Котка и врабчета
Лъв, леопард и котарак
Преди няколко дена видях котка, не черна, на улицата да си играе с умряло врабче, беше добре охранена и явно е забравила как се разкъсват птици. Тогава се сетих, че и двете животни се срещат в НЗ преводите, но не и в оригиналния гръцки. А днес и каква е и оригиналната особеност на котката, според наблюденията и поведението и котката се страхува от вода или я мрази. В действителност тя я отбягва, не защото се страхува от удавяне или не обича да се мие, котката е обратното на мечката. Мечока има нужда от вода или сняг/лед за да се охлажда независимо от температурата на въздуха и водата, докато котака обратното, дори в горещ ден и топла вода се нарушава температурния баланс в кръвообращението и тя усеща реален студ независимо от температурата, както мечката усеща разхлаждане независимо, че е в ледена вода, в която човек ще измръзне от студ за минути.
До сега имаше няколко поста за лъв, животното не се споменава в НЗ, а само в СЗ където лъва е символ не на царя на животните, а е нечисто животно бягащо от водата сякаш тя ще угаси огъня вътре в него. След Христос някои тигри поради мутации са успели да превъзмогнат този недостатък, вероятно поради развитата дебела кожа. Може би Дарвин е частично прав, че понякога мутациите водят до приспособяване, но то не е развито от само себе си, а вероятно Господ е заложил този код в ДНК-ато на животното още при сътворението и едва след потопа или след Христос поради промяна на климата и условията тези свойства са се проявили. Вероятно лъва на СЗ символизира живота, в който са пламъците от ада. В НЗ думата лъв, както изясних е всъщност някакъв предмет от дърво като мебел, с форма на ковчег и крака като на легло, в които са слагали болни или нечисти юдеи за срока на ритуално пречистване. „Леопарда“ на От.13:2 е изваден от фразата ( ην ομοιον παρδαλει ) която значи „подобно изобразен на;“ или появяващ се или от този сорт. Тоест няма леопард, а самоизясняване на това как се е появил звяра, описанието му е подобно на вещ. Звяра е всявал страх само у юдеите, защото е свързан с юдейското понятие за чисто/нечисто и смърт.
Врабчетата
Думата за врабче ( στρουθιων ) се оказва, че не е пиле, а е някаква странна форма на съд. И в двете места където е споменато, Мт.10 и Лк.12 думата е някаква производна на въртене и вероятно значи евтин глинен съд правен на грънчарско колело. Това че падат на земята означава че се чупят, което поради ниската цена не е голям проблем, но символизира смъртта. Съдовете в юдейския свят са се закачвали. Христос в тези две места ги успокоява, че дори и някакъв етап от времето да свърши, тоест да се чупи като евтин съд това няма да е загуба на съдържанието и този край няма да навреди за ролята и съдържанието на Евангелието. Както Юда предателя бе заместен от Матей, а Яков Христовия брат-апостол бе заместен от Павел, така и перодите във времето ще идват нови и старите ще свършват. Причината за неправилния превод е не само в неразбирането на юдейската символика, но и в неправилната връзка на Лк.12:7 с Лк.12:24. И в двата стиха не става на въпрос да са по ценни от птиците или от врабчетата, а че за тях е събрано много повече от колкото птиците. В ст.24 смисъла е, че ще събират повече от птиците, докато в ст.7 самите съдове ще събират много повече от колкото изглежда. Същата ситуация е в Мт.6:26.
new testament, greek
No comments:
Post a Comment