Страстите на блудния син

Страстите на блудния син

Имало едно време много отдавна в една далечна галактика един Добър Баща на двама сина. По-големия син имал множество способности, всичко което правел било полезно и красиво. За това получил от бащата прекрасна градина с всякакви плодове и овошки, каквито имало в тази галактика. Бил зает по цял ден но все пак бил самотен и когато пораснал се сприятелил с едно прекрасно женско прасе, което все се въртяло из градината му, помагало да рови в земята и възторжено квичало на всички прекрасни неща, изработвани от него. Интелигентно и красиво прасето можело не само да квичи, но и да говори и дори се научило да се гримира изискано и привлекателно. Ставайки негова приятелката те преградили множеството реки и потоци и в образувалите се вирчета и гьолчета се пльосвали и търкаляли по цял ден. По-големия син бил очарован от нея, правел всичко каквото му кажела и често се завирал в гьоловете и за да й угажда.

По-малкия син обичал да размишлява, пее и свири и Добрия Баща му подарил една група бели и хрисими овчици, направил малка кошара и множество музикални инструменти. Тамошните овце обичали музиката и песните, когато си почивали след разходките си сред природата. Въпреки многото женски прасета обикалящи около кошарата той обичал само овцете, с които тичал по поляните, а те с удоволствие го следвали и слушали прекрасното му свирене на всякакви инструменти. Приятелката на по-големия син не обичала песните му, харесвала само собственото си грухтене и много се дразнела да вижда как по-малкия син е обожаван от овцете. Смятала за варварство и оскърбление, че животните го следват, вместо да и се възхищават на огромните килограми и подобно на приятеля и да изпълнява всякакви прищевки и капризи.

Един ден Добрият Баща казал на двамата си сина да му направят подарък от най-доброто, което им е оставил, за да види дали правилно стопанисват каквото имат. По-малкия донесъл най-хубавото мъжко агне, защото имал само овце, а по-големия син направил венец от най-красивите цветя каквито имало на полето. Добрият Баща одобрил подаръците, зарадвал се, че децата му добре се грижат за повереното им и започнал да обяснява какъв е смисъла на даденото. На По-големия дал нивите и всичко растящо там, това бил дарът на живота на материята. На По-малкия дал стадо овци, които живеели от всичко на полето, като символ на живота на Духа, овцете могли да обикалят из цялото поле, но били изцяло зависими от него и така бездушната материя получила Духът да обитава в нея. По същия начин По-големия син бил негов роден, но само земен и материален, По-малкият син бил роден от съпругата му чрез времето и живеейки в земята показвал същността на времето в света на бездушната материя. Добрият Баща и съпругата му произлезли директно от времето, и притежавали Духа в себе си, те родили символа и господаря на материята По-големият син, а символа на живота на времето на земята По-малкият син се родил само от съпругата и самото време.

Докато обяснявал за смисъла на света агнето донесено от По-малкият син, започнало да гризе от прекрасния венец на По-големият син и за да не се оскверни подаръкът се наложило да го заколят и изгорят заедно с нагризания подарък. Приятелката на По-големия син била ужасена от гледката, тя винаги се мислила равна на хората, но сега изведнъж осъзнала, че е само дебело прасе и животът и принадлежи на хората. Според разказа на Добрият Баща разбрала, че никога няма да притежава наистина материята и това я огорчило. Тогава решила, че все пак може да вземе поне част от небето, нали е безкрайно, много повече от материята и поискала и тя част от небето само за себе си. Добрият Баща не мислел да дели небето, а и те трябва да се грижат за земята и животът на Духа. Силно натъжен с помрачено лице разказвал за това По-големия син на приятелката си, докато тя подавала зурла от един гьол. В отговор прасето силно изгрухтяло, започнало да се мята сърдито, изтърколило тлъстото си туловище и със строг тон започнало да мъмри По-големия син.

"Ако баща ти не ти дава никаква част от небето ще отидеш при По-малкия си брат и ще му наредиш той да ти даде част от него." Прасето не знаело какво е небето, но самата мисъл за нещо, което не и се давало и причинявало физическа болка. Заповядала да отидат двамата при По-малкия брат и да поискат да получат част от небето. Самият той не живеел на небето, а в тяхната земя, което не било прилично според нея. Още като го зърнали отдалече прасето погледнало с отвращение белите пухкави овчици наредени около пеещия овчар, надало пронизително квичене, за да разкара малоумните добитъци и рязко се обърнало с настояване да получат половината от това небе, след като той и без това стои на тяхната ливада и музиката му излиза от инструменти направени от материални предмети. На това По-малкия брат отговорил, че не може дори да им покаже небето, камо ли да им даде и частица от него, защото то е вътре в него. Предложил им само с музика да им разкаже колко е прекрасно. При тези думи свинята се тръшнала на земята и започнала да рита с копита от ярост. Значи той се разполага свободно в техния свят, а неговото си небе е заключено вътре в него, изгрухтяло прасето. Това вече не можело да се понесе, изправило се и с огромен скок за нейните килограми се хвърлила върху беззащитния овчар забивайки острите си бивници в гърдите му. Разпаряйки го злобно заявила, "ето сега ще видим къде си скрил това пространство - небе, ще го изкарам от вътре ти!" От него обаче излязла само кръвта и вътрешностите му, така животът на Духа и небето умрял заедно със стопанина си. Тогава се появил Добрия Баща, взел мъртвото тяло на По-малкия си син и го скрил на небето. На По-големия син и на свинята заповядал да изядат вътрешностите и кръвта му, така наистина щели да получат частица от небето вътре в себе си. Органите заседнали в гърлото на По-големия син и трябвало да му отворят гръкляна, за да ги извадят, а свинята получила от чуждата кръв усложнения на своите вътрешности и всеки месец имала кръвотечение и отделяне на част от вътрешностите си. Добрият баща запратил убийците на една далечна планета, покрита от един цял океан, който на повърхността бил замръзнал. Някогашният стопанин на земята му вече никога нямало да види земя или растение до назначения от Добрия Баща срок. Убийците живеели върху леда, отглеждали други прасета, които хранели с морски мекотели и умрели вмирисани риби. Родили си и много деца, които били наполовина прасета, наполовина хора. Всички имали белег от пъпната връв като символ, за очакваното раждане на избрания заместник на По-големия брат. Те не били нито изцяло хора, нито само прости прасета. По-големия син запазил белега на гърлото си останал от вътрешностите на По-малкия син, а свинята продължила да кърви всеки месец, за разлика от обикновените прасета.

В това време на Добрия Баща се родил Друг син от съпругата и времето подобно на По-малкият син, понеже на него нямал какво друго да даде, освен времето, дал му го за известно време. Другият син му обещал, че ще съживи По-малкият му син и ще помогне на По-големият да се върне от планетата на прасетата. В определеното време Другият син намерил няколко от потомците на най-големия си брат, които се разкаяли за стореното от баща им и поискали убития им чичо да оживее, както и да се освободят от свинската си половина. Другият син извършил размяна, той самия отишъл на небето като оставил своето тяло на убития си брат По-малкият син, за да се върне той на земята. Той знаел, че след време мъртвите ще могат да се върнат отново на земята, но само с помощта на убития По-малък брат са могли да върнат на земята и някои от потомците на По-големия брат. Възкресения отишъл на свинската планета, нахранил всички прасета с рожкови, като дори занесъл там земя и запалил слънцето да стопи ледовете. Поканил По-големия брат, да дойде при Добрият баща, като му обещал, че този път ще може да възстанови изцяло небето, защото той имал времето и можел да му даде и на него от този временен, но безценен дар. Само трябвало да се новороди и да спре да се подчинява на свинята. По-големия брат не искал новораждане бил доволен от новата планета, новата земя и свинята го направили щастлив и преуспяващ. Тогава По-малкия брат започнал да обикаля сред неговото потомство от полупрасета-полухора, мнозина се зарадвали да чуят, че могат да идат на небето, но никой не искал да напусне земята и да се отдели от прасетата. Един вече имал нива, друг волове, трети се оженил и никой не искал да дойде с По-малкия син при Добрия Баща. Все пак се намерил един, който искал да се освободи от прасетата и свинската си същност и да дойде при Добрия Баща, това бил bogoizbrania. Още от малък той видял, че хората около него са само частично хора, а някои са заприличали изцяло на прасета, въпреки че били и половин хора. Започнал да търси Добрият Баща и разбрал, че Той може да бъде намерен не на небето, а във времето. И макар от всички наоколо всеки да си гледал неговите прасета, bogoizbrania с помощта на времето намерил убития По-малък син. Той имал и времето и небето, завел го при Добрия Баща и там bogoizbrania се освободил чрез ново раждането от свинската си същност и получил човешкият вид на По-големият син преди изгонването му.

Така той заел мястото на най-големия брат, получил и златен пръстен от бащата, като белег за преминаване през времето. Многократно канил другите да дойдат и те при Добрия Баща, защото небето било безкрайно и там земята и времето можели да се разделят на всички. Никой обаче не обърнал внимание на това и дори се разсърдили на Добрия Баща, защо е дал толкова много на bogoizbrania, след като и той е един тях. Така bogoizbrania заживял при Добрия баща и синовете му от началото на вечността през цялата вечност.

new testament, gospel,