Унитарианство, египтология и шекспирознание
Метафизиката на Джоузеф Пристли и нейното изкривяване
Joseph Priestley, FRS (13 March 1733 (O.S.) – 6 February 1804) е
фигура представляваща повратен момент в историята на унитарианството. Терминът
е ползван ограничено в миналото, за представяне на природата на Христос като
единна с тази на Бог. След реформацията специално в източна Европа, Балтийския
регион и Унгария термина се ползва предимно за политическо обединяване на
различните църкви, сега те са предимно католически, но през 15-ти 16-ти век е
имало само центробежно движение "унитаризирано в последствие. Последното
приложение се появява в Британия и колониите в края на 17-ти век, когато
политически Британската империя става доста силна, за да се плаши от католиците
и вече местните английски католици не са били разглеждани като политическа
заплаха. Освен това е нараснал и броя на емигрантите от северна Европа,
Германия и Скандинавия, които не е било изгодно да се третират като друговерци
и са били приложени усили да се приобщят към съществуващите британски църкви.
Част от такова движение е бил и Джоузеф Пристли, днес признаван повече като
химик и изобретател. Твърденията, че е празнувал превземането на Бастилията е
пълна глупост измислена от по-късните еретици — либерали обсебили това
обединяващо движение. Пристли не е и ходил до Америка, пак измислица от 19-ти
век, с цел да се покаже интернационалността на ереста на либерализма.
Измислянето на социална теология приписвана на Пристли е станало от социалисти и
теософи от следващия 19-ти век. Като две имена са особено интересни взели
участие в най-големите фалшификации на унитарианството. Двете кули на ранната
ерес на теософията; Samuel Sharpe (1799–1881) и Robert Spears (Newcastle upon
Tyne 25 September 1825 - Highgate, London 25 February 1899).
Като се разгледа биографията на тези двамката се вижда нещо
интересно. Именно Шарпе е основател на измислените глупости на древната
египтология и именно той е "откривателя" на прочутия розетски камък,
както и на множество други измислици по история. За българските читатели ще
наблегна, че от древната история изучавана в англоезичните страни именно
египетската е най-голяма и е започната от тези двамата, както и техните деца,
Спиърс е зет на Шарпе. В действителност нищо за Египет не е било известно до
техните публикации в началото на 19-ти век, освен големите камъни. Спиърс
фалшифицира и нещо друго, дори още по голямо от египетската история, митология
и дори йероглифи.
Именно той написва и събира от други автори теософи пиесите
приписвани на псевдонима ShakeSpeare. Такъв либерален дух и исторически
измислици са способни да напишат само персони от 19-ти век. Samuel Sharpe се е
подписвал с псевдонима S. S.. Spears е бил пастор и учител в Stockton-on-Tees,
а според легендата Шекспир е "роден" в Stockton-on-Avon, малко по на
юг от Манчестър, където двамата събират, измислят и издават историческите
фалшификати отровени с либерална пропаганда. Псевдонимът ShakeSpeare - клатещо
се копие е образ на острите метални писалки ползвани през 19-ти век, през
17-ти, когато се твърди, че е живял ShakeSpeare са се ползвали подострени птичи
пера. Металната писалка, поевтинялата хартия и подобрените мастила са давали
възможност да се ускори писането, а напредъкът в печатането и транспорта също е
способствало разпространението на лъжите, непосилна задача през 17-ти век.
Има и други интересни персони сред тези лъжеунитариани, все
издатели редактори и организатори на някакви общества като;
Кардинал Henry Edward Manning (1808–1892)
Бирмингамската династия Martineau,
Harriet Martineau (12 June 1802 - 27 June 1876) и James Martineau (21
April 1805 – 11 January 1900)
Баща и син Robert Aspland
Издателят Walter Wilson (1781?–1847)
Проповедника William Johnson Fox (1786-1864)
и др.
За псевдонима на ShakeSpeare имаше и преден постинг;
http://bogoizbrania.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/08/31/humanizma-na-beikyn-shekspir-i-shelob.811316
history,
It was his metaphysical
works, however, that had the most lasting influence: leading philosophers
including Jeremy Bentham, John Stuart Mill, and Herbert Spencer credit them
among the primary sources for utilitarianism.
Samuel Sharpe (1799–1881)
Robert Spears (Newcastle upon Tyne 25 September 1825 - Highgate,
London 25 February 1899)
English Dissenters
- - -
Кой се крие зад псевдонима Daniel Defoe
Името на автора според издателите от 19-ти век е Daniel Foe, в
последствие за заслуги е станал Defoe. Според твърденията първото издание
относно това име е на Walter Wilson споменат в предния постинг от 1822 и 1830
година, но истината е, че Уилсън не измисля псевдонима Daniel Foe, той е
измислен за него от по-късни времена. Уилсън е автор само на няколко от
приписваните на това име публикации. Daniel Foe е име образ на
"противник-foe" на някой си Daniel Neal написал спомени за
пуританството. Въз основа на неговите "Memories" е издадена разширена
версия на историята "The History and Antiquities of Dissenting Churches
and Meeting Houses in London, Westminster, and Southwark: including the Lives
of their Ministers in 1808, 2 vols." от Уилсън, като в последствие
лъжеунитарианите измислят със сигурност опорочават тази история както много
други. Името и историята на Дефо са пак техни измислици приписвани на Уилсън,
който явно не са от 1820 и 1830 години, а по-късно. Измислянето на такъв
псевдоним "противник - foe", не е дело на самия Уилсън, а на
следващите поколения издатели, но самата книга Робинзон Крузо е негова.
Родителите на героя са искали да бъде адвокат, Уилсън е бил член на адвокатска
колегия, но никога не е практикувал в съда, а се отдал на писане.
Самата книга Робинзон Крузо е писана от самия герой според
корицата и в текста личат разкази на моряк и на проповедник. Това са спомени
които Уолтър е редактирал за книга, не творчество на някой си Дефо и не е
написана през 1719, а 1819 година, след окончателното поражение на Франция и
започналото възстановяване на бурбонската династия в Испания. Сюжетът е относно
политиката на Британия спрямо колониите на Испания и Португалия след окупацията
от корсиканеца идеята да се ползва корабокрушенец е начин да се представи
идеята за независимост в латинска Америка, така че безбожниците да бъдат
възможно по-далече от политиката и управлението. Корабокрушенията и пленяването
от измислените пирати (Salé Rovers) е образ на проблемите му с дългове и
провали в издаването на други книги. Няма такова нещо като Republic of Salé,
думата идва от английския за продажби, а лихварите често са били унизително
третирани като неверници. Капитанът на кораба, който търси помощта на Робинзон
Крузо от бунтовници е образ на династията на Испанския крал, който е имал и
много врагове в самата Испания съюзници на републиканците, както и сепаратисти
главно в северните региони. Петкан или Friday е име образ на църковната
длъжност friar, това не е само монах или калугер, както се превежда, така са
наричали хора помагащи в църквата. Причината Петкан да е цветнокож е
нововъведение изисквано от англичаните в колониите да се назначават местни
цветнокожи на църковни длъжности, за да се икономиса бройката на скъпоструващите
свещеници. Спасяването на Петкан от канибалите е начин да се представи
робовладелството във френските карибски острови. Самият Уилсън е слушал разкази
на моряци за тази търговия, въпреки забраната от Англия и ползването на бойни
кораби против такива търговци. В последствие е спасен бащата на Петкан и
някакъв испанец, образ на агресивните намерения на корсиканеца в региона и
необходимостта републиканците да бъдат окончателно изхвърлени от Америка с
всички средства. Възстановяването на испанската империя е станало с английски
средства, като доскорошния враг католическата църква е била основната сила
против безбожниците, финансирана е от английски банки изискващи икономии на
средствата, като явно банкерите са изисквали освобождение на робите африканците
като средство за намаляване властта на местните тартори и гаранции за сигурност
и връщане на инвестициите. Исканията на Крузо за възвръщане на имотите му в
Бразилия след спасяването е образ на печалбите реализирани от Британските банки
в Латински Америка, след като те обсебват финансите там. Битката с животни след
преминаването на Пиренеите в края е образ на похода на Уелингтън от Португалия
към Тулуза през 1815 година
Името Robinson е образ на Wilson, Crusoe е съкращение на
испанската фраза cruz sociedad, като испанската дума много прилича на
английското socie dad. Бащата на Уолтър е бил издател.
Robinson Crusoe
Wilson Walter
- - -
За произхода на
съвременния шахмат
Една от загадките на
съвременните правила в шаха е, защо има двуцветни полета, след като те не са
част от правилата.
Тези полета са остатък
от първоначалните правила. Самите полета на дъската представляващи кръстосване
на два цвята могат да бъдат видени на някой от знамената и гербовете от
миналото, като това на Бавария и сега на Хърватско. Старото знаме на Бавария е
бяло-синьо символизиращо според химна небето и небесния свят, на който служат
местните жители. Горната бяла част е символ на рая, а синята долна част
изобразява небето, раят е над небето. Ромбовидното преплитане на синьо и бяло
на по-новите гербове е символ на слизането на рая към земята и преминаването му
през небето. Такъв е и символизма на шахматната дъска, на която в черен цвят е
нощното небе, черно-белите полета са образ на "виждане" на рая или
"Небесното царство" дори и в тъмнината на нощта, през деня
обикновените хора са били на работа, игри са се играели вечерно време.
Съвременните правила в
шахмата са измислени едва през 19-ти век като дори първоначално са били много
по-различни. Самата дъска за игра с пулове подобно на шашки или китайски шах
идва наистина от Азия, в Индия, Китай и дори Русия има такива игри с двуцветни
полета и пулове. Фигурите все пак са измислени в Европа, самите им имена, крал,
кралица, епископ, рицар, камък — черква и пейзан-пешка показват стара
социално-общественна организация. Правилата на придвиждане на фигурите в играта
са били доста различни, фигурите не са били отстранявани или
"взимани", придвижвали са се само по определен цвят, черните полета
са били на единия сътезател, белита на другия, като фигурите само са могли да
преминава през полетата на противника. Целта е да се притиснат или изолират
фигурите на противника чрез определено подреждане на собствените фигури,
пешките са били много по-подвижни и са се връщали назад. За победата от
значение е било самото подреждане и правилно придвижване на фигурите и
завземане на повече полета. Правилата за сега са неизвестни, като победата е
била чрез отделяне на противниковия крал, чиито фигури не са били взимани, а
само изтласквани и блокирани.
Явно символизма е да се представи някакво духовно действие
на небето, което управлява земните фигури, за сега нищо не знам за създателите
и играчите на тази игра, но не съм съвсем сигурен, че тя има каноничен и
християнски произход, нищо чудно да е била ползвана играта на двуцветни
кръстосани полета за някоя еретична доктрина, в последствие силно изменяна и
забравяна. Въпреки математическия вид на разиграването относително —
субективния фактор е от по-голямо значение за смисъла.
history, poetry,
No comments:
Post a Comment