Лутер и Вейдър

(Formula Missae) Тъмата страна на религията

Преди малко реших да гледам отново „Mеждузвездни войни“ епизод 4, първия филм от 1977 и за първи път забелязах, неща които до преди никога не бях.

Първия път бях впечатлен от размаха на специалните ефекти, космически кораби лазерни мечове, роботи и извънземни бяха на екрана като чудеса на живо, още помня как цялата публика в претъпкания киносалон ахкаше в мистичен захлас пред движещите се рисунки на космически кораби. Следващия път гледах филма в разширената версия, в началото на деветдесетте, когато святкащите лазери бяха вече демоде, а принцеса Лия вече ми правеше впечатление като твърде едричка за главна героиня, а нескопосаното и бягане от щурмуваци бе направо жалко. Но най ме дразнеше при второто гледане честото повтаряне на окултната фраза „нека силата да бъде с теб“ дори и на бекграунда. Сега тази фраза не само не ме подразни, а застана като въпрос какво разбирам от вярата в „древната религия“, както се изразяваше Лорд Вейдър. Силата е само за богоизбрани рицари джедай! Това наистина ме впечатли, не бях разглеждал въпроса по този начин. Рицаря е нещо много повече от всичкото простолюдие наоколо, може да им влияе на мозъците, да е в перфектно здраве дори и на преклонна възраст, дори да избягва светлинни лазери. Джедая е толкова богоизбран, че не губи силата дори и да премине на тъмната страна. Той има висше призвание и служи на силата независимо дали това е добро за хората или не, хора и извънземни и роботи бяха като пионки за тази безлична сила, важен бе самия богоизбран джедай и неговото служение.

Това много ми напомни за една важна особеност на католическата вяра по времето на Лутер, тя бе като „силата“ на междузвездни войни, тя бе само за свещениците, а простолюдието приемаха като прасета всичко за вярата от тях. Едно от най големите разделения на католицизма е това разграничаване на свещеници и простолюдие което е най демонстративно при месата. Този обред е окултно-тоталитарно-сектанско изобразяване на общението чрез Христос със Словото и Изкуплението, което символизират хляба и виното.

Освен в четирите Евангелия, 1Кр:11 е единственото място, в което се споменава за господната вечеря. В ст. 24, 25 и 26 имаме фразта ( τουτο ποιειτε οσακις ), смисъла на „осакис“ се оказва по друг от колкото на всички преводи думата е сходна със думат за вретище или „сакки“. Също самия смисъл на тази глава е да се смъмри непристойното поведение на самото причасти от хората които се напиват. Павел не забранява пиенето на вино, а казва че всичко трябва да става с благоговение и че неуважението към виното и хляба може да се накаже строго с болести и тори смърт. Превода на стихове 25 и 26, не е „всеки път правете“, а е; „това като правите скромно да е“, изброеното по горе приемане на хляба и вино. Хората в Коринт проблема им е бил че като са разбрали че това е важен ритуал са прекалили до степен на разгневяване на духа. Докато папистите са опорочили практиката в друго направление.

Ще разгледам и историческия аспект на господната вечеря или причастието или католическата меса, както се нарича практиката в различни периоди. Ще започна направо с най надеждните сведения в историята, а те са за реформата на месата по времето на Лутер и реформацията. Освен 95-тезиса, в които е обявен кръстоносен поход на индулгенциите и оправдаването на грехове чрез такса и отхвърлянето на властта на римския папа като наследник на Петър и Павел и единствен авторитет на църквата. Другата значима реформа е в драстичната промяна на самата меса, както като функция, така и като доктрина и идеология. За мен бе шокиращо да разбера, че преди времето на Лутер, по време на месата на хората не се е предлагало вино, а то е било само за свещеника. Това е направо зашеметяващо, защото смисъла на виното е да се приеме изкуплението, което бе приготвено от времето на грехопадението и бе изобразено чрез кръвта на Христос. Така католиците не само се подиграваха богохулствено с изкуплението, със заявяването, че се превръща във кръв, но дори и не го предлагаха на хората, като израз на приемането на освещение и изкупление. Все едно канибализираха кръвта и оставаха хората без изкупление. Дори е имало и нещо още по ужасяващо и неразбираемо, преди Лутер хората дори не са имали правото да се молят за прощаване на греховете си, трябвало е да тичат при свещеника, да се изповядат и да си купят индулгенции за целта. Така свещениците бяха точно като тези рицари джедай, те владееха „силата“ за разлика от другите.

Този революционен акт на реформацията е показател на нещо друго, тази джедайска църковна организация всъщност е основана от описания по рано папа Пий 2, палячо и измамник. До преди него хуманистите, какъвто е и той самия са използвали религията за да мамят и експлоатират простолюдието, но едва при него нещата са централизирани. Самата доктрина на месата е доста нова и фактически не е съществувала много преди времето на Лутер, само няколко поколения преди това. Което е и поредното доказателство за приблизителното ми предположение, че от времето на Христос до сега няма повече от 1000 години.

За първи път Меланхтон дава на хората във Витемберг причастие с вино и всички се молят заедно за греховете си. Записан е и един интересен случай, по време на една от първите обновени меси проповедника Карлщадт е подал чашата на на местен вярващ, пой е бил толкова развълнуван и така се е разтреперил, че е изпуснал чашата и въпреки поканата се е страхувал да я вдигне и е трябвало да прекъснат причастието заради невежеството и страховете на хората. Според някои тълкувания това е символично за тогавашната реформация, тя дава истинското Слово на хората и дори приготвя и изкуплението, но хората не успяват да го приемат.