Как се познава, че всичката класическа живопис е "фотошоп" от 19-ти и 20-ти век

Фотошопа не на около 20, а поне на 200 години.

Първи пример, прочутата "Мона Лиза" на Леонардо е наставено изображение на портрет на жена направен с фотоапарат в края на 19-ти век върху платно на по-стар пейзаж. Портретът е изрязан с косата и след това с някаква техника цветното изображение е монтирано на наистина стария пейзаж. Така се получава някакво почти древно платно. През косата се вижда, че пейзажа на портрета е съвсем друг, а преходите в осветеността на повърхността на лицето е постижение само на фотография, няма начин да се рисува с четка и боя такъв преход на светлина и нюанси на цветове.

Втори пример, картините приписвани на Nicolas Poussin (15 June 1594 – 19 November 1665) са също чудо на първата фотография, подобно на Мона Лиза те също се появяват в края на 19-ти век, никъде другаде не съм виждал такъв контраст на цветовете директно осветени от мощния единичен източник на светлина и местата падащи в сянка. Няма как да се уцели реалистичния нюанс на цветовете в зависимост от светлината. Драстична е и разликата между реалистичността на човешките тела и някой наистина рисувани детайли и фон.

Заблудите в почти всичко около нас в историята на изкуството и литературата е наистина тревожен, състаряването на измислени неща от последните 200 години е проблем, който изкривява изобщо представата за света. Освен печалби измамите с история са и бизнес на секти и сатанински организации, имащи власт над обществото образованието и дори вярата. Само директна съпротива на такива престъпници, може да опази вярата чиста от смрадта на свините.

history,