Въпреки необходимостта от подробно изясняване, няма да повтарям предни открития публикувани преди това. Тази седмица попаднах на две частични обяснения за съдбата на човек в отвъдното. Първото бе реплика в някакъв ТВ сериал, в който авторите агностици по доста кретенски начин обявиха отвъдното за несъществуващо място. Другото място бе кратко разглеждане на мнението на К. С. Луис по въпроса от книгата "Проблема Болка". И двете мнения бяха правилни, но непълни и в резултат дават неправилна престава за човека и неговото място в отвъдното. Все пак бях силно благодарен за така поставения въпрос, това даде импулс за намиране на правилния отговор. В първата реплика единият герой обясни на другия, че както човек се създава от нищото, преди да се появи в корема на майката, така и след погребението отива в нищото. Този агносто-атеистки отговор не е чак толкова заблуди телен колкото изглежда все пак. Ситуацията в него е само частично представена. Ситуацията е следната, когато вярващия умре той отива директно в края на нашия свят и без да носи нищо от него преминава във вечността отвъд, където Христос царува само над праведници. Който не помнят нищо от предишния си живот в този свят, греха е окончателно изтрит и премахнат. Не само греха не съществува след края на света и в началото на вечността, но и грешниците. За да бъде Христос пълен господар то грях не трябва да има никъде в света дори и в душата на грешника. Подобно на заразена от вирус операционна система не може само да се изтрият увредените файлове, нужна е пълна преинсталация, така греха със самия грешник се заличават, те наистина изчезват, само че това е в края на света. От момента на смъртта на индивида, до смъртта на света все пак личността, душата или живота на човека пребивава някъде и това място може да се нарече ад или огнено езеро. Не е логично да се наказва човек извън нашия свят във вечността, ако греха е извършен във времето, то и наказанието е в това време и в този свят, грешника и грехът му нямат място в отвъдното. Друг образ на грешника може да се даде чрез прасето или свинята, това животно е напълно безполезно докато е живо, торта му е безполезна, яде най-много от всички други животни, но все пак свинята съдържа толкова вътрешна красота колкото никое друго същество :).
За живота духа или душата на човека може да се каже следното, живота, както и духа на човек са дадени временно или под наем в този свят, живота не е нещо, което човек създава и има правото да притежава. Ако не е опазен от вирус операционната система ще се преинсталира и това значи край на живота на грешника. Ето как ще се появят милиарди хора след началото на вечността, те просто вземат живота на грешниците, които са отстранени от съществуване в този свят. Тези, които са се опазили от греха ще запазят живота си, но не и греховете, в които са участвали, както и спомена за тях. Ето и отговор на въпроса за абортираните и починалите деца, живота на тази земя не е от значение за спасението, но той е от значение за осъждането. Ето защо този клас хора са вероятно почти всички спасени, те не са имали възможност да се корумпират и да бъдат отстранени. Друг въпрос е дали спасените няма да получат някакво наказание временно за някои от греховете си след смъртта подобно на грешниците. Едва ли това ще се случи, от такива процедури няма смисъл, а и едва ли Господ има интерес да държи хора хората дълго в този свят. Явно никакво чистилище в никаква форма няма да има, освен нещо като подготвителен период преди началото на вечността, за да могат например абортираните да пораснат нормално и да достигнат физическа зрялост при преминаването в отвъдното.
Друг въпрос за уточняване е дали ще има хора, които ще искат да се спасят и да са във вечността, но да не могат да се предпазят от грях и да станат грешници. Така както гледам около мен никой не заревал, че е извършил някакъв грях ,без да иска, непрекъснато чувам оплаквания, че нещо лошо им се е случило на хората, но досега никой никога не съм чул да казва, че еди-какво си е било грях и те много съжаляват за това. Греха е в грешника много преди той да го извърши в реалността. Друг въпрос е защо тогава праведните не се родят директно във вечността, защо трябва да се мъчат тук. Отговорът е, че така или иначе трябва да се създадат определена бройка живи хора, дали те ще запазят живота си или ще им бъде отнет и даден на такива, които ще се създадат в началото на вечността не е толкова от значение, важно е числото да достигне до предвиденото, така праведници ще си има колкото трябва, а грешници няма да има нито един.
New testament,
No comments:
Post a Comment