едни на други, така че не може да се направи разлика.