Библейския Сатана, обиталище, родословие, въздействие
Когато в по предния пост за авторството и каноничността на Писанията се наложи да изхвърля от достоверната и оригинална част пророческите книги, като ги обявих като неудачни интерпретации на НЗ, пропуснах да се сетя за една доктрина, която идва именно от там. Това е важното за вярата разбиране от къде идва злото или от къде е произлязъл сатаната или дявола. Именно; Езекил, Иеремия и Исая вкарват идеята, че сатаната е дошъл от извън материалния свят. Тоест като нямаме обяснение за произхода на нещо го препращаме през девет планини в десета и така елегантно разрешаваме въпроса. Да а ма НЕ! Няма нищо в материалния свят което да е дошло без изрично разрешение от най високо място, от само Господ-Бог може да разреши такива преходи от единия свят в друг, както се вижда от притчата за бедния Лазар и богаташа в огнените пламъци. Така за дявола или сатаната има само едно място за произход, той не само, че е заченат именно тук, но и и дори има и материално въплъщение. Това е абсолютно задължителна характеристика, защото ние виждаме самия Дявол и сатана ще бъде осъден и то на вечни мъки, никой който идва извън материалния свят не може да бъде съден според правилата царящи тук, освен това той трябва да е и безсмъртен, защото само роденото на земята умира. И така ето двете основни харaктеристики на сатана;
1. Произхожда именно от земята и има материално въплъщение.
2. Щом е земен значи подлежи на съд и смърт както всички други.
И така ето и двете места в СЗ където можем да намерим нещо за него, всъщност е само едно в Битие 3 и косвени изводи за него при срещи на хора с ангели. В Битие глава трета се разбира ясно защо дявола е земен и дори материален, той се получи когато Адам и Ева бяха измамени от змията да ядат от плода на забранения плод, тоест змията не бе сатана, но той се роди в хората когато те ядоха забраненото. Както обясних Адам е имал двойна природа, полу-ангел, полу-човек, при дървото на познанието ангелската част умира и е заместена с полу-животинска, вероятно еволюционистите са прави на 50%, ние сме половин животни :-(. така именно умрялата адамова полу-ангелска природа се превръща и в "онази старовременна змия" както се казва в Откровение. Това е накратко и произхода на лукавия. Никакъв паднал ангел от небето, само изритан от райската градина. Разрухата на дървото на познаване на зло и добро доведе не само до подмяна на същността на човека, но и до създаването на сатаната. Така и сатаната, с когото Христос говори в пустинята, всъщност в Духа е дяволската същност на всеки роден на земята, за Христос все пак бе по лесно да се отърси още като младеж от нея, забележете това стана след кръщението, дявола е разбрал, че му остава малко време и затова слезе на земята много разярен. така и в Лк.10:18 сатана е не паднал от небето а е изпаднал в космоса, вероятно звездите които виждаме днес и които не са се виждали по времето на Христос са древните демони изхвърлени в космоса на много голямо разстояние така "светкавицата" е всъщност светлината на звездите които се виждат нощно време. Да правилно прочетохте, звездите, които се виждат сега на небето, това е резултата от Лк.10:18. Исус видя как дявола ще светне на небето! Не случайно гоненето на сатана и демон и бесове ставаше от човека. От самия него произлиза демона и от него бе гонен на небето, сега вече можем и да го видим
Да се върна на СЗ споменаване на демонична активност, забелязали сте как всеки път при среща с ангел винаги се носи храна. Това е за проверка, сатаната и демоните могат да се преправят на ангели да се маскират умело но не могат да въздействат на храната материалния свят.
Сатаната има много интересна функция в Откровение, среща се седем пъти от които 4 в духовните имплементации на Заветите.
Следва доизясняване на сатанинската същност.
Old testament
- - - -
Дяволология на НЗ
Започвам с някой не толкова сензационни неща, като описание на места където става на въпрос за сатаната.
Йн.13:27 в стиха е единствения сатана в Йоан. Този сатана е вкаран чрез залъка в Юда и Иесус дава заповед на самия сатана в човека да извърши предателството. Тази сцена показва каква е ролята на жертвеното агне на пасхата, сатаната е вкаран вътре в животното, след което то е убито и изядено, така злото е скрито в жертвата и когато ангела в Египет е преминал е оставил ялите на мира. Иесус тук предава сатаната на Юда за да може той да го занесе на свещениците в Храма. Така Христос е изкупителното агне за греховете на света, но преди да умре сатаната е предаден в ученик, който го занася в Храма за да направи и служителите на Светия Дух съпричастен с жертвата за света. Така ролята на Юда е една от най важните, както юдеите бяха представители на Божия Син на земята, а Израел бе представител на Светия Дух, така и Юда Искариотски осъществи земната връзка на Христос и служителите на Светия Дух като пренесе Сатаната помежду Им. Също и в Лк.22:3
Мт.4:10 Това е първото споменаване в Матея където едва при третото изкушение Христос има силата да изгони сатаната поради опит да попречи на служенето на Бога. В другите два случая сатаната изкушаваше със опит за лично изкушение, сега той допусна грешката да се противопостави на Бога и бе наказан от Него. също ив Мр.1:13 и Лк.4.
Мт.12 се споменава, че ваалзевула е наречен сатана, думата "беелзебоуло" се оказва, че е комбинация на думите господар и "боуло", намерение или воля или желание и дори съвет. Бееелзебоуло се среща в Мт.10,12, Мр.3 и Лк.11. В тази дума се има напредвид, не някакъв измислен идол, а духа на ню-ейджа, според който с напъване човек всичко постига. Тук Иесус обяснява, че се постига чрез Духа на Бога, а не чрез ню-ейджа. също и в Мр.3.
Мт.16:23 тук Петър е наречен сатана, но това не е дявол а е смисъл на противник, опонент. Също и в Мр.8.
Мр.4 Сатаната грабва словото от пътя това показва не само ролята на Словото за човека лично, а не само като нещо на самия път, това че сатаната е крилата птица не значи, че той идва от космоса, а че действа с външни проблеми.
Лк.10:18 бе изяснен, но важен е и следващия стих 19, там змии и скорпии е друго не това което изглежда, това е силата да събират и разпръсват, защото ( *σκορπ* ) е всъщност разделяне или разпръсване думата за змия е и дума за дълг или за задължение за взимане. Така Христос в този стих предаде на учениците задължението да събират задълженията и да прогонват врага.
Лк.13:16 тук сатаната е виновен за болестта на прегърбване, 18-те години е някакви два периода време. вероятно става на въпрос за втори и трети период започнали след потопа, когато сатаната държи хората на вярата, не случайно е избрана жена и е наречена Авраамова дъщеря. Но може и да се има в предвид, че Авраам е роден 2000 година и с него се поставя началото на земното присъствие на Христос, до него има 2100г.
Лк.22:31 смисъла не е да пресее или посее както е в някой преводи и сатаната няма да изисква, той нищо няма право да иска, а става на въпрос, че сатаната ще се представя или преправя като жито за посев или нещо свързано с житото символизиращо Словото. Същата дума или почти същата за "изисква" се ползва в примера с детето, Христос казва всъщност, не че трябва да приемем това детенце, а трябва да приемаме като детето и така трябва да приемаме него, както детето го е приело.
В следващите случай сатаната е посочен само като евентуална опасност да се върши зло и нечестие, без съществено значение за смисъла.
New testament
- - - -
Демон, бяс, дявол и антихрист
В тази бясна тема ще покажа къде са местата, където се срещат трите думи за силите на злото и каква е разликата между тях. Например в KJV превода на много места, където е демон са написали дявол-девил, сега ще разгледам къде какво трябва да се постави.
Първите три букви на дявол, (диа) на гръцки са предлог, който самостоятелно заедно с няколкото си форми се среща точно 666 пъти в 599 стиха в руската търсачка, в "александрийския интерлинеар", може би 666 е наистина дяволско число :-), но май само в преводите. Първия по фрапиращ дяволски проблем е в Йн.8:44, където не се казва, че юдеите "са от баща дявола", смисъла е, че те са от патриарсите или "бащите", но бащите на желанията им са от дявола. Нещо като много днешни вярващи, казват че вярват в Христос, което е тяхно право, но всъщност религията им е от дявола. Втората сричка ( βολ ), "бол" , като първата сричка на болгарин е понятие, което е отхвърлено, захвърлено, изоставено, и подобно. Другото фрапантно и доктринално различие е в Йн.17:24 ( καταβολης ) не е от създаването нас света, а оставането на света, Христос е толкова "агапесен", че отец го е оставил на света, :"катаболес", като е оставил света, за да го вземе следващия по ранг Иесус Христос. Много важен стих разкриващ смисъла на самата жертва. Самата фраза ( καταβολης κοσμου ) се среща в 10 стиха, но не значи основаване на света, оставяне на света или отделяне на света. Като заключение за диаблото може да се каже, че смисъла е на някой, когото е оставен или чрез когото е отхвърленото или подобно. Близостта на думите за болгарин и диабол е много вероятна, и ще се разгледа другаде. За велзевул и велиар не мога да намеря конкретни значения съ сигурност, и май не е необходимо велзевул е някаква древна форма на нщ-ейджа, а белиар е нещо свързано със несветлина.
В по преден постинг бях записал, че разликата между нечист дух и бяс е в това, че беса е образование вътре в човека, като следствие на действието на нечистия дух, така мястото отредено за Новото Създание е узурпирано.
Фразата ( πνευματα ακαθαρτα ) е навсякъде правилно преведена като нечист дух, същата дума е като за Светия Дух, това все пак не означава, че демоните идват извън нашия свят или са тъмната страна на ангелите, тоест също духовни същества. Мога да повторя обяснението си от преди. Както дявола така и нечистите духове са производни на нечистотата в хората от времето преди Христос, но този контингент бе изхвърлен в космоса според Лк.10:18 и сега само "звездите" напомнят на тези образувания. Думата "акатартон" нечисто, се ползва и за нечистите животни забранени да се ядът, като например камилата, това не значи, че камилата е забранено да се развъжда същество, а че не трябва да се яде. Нечистите животни също са живи и са от нашия свят, но са нечисти защото те не представят Христос, ето защо е отделено в Деяния толкова внимание на заповедта към Петър да яде тези нечисти животни, сега те са очистени и нечистите духове от тях са изкарани и разпръснати в космоса. Така вече както няма нечисти животни, няма и нечисти духове, където ги имаше бяха вкарани символично в свини, а след това според Лк.10:18 бяха изхвърлени в дълбокия космос.
Думата за бяс е ( δαιμον** ) в нашата Библия е навсякъде точно така, няма никъде в превода латинското демон, думата не мисля да е свързана с нещо друго, последната сричка е като последната за фарисей и юдей.
Думата за ати-христ се среща на 4 места, 1 и 2 Йоан, като този антихрист няма връзка с антихристите на Откровение или "човека на греха" в Павловите послания. Йоановия антихрист е просто противник на Христос, някой който изглежда приятел на Христос но не е. Ползването на думата за конкретен човек идва от лошия превод на фразата последно време, всъщност става на въпрос за следващо време или новото време свързано с драстичните промени в света по времето след Христос.
New testament
No comments:
Post a Comment