Рицарят на Словото

Рицаря на щита, сърцето и кръста

Относно личния живот на "Последния кръстоносец" или по скоро единствения, са изписани купища литература, естествено когато някой миньорски син, образовал се до селски свещеник се противопостави на императора и наследника на Петър едновременно, тоест срещу всичката власт на мрака под небето. И тя му отговори в документация, с отлъчване и осъждане на смърт многократно, то това би привлякло вниманието на всякакви писачи да му съставят биография. В действителност последния кръстоносец е криел личния си живот и всичко, което знаем за него е известно от многото му познати, но това прави ситуацията крайно съмнителна.

От личния му живот, за който не знаем дори и датата и годината на раждане е отразена една типична германска черта в книгите му, която все още може да се види в много германци католици. Това е несигурността за спасение, предполагам на германците са им вкарвали някаква идея за спасението, като нещо супер мистично и следователно много сложно. Факт е, че и днес има немци, които на въпроса дали са спасени ,ще погледнат тъжно и ще въздъхнат тежко, "не знаем". По времето на Лутер въпроса е бил много по тежък, всичките тези индулгенции, които между другото са само германско изобретение, средство за отмяна на наказанието на греха, но не и за спасение са били масово употребявани именно в Германия. Лутер е бил само най емоционално реагиралия на тази да я наречем немска психоза.

Този въпрос обаче се употребява и широко днес в църквите. Много проповедници наблягат на въпроса, че Бог не съди хората за греховете им, като излишно и вредно полемизират това германско вярване от миналото. Оказва се, че въпроса е по сериозен от колкото изглежда, един ново повярвал човек, не би трябвало да се занимава с неща които са извън неговото разбиране и полезрение, дали Бог наказва приживе някого е доста сложен въпрос и се получава нещо като "проповедническа индулгенция", с която хората се занимават излишно. Всеки може да види, че има грешници, които си живеят добре и добри хора или поне много по малки грешници, които мизерстват и боледуват. Извода е логичен, ние не знаем какви са конкретните Божи цели за човек и дори какъв е общия план на Бог за обществото, така че не трябва уверяваме човек, че Бог не го съди, може и да го накаже веднага, може и да изчака. Така типично личното преживяване, при което Лутер е бил ужасен от наказанието, както в настоящето, така и вечното трябва да се спомене само във връзка с делото му на рицар на Библията и Спасението не като на фактор във вярата. Това е много важно откритие, особено за харизматичните люде като мен. Преживяването, чувствата и емоциите в тялото са само за този свят, не и за делата на Бога във духовния свят. Всякакво чувство или емоция, която свързваме с духовно дело трябва да бъде внимателно преценена, защото в повечето случай е бесовско дело. Например случая на Лутер и германците е точно това, тези хора чувстват демонично натоварване от греха, това не е Божие дело, чрез това натоварване беса се опитва всъщност да накара човек да се вгледа в себе си, да си купи индулгенция или да потърси временно "спасение" другаде.

Знам че мнозина ще кажат, че са повярвали след като са били изобличени за грях. Осъзнаването на заплахата от греха е правилно и свято, но преживяването на извършения грях е вече бесовска реакция, това че има спасени по този начин не означава че има милиони други, които търсят спасение другаде или просто не им харесва преживяването да се чувстват грешни и спират да мислят въобще за Христос, защото това според тях ги кара да се чувстват зле поради греха. Малцината спасени в този случай са в контраст на милиони други, за които тази бариера е била много висока.

Сега се сещам за остри критики в един друг блог, срещу учителите, които не са против; насилието, разврата и наркоманията в училищата, но са ужасени от вида на Библия в ръцете на учениците им, които третират като олигофрени. Спомням си, че вместо подкрепа за тези остри думи имаше отговори, че Библията е много по лоша от тези неща! като дори бях обвинен, че говоря за греха което било дори още по лошо. Бях шокиран, не очаквах такъв отговор от човек със способности да пише на компютър. Е вероятно са прави до известен смисъл, всичките тези неща за изобличаване на греха в човек, който се кае във "вретище и пепел" са неща, които трябва да се избягват или по скоро да не се целят. Възможни са и единични случай на такова лично дело на Духа, но реалното покаяние за мнозинството е нещо много по тривиално и невидимо за публиката.

Така завета на последния кръстоносец е, да пазим сърцето си със щита на вярата и чрез кръста да получим реалното спасение, никакви емоции пред публика, никаква палячовщина пред камери не са доказателство за действие на Духа. Лутер бе на вълната на благодатта, защото бе призван да се противопостави на злото като пример, вероятността някой от нас да е на такава публична позиция не е изключена, но по скоро е невероятна.