2Коринтяни 1-6

2Коринтяни 1-6

Това удивително послание се различава от 1Кр. по превода много драстично, не само че са малко уникалните думи, но и до сега превода е точен и коректен. Предполагам Павел е разбрал, че в първото послание е казал повече от необходимото по твърде тежък начин и сега следва послание с по прост смисъл с не толкова сложни неща с повече лични и евангелски обяснения. Няма да има обяснения на ситуации и контекст, поради почти правилния превод не смущаващ почти никъде смисъла.

Все пак и тук се срещат уникални думи с кофти превод;

Ст.1:8 Азия както съм обяснявал не е място а приставака към подлога и означава съвместно в кооператив по времем на въшено действие.

Ст.1:17 Не е "лекоумно ли съм постъпил", а е ( τη ελαφρια εχρησαμην ) с опипом ли действам, следва уверение, че не по плът е действал.

Ст.2:14 ( θριαμβευοντι )победно шествие вероятно е правилно

За цели четири галви най после находка

Ст.4:17 ( (2Cor 4:17 [GRV]) το γαρ παραυτικα ελαφρον της θλιψεως ημων καθ υπερβολην εις υπερβολην αιωνιον βαρος δοξης κατεργαζεται ημιν )

( παραυτικα )"паралутика" е свързано с паралитиците от евангелията, не е привременна, не се указва време или характеристика на "тлипсеоса"

( ελαφρον )"елафрон" не е никакво леко а корена "лаф" е част от думата за пипаме или докосване, като се среща в думата за плесница, удари на Христос без предмет и без пускане на кръв или събаряне.

Така смисъла се получава че не е, "привременна лека скръб", а е "блогиране,(парализиране) докоснало и притиснало нас . . ."

Ст.5:6 и 8 ( θαρρουντες )и ( θαρρουμεν )не е дързостно, а нещо свързано с "тар" чистота и "ромен" нещо като собствено пребиваване.

Ст.5:9 ( φιλοτιμουμεθα )харесваме почит заедно не е "ревностно се стараеме".

Ст.5:11 ( συνειδησεσιν ) за малко да изпусна съвестта, намирала се е в и в ст.1:12 и 4:2, нещо много объркване в това послание, така е като няма основна линия на размисъл.

Ст.5:18 ( καταλλαξαντος, καταλλαγης ) не е примирение, а е някаква промяна изменение в английския е по правилно "реконсилиейшен" също така се среща и в ст,19 и 20, както и в 1Кр.7:11

Ст.5:20 ( πρεσβευομεν )не е посланик а някаква форма на прсбутерос старейшина тук иска да каже че Христос е неговия старейшина, "мен" е неправилно слят предлог. Подобната дума в Еф. е за пак същото.

Ст.6:15 ( συμφωνησις )съгласието е общт звук, ( βελιαρ ) „белиап“ така и не разбрах какво е може да е нещо обратно на светлината "елиа".

Откритията са минимални и несъществени но това не трябва да ни смущава, в края на посланието са по особените места

paul, greek